Имам позната, която има две-три висши образования, изчела е света, бизнес си има. От материална гледна точка нищо не й липсва. Не е грозна, обожатели бол. Години 40+ . Не иска деца, смята че това не е за нея, радва се на чуждите, няма някаква антипатия. Но понякога ме убива с разсъждения. Светът бил станал прекалено извратен, тези които го управлявали си имали бункери, да му мисли обикновения човек. Не виждала смисъл да дава на света дете.
И говорим за дълбоки разсъждения, след които всеки път въздишам с огорчение. Но това е нейният избор, не мога да я съдя, може би защото ми е близка.
Бивша колежка имам - на 41. Тя пък смята, че и да иска и е минало времето да ражда и така щяла да си умре.
Странно е като го погледнем отстрани, но знам ли ги тези хора какво им е наистина отвътре, в главата и душата.
И говорим за дълбоки разсъждения, след които всеки път въздишам с огорчение. Но това е нейният избор, не мога да я съдя, може би защото ми е близка.
Бивша колежка имам - на 41. Тя пък смята, че и да иска и е минало времето да ражда и така щяла да си умре.
Странно е като го погледнем отстрани, но знам ли ги тези хора какво им е наистина отвътре, в главата и душата.
Млади били, хубави били, идеи имали. Дай да им понатиснем главичките, да им кръцнем крилцата, за какви се имат?