Наказвате ли порасналите си деца?

  • 34 571
  • 960
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 3 179
поне да беше дала и линк, искам наготово! Wink
Андариел, аз си мислех, че няма неизвестни теми за теб във форума, не се шегувам. Ето:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=862382.msg31383007#new

# 676
  • Мнения: 3 179
Баткото 7г. е наказан, довечера да не излиза, има уговорка да рита зад блока на игрището.
Причината, докато играят със сестра му на 2г. и е отрязал 3 кичура коса, не големи, но е оставил няма и 1см коса от кожата, точно на пътя е, личи си. Малката е с дълга коса, с къдрици. Тя била искала, знаете ли защо се ядосах, защото винаги повтарям : " Мисли, мисли, мисли", ами тя може да иска той да я бутне през терасата, ще го направи ли? Не ме е виждал да и режа косата или да я водя на фризьор, т.е. според мен, напълно трябва да си е осъзнал, че направеното ще е нередно, и няма да мине за игра.
Бях в стаята, чувах ги да се смеят, и не предполагах, че е са стигнали до крайности.
Знам, аз съм виновна, да съм гледала и слушала по-добре.

# 677
  • Sofia
  • Мнения: 4 059
Ох, Ани, защо на майките са им бели косите  Hug
Добре, че не я е порязал с ножицата!  Praynig  Peace
Абе нащрек, нащрек, ама и ние сме хора... понякога правим нещо друго... не може очите ни все в тях да са забодени.

# 678
  • Мнения: 3 179
Благодаря ти, Вихрогонче, ножицата е от бебешките, за нокти, с тъпите върхове, до друга нямат достъп.

# 679
  • Мнения: 20 128
Дъщеря ми веднъж си беше отрязала сама косата, но кичурите бяха останали на главата й. Тръгнах да я реша и в ръцете ми остана една топка коса. Направо ми изтръпна сърцето, за секунда какво ли не ми мина през главата. После се усетих и тя си призна.

Я кажете, бихте ли реагирали на следната случка и как.
Скрит текст:
В село сме, тръгнали сме за кафе и сладолед до близката бензиностанция, но преди това спираме пред магазин, за да търсим хляб. Помолвам детето да слезе да види дали е отворено и ако е, да пита има ли хляб и да купи. Тя седи в колата от страната на магазина. Отказва. Срам я е да пита (на 8г), не е ходила из селото досега. Ама и да слезе да провери пак не иска. Ядосах се и казах, че няма да й купя сладолед.

# 680
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
И защо? Понеже ти е срамежливо детето? Аз не бих го наказала. Дори не бих се ядосала. А защо ти не слезе?

# 681
  • Мнения: 20 128
Защото трябваше да паркирам, а нейната врата беше на метър и половина от магазина. Имам разбиране за срамежливостта, но на 8г докъде трябва да се оправдава с нея? Питам сериозно, защото това е купуване на един хляб или натискане на вратата на магазина. Усещам, че от компромиси рискувам да изпаднем в крайността всичко мама да прави, докато яйцето не опре до д-то. Не знам...

# 682
  • София
  • Мнения: 19 962
Нито синът на Анирам, нито твоята дъщеря бих наказала, честно казано.

# 683
  • Мнения: 3 179
Баткото ми е срамежлив, в случая не бих се ядосала, но бих му казала, да провери отворен ли е магазина, ако го направи тогава сладолед. Информирам го предварително. Един вид-сладолед/награда за преодоления страх.
Давам му предварително мотивация. Знам, малко прилича на дресировка, но иначе никога няма да иска да си преодолее срамежливостта. Вече има напредък.
На морето на олл-инклузива, си го пускахме сам да си избира и взема храна, и сам да взема за нас и сестра му сладолед.
Не пожела да участва в детското шоу, но и за това има време.

# 684
  • Мнения: 818
Чак пък да я накажеш, че я е срам... Не е ок, според мен. По-скоро в такава ситуация щях да паркирам, да купя каквото трябва, и да науча детето как се говори с магазинери, как се купуват неща... може би почти не те е виждала как общуваш с магазинери, може би се притеснява от възрастни... Това са нормални неща. Тя не е отишла не за да ти направи напук, а защото има притеснение. Трябва да се прави разлика. Ако е било за да ти направи напук, да, никакъв сладолед. Но заради притеснение... според мен само си влошила нещата и друг път дори сама или с друг възрастен ще откаже да купи нещо самичка.

# 685
  • Мнения: 5 259
Абсолютно права си. Това не е наказание, а логично следствие от нежеланието ѝ да предприеме действие - който не действа, не получава.
Човек може да е срамежлив и до много късна възраст, това не е детско поведение.  Преодолява се единствено когато човекът бъде поставян в ситуации, в които да се преборва със срамежливостта. Ако има кой да попита вместо него, той винаги ще иска другият да го свърши. Номерът е малко по малко да го избутваш от зоната на комфорт, защото колкото повече се свива вътре, толкова по-малка става тази зона.

# 686
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Срамът не е оправдание. Някои хора, цял живот остават срамежливи. Можеш да работиш по проблема й, може и да го израсте, но не е честно да я наказваш за това. Едно време, моят срам беше гигантски. Майка ми ме "наказваше " много гадно. Било ме е срам, в заведение да си поръчам вода, дори. Ставах цялата червена и започвах да роня тихо сълзи, но не и да кажа, че искам вода. Та тя ме наказваше като не ми поръчваше. И ми обясняваше, че щом съм жадна/гладна или ми се ходи до тоалетната, ще си поръчам сама/попитам сама. Накрая се пррчупих и започнах да си искам. Ама горчилката ми остана. Та, по-добре помогни на детето си да се пребори с това, ама не като го наказваш.

# 687
  • Мнения: 5 259
според мен само си влошила нещата и друг път дори сама или с друг възрастен ще откаже да купи нещо самичка.
Напротив. Другият път ще е изпитала вече разочарованието от това, че се е поддала на притеснението и е останала без сладолед и ще е по-мотивирана да подходи смело. И също така ще е разбрала, че няма кой да го свърши вместо нея, а няма по-силна мотивация от това, да разбираш, че разчиташ само на себе си, за да получиш това, което искаш.

# 688
  • София
  • Мнения: 19 962
И синът ми беше много срамежлив като малък, и дъщеря ми сега е. Много се ядосвам понякога, но не ми е и хрумвало да ги наказвам за това.
Да, измъквам ги от там, но полека-полека, а не ги уча да плуват като ги бутам в океана. Грозно е.
При синът ми в момента няма и следа от всичко това - можело значи и без наказания.

allana, дано са ти пораснали децата вече.

# 689
  • Мнения: 30 802
И аз не бих наказала за това. Наказването ми е запазено за поведения, които носят печата на арогантното; свиването не вреди на никого, не може да прерасне в лошо или жестоко поведение, но арогантността може.

"да разбираш, че разчиташ само на себе си, за да получиш това, което искаш"

Не е добър урок. Хората не следва да са независими като самоцел, следва да са взаимно зависими. Защото или някой ще ти помогне, или ти ще трябва да действаш- а може просто да решиш да не действаш, да се обезкуражиш.

Общи условия

Активация на акаунт