Очаквах, че два телеца трябва да са стабилни като планина, но няма никакво спокойствие.Очаквам всеки да дърпа към себе си, никой да не отстъпва, никой да не се примирява, да има много инат, много нещо.
Аз съм много спокоен човек, телето обаче много бързо пали,всичко му е на бързи обороти, като на пружина е. Аз имам нужда да мисля и премислям, а той иска всичко да става тук и сега, в момента, в който е изречено и съответно готов да се нацупи, ако съм преценила, че няма да стане така.
А как е съвместният живот(съжителство) м/у 2 телеца? Имам чувството, че ще ми е необходимо много търпение, за да не го
В началото беше адски трудно, даже си бях събрала багажа, бях оставила номера, които той има изключен и си бях взела друг, защото бяхме стигнали до бой! То защото той искаше да има контрол над всичко а аз въпреки, че съм Телец и имам собственическо държание, точно там беше проблема, че и аз като теб много премислям и всеки ден се уча да контролирам най-лошата си черта от характера- да властвам над хората, които обичам защото видиш ли, смятам че те са "МОИ" а те не са предмети. Та той точно това не разбираше, че не съм просто едно красиво, умно момиче, което ще върти и че ще ми заповядва. След около близо 2 месеца се бяхме засекли някъде и аз го поканих да пием кафе и той тогава реши да ме пита защо съм се изнесла защото той все пак дори, че се изнесох най-демонстративно, той стоеше и гледаше и недоумяваше каква е причината. Тогава аз му обясних, че съм прекалено свободолюбива, както и той и ако има любов, то трябва да и дадем въздух и почва да зрее. Обясних му, че сме двама егоисти и трябва да си даваме свобода на желанията и да се учим един от друг на самоконтрол особено да контролираме негативните си качества. Това за егоистите е 100% така защото забелязала съм при Телците, че обичаме повече себе си от всичко и ако искаме да направим нещо, няма да се съобразим с нищо.
Те така де, събрахме се, работим си и то доста и двамата сме страхотни работохолици, виждаме се с приятели, всеки си има лично пространство и вечер правим любов... Но отново има моменти, в които се караме много и то защото всеки не отстъпва, с времето това някак намаля...
А бе, трудно е, много е трудно "два остри камъка, брашно не мелят" ама ако има искрени чувства и всеки си има лично пространство и както се изразих да дадеш въздух и почва на нещото, което желаеш то зрее в най-хубавите си цветове