Публикувана: 4 авг. 2015, 11:06 ч.
Последно мнение: 26 окт. 2019, 14:15 ч.

Кога дойде при Вас желанието за дете?

34 751
791
1

# 150 11 авг. 2015, 22:33 ч.

Мнения: 1 243

Аз също едва сега на 25г. започнах да усещам "интерес" към бебета. Към идеята да си имаме такова с ММ. Само бях намекнала, че държа на брак преди да се случи. Доскоро учих, не бих предпочела да друсам бебе преди да съм минала 24г. Че то тогава, ако не се наживее човек, да види различни хора и неща. Тази година ще се женим, бебе може би другата година ще започнем опити. Винаги съм искала съзнателно и очаквано да имам бебе и със сегашния мъж както други се бяха изказали го усетих. И преди съм имала дълга връзка, но нямах това усещане.
Нямам страх все още, че съм без дете на фона на наборките ми - омъжени и с деца готови за училище. Честно казано искам едно дете и затова си мисля до 30 все ще стане. Но понеже ММ иска две се замислям, че е добре първото да е по-скоро, за да има време за второ, ако се престрашим.

Накратко на въпроса: когато усетиш, че искаш наистина с този мъж да "кръстосате" гени и да живеете винаги заедно. Друг е въпроса, че много жени забременяват "случайно и непредвидено" и нямат много избор.

# 151 11 авг. 2015, 22:38 ч.

Мнения: 2 392

Цитат на: Brainbug в вт, 11 авг 2015, 20:59

Аз никога не съм се прехласвала по дечица и бебенца и прочее. Даже си казвах, че изобщо не държа да имам деца. После едно гинекологично "светило" ми каза, че много трудно ще забременея и започна да ми говори за разни процедурки.Тогава всъщност осъзнах, че да имам деца е нещо важно за мен. Сега не мога да си представя живота си без малката...

Чак се замислих да не съм писала без свое знание.

Не обичам децата, не обичам да ми мирише на бебе, не се разтапям от сладки муцунки и преди и сега. От дете си знаех, че искам дъщеря, но някак пожелателно, не като настойчиво желание.
Предвид редица гинекологични проблеми на около 25-26 г. гинеколожката ми ме посъветва да се замисля за бебе, защото е много вероятно, ако отлагам да не мога да имам. Докато изборът си беше мой и знаех, че от мен зависи кога ще се случи, се чувствах ок. Но когато ми се заяви, че може и да нямам право на избор, изведнъж идеята за бебе тотално ме обсеби. В крайна сметка забременях на 26 г., не съм се чувствала УАУ - не си падам по преиграването така или иначе. Изкарах тежка бременност с инжекции за задържане и постоянно треперене дали всичко ще мине.

Относно желанието за бебе преди това и възторга след това, зависи от нивата на определени хормони. При някои жени изначално са по-ниски и не е нужно да се самоупрекват, че не са като приятелките си. При други липсата на желание за деца е въпрос на мироглед, абсолютно ги разбирам.

# 152 11 авг. 2015, 22:47 ч.

Мнения: 1 243

А ясно... да съм спокойна защо на работа като дойдат майки с бебета или дечица колежките ми почват" Аууу красавица/ангелче, на колко си годинки, как се казваш" . Даже се дразня като пуснат лигав тон и усмивка. Просто не мога да се радвам на чужди бебета, освен на 1, което е на моя колежка и ги харесвам просто. Преди като кажех на жена, че ми са безинтересни тези лигавщини ме гледаха като извънземно. Сега си мълча по тази тема.

# 153 11 авг. 2015, 22:53 ч.

София
Мнения: 19 832

Споко, аз и след 2 деца и 15 години родителски стаж, също съм така Grinning

Преди няколко дни дойдоха 2 колежки с бебетата си, аз само се кръстех отстрани и си виках Слава богу, че не ме чакат повече бебета
hahaha

# 154 11 авг. 2015, 22:56 ч.

Варна
Мнения: 38 677

Аз също ненавиждам лигавщините, винаги съм ги ненавиждала, и преди да имам дете и след това. Предпочитам с децата да говоря като с големи хора, без да правя муцунки и да си преправям гласа изкуствено.

# 155 11 авг. 2015, 22:57 ч.

София
Мнения: 19 832

А, аз с моите си се лигавя, ама с чужди ... Много съм зян

# 156 11 авг. 2015, 23:43 ч.

Мнения: X

Алелуя. Добре, че стигнах до тая тема, че да видя някакви нормални жени, които са готови да си признаят, че не умират от удоволствие и не се прехласват, когато им връчат чуждо бебе. Тъкмо бях вече напълно отчаяна, че съм само аз така. Изобщо не знам как да се държа с чуждите деца. Чувствам се супер неудобно и ми е адски тъпо като ми връчат някое бебе без аз да съм поискала или ме гледат изпитателно как ще се държа с детето им и ме карат да си играя с него. Много хора не разбират, че другите хора не изпитват същите чувства към това дете и не е нужно да ги натрапват и да говорят по цял ден само за памперсите на това дете. Не мразя децата и има и такива, с които много се забавлявам и наистина много им се радвам, но те са конкретни деца, а не всички. Но хората очакват някак си като си жена да припадаш по всички бебета и деца. Е няма как да стане. Даже са ми се сърдили, че не се лигавя с тяхното дете разни хора...

Последна редакция: ср, 12 авг 2015, 00:57 от Анонимен

# 157 12 авг. 2015, 00:14 ч.

Мнения: 31

Цитат на: Анонимен в вт, 11 авг 2015, 23:43

Алелуя. Добре, че стигнах до тая тема, че да видя някакви нормални жени, които са готови да си признаят, че не умират от удоволствие и не се прехласват, когато им връчат чуждо бебе. Тъкмо бях вече напълно отчаяна, че съм само аз така. Изобщо не знам как да се държа с чуждите деца. Чувствам се супер неудобно и ми е адски тъпо като ми връчат някое бебе без аз да съм поискала или ме гледат изпитателно как ще се държа с детето им и ме карат да си играя с него. Много хора не разбират, че другите хора не изпитват същите чувства към това дете и не е нужно да ги натрапват и да говорят по цял ден само за памперсите на това дете. Не мразя децата и има и такива, с които много се забавлявам и наистина много им се радвам, но те са конктетни деца, а не всички. Но хората очакват някак си като си жена да припадаш по всички бебета и деца. Е няма как да стане. Даже са ми се сърдили, че не се лигавя с тяхното дете разни хора...

Същата съм. Като цяло малките деца ме дразнят и не са ми особено симпатични. Laughing

# 158 12 авг. 2015, 00:19 ч.

Мнения: 311

При нас или по - точно при мен се появи когато усетих колко е сериозен мъжо и колко отговорен е, после всички започнаха да раждат и като седнем на кафе самооо бебе бебе та бебе, аз обичам децата и естествено искам и мое даже 2.Има една приказка , че една жена никога не е на 100% сигурна и готова Wink

Иначе живеем си заедно на квартира за сега той работи (аз търся) , но въпреки голямото желание за бебе не се получава(2г.+ -) , та работим си по въпроса.А за въпросът за брака при нас не мисля , че ще се осъществи просто защото и двамата не виждаме как един подпис ще ни промени нас и нещата както са до сега Simple Smile

# 159 12 авг. 2015, 00:43 ч.

Мнения: 2 392

Цитат на: Анонимен в вт, 11 авг 2015, 23:43

Не мразя децата и има и такива, с които много се забавлявам и наистина много им се радвам, но те са конктетни деца, а не всички. Но хората очакват някак си като си жена да припадаш по всички бебета и деца. Е няма как да стане. Даже са ми се сърдили, че не се лигавя с тяхното дете разни хора...

Около мен поне никой не очаква да припадам по децата му. Преди да имам свое се е случвало отивам на гости в приятелка с дете на 9-10 мес., което съответно идва към мен (с паяка) с желание за закачки и игри. От моя страна нулева реакция. Приятелката ми просто му каза: Тази какичка не обича да си играе и му пренасочи вниманието.

Друг случай - моя приятелка няколко месеца след раждането на второто си, идва с него да ме види на работа, не очаква някакви изблици от моя страна - знаем се от ученички, обаче имах силно желание да гушна конкретното дете, той пък много впечатлен от обеците ми ... и всичко това ми е толкова противоестествено и странно. На нея й казвам: Като го гледам, чак ми се приисква да имам второ! (а всъщност съм си повече от ок с едно, емоционален изблик някакъв)

Последна редакция: ср, 12 авг 2015, 01:22 от mariposa de noche

# 160 12 авг. 2015, 07:26 ч.

Мнения: 19 560

Аз много се развам на чуждите деца. На ММ от родата има едно на 1 годинка, всеки път искам да я виждам като ходим и тя много ми се радва.
Но аз също не съм от хората, примиращи по децата, не обичам такива лиготии.
Overtherainbow, много точно описа начина, по който се чувствам и аз.
Истината е, че може и да не искаш нещо, но в момента когато ти кажат, че не можеш са го имаш нещата се обръщат веднага.
Близка приятелка е в това положение. Не искаше още деца, но откакто й казаха, че много трудно ще имат, започна да иска отчаяно-и сега започва борба и ходене по мъките, не става и не става.
Тя е една от най-близките ми приятелка и ми е мъчно. Гледайки нея,как се тормози, как чака всеки път чертичката, пие какво ли не, ходи по изследвания,надяват се, ами замислям наистина много.
Готова няма да стана, но времето си минава.
При мен истински осъзнатото и граничещо с фикс идея е желанието ми за момиче!Това винаги съм го искала наистина много винаги и още от малка!

# 161 12 авг. 2015, 10:47 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Цитат на: Бърди в вт, 11 авг 2015, 20:10

Скучният човек ще му е скучно

Леле, да не си подслушвала като си хортуваме с щерката Shocked

. Точно същото й казвам като ми дойде с оплакване, че й е скучно... Ненавиждам я тая фраза!
Колкото до идеалния живот с "половинката" (каква ужасна дума!) без деца - замислете се дали не е само за вас идилията. Защото познавам едни двама, тя ми е роднина, които си живееха 7 години уж щастливо, влюбено и безметежно, а изведнъж господинчото се изнесе, щото някаква чакала бебе от него Whistling

. А тя твърдеше преди това, че им било чудесно и прекрасно и още не мислели за деца.

# 162 12 авг. 2015, 10:50 ч.

Мнения: 30 802

И аз това се замислих- дали живеейки влюбено и отказвайки деца, жената всъщност не подкопава основите на мъжкия характер. Та това си е вид кастрация, която той на ежедневно ниво не осъзнава, но всъщност инстинктивно го знае.

Та май инстинктивно тръгват да си посеят все някъде семето...

# 163 12 авг. 2015, 10:57 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: The Siren of Titan в ср, 12 авг 2015, 10:50

Що така, сега? Тя не е казала в прав текст, че не иска никога да му роди дете. Освен това, двамата може да са се разбрали кога, как и защо. Тя пише своята гледна точка, защото темата така е поатавена. Вие, веднага го пратихте горкия, кастриран от нея мъж, да си сее семето на други места. Не е гот така.

# 164 12 авг. 2015, 11:02 ч.

София
Мнения: 19 832

Кафе

Иначе не знам, може и да сте прави за мъжете и жените им, които не искат деца, ама в близкия ми случай с брат ми, вече 17-18 години са заедно, няма индикации за нещо подобно.

Иначе аз няма да имам против (гаднярка съм, знам, но на тая тема съм крива ...)

Препоръчани теми

Майчинството счетоводно-72

767
Бъдещи майки

Пазаруване от Amazon - тема №85 - до Черния петък

Търся/предлагам аватар/подпис! 5

Парфюмни размисли и страсти - 228

Причина:

Причина: