Както вече ми омръзна да повтарям - изневярата за един е предателство, за друг не е. Опитай се на мен да ми втълпиш, че аз трябва да се чувствам предадена, защото мъжът ми е прав и здрав човек и има желания, които не са задължително свързани с една-единствена личност. Ще успееш в това си начинание точно толкова, колкото аз ще те убедя, че изневярата не си струва нито драмата, нито раздялата, нито развода, нито каквото и да е било.
Изневярата се случва. Вчера, днес, утре - имало я е и ще я има. Всеки я носи със себе си. Дали на теб е изневерявано, дали ти си изневерявала, дали си била тази, с която е изневерявал някой на някого, дали си била свидетел (волен/неволен) на изневеряващи - все едно.
Хората изневеряват на себе си, на принципите си, на вижданията си, на светоусещането си, на гордостта си, на моралните си ценности, на убежденията си, какво остава за партньора.
Ами де да знам, имам навика да вярвам на очите си и не на последно място - на преценката си като пряк свидетел, не слушател, на който разказват приказки. Да заклеймиш нещо като "градска легенда" е доста удобно когато всячески се стремиш да отречеш съществуването му.