Миналото лято кучето ми остана в София в кучешки хотел. Имаше денонощно видеонаблюдение. 15 лв. на ден не е кой знае какво. Раздялата му се отрази стресиращо и това лято беше с мен. Достатъчно хотели по морето приемат с домашни любимци. На плаж не съм го мъкнала.
- Публикувана: 27 юли 2015, 22:37 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2015, 20:59 ч.
За или против домашните любимци (разбирай кучета) на плажа/басейна?
Ето това е супер решение, Шушон, поне прочетено, без да се замислям, звучи разумно. Ако лае в стаята на хотела, е неприятно. Обикновено стените в хотелите са много тънки. Може и да му е тъпо само в стаята, но на хотел не му е било по-розово. Не знам камериерките как чистят стаята и го пазят да не излезе в коридора.
Иначе в парка има алеи за кучета, за колелета, ама кой ти ги спазва. А и често приятелки - едните ще разхождат бебе, другите - куче, искат да са си заедно в парка. Те затова са излезли там.
Иначе в парка има алеи за кучета, за колелета, ама кой ти ги спазва. А и често приятелки - едните ще разхождат бебе, другите - куче, искат да са си заедно в парка. Те затова са излезли там.
Моето не лае, освен като чуе лай на друго куче. Камериерките чистеха сутрин, а аз съм от поспаливите и винаги си бях в стаята. А и кво ще скучае? Като е вкъщи да не би да е по-различно. Цял ден спи от кълка на кълка...В 5-звездните хотели кучета няма. Освен, ако не си Парис Хилтън. На никого не му е приятно лай да смущава почивката му или да легне в спалня, по която има следи от кучешки зъби. Аз обожавам животните, но да се опъна на плажа и някой малък дрисльо да копае дупки и да ми хвърля пясък по хавлията...няма да стане! 
Аз не мога да разбера какъв ви е проблема с кучетата. Ако моето обичаше вода щях да го водя, ако животинката се контролира от стопанина, не би трябвало да има проблеми
И на мен не са ми приятни тичащите чужди деца дето квичат като заклани по цял ден и ми хвърлят пясък по главата.
И на мен не са ми приятни тичащите чужди деца дето квичат като заклани по цял ден и ми хвърлят пясък по главата.
Извинете ме дами, подкрепящи тезата, че животни не трябва да има по тези места. Те имат право да ходят навсякъде, стига да имат хигиенни навици и железно възпитание. Като се замисля доста хора не покриват тези изисквания, но тях никой не ги спира. Днес на плажа една мама реши, че детето й може да се изака 
на 20 м. от хавлията ми 
. Тя има право да си води ревяшото чаве, нали?!! 
ѝ За много хора домашните любимци са членове на семейството. Замислете се.... Кой има право да разделя семейството ви?!
на 20 м. от хавлията ми . Тя има право да си води ревяшото чаве, нали?!! ѝ За много хора домашните любимци са членове на семейството. Замислете се.... Кой има право да разделя семейството ви?!
Като се замисля, за толкова години не съм виждала кучета на плажа. Не знам самото животно дали би се чувствало комфортно на слънцето и сред толкова много хора. Нашата пекинезка със сигурност би се изнервила ако я заведа на плаж. Миналата година я взехме с нас на морето( затворен комплекс бунгала), но си стоеше в бунгалото на климатик. Веднъж само я заведохме на плажа, колкото да й направим снимки и да топне лапи в морето. Но беше късно и нямаше плажуващи. Определено не й хареса и повече не повторихме.
Израснала съм с домашни любимци и обожавам кучетата, обаче съм против домашните любимци на плажа/басейна 
Преди години на Арапя бяхме с приятели и имаше голям ретривър с някаква екзема и рани по тялото, който необезкоявано си влизаше във водата, скачаше, тръскаше се, еми сори, ама изключително гнусно беше за всички ни
По българското Черноморие съм виждала доста често кучета във водата, в Гърция съм от няколко години и виждам кучета от малки породи, които си лежат под чадъра и не влизат в морето.
Преди години на Арапя бяхме с приятели и имаше голям ретривър с някаква екзема и рани по тялото, който необезкоявано си влизаше във водата, скачаше, тръскаше се, еми сори, ама изключително гнусно беше за всички ни
По българското Черноморие съм виждала доста често кучета във водата, в Гърция съм от няколко години и виждам кучета от малки породи, които си лежат под чадъра и не влизат в морето.
Дали кучето ще влезне във водата (говоря за плаж, а не за басейн), е до порода също така. Има водолюбиви породи, да не влезнат във водата е мъчение. Има породи, за които ще е мъка да се намокри.
http://mpkucheto.com/%D0%BF%D0%BE%D1%87%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D1%8F … %BD%D0%B5-%D0%BC/
По принцип, на местата, където е забранено за кучета си има табелки. Ако се спазва това, аз проблем не виждам.
Не бих мъчила кучето си, като не го пусна във водата, но то ще е на място, където достъпа му е позволен. Не бих мъчила плажуващи с моето куче, ако видя, че притеснявам някой.
http://mpkucheto.com/%D0%BF%D0%BE%D1%87%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D1%8F … %BD%D0%B5-%D0%BC/
По принцип, на местата, където е забранено за кучета си има табелки. Ако се спазва това, аз проблем не виждам.
Не бих мъчила кучето си, като не го пусна във водата, но то ще е на място, където достъпа му е позволен. Не бих мъчила плажуващи с моето куче, ако видя, че притеснявам някой.
Аз не мога да разбера какъв ви е проблема с кучетата. Ако моето обичаше вода щях да го водя, ако животинката се контролира от стопанина, не би трябвало да има проблеми.
Много е субективно усещането и възприятието за контролиране сред стопаните.
За едни е контролирано положението, ако кучето тича, радва се, скача от кеф, яде от солетите ти, но не те хапе и не пишка върху чантата ти (примерно).
А как не можа да разбереш какъв ни е проблемът с кучетата - основният, който се споменава през мнение, през две в темата, е гнус.
Някои хора се страхуват. Може и от пекинези, но се страхуват
Всъщност повече се гнусят, отколкото да се страхуват от дребосъците, но когато ги гледат или чуват как ръмжат изпитват нещо като да си сред оси, които не те жилят, но жужат около тебе и очакваш, в представите ти е, че всеки момент ще те накацат, въпреки, че те не те кацат. Тоест за много хора кучето носи неприятно усещане. А отиват на плажа, за да търсят приятни усещания.
Не давайте примери с хора - там е друго. Да, някои деца се държат като кучета - пишкат, когато им се пишка, викат, когато им се вика, ядат, цапат, гледат какво ядат хората наоколо, искат, пищят... Но като цяло не е точно същото. Мога да гушна чуждо детенце, може и поизцапано да е, но чуждо куче не мога да гушкам и да нося. Аз поне правя голяма разлика.
И на мен не са ми приятни тичащите чужди деца дето квичат като заклани по цял ден и ми хвърлят пясък по главата.
А-хаааа!
Абе казвам ви аз
Такива теми се вкарват в крайности твърде бързо. Такъв ни е и живота вече - преигран, пресолен. Та хората от дребните неща са нервни до премала и завиват или само в черното или само в бялото. Има ли правила и спазване на правилата, няма нужда дори от толерантност. Всичко може да е много простичко. И няма да има погнусени, изнервени хора, или прегрели и завързани кучета.
Не може всичко да се вкара в правила, особено сред хора, които по принцип не са приучени към буквално спазване на всякакъв вид ред. Правила има и у нас за какво ли не - правила много, спазващи ги - малко. Хората трябва да имат освен писани правила и вътрешен коректив, иначе нищо не става, както сме свидетели ежедневно.
Голяма част от проблема ни с домашните кучета - който не е само плажен, даже плажния никакъв не е, се дължи именно на изкривеното усещане на голяма част от собствениците, че кучето им е приравнено на човек (и особено на дете). Оттам идват и всякакви отбранителни нелепици в стил - твоят дрисльо е същия като моето куче, откъде накъде дете ще ми пръска пясък по хавлията, пък за куче не може.
Самия факт, че в съзнанието на някого се прави подобен паралел е доста многозначителен.
Голяма част от проблема ни с домашните кучета - който не е само плажен, даже плажния никакъв не е, се дължи именно на изкривеното усещане на голяма част от собствениците, че кучето им е приравнено на човек (и особено на дете). Оттам идват и всякакви отбранителни нелепици в стил - твоят дрисльо е същия като моето куче, откъде накъде дете ще ми пръска пясък по хавлията, пък за куче не може.
Самия факт, че в съзнанието на някого се прави подобен паралел е доста многозначителен.
Самия факт, че в съзнанието на някого се прави подобен паралел е доста многозначителен.
Направо си е притеснителен!
Не може всичко да се вкара в правила, особено сред хора, които по принцип не са приучени към буквално спазване на всякакъв вид ред. Правила има и у нас за какво ли не - правила много, спазващи ги - малко. Хората трябва да имат освен писани правила и вътрешен коректив, иначе нищо не става, както сме свидетели ежедневно.
Голяма част от проблема ни с домашните кучета - който не е само плажен, даже плажния никакъв не е, се дължи именно на изкривеното усещане на голяма част от собствениците, че кучето им е приравнено на човек (и особено на дете). Оттам идват и всякакви отбранителни нелепици в стил - твоят дрисльо е същия като моето куче, откъде накъде дете ще ми пръска пясък по хавлията, пък за куче не може.
Самия факт, че в съзнанието на някого се прави подобен паралел е доста многозначителен.
Голяма част от проблема ни с домашните кучета - който не е само плажен, даже плажния никакъв не е, се дължи именно на изкривеното усещане на голяма част от собствениците, че кучето им е приравнено на човек (и особено на дете). Оттам идват и всякакви отбранителни нелепици в стил - твоят дрисльо е същия като моето куче, откъде накъде дете ще ми пръска пясък по хавлията, пък за куче не може.
Самия факт, че в съзнанието на някого се прави подобен паралел е доста многозначителен.
Ама аз съм съгласна с това. И това казвам-правилата. Те самите първо стопяват голямата нужда от вътрешен коректив (не можеш да очакваш всеки човек да го носи в себе си този коректив, дори да е възпитаван, възпитанието е различно просто). Не казвам на 150 % да са правила, но е достатъчно да се спазват елементарните, написаните и наличните. То за всичко е така по принцип-тези правила са именно за урегулиране на взаимоотношенията така, че да не стигаме до изкривени усещания. Ние може да си ги имаме тези усещания, те да са изкривени, но с правилото не се допуска те да пречат на други, с други усещания.
Ужасно ми е да гледам това дългогодишно разделение на кучкари и некучкари и тези залитания в крайности. Признавам, има лабилни и от двете страни и точно това става-то не е приравняване с деца, то не е чудо. И обратното. Хората имат свой вътрешен коректив, който обаче е различен, породен от различен житейски опит и случки не може да се разчита на това.