Канене на гости у дома

Темата не е за това дали и кой обича гости, а какво се прави при натрапени такива, в случая- от член на семейството и когато актът става традиция.
А това е ВИНАГИ неприятно.

Аз обичам събирам хора у нас, но не и прекалено често. Събиранията са приятни, но понякога ме мързи да привеждам къщата в ред. Това е  голям проблем , когато имаш високи очаквания от себе си и представянето ти пред хората, които са дошли в  дома ти.  В днешно  време всички  сме прекалено заети, за да можем да се подготвим за посрещането. Не виждам нищо лошо в събирането навън, а и  винаги идва  въпроса защо приятелите на съпруга ти  идват у вас, а не канят в домовете си него самия? Никой не иска  да се превръща в роб на хората около себе си.

Естествено, че когато те канят редовно, е редно и ти да каниш! Иначе излиза, че домакините са някакъв вид безплатно заведение - ходиш, черпят те и си заминаваш. Е да, ама не.
Аз не мога да си представя да ходя на гости редовно и да не каня тези хора вкъщи. От друга страна, не мога да си представя как ще ходя на гости на хора, с които нямам какво да си кажа. Или не са ми добри приятели. Решението (лично за мен) - почти не ходя на гости и ако се случи, е с точно определени хора, които се броят на пръстите на едната ми ръка.
А ходенето на гости пък само за да намажеш авантата - това съвсем не го разбирам. "Канят ме, значи ще ида" - ама в какви отношения сте, ама защо те канят, ама това, ама онова - няма значение, важното е, че има безплатно ядене и пиене, няма да се спираме, я.

И аз не обичам гости с малки изключения. Но, ако хората са приятни, дори уморен ще ги приемеш. В случая на авторката явно хората не са и по вкуса.
Не съм отказвала гости на мъжа ми, но са били неофициални и само по 1 приятел. Не цялата фамилия до 9то коляно.
Мине наблизо, звънне да се качи. Ок. Сипвам каквото имам, но компания правя само, ако съм на кеф. Оставям ги да се занимават и аз съм в другата стая. За непоканените - толкова.
Имаше един, който опита да си води децата на изхранване и забавления у нас. Звънне на обяд в събота, "Аз съм долу с децата"  Яли ли сте? "Не сме, ама как хубаво мирише, много обичаме такова". И няма да ги оставя гладни, сипвам и за тях. За щастие този индивид не минава често. Иначе заради и пред децата му пак бих замълчала. Но така се случи, че последния път дойде сам, а аз бях забравила да си купя кафе. Сутринта изтръсках последните прашинки за моето. А той дойде в ранен час, изненадващо и чака да му направя кафенце, закусчица. Казах му, че нямам нищо, тикнах едни прости бисквити в чинийка, пожелах приятно изкарване на мъжете и влязох да се къпя. Мъжът ми пък имаше спешна работа за 20 мин и също излязал и го зарязал в хола (аз не знаех). Та оттогава не  е идвал
Семейни приятели имаме само една двойка, на хапване се каним рядко. Обикновено се виждаме съботно-неделно, през деня на чашка безалкохолно, кафенце и десертче. И да, случвало се е да ги каня спонтанно, без да сме го обсъдили с ММ. По-скоро изключение, не практика, а камо ли всяка седмица.
На мястото на авторката без проблем бих се опънала някъде в друга стая, а канещия да поеме както обслужването така и забавлението на дошлите.

Като чета какъв е половинът на авторката, представям си какъв скандал ще ѝ извърти, ако тя последва съвета ти. Той, съветът е добър, ама ако насреща си има мъж с малко мозък, а не гьонсурат.

не си съгласна, защото не си добре възпитана.

при възпитаните хора е прието да се върне поканата. може да е еднократно, но трябва да има реципрочност.

И аз така съм възпитана - поканата трябва да се върне. Може да е само веднъж и оттам нататък да не се развият отношенията, но ако мен са поканили, то и аз трябва да поканя. Един вид да се върне жеста. Ако не искам да каня гости вкъщи, съответно и аз не ходя. По темата, на мен никога не ми се е случвало мъжът ми да покани гости без да го съгласува с мен. Но ние и двамата сме много заети и гостуванията трябва да се планират със седмици напред. Намирам ходенето и каненето на гости за натоварващо, за мен е един вид задължение и ако някой, било то и съпруг ми го натрапва непрекъснато, отношенията в семейството ни ще пострадат значително. Влизам в положението на авторката и й съчувствам. Ако бях на нейно място бих поговорила сериозно с мъжа ми, бих му обяснила моята позиция и двамата бихме намерили някаква златна среда.

изключително ми е неприятно да идва някой у дома. каня веднъж годишно и това ми е много дори. вариант да стане вкъщи хан е напълно невъзможен. децата ми и мъжът ми също са такива.
с приятели се срещам в заведения. чиста работа -сервират ми, плащам си и си заминавам, не чистя, не мия и не се занимавам с готвене.

честно казано, не знам как се живее така, вечно с някакви хора у дома.  това би ме докарало до психически колапс.

И аз не знам.
За мен е супер досадно и напрягащо да има някой външен човек, като под външен вече смятам и семейството на сестра ми.

Зависи за колко годишни деца става въпрос. На рождените дни на моите деца те сами си канят приятелите. Все пак това е специален повод и няма нужда да се разваля, заради някой неприятен гост.

ако децата ти са приели поканата да отидат на рождения ден на някое дете - едва ли го намират за неприятно, нали? и тогава е редно и ти/те да поканите детето на рождения ден на твоите деца. това е нормално, редно и би трябвало децата да бъдат възпитани на това.

Моя мъж почти всяка вечер кани гости.В началото посрещах всички,седях на масата докато не си тръгнат,но с времето взех да практикувам по други начин.Ако гостите са ми приятни стоя с тях ако ли не/в повечето случаи са само мъже/ отивам и си гушвам детенцето и си гледам тв.

оф, отвреме-навреме канене на гости, става. И то става от скоро - от както се преместихме в по-голямо жилище. В къща сме, и на двора сложихме маса, и гостите, на масата на двора. Ако не са планирани, де. Ако са планирани - това е друг въпрос. Докато живяхме в апартамента, гости не сме си канили, освен родителите и братята/сестрите си. Все пак, леглото ни си стоеше в хола, и реално си каниш гости в спалнята, което не ми е комфортно.
Против съм само да кани или да води свекървата у нас - без значение дали с предварително знание или без, защото тя и аз не се тачим особено. Но и ММ не го прави, така че сме добре.

И аз мисля, тези канения на гости са минало...
Не е като едно време по комунистическо време, да дойдат да седнат на буркани и домашна ракия...малко като от филма "Топло"
Тежко си е да посрещаш всяка седмица външни хора. Тежко е пазарене, готвене, слагане, вдигане, миене прибиране, и ако са роднини пак си е тежко. И едни и същи хора да ти се мъкнат, и веднъж да не върнат поканата 
Не ходя/им, по къщите на хората...Срещаме се на заведение.

Всичко трябва да е с мярка. Иначе за пазаруването, готвенето и слагането - аз това го правя почти всеки ден, така че не ми представлява трудност просто да сготвя повече.