И двете страни са нахални, но никой не отстъпва явно.
Е, ако му е дала гарсониерата, в която живеят, защо да не счита, че той може все пак да ѝ дава някаква сума, когато тя е в затруднение? Което е много вероятно предвид, че неговата заплата, нейните доходи от почасовата работа и дотациите от нейните родители едвам им стигали, за да преживяват двама души. Едва ли си е купил и изплатил при това положение сам гарсониерата.
На дъщерята, дето живее в друг град, май майка ѝ не осигурила жилище, в което да живее. На мен при това положение няма да ми е удобно да искам от този, на когото нищо не съм дала.
И аз така мисля.
Не е толкова трудно да се поговори човешки и да се обясни, че нямат пари и вече не могат да й помагат, защото събират за бебето.
Относно апартамента, моята майка ако беше, щеше сама да предложи размяната, без да я караме. Ама хора всякакви.