Защо направо не им дадете пистолет за да се гръмнат и да ги спасите тези тюфлеци от скучния им живот? 
- Публикувана: 4 авг. 2015, 11:06 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2019, 14:15 ч.
Кога дойде при Вас желанието за дете?
Затова ми е смешно, че хем са без деца, хем доста от тях са тюфлеци и нищо интересно не правят.
Тюфлеците без деца не са повече от тюфлеците с деца. Дори, ако има някаква корелация, по-скоро тези с деца се запускат. Но най-вече си е натюрел.
Странна работа.
Където да погледна около мен, всеки
1. планира деца или
2. прави деца или
3. се бори с репродуктивни проблеми пред имането на деца или
4. си има деца
Сега отварям бг-мама и гледам, че било пълно с хора, дето не искали да имат деца.
Е, аз в същата страна ли живея, се чудя вече...
Където да погледна около мен, всеки
1. планира деца или
2. прави деца или
3. се бори с репродуктивни проблеми пред имането на деца или
4. си има деца
Сега отварям бг-мама и гледам, че било пълно с хора, дето не искали да имат деца.
Е, аз в същата страна ли живея, се чудя вече...
Прав си, в крайна сметка говоренето, както казах, е въпрос на социален престиж. Смята се, че ако си без деца, някак си по-вдъхновяващ, с повече потенциал. Като си с деца...бита карта.
Между другото по-горе се заговори за тия мъже, които могат да те предразположат да родиш три деца дори. Тоест явно с половин уста се признава, че "добре омъжена" за такъв екземпляр може да натежи при взимането на решение за дете.
Разбира се, жената ще рационализира и ще каже, че е било нейно вътрешно усещане, но е явно, че роля имат и средата, и влиянието на мъжа.
Между другото по-горе се заговори за тия мъже, които могат да те предразположат да родиш три деца дори. Тоест явно с половин уста се признава, че "добре омъжена" за такъв екземпляр може да натежи при взимането на решение за дете.
Разбира се, жената ще рационализира и ще каже, че е било нейно вътрешно усещане, но е явно, че роля имат и средата, и влиянието на мъжа.
Странна работа.
Където да погледна около мен, всеки
1. планира деца или
2. прави деца или
3. се бори с репродуктивни проблеми пред имането на деца или
4. си има деца
Сега отварям бг-мама и гледам, че било пълно с хора, дето не искали да имат деца.
Е, аз в същата страна ли живея, се чудя вече...
Където да погледна около мен, всеки
1. планира деца или
2. прави деца или
3. се бори с репродуктивни проблеми пред имането на деца или
4. си има деца
Сега отварям бг-мама и гледам, че било пълно с хора, дето не искали да имат деца.
Е, аз в същата страна ли живея, се чудя вече...
Нормално е, ако си към 40-те, повечето от околните ти да имат или да се занимават с правенето на деца. Дори и в бг-мама не е пълно с хора, които не искат да имат деца. Повечето от изказалите се признаха, че чак на преклонната възраст от 25 започнали да се замислят за деца и да се умиляват от деца. Всъщност много малко хора изобщо не желаят да имат деца. Не само в бг-мама. Но все пак има и такива.
Преклонна ли е възрастта 25 години? Аз трябва да съм извън всички норми. Родих на 35. А иначе мнението ми е, че всеки трябва да си има поне едно детенце. До въпросните 35 години и аз не исках, просто ми се живееше. После се случи. Едно от най-интригуващите неща в живота ми беше да наблюдавам дъщеря си и да се дивя колко нови усещания ми донесе всекидневното общуване с нея. И сега ми е странно как съм разсъждавала преди.
Никой не кара никого да има или няма деца. Има хора, които не искат деца, това е нормално, има хора, които неистово искат и това е нормално. Аз проблем и с 2-та типа хора нямам, даже симпатизирам повече на първия тип хора.
Понякога двата типа хора се събират. Всъщност единствено желанието на партньора ми да има деца и разрушаването на връзката ни по тази причина с цел все от някоя жена да има дете, би ме замислило дали да имам дете, за да го задържа. Защото е най-добрият човек, който съм срещала, и е почти сигурно, че трудно ще срещна друг дори отчасти толкова добър, а има вероятност и другият пак да иска деца.
Мамасито, преди и сега има хора, които не искат да имат деца. Това, че не си чувала за такива или те просто са имали заради хората около себе си, не променя фактите.
Общо взето, света не страда за това, че някой от милярдните му жители не иска и няма деца.
OverTheRainbow, при мен майчинския инстинкт се събуди след като родих и започнах да се грижа за бебето. Това беше някъде към 4-5 ден след раждането, ако не и по-късно.
Майчинският инстинкт не е обвързан с желанието за дете. А при мен желанието за дете никога осъзнато не е било на 100%, но явно подсъзнателно съм го искала, защото забременях от раз.
Преклонна ли е възрастта 25 години? Аз трябва да съм извън всички норми. Родих на 35. А иначе мнението ми е, че всеки трябва да си има поне едно детенце. До въпросните 35 години и аз не исках, просто ми се живееше. После се случи. Едно от най-интригуващите неща в живота ми беше да наблюдавам дъщеря си и да се дивя колко нови усещания ми донесе всекидневното общуване с нея. И сега ми е странно как съм разсъждавала преди.
Казах го иронично "преклонната", по повод един пост, в който една потребителка казваше, че "чак на 25" започнала да се замисля за дете. Ми то тя дотогава горе-долу са я издържали родителите и самата тя е била в ролята на дете.
Също и да ти кажат, че имаш репродуктивни проблеми и може да не забременееш по-късно не е точно поява на желание за дете. Едно време баба ми ме караше да се редя на опашки за олио по няколко пъти. Запасяваше се жената от страх, че ще ѝ свърши олиото и по-късно няма да може да си купи. От толкова страх се е случвало да е с по 15 бутилки олио, което по някое време гранясва.
Кукумицинка имам чувството, че себе си убеждава в някакви неща. Ама старческите домове били повече със старци с деца, ама тюфлеците не били само бездетните... Едно знам - имаш наистина невероятен късмет да срещнеш добър и качествен мъж. Но той би бил такъв и за още много други жени, а все някоя би му родила и дете. Замисли се поне, едва ли ще си първата, която ще уведомят, преди да се случи (не ти го пожелавам, естествено).
Мисля, че за мъж е по-лесно принципно да не иска деца.
При жените по-скоро е рационализация пост фактум.
Иначе винаги е имало жени, които не искат деца, но в миналото пътят е бил да станат милосърдни сестри, монахини, да се занимават с наука. Отскоро е приемливо жената да не иска деца, за да води хедонистичен живот. Тоест преди да нямаш деца се е смятало за тежка жертва в името на нещо по-голямо; днес е просто премахване на една пречка пред ла долче вита.
Чувала съм за достатъчно хора, които не искат деца. Обикновено лесно се вижда истинската мотивация и причината за това.
А, и досега никой не се е оплаквал, когато използвам "тюфлеци" за муньовци и безперспективни мъже. Често използвам думата точно за пасивни хора, които нищо особено не правят, само си тежат на мястото.
При жените по-скоро е рационализация пост фактум.
Иначе винаги е имало жени, които не искат деца, но в миналото пътят е бил да станат милосърдни сестри, монахини, да се занимават с наука. Отскоро е приемливо жената да не иска деца, за да води хедонистичен живот. Тоест преди да нямаш деца се е смятало за тежка жертва в името на нещо по-голямо; днес е просто премахване на една пречка пред ла долче вита.
Чувала съм за достатъчно хора, които не искат деца. Обикновено лесно се вижда истинската мотивация и причината за това.
А, и досега никой не се е оплаквал, когато използвам "тюфлеци" за муньовци и безперспективни мъже. Често използвам думата точно за пасивни хора, които нищо особено не правят, само си тежат на мястото.
Кукумицинка имам чувството, че себе си убеждава в някакви неща. Ама старческите домове били повече със старци с деца, ама тюфлеците не били само бездетните... Едно знам - имаш наистина невероятен късмет да срещнеш добър и качествен мъж. Но той би бил такъв и за още много други жени, а все някоя би му родила и дете. Замисли се поне, едва ли ще си първата, която ще уведомят, преди да се случи (не ти го пожелавам, естествено).
В какво точно убеждавам и се самоубеждавам? Че всички без деца са със супер тела, супер кариера и ходят на супер почивки? Подобно нещо не твърдя. Обективно погледнато в старческите домове повечето старци са хора с деца, че и с внуци. Обективно погледнато, тюфлеци има и сред хора с деца, и хора без деца. И т.н.
Разбира се, че оценявам приятеля си, замислям се за тези неща, именно защото той ми е желаният избор, а не някакъв компромис и защото и двамата сме имали достатъчно избор да бъдем и с други хора. Качествени хора рядко се срещат, такива, които изцяло те допълват. Дори и на млади години. Просто аз не съм в благоприятната позиция да търся друг мъж след време, при условие, че е много вероятно той също да иска деца, а да не е толкова качествен и специален за мен.
По темата!!!
Имам дълга връзка,на 33г.в момента съм бременна след инвитро.За първи път се замислих за деца около 25тата си годишнина.Ако трябва да бъда честна,не защото ми се появи майчин инстинкт,а защото за време от 1 година всичките ми приятелки се оказаха бременни.Решихме да пробваме ,но не се получаваше.Тръгнахме по изследвания-всичко е ок и при двамата,но не става и не става.Решихме,че няма да се тормозим и ще си живеем живота пълноценно.Почивки,събирания със стари и нови приятели ,така си карахме до миналото лято,когато единодушно решихме ,че наесен отиваме на лекар и не се отказваме до резултат.Спазихме си уговорката,детето е на път.Медицината мълчи по въпроса,защо не се е получавало толкова време.Аз лично си мисля ,че ние възрастните не осъзнаваме,кога сме готови за дете,но природата си знае работата.Случва се тогава,когато трябва да се случи.Независимо по какъв начин!
Към авторката на темата-не съди по това как твоите приятелки цъфтят и връзват ,като видят двете чертички.Аз преди да забременея,все си мислех че ще се нося в розови облаци при положителен тест.След едночасовата еуфория,която ме обзе,започнах да си задавам куп въпроси.Ще се справим ли?Ще се събираме ли с приятели?Ще се промени ли прекалено много животът ни?И още 100 подобни въпроса.В един момент започнах да се питам дали въобще знам какво искам 
Ту ми е носталгично,ту ми е криво,ту виновно,ту несигурно,но пък и щастливо.С всеки изминал ден усещам ,че го обичам това дете и знам ,че ще бъдем добри родители.Та с 2 думи искам да ти кажа,че май е вярна приказката,че докато нямаш нещо ,не знаеш какво е и няма как да го поискаш.Въпроса е ,когато вече го имаме да се държим подобаващо и това да ни идва от вътре.
Ту ми е носталгично,ту ми е криво,ту виновно,ту несигурно,но пък и щастливо.С всеки изминал ден усещам ,че го обичам това дете и знам ,че ще бъдем добри родители.Та с 2 думи искам да ти кажа,че май е вярна приказката,че докато нямаш нещо ,не знаеш какво е и няма как да го поискаш.Въпроса е ,когато вече го имаме да се държим подобаващо и това да ни идва от вътре.