Публикувана: 30 юли 2015, 17:39 ч.
Последно мнение: 15 май 2016, 22:26 ч.

МНОГОДЕТНИ МАМИ

132 330
769
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво научих от болестта?
Какви са посланията за подкрепа към Мама Цоцоланка?
Какви са мненията и препоръките за протектори против напикаване?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво научих от болестта?
  
  Болестта ни учи да ценим здравето, да пренареждаме приоритетите си, да отделяме време за себе си и да се грижим по-добре за себе си. Освен това ни помага да оценим малките неща в живота, като например прегръщане и целуване на децата си повече и прощаване на другите.
- Какви са посланията за подкрепа към Мама Цоцоланка?
  
  Съобщенията изразяват подкрепа и желание за бързо възстановяване. Членовете на форума изразяват съчувствие и стискат палци за нея, изразявайки надежда, че всичко ще бъде наред. Те също така изразяват благодарност за споделената тема и я насърчават да се грижи и за себе си.
- Какви са мненията и препоръките за протектори против напикаване?
  
  Форумът предлага различни места за закупуване на протектори против напикаване, като Jumbo, детски магазини, IKEA, Lidl, аптеки и онлайн магазини. Споделени са също опит с втора употреба, като закупуване на протектори за легло от магазини за втора употреба.
- Какви са мненията и препоръките за естествено раждане след две цезарови сечения?
- Какви са мненията на майките относно раждането след цезарово сечение?

# 180 1 окт. 2015, 10:52 ч.

offshore & overseas
Мнения: 3 556

На този етап и аз като KayRenn нямам нито възможност, нито пък желание (честно си признавам, вие ще ме разберете), да излизам на забави или да ходя на почивки без децата. Не съм го правила от близо 9 години и не изпитвам такава необходимост (съжалявам за повторението). Нашият лъв излиза понякога и страда, че не може по-често. Пфуй.

Нещо повече, за мен поставянето на подобно изрично условие е меко казано обидно. Ако някой ме покани с това условие, просто няма да ми види очите повече. И без това, реално погледнато, винаги когато ходим някъде с децата, основната тежест пада върху мен (лъв ми започна да се включва едва напоследък и доста пестеливо, обикновено не участва, никога не извежда децата на разходка, никога не ги занимава у дома, какво да говорим за другаде).

И не е въпросът дали ще отидеш със или без децата, въпросът е във формулировката. Защо да не може всеки да си прецени как иска да бъде и съответно да си поеме последствията. Ти искаш да си с децата, нямаш възможност да си без - go ahead, do it. В крайна сметка сте си достатъчно близки, нали? Ще те разберат и даже може да ти се извинят. Аз знам и за коя отчетна става дума, де, писала съм едно време и там. Бяха други години. hahaha

Не мога да те посъветвам да погледнеш с други очи, но мога да ти пожелая нещата да се променят и да отидете всички, без това да бъде проблем за някого, за теб включително. Hug

# 181 1 окт. 2015, 11:16 ч.

Мнения: 3 020

Първо да кажа, че и аз нямам никаква възможност да ходя някъде сама - нито децата ме пускат, нито мъжът ми, нито пък има на кого да ги оставя. Даже с мъжът, ако излезем двамата, то това ще да са 3-4 пъти за цяла година.
Обаче където и да отидем, аз постоянно наглеждам децата и в никакъв случай не мога да се впиша в компанията възрастни. Ами липсва ми вече контактът с тях. Защото децата са ми още малки и си трябват постоянни наблюдения. Породени са ми и малката сега е на 2,9г.
Та, честно казано, определено ми се излиза някъде без деца. Peace

Може би, като станат по-големи и сами си се занимават, родителите могат спокойно да общуват с другите родители, тогава ще е интересно и за децата, и за големите да си имат компания. Peace

# 182 1 окт. 2015, 12:54 ч.

Варна
Мнения: 6 019

KayRenn, съчувствам и те разбирам напълно.

Започнах да ходя сама, когато най-малката стана на 3,5г. Гледат я мъжът ми и двамата по-големи. Признавам си, че ако можеше бих ходила с цялото си семейство, но финансово няма как да се получи.
Дори и в града много рядко ми се получава да изляза сама, когато не са на училище и градина.

# 183 1 окт. 2015, 14:07 ч.

София
Мнения: 3 267

Мяуче, разбира се, че поставянето на изрично условие от типа " или идваш без децата, или не идвай въобще", е обидно. На мен не ми се вярва да е чак толкова краен случаят. Rolling Eyes

Аз пък не разбирам защо трябва да приемаме за нормално мъжете ни да излизат сами, а ние да не можем? newsm78

# 184 1 окт. 2015, 14:31 ч.

София
Мнения: 12 905

При нас откакто децата не са кърмачета или поотраснаха малко не съм имала никога проблеми при желание от моя страна да изляза и мъжът ми да ги гледа. Той е домошар и обича да си е вкъщи, аз обичам да излизам отвреме навреме с приятелки или колеги. Помага от самото начало много с децата и продължава и в момента да е така. В противен случай, наистина не знам как бих се справяла.
Излизане обаче само двамата не ни се получава, не защото понякога нямаме възможност, а просто защото той не желае, което ме ядосваше до едно време, но вече съм се примирила. Така че в 95 процента от времето ни сме петимата заедно, понякога аз или той сме само с децата и много, много рядко само двамата заедно като тогава почти винаги си оставаме вкъщи Simple Smile

# 185 1 окт. 2015, 14:58 ч.

Варна
Мнения: 6 019

Айле, не си сама. Само дето моят не обича не само сами, но и с децата като сме да излиза. На 29 имахме годишнина, децата са на училище и градина. Той си беше вкъщи и на 29 и на 30 следобяд. Категорично отказа да излезем двамата. Като беше жива майка се е случвало 1-2 пъти да и оставим за 1-2ч децата, а ние да отидем ... до Кауфланд или Метро. Това ни е единственото излизане без деца за 14 години. А с децата най-много веднъж месечно и то до Морската и това е. Иначе нямам проблем да отсъствам, гледа ги, храни ги. Даже им угажда, така че те предпочитат него. Само дето не иска да помага за домашните, което води до пълното им неписане от страна на сина, когато мен ме няма.

# 186 1 окт. 2015, 16:33 ч.

Мнения: 170

Отдавна не съм писала.Сигурно не ме помните.И аз нямам баби и навсякъде ги мъкна с мен.Дори ако някое липсва бабите в кватала ме питат къде е.

Сега пред мен има една дилема-мъжо иска ново бебе,а аз и с тези 3 едва се оправям.Най-малката еб на 1,6 г и е супер енергична.средната е на предучилищна и за нея все не остава време,а голямата(на 10)все нещо трабва за уча с нея..

# 187 1 окт. 2015, 16:42 ч.

Sofia
Мнения: 3 495

Цитат на: лора др в чт, 01 окт 2015, 16:33

Да ти кажа - напълно те разбирам. Когато родих третото ( преди 43 дни), мъжът ми влезе в родилна зала и след като ме целуна и видя малката, това му беше първият въпрос. Странно ми е какво кара мъжете да искат още едно бебе. Не съм разбрала досега. За себе си знам - още едно ароматче, още една любов, още една грижа и повод да се насълзявам понякога от щастие Heart Eyes

но аз съм емоционална, отгледана съм с много игри и винаги съм била много близо до родителите си. А той е по-сдържан, практичен и не е да се хвърли да гушка децата ( не че не им се радва)..Та странно ми е Rolling Eyes

# 188 1 окт. 2015, 17:03 ч.

София
Мнения: 12 905

Despina не им напомняй за годишнини Grinning

. На много хубавата среща на Старозагорските минерални бани се падаше точно първата ни годишнина, а ние дори не си говорихме към момента Mr. Green

За четвърто дете при нас пък е обратното. Аз отдавна имам огромно желание за още един бебок, но мъжът ми е категорично против.

# 189 1 окт. 2015, 19:06 ч.

София/Варна
Мнения: 2 413

Благодаря ви, мили девойки! Знам, че ще ме разберете. Конкретната случка, която описах беше повода да се "изсипя", един вид. Не са казали категорично без деца, но се поде тази идея от част от дамите. Вероятно подобни условия ("без деца") няма да има, защото съм се наела аз да организирам събитието Wink

. Ама пък ми стана криво де, затова ви се ожалих Simple Smile

Ох, и моят мъж ме отстреля веднага след раждането с въпроса за четвъртото Simple Smile

. Но година по-късно, след като обсъдихме здравословното и финансовото си състояние, установихме, че физиологично ще ни е много трудно да минем за 4-ти път през бременно-бебешкия екшън (което не ни пречи да се унасяме в сладки мечти понякога Simple Smile

).
Та, Лора, предложи на мъжа си да си поговорите след година по темата Simple Smile

# 190 5 окт. 2015, 16:20 ч.

Мнения: 170

Хеч ми се иска четвърто бебе хем не ми стиска.а финансовото състояние все е зле,и с едно и три деца.
А и най малката е толкова палава,че от нея не мога да обърна внимание на другите

# 191 6 окт. 2015, 09:34 ч.

София
Мнения: 6 764

Моят мъж пък не иска четвърто Rolling Eyes

, аз исках (и още си мечтая на моменти), но изкарах тежка трета бременност, а и чисто физически, без помощ, не знам как бихме се справили. Много хора край нас ни го пожелават, децата също искат (още от родилното Laughing

).

Добре дошли на новият бебок и новата бъдеща мама! Малкият ми скача в скута и не мога да върна назад да видя никовете. Blush

На мен пък ми е приятно да ходим по всякакви места с децата. Може би, защото големите са самостоятелни, пък и все има други деца край нас.

# 192 6 окт. 2015, 10:55 ч.

Мнения: 3 020

Цитат на: Аня♥♥♥ в вт, 06 окт 2015, 09:34

Да, ей това е разковничето. Peace

Когато децата са големи и самостоятелни, където и да отидеш, можеш спокойно да се насладиш на общуване, почивка и т.н.
Но когато си с малки и несамостоятелни деца, и повече от едно такова, дали ще си у вас или навън някъде, ти си все около и с децата. И даже вкъщи съм си създала удобствата, които ми трябват за лесното им обгрижване и когато отидем някъде другаде, става едно напасване... ooooh!

И понеже пак така при едно след друго с малка разлика, мъжът ми на този етап не ще и да чуе за трето... Grinning

то и аз така, поне докато поотраснат малко. А се чудя на тези мъже, които искат 3,4 -то, пък не се занимават с тях.
Иначе и на мен втората бременност ми беше така да кажа проблемна, то и първата, но втората повече. Но пак бих носила още едно човече. Но пък от раждането много ме е страх. Стана ми лошо на операционната и като цяло второто секцио се проточи по-дълго, имаше нещо, но не ми го казаха.
Та бих носила трето, но не знам с раждането как ще се справя. Grinning