Имаме един семеен приятел - полигамен, не го е крил никога, дори на гаджетата си винаги го е казвал още в началото на връзката. Която се съгласи, съгласи се (но той самият е признавал колко пъти е виждал сълзи в очите им, когато им каже- извинявай, но ти по график не си днес, а в сряда). Дори създаде т. нар. "клуб на баджанаците", където всички са си баджанаци, менкат си партньорите и не се сърдят никому. Проблемът настана, когато се влюби в една другарка и тя реши временно да премине в леглото на негов приятел и баджанак. Нещата свършиха с бой в кръчмата и близане на рани (негови) около година. След това "клубът" се разпадна.

И го повтарям във всяка подобна тема, ама ...на, не вЕрват.

Напълно възможно било да обичаш един, пък да ти се иска да се "чешАш" с друг...Или да ти е все едно с коя си ляга всяка вечер, докато те баламосва, че ти си жената на живота му.
Прави ми впечатление обаче, че най-толерантни и приемащи (уж) изневярата, са тези, които не са имали "челен сблъсък" с нея.Именно защото и идея си нямат какво е да "плуваш рамо до рамо в морето Живот с някого, когото обичаш и на когото безрезервно вярваш, а в един момент да усетиш, че същия този любим човек започва да натиска главата ти под водата".
Та, така, този който ви кръшка, вече не ви обича.Може да сте му удобна, може да сте му до известна степен важна за определени житейски ситуации, може все още да изпитва известна доза съжаление към вас, но не изпитва онази любов, която един мъж трябва да изпитва към любимата и обичана жена.
Реципрочно, ако и на вас ви се иска да опитате как би било с новия колега/съсед/фитнес-мачото....почнете ли да гледате в чужди мъжки гащи, раб'тата е ясна.
