Само към любовниците - настоящи, бивши или бъдещи :)

Защото преди това мухльото не е успял да я предразположи и при тях да е всичко наред, че жената да се чувства уютно и да иска да го позлати, а се е държал така, че тя да загуби интерес към него или да е претоварена с много работа и грижи по домакинството. И вместо да се опита да го промени, той избира лесното като се хвърля на първата, която му легне.

Не, всъщност примерите, които имам около себе си дори не включват толкова сексуалния живот на двойката, колкото цялостното отношение към личността.
Да вземем за пример изключително доминираща жена, която непрекъснато потиска мъжа си и се фокусира само върху грешните неща, които прави. Вечно недоволна, вечно изискваща, мрънкаща и взимаща, за сметка на това не даваща.
Мъжът има нужда да се почувства мъж и силна половинка, затова търси друг терен, на който да го прави.
 
 Изневярата не винаги е проява на бездушие. На някои хора просто не им е в природата да са моногамни и наличието на любовница в живота им е нещо нормално. В същото време са чудесни съпрузи, за щастие познавам такова семейство.

Много клишета в тази тема, мно-го! Мъжът е ловец, иска плячка, а жените, милите, все прецакани... Дрън-дрън. Точно толкова, колкото мъжете искат да си четкат самолюбието, че са ловци, точно толкова и жените си бранят "територията" със зъби и нокти, дори и когато дори не я искат НАИСТИНА. ВСЯКА жена, която познавам, (и с която съм разговаряла по темата) си мисли, че всички бивши гаджета все още страдат неутешимо по нея, и е достатъчно само да им дадат знак, за да зарежат всичко и да хукнат през девет планини в десета, за да бъдат с тях отново... Как пък една не каза "Той ме разлюби и забрави."  

Няма любовница, която да не иска в някакъв момент, по някакъв начин, да покаже превъзходството си. Та било и чрез телефонен разговор по време на семеен празник. Мисълта, че той става, и казва "Извинете, трябва да проведа ВАЖЕН разговор" докарва на всяка средностатистическа любовница душевен оргазъм. Но ако обектът вземе, че се смути, заеква, или - Анатема! - затвори - ето ти тема в bg-mamma  

Нямам причина да пиша в тази тема. Не съм била, и никога няма да бъда любовница. Самобвлюбен егоцентрик съм, не деля каквото и да било, особено пък чувства. Нито бих изневерила, нито бих приела изневяра. При никакви обстоятелства.

Но пак съм била - под някаква форма-  част от "играта" - в ролята на детето. Баща ми беше сериен изневерител. Нямате представа колко жалък вид има мъжът, когато се прибира след посещение при любимата... Аз дори не знаех къде е бил и какво точно е правил, но начина, по който поднасяше цветя на майка ми (иначе галантен, ВИНАГИ след изневяра се  прибираше с букет   ); начина, по който смотоляваше колко досадно е било заседанието, заради което е закъснял; смутеният му поглед и смачканият вид - това са неща, които и до днес първо ме разсмиват, а после - отблъскват.
Любовниците са жалки и смешни. Нямам други думи за тях.

Мъжът къде е блял, докато си е избирал жена? Едва ли е станала доминант впоследствие. Той си е бил мижитурка, тя силната - и това го е устройвала чудесно, докато тя върти колелото и дърпа семейството напред. После изведнъж се сеща, че нещо не се чувства мъж? И хоп - ще се доказва на първата навита...Моля ти се...

Към този пример имам някои коментари:
1. Като не му харесва характера на жена му, защо се е оженил за нея?
2. Ако тя не е била такава(в което много се съмнявам), то за да се стигне до там, смятам, че мъжът има вина за недоволството на жена си.
3. След като иска да се почувства силен и успява, защо се връща при жена си. Да ѝ каже - до тук съм с теб, искам да съм мъж, затова ще ходя при друга.

Моли ми се колко искаш.
Има неща, които се търпят до едно време, от там нататък става ад. Нелогично е да се твърди, че човек не се променя и от мил и хрисим не може да се превърне в нещо отблъскващо. Абсолютна наивност, слепешка при това, е да се смята, че мъжът винаги е виновен. Женската солидарност също трябва да се поднася в умерени дози, защото стигаме до моментът, в който всички мъже са свине и изневеряват безконтролно, а вкъщи седи перфектната съпруга, чиста като момина сълза и ни лук яла, ни лук мирисала. Не смятам, че за изневяра са нужни двама - нужни са трима.

"Моля ти се" е израз, спокойно.  
Когато двама души са партньори в живота, когато живеят заедно, делят радости и грижи, общ дом, деца, финанси, интереси - не е оправдано единият да изневери, защото другият се е променил. Това е предателство, не извинение. Ако имаш проблем с човека до теб, се търсят решения заедно - с разговори, с търсене на общ път за решаване на проблема, с консултации. Не се хвърляш в леглото на друга, защото онова зло в къщи не те разбира и тормози. Това е жалко извинение за малодушна подлост. Хем си прави кеф, чукайки друга, хем го е страх да признае на жена си, да не си развали рахата ли, що ли? Жалка работа.

Пък ти си имай своите теории, как би носила вина за изневяра на мъжа си.
Проблемите в семейството не са повод за изневяра. За раздяла - вероятно - ако са непоправими и всичко друго е пробвано. Но за изневяра - не.  

Не става въпрос за моя мъж и неговите изневери. Говорим всеобхватно, при едни изневярата е начин да се докажеш, при други си е нужда, при трети е начин да отмъстиш, при четвърти е начин да се отърсиш от семейните проблеми, а пети дори не знаят за какво го правят, ама го правят.
Нали досега вие говорихте, че има много причини поради, които би било трудно да се сложи край на един брак. Това не са удобни оправдания, а съвсем реални факти. Особено ако бракът не е бил по любов.
Изневярата, сексуална такава, не я разбирам като повод за раздяла или развод, нито смятам изневеряващия за мекотело или жалка душица.
В този ред на мисли, а ако жена изневерява, защото се чувства потисната вкъщи, то тогава и тя ли е жалка свиня с удобно извинение или има пълното право?

П.П: Вина в себе си не бих търсила ако мъжът ми ми изневери, тъй като по дифолт аз съм пИрфектна
Ако трябва да съм сериозна, в действителност бих се замислила над поведението си и бих поискала да знам с какво другата е успяла да си извоюва място в отношенията с мъжа ми. Напълно е възможно аз прехласната по кариера, деца, домакинство и собствената си особа, да съм забравила, че вкъщи ме чака мъж с нужда от внимание, секс и комуникация.

И коя от изброените причини за изневяра трябва да предизвика чувство за вина у жената?

Дала съм пример по-горе.

И тя. Не деля по полов признак. Изневярата не решава проблеми, а ги задълбочава. Ако изобщо това е причина за изневяра. Моето мнение е, че в повечето случаи се изневерява за единия кеф, а приказките за проблеми в къщи са опит за оневиняване.

 
Посмях се от сърце!

Обаче и аз съм на мнение, че секс в кола не правят съпрузи.
Дори не е от значение на каква възраст са действащите лица.


Точно това е и моето мнение по въпроса.
Ясно е, че авторката има някаква изгода, да се възползва и да не си задава излишни въпроси.

Никога не бих се напъвала да ставам № 1.
Ако си търся мъж за съпруг, няма да е този, чиято любовница съм.
Това са различни роли.

Е, в такъв случай предпочитам изневярата да се случва заради проблемите вкъщи, отколкото заради кеф. При първия вариант поне я има надеждата, че с диалог и терапия нещата могат да се закрепят, докато при втория ако ще да съм Чичолина и Иван Звездев в едно положението си остава същото.

Изгонихте авторката и сега си разтягате локуми.
Придържайки се към заглавието искам да попитам защо винаги любовницата се възприема като прецакана? Толкова ли е невъзможно една жена също да търси "просто секс"? На мнение съм, че далеч не всички жени копнеят за мястото на "законната".  Има си и предимства в поддържането на връзка със семеен мъж. Особено когато и жената е семейна, а тези случаи не са никак малко. Не са толкова залупени всички любовници, че да се оставят да ги омайват с приказки за светло съвместно бъдеще, нито драпат за такова. Възможно е ролята на любовници да ги устройва напълно в някакъв по-кратък или по-дълъг момент. За какво й е на една семейна жена напр., която се е увлякла по друг мъж, да изпуска питомното, а да гони дивото? Жена с опит знае за какво иде реч и едва ли е склонна на подобни експерименти. Трансформира ли се тръпката в семеен уют, вече не може да бъде същото... Има толкова привлекателни мъже, от които знаем, че няма да излезнат добри съпрузи. Но пък за любовници наистина си ги бива.

Жалък и смешен е бил баща ти! За съжаление си го усетила. Любовниците му не са били виновни за  това, че е бил шута на домашните.