Децата на разведените, в болшинството с,и са травмирани за цял живот.
А дали има статистика колко деца са травмирани от това, че родителите им НЕ са се развели?
Аз поне познавам доста такива.
- Публикувана: 14 авг. 2015, 10:45 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2015, 16:31 ч.
Моите разведени родители
Децата на разведените, в болшинството с,и са травмирани за цял живот.
А дали има статистика колко деца са травмирани от това, че родителите им НЕ са се развели?
Аз поне познавам доста такива.
Няма такива статистики. Нито пък за травмираните деца на разведените родители. Всичко написано по-горе е от някакви "частни" наблюдения на хора в подобна ситуация около нас или пък случило се със самите нас.
Лично аз като дете не се чувствах добре с неразведените си родители, защото единият постоянно отсъстваше и сякаш имах само един такъв, а когато се прибереше вдигаше скандали. Не упреквам майка ми за решението да не се разведе - тогава бяха други времена, но не знам как е търпяла всичките години ...
Лично аз като дете не се чувствах добре с неразведените си родители, защото единият постоянно отсъстваше и сякаш имах само един такъв, а когато се прибереше вдигаше скандали. Не упреквам майка ми за решението да не се разведе - тогава бяха други времена, но не знам как е търпяла всичките години ...
Децата на разведените, в болшинството с,и са травмирани за цял живот.
А дали има статистика колко деца са травмирани от това, че родителите им НЕ са се развели?
Аз поне познавам доста такива.
И аз, Како Сийке, и аз познавам такива деца. Травмирани от това, че родителите им са останали заедно, въпреки че не са се понасяли взаимно. Не са се дишали, но нали, таковата, "заради децата"... Ужас! Втълпявана вина с години - аз заради теб това и онова, а сега ти... Не, мерси! По-добре ужасен край, отколкото ужас без край. Просто понякога разводът е спасение. За всички.
absurt, не мога да разбера какво си ми написал(а). Като решавам да се женя за него, не съм в период, в който го "трая".
Я направо прочети пак какво съм написала, но всичките ми изречения, а не си избирай просто дума, която да коментираш, и виж с какво съм ги обвързала. Над моето мнение има цитат, към който се отнася.
За мен да съм влюбена в някого, да го обичам или да просто да го изтрайвам са две различни неща. Пффффф...
Я направо прочети пак какво съм написала, но всичките ми изречения, а не си избирай просто дума, която да коментираш, и виж с какво съм ги обвързала. Над моето мнение има цитат, към който се отнася.
За мен да съм влюбена в някого, да го обичам или да просто да го изтрайвам са две различни неща. Пффффф...
Когато се жениш, нали не е защото можеш да " го изтраеш известно време"?
Жениш се по любов, пък в наши дни и живеете заедно преди да го решите- можете да прецените дали ставате за семейство, пък после да решиш и да родиш.
А, какво се получава в много от случаите- още бременна или с малко дете и " не мога да го трая, нещастна съм, по- добре за детето е, мама и тате да са щастливи по отделно и т.н.
Ако човекът до теб претърпи коренна промяна и ти не можеш да я приемеш, няма друг изход, освен раздяла. Едва ли някой иска да се развежда и да се занимава с глупости, ама като се наложи, няма друг изход и да се правят трагедии е излишно. Ако е било за търпене, щяло е да мине.
Жениш се по любов, пък в наши дни и живеете заедно преди да го решите- можете да прецените дали ставате за семейство, пък после да решиш и да родиш.
А, какво се получава в много от случаите- още бременна или с малко дете и " не мога да го трая, нещастна съм, по- добре за детето е, мама и тате да са щастливи по отделно и т.н.
Кои сме ние, които живеем заедно преди да го решим? Ти защо се вадиш от групата? Защо не живееш заедно, преди да го решиш?
Да, ако някоя е бременна или с малко дете, и е нещастна, ако знае как може това положение да се промени, да го променя, а не да трае. Всъщност, какво раздавам съвети!.. Някои пък са добре като си траят.
А, какво се получава в много от случаите- още бременна или с малко дете и " не мога да го трая, нещастна съм, по- добре за детето е, мама и тате да са щастливи по отделно и т.н.
[/quote]
Хехехе, ами така де, как така щастливи по отделно? Я нещастни заедно, както си му е ред от време оно още
Авторке, на твое място бих събрала двамата на едно място и бих им обяснила, че ги обичам много и двамата и бих ги помолила да ми пият мозъка, очаквайки да заема нечия страна. И не бих си позволявала да коментирам с родителите си личния им живот. Родителската и партньорската функция са две различни неща. Теб те касае какви родители са били. Какви партньори са били един на друг родителите не е работа на децата.
[/quote]
Хехехе, ами така де, как така щастливи по отделно? Я нещастни заедно, както си му е ред от време оно още
Авторке, на твое място бих събрала двамата на едно място и бих им обяснила, че ги обичам много и двамата и бих ги помолила да ми пият мозъка, очаквайки да заема нечия страна. И не бих си позволявала да коментирам с родителите си личния им живот. Родителската и партньорската функция са две различни неща. Теб те касае какви родители са били. Какви партньори са били един на друг родителите не е работа на децата.
Според мен по-добре да не ги събира на едно място, а да си им го каже поотделно...
Да, права си, те щом не могат да се гледат, това само е потенциал за още по-голям скандал. Поотделно.
И, ако може, някак да приеме, че децата може да имат мнение, но нямат думата за личния живот на родителите си. Патрньорството и родителството са различни неща. Родителят си е родител винаги.
Децата на разведените, в болшинството с,и са травмирани за цял живот.
А дали има статистика колко деца са травмирани от това, че родителите им НЕ са се развели?
Аз поне познавам доста такива.
Децата на разведените, в болшинството с,и са травмирани за цял живот.
А дали има статистика колко деца са травмирани от това, че родителите им НЕ са се развели?
Аз поне познавам доста такива.
Като не си готова емоционално да приемеш и общуваш с новия човек в живота на майка си, така й го обясни. Кажи й, че за сега това не става, може би един ден, когато шокът и чувствата ти от техния развод се пооталожат, но за сега това е положението.
В крайна сметка отношенията между баща ти и майка ти са приключили. Реална причина да не общуваш с дадения мъж няма, предателство към баща ти това не е. Вероятно по някое време и той ще завърже отношения с някоя жена.
В крайна сметка отношенията между баща ти и майка ти са приключили. Реална причина да не общуваш с дадения мъж няма, предателство към баща ти това не е. Вероятно по някое време и той ще завърже отношения с някоя жена.
Авторке, нито майката има право да ИЗИСКВА от теб да се впишеш в новото й семейство, нито баща ти- да ти вменява чувство за вина, ако го направиш. Решението с кого и доколко да контактуваш трябва да бъде само твое. Мисля, че на твое място бих се опитала да дам шанс на новия партньор на майка си. Струва ми се, че баща ти те манипулира, опитвайки се да "отмъсти" на майка ти правейки я нещастна чрез теб. От друга страна пък майка ти те заплашва, че нищо добро не те чака, ако не стане нейната...Доколко го прави от искрена загриженост за теб, или от желание да се наложи е трудно да се прецени. Струва ми се, че и на двамата ясно и категорично трябва да покажеш, че ако искат да поддържат добри отношения с теб, трябва да те оставят ти да определяш правилата и да се въздържат от коментари, независимо от чувствата си.