МНОГОДЕТНИ МАМИ

Чувала съм за такива бебета, но на мен не ми се е случвало, а даваше ли да го гушкат, защото съм чувала и за такива бебета, които не обичат да ги мачкат, пък аз съм виден бебеносач и бебегушкач. А как е сега, пак ли си е такова дете или тогава започва да изисква повече внимание?
 

О, този период приключи някъде на около два месеца. След това детето се окопите и ми скочи в ръцете .
Малко по-интровертен е от другите, но не мога да кажа, че съм го носила по-малко. Имаше си и период, при който ходеше по улиците и ревеше, лежеше по локвите, на 1,5 г се събличаше гол (сега не може сам да се съблече ) в колата през зимата на път за ДГ ... Програмата е пълна, но си представете на какво ме е правело голямото, за да не ми се стори нормално бебе да не изисква 100% внимание 100% от времето ти.
п.п. Само да кажа, че в момента пиша със спящо две годишно кърмаче в ръцете ми, ако го оставя, ще се разврещи.

Потвърждавам, че не си много права. 
Това третото диваче ме изтощава, тормози и побърква!
Бяга по улицата като побесняла ( даже днес я отървах на косъм, благодаря на шофьора, че му бяха сериозни спирачките), дърпа се постоянно, ръка не дава, гоня я да ѝ сменя памперса, блъска ТВ... и още куп простотии. Вчера ме затвори на терасата. Голям зор докато разбере как да отвори вратата.
Батковците - душички мили. Залепени до мен, кротички и сега са такива.

Скоро намериха ключа за вратата на стаята им. Като се приберат, врътват си ключа да не влиза малката при тях. Такъв тормоз виждат. 

Аз имах две кротки бебета (първото и третото), спинкат цяла нощ и папкат нормално. До мама стоят и се гушкат. Второто ми бебе ми разказа играта, на всеки час кърмене, рев и сополи. После в бебешкия пуберитет трябваше да го гледам да не избяга нанякъде, да отвори врата навън и да хукне, да се облече преди да излезе с каквото и да е, просто да не е чисто гол.
Излизала съм зимата с две деца добре облечени според сезона, а средното по шорти, ботуши и потник. Но това мина...сега си е разбрано, малко момче на 8г, което само се облича според сезона и униформата за училище вече  .
 

Като стана въпрос за зимно облекло

Windekind, а значи и ти не знаеш как е с другия вид бебета. 

fapua, кураж! Признавам, че не ми изглежда необичайно предвид възрастта. Дръж се! И това ще мине.
П.С. Предвид вашата възраст сериозно бих обмислила ергономична тодлър раница и носене на гръб (добра видикост + контакт).
У дома също се борим с един НУРС в момента, хем в разцвета на бебешкия пубертет... Стискаме зъби и се молим айде не чак за Буда-та от преди да проходи, ама поне за някакво по-поносимо количество енергия и предпочитания....

А, това е кошмарна история.... Обвиниха ни в "child neglect" (негрижа за дете) защото оставихме "баткото" - почти тригодишен в колата да спи докато отидем в магазина с татко му и бебето, като специално излизахме да го наглеждаме дали е добре. Това ни дойде като гръм от ясно небе, защото дори си нямахме идея, че вършим нещо нередно, най-малкото незаконно. А и никога не съм си представяла, че мога да се озова в позицията на престъпник и то с престъпление срещу собственото си дете с всичките му там екстри - снимане в профил и анфас до стената, вземане на отпечатъци, плащане на гаранция, навикване от страна на полицаите (особено една много разгорещена полицайка и един полицай, който три пъти повтори как тези деца не трябвало да ги раждам, но като съм ги родила поне да съм се грижила за тях). Та и арест отбелязахме в семейния архив.... И социалните бяха намесени. Щяха да ни вземат всчики деца да ги разпределят по приемни семейства, но поне това се размина.... Родителският курс  беше като поправителна мярка предписана от социалните. Той не беше лоша идея, защото два месеца си говорихме с една майка на порастнали тризнаци как се гледат деца по американски. Като цяло курсът прокарва философията за абсолютно физическо ненасилие и се опитва да дава алтернатива за други методи за възпитание. Тук ако видят дете със синина в училище веднага звънят на социалните да правят проверка, така че основно това им е контингента. Такива като нас са доста по-рядко срещани (социалната госпожа каза, че сме й първите с оставено дете в кола, а се случва често като явление, та явно сме били големи каръци точно с нас да се заядат). Оказа се, че "недоглеждане на дете" е основание за депортация, което ни постави пред един куп други проблеми и до голяма степен обезмисли престоя ни тук. Няколко седмици след случката - 1 февруари, бяхме като ударени с мокър парцал и физически, и психически, и морално, и финансово. Почти бяхме на ръба да си ходим.  В крайна сметка избрахме да наемем адвокат, който ако е възможно да доведе нещата до предсъдебно споразумение, за да не се стига до присъда... Така че и с адвокати трябваше да се занимаваме. Към днешна дата делото, което трябваше да е на 8 март се отлага вече четвърти път, така че още не е решен въпроса, но поне някак го изстрадахме и претръпнахме, така че каквото и да стане - все тая. Ние (поне аз) и без това от както сме дошли все се чудя какво правим тук. Вярно, беше ми на мен голяма мечта, ама тук животът ми е в пъти по-труден, а и до такива низини да паднем  ..... не съм го и сънувала. И нали уж заради децата дойдохме да почнем нещо ново на стари години тук, а сега се оказва, че вместо да им правим добро сме заплаха за живота и сигурността им. Но колкото и неприятна (меко казано), унизителна и скъпоструваща да беше тази одисея се надявам да ни е дала безценен опит и някак вярвам, че е била за добро да предоврати нещо наистина страшно, което можеше да се случи, ако продължавахме да подхождаме така доверчиво към обстановката тук (тук всичко изглежда много безопасно и никога не заключваме къщата си, хората си оставят ключовете на колата и пр.), но както казва майка "лошото веднъж става" и като се замисля леко се разминахме (в смисъл, че детето е живо и здраво).  Тук всяка година имали по смъртен случай на забравено и прегрято дете в кола пред магазин и предполагам за това се палят толкова, но случката стана на първи февруари, а седмица преди това валя сняг....
А и понятието "ниглект/ необгрижване" е странно и варира от това да не полагаш никакви грижи за детето до това да го оставиш без надзор за кратко. Все пак ми е странно - аз тук съм нон стоп с бебетата и точно такова обвинение да получа. Срещнахме горецитираната полицайка няколко дни по-късно пред педиатърския кабинет. Тя носеше двумесечно бебенце с остър бронхит както обясни - нейната дъщеричка. То точно тогава беше сезонът на гриповете. Тук хората си оставят децата на по един месец на ясли и гледачки, за да се върнат на работа - да гонят такива престъпници като нас и това се приема за съвсем нормално, но за това което ние направихме можеха да ни сложат углавно престъпление като за опит за убийство... Та ако някой (или аз) се мисли за праведен и много безгрешен - просто още не е попаднал в ситуация, която да го уличи като престъпник. Да ви кажа по друг начин почнах да гледам на "пропадналите хора". Ние и в затвора можехме да се озовем. За доброто на децата ни. Толкова рисковани ситуцаии съм си представяла като се дигнахме толкова народ с бебе и бременна да ходим в друга държава, но това и в най-смелите ми фантазии не съм го очаквала. Така че животът винаги може да ни изненада..

Като споменах за родителския курс, там ми направи впечатление, че жената много рекламираше даването на пари (на по-големи деца) като стимул и мотивация за добро поведение. Тя ми обясняваше как децата много обичали пари, как били готови да направят какво ли не, ако им бъде обещано парчино възнаграждение - в смисъл разтребване, косене и пр. Дори тя спомена, че майка й (голяма църковна активистка - тук всеки втори е такъв) имала ценоразпис с домашните задачи - миене на чинии - 2 долара, гледане на по-малък брат - 3 долара и пр, така че и тя така била възпитавана. Честно казано не е само тя - тук всички са много монетаризирани и всичко в крайна сметка се измерва в пари (успех, здраве и пр) и всички говорят за пари съвсем открито и ясно (не е като при нас тема табу).  Двете ми дъщери спечелиха конкурси за рисуване в училище и получиха като награда - пет долара кеш и карта за Уолмарт за 30 долара. Щом даже училището ги мотивира с пари.....На мен позицията по този въпрос ми е малко объркана (тук съвсем се обърка). Някак ми се вижда пошло да плащам на децата си за помощ в домакинството, ще ми се да го правят от чисто сърдечни подбуди, ама  знам, че като съм възпитавана така често съм работела не за пари, а за идеи някакви (сякаш съм над тези неща), а тук хората знаят, че трудът им и този на другите струва нещо и са съвсем рационални и прагматични по този въпрос. Не е съвсем лишено от логика....

fapua, падна ми ченето!! Моля се всичко да се размине, сякаш не е било, и да си продължите живота спокойно, без повече катаклизми.! Абсолютно не е честно, откъдето и да го погледнеш!! Даже не ми се коментира.

Аз имах подобен случай тук, в Бг, в много по-мек вариант, и щом той ми донесе куп негативни емоции, представям си през какво минавате вие.

Та, каква беше моята „одисея“ (май съм я разказвала, но нищо, пак): преди почти 4 години (октомври 2012) лъв ми се подвизаваше в Одеса като преподавател по български език в държавния им университет. Той там изкарваше по един семестър (5 месеца) без връщане, а аз тук сама гледах девойките, на 2 и на 5 г. (с помощта пак на баща ми, който главно ми лази по нервите). Слава Богу малчо поне още не беше роден.

И такааа, в един момент изневиделица, ми се стоварва средно тежък удар под кръста: научавам, че срещу мен (не срещу нас, като семейство, а конкретно срещу мен) е бил подаден анонимен сигнал и социалните пристигнали да го „разследват“, но не ме открили и затова поразпитали съседката отсреща, много мила жена на 80+ години, която ме боготвори (чудно защо) и ги е засипала със суперлативи по мой адрес.

След няколко дни отидох на място в Социални грижи (не помня защо и как се уговорихме, може би е рутинно), но без децата (въпреки че искаха и тях да водя) и служителката ми довери (сестра ми е бивша тяхна колежка и се оказах без да искам well connected), че сигналът е бил подаден не към тях, а към агенцията за защита на детето, или както там се нарича, и онези го спуснали надолу. Даже ми цитираха и текста на жалбата (анонимна, телефонна): „Майката редовно упражнява психически и физически тормоз в/у децата“, от анонимен съсед. Обяснението според социалните било, че явно сме вдигали много шум и затова е оплакването (wtf, с този текст? шум?!?!) - това се случвало най-редовно. Истината е, че, да, шумни сме, но няма как - и сме единственото семейство с деца в кооперация, пълна с баби и дядовци.

Няколко дни преживявах (и до ден днешен не мога да забравя) - не знаех къде се намирам и ходех като попарена. Никога не съм се имала за идеална майка (има ли такива?) и определено ми беше много трудно без лъвю (който по принцип не помага с децата, но все нещо го поизнасилвах да свърши, когато беше наличен). Това не може да не ми се е отразило - бях напрегната, изнервена.

Момичетата също по принцип са доста шумни. Малката (тогава на 2) беше във фаза да реве га че я колят, докато ѝ мия главата и извършвам други хигиенни процедури (плюс обличане). Голямата по принцип е трудна за комуникация и отказва да съдейства (доброволно, без караници или подкупи). Абе... ясно ви е, не беше добър период за нас. НО да се окаже, че тормозя децата си (и то редовно, хаха)!? И лъв ми единственото, което ми отговори, когато споделих случилото се, беше: помисли си като им се караш, защото ще ти ги вземат (на мен? а той къде е в картинката, няма значка)!! Добре че беше далече, защото щеше да има истински жертви тоз път - каквато съм зла и тормозителна.

Аз разбира се отлично знам кой е източникът на сигнала. Няма как да го докажа, но нямам и грам съмнение. За мен това е пък поуката - че хората са лоши (най-вече тези в Бг, но и не само). Въпросният „анонимен съсед“ (без да указвам пол) нито веднъж не ми предложи помощ, не ме попита как сме, не ми направи дори забележка - директно тежката артилерия. Както при вас, fapua!! Не ви потърсиха, за да ви предупредят, че това може да е опасно за детето. Направо ви натикаха в „районното“. И изобщо да не ми се оправдават, че това им е граждански дълг, ай сиктир от „добри самаряни“ и вълци в овчи кожи.

А Закона за закрила на детето е написан уж в полза на децата, ама да се чудиш и да се маеш, дали всъщност не е индиректно с/у тях. Защото все хващат такива като нас, като или ще им вменят тормоз, или neglect (двете страни на една и съща монета).

С което приключвам темата.

П.П.1 Туй с „хоноруването“ на децата наистина работи, но за мен е отблъскващо. Може би защото сме от „старото“ поколение (the Y generation), възпитано в съвсем различни ценности. За нас парите дефакто нямаха стойност, което е и плюс, и минус. Но вие, щом ще ги пускате децата сред акулите, не знам, не знам.

П.П.2 За зелената карта ще разправям друг път, че изоставам с преводите, а сме я закършили. Днес се оказа, че сме загубили рецептурната книжка на Нико и докато я търсихме, на бял свят излязоха куп интересни неща, като например точно зелените карти, моята и на съпружеството. Историята не е интересна, така че най-вероватно ще ти пиша ЛС, когато смогна, fapua.

Поуспокоихте ме .Все си мислех,че малкия е толкова прилепен до мен защото аз го глезя.Поради голямата разлика с каките наистина си наваксвам с гушкането , но явно си е до дете.Овнето не признава правила ,той ги налага.Има моменти дори и с подкуп не може човек да му надвие навил ли си е нещо на пръста.

Чудно, бих казала същото и за водолеите, от които имам цифром и словом, три превъзходни екземпляра. Много трудно се стига до компромис, а уж като везна, трябва да съм в хармония с тях. Нъцки.

За привързаността, и тримата са ми много привързани. Най-много гушкане понастоящем отнася малкия. Според лъв ми е прекалено глезен, защото „идеалният баща“ изглежда е забравил, че съм гушкала така и каките, когато са били на неговата възраст. Нали той самият много се пази от прегръдки, целувки, докосване на децата (какво ще му стане, не знам).

Средното но-стоп си проси гуш и цун и все имам чувството, че не давам достатъчно и гледам да компенсирам, но чувството си остава. Може да е истина, че the middle one gets the shaft.

Голямата обаче е болезнено привързана, а това е съвсем друга работа. Вече е на 9, обаче не мога да мръдна никъде, без да ѝ давам отчет и без да ме контролира по телеХона (не че излизам някъде вечер, дори желание отсъства у мен). На моменти много ми тежи, честно (щото винаги е била тъй). Като малка, за разлика от другите двама, не ми пускаше ръката, крака, полата или каквото докопа. Сега пък това - абе, всяко си е башкъ темерут.

За пръв път обаче имам дете, което хич никак не допуска да го водя за ръчичка - абсолютен дивак е тоз малкия. Или иска да го нося, или да тича по тротоари и улици (щото по маршрута от яслата не е много ясно кое какво е).

Fapua никога не съм харесвала държавата САЩ, но сега ти съвсем ме отврати от нея Не бих живяла никога на подобно място...

Мяуче, където има деца има и рев, то е неизбежно. Само някоя кукувица може да реши, че нещо ненормално се случва

Споко, и моето най-малкото е залепено за мен, до вц не мога да отида без нея (пея песнички и пускам рекламни флайъри под вратата )

Чета ви и си мисля, че явно съм с много къса памет Даже не помня кого колко съм гушкала. Сега голямата само разрешава да бъде прегърната и то рядко, средния се появява и почва да се умилква като е сгазил лука или иска нещо и само малката дава, когато е в настроение и когато е сънена. Носила съм ги с мен в тоалетна, яла съм с едната ръка, докато в другата има бебе, разнасяла съм в кенгуро или слинг навсякъде и   да ми е тежало много съм го забравила вече. Сега като не ми обръщат внимание ми се иска да се върнат онези времена. Ама няма.

Аз пък съм с 4 лъвчета и нямам оплаквания.   Дребната продължава да се буди почти всяка нощ и да идва да спи при мен, ама и аз не я връщам- ще гушкам, докато мога.    В понеделник ще ги записвам на училище, а сякаш вчера бяха бебета.

Фапуа, много неприятна случка, дано бързо се разрешат нещата. Един път съм оставяла децата в колата за 10мин ( навън е било около 22- 23 градуса, но слънчево) и ги заварих вир вода.   Никога вече.

Мяуче, чак мен ме дразни като разказваш за лъв ю.  


И аз имах интересен разговор със социалните.   Трябваше да напишат доклад, защото водехме дело срещу Пирогов, че почти изпуснаха едното дете (бтв, спечелихме делото). Срещаме се, жената разпита първо детето, после мен и накрая каза- имам последен въпрос. Защо толкова дълго чакахте преди да заведете дело? И аз- ами колко да е дълго, минала е година, междувременно делото тече. А тя- е как, нали е станало през 2005г?? Казвам- детето е родено през 2006г ...  

Само да се похваля, че днес героят от разказаната от мен история по-горе става на три.