Споделете весели истории от първия учебен ден и спечелете със Samsonite

Моето дете изкара подготвителните групи в училище.
На първия учебен ден (15.09.2013) точно беше навършил пет години. Подредиха малчуганите и родителите близо до тях. Мина официалната част на програмата (речи, поп) и започнаха да пеят деца от училището. Едно момиченце от групичката на сина ми се обади: "И аз мога да пея тази песен", и последва: "И аз мога", "И аз мога". За да ги укроти, госпожата от занималнята каза: "След малко ще влезем вътре и ще видим какво можете". Моето хлапе веднага избяга от строя и дотича при мен: "Хайде да тръгваме, че сега ще ни карат да пеем, а аз не мога" и ме задърпа. Опитвахме се да го убедим, че никой няма да го кара насила да пее, но той избяга. Отиде при класа на брат си.
Миналата година (15.09.2014) официално облечен, строен с другите деца, а аз чакам отзад. Започна програмата и той дойде: "Мамо, аз това нали го гледах миналата година, хайде да ходим да се снимаме!". И отидохме в свободната част на двора да се снимаме, после отиде да се види с неговия приятел портиера и така "издържа" празненството.
Тази година ще е първи клас и ще видим какво ще измисли.

Здравейте! Ще разкажа за моя 15 - ти септември в първи клас. Лятото бях при баба ми и дядо ми. Когато дойде септември дядо ми ме заведе на фризьор да ме подстрижат. Жената попита как, а той отговори - като ученичка. Прическата беше като момче. Още си имам спомен - снимка с късата коса, отгоре все пак с кордела и малко тъжна усмивка 

Моята история не е от забавните. Но ме изпълва с гордост и топли чувства. На първият учебен ден рецитирах пред цялото училище стихотворение , което накрая завършваше с "Грабвай чантата, тръгни ! " и ударих звънеца. Нашето момче също има склонност да рецитира и се надявам един ден също да участва активно в училищните занимания.

Здравейте!
Поздравления за чудесният конкурс!
Ще разкажа за моят първи учебен ден, защото синът ми догодина ще бъде в първи клас.
Беше много вълнуващо и никога няма да забравя моя първи учебен ден. Бях облечена с нов костюм и сладки обувчици. Имах си и две плитки с красиви панделки. Тържеството мина и ни раздадоха учебниците. На мен обаче ми се допишка и в суматохата не можах да намеря мама и тете и реших сама да отида до тоалетната, която видях, когато влизахме в училището. Моите родители се притеснили, че съм изчезнала някъде и започнали, заедно с учителките да ме търсят. Не могли да ме намерят и отишли при директорката да съобщят за изчезнало дете. Влизат в директорския кабинет и що да видят.... Аз кръстосала крака, си говоря сладко, сладко с директорката.
Всъщност на връщане от тоалетната съм объркала стаите и съм влязла в директорския кабинет. Беше много вълнуващо за мен, да се запозная отблизо с нашата директорка, а разговора с нея беше интересен.
Накрая мама и тете ми се поскараха, но това не можа да помрачи всички емоции от моя първи учебен ден.   

За първия учебен ден на единственото си дете, т.е. аз, майка ми е подготвила специален тоалет от пола, ризка, бял чорапогащник и лачени балеринки. Аз съм мъжкарана от малка и мн мразех рокли, поли, панделки, изобщо всички финтифлюшки, харесвани от повечето млади дами и тайно реших да узурпирам избора на майка ми за тоалет, в момента,в който реши да ми купува онези грозни, бели, лачени балеринки със сърце и панделка на тях.
На първия учебен ден отидох с гумени ботуши . Сега осъзнавам, че онази естествена руменина на майка ми не се е дължала само от вълнението, че единственото ѝ отроче е вече ученичка , но пък всички погледи бяха отправени към мен  .

Привет,имам дъщеричка,но още и е рано за първия учебен ден по време ,на който не се съмнявам ,ще има хиляди приятни и запомнящи се за цял живот емоции,реших да си спомня моя първи учебен ден,който беше на 15 септември 1987г. Тогава все още се носеха престилки и аз бях с престилка,изгладена и колосана.Мама ме заведе до моята паралелка 1А клас,запозна ме с класната ,която каза ,че се казвам като дъщеря и ще ме запомни .Аз не знаех какво ми предстои като цяло,но бях усмихната до ушите наредих се с останалите ученици от моя клас и очаквах да мине тържеството и да влезем в класната стая.Продължавах да се усмихвам и да махам на мама докато в един момент не осъзнах ,че голяма част от моите съученици не само не се усмихваха ,но плачеха силно с глас ,някои направо пищяха,а аз си се смеех ли смеех После влязохме в класната стая и на всеки чин имаше по едно букварче,аз много се зарадвах ,тъй-като много обичах книгите.Имаше фотограф,който искаше да снима няколко деца на чина с отворено букварче.Съответно никой не искаше ,но мен ме сложиха да ме снимат и без да ме питат,снимката стана супер,а аз продължавах да се усмихвам .Другите деца се поотпуснаха малко ,видяха,че не е толкова страшно и някои от тях също изявиха желание за снимка.Снимката я пазя и до ден днешен и за мен е един прекрасен спомен,ще се радвам ,ако има начин да я споделя с Вас.Сякаш някаква невидима вълшебница ми даваше сили и непрекъснато желание за усмивка,което ме съпътства през ученическите ми години и така сякаш на шега научих много неща във всякакви области и сега съм дипломиран лекар !

Идва 15 септемвпи и много се вълнувам 6те сре6тна приятелите си с които сме цяла година и ги оби4ам.ние сме като едно семеиство моя клас и много оби4аме госпожите ни.аз ставан 4 клас и се вълнувам ако спе4еля не6то

Да разкажа и аз за първия учебен ден на синът ми: И така  станахме рано, новите дрешки приготвени и изгладени от вечерта. Вълнение, трепет, притеснение... всичко както си му е реда. Тръгнахме цялото семейство и по средата на пътя - А, маме, ми цветята останаха в кухнята!! Да се връщаме и дума да не става. Решаваме, че ще караме и без цветя, какво да направя?! Обаче минаваме по край една къща и там няколко баби си говорят. И една от тях се провиква на сина ми къде са му цветята за госпожата и той: " ми в кухнята" Бабата набра едно букетче и голяма радост   Но нали се сещате, че без панделка и някаква подвързия половината не оцеляха, обаче важното е, че имахме цветя.

Спомен от моя първи учебен ден от преди 50 г. (сега като го написах, то си е половин век ). Децата носеха букети от карамфили и др. подобни, а аз  бях "въоръжена" с букет от гладиоли,  високи почти колкото мен. Бях дребничка за възрастта си и  буквално се спъвах в гладиолите, имах чувството, че всички гледат само огромния ми букет. Та от първия си учебен ден си спомням единствено чувството за срам, което изпитвах. Това обаче ми помогна -  винаги с децата си съм се стремяла да не  ги поставям в ситуация, в която да се чувстват неудобно или некомфортно.

Днес ни беше петият първи учебен ден, дъщеря ми от 3-годишна ходи на едно и също място. Честно казано миналата година беше вълнението, тогава започнаха първата година от същинското училище, всички с раници, гледаха на кой с какво е. Тази година вече претръпнали. Вчера бяхме на плаж, лежим, почиваме. Вечерта около 22 часа се сетих, че трябва да подготвим раницата все пак Бяхме купили необходимото, но не беше подредено. И днес с малко мрънкане, че не иска я закарах. Нямахме особени изцепки. Освен нашата радост от началото на учебната година и нейното цупене, че не иска да ходи

Да вземеш да поучиш повече БЪЛГАРСКИ ЕЗИК-граматика, правопис и пунктуация, че направо се дивя как си стигнал/а 4-и клас  !

"Идва 15-и септември и много се вълнувам, че ще срещна приятелите си, с които сме цяла година! Ние сме като едно семейство! Моят клас  много обичаме госпожите ни.Аз ставам 4-и клас и ще се вълнувам, ако спечеля нещо.

Дъщеричката ми ще е подготвителна група преди първи клас, но е доста притестена  . Преди 2 седмици и поднаха първите две зъбчета и всеки ден ме пита: "Мамо, как ще ходя сега на училище без два, нали ще ми се смеят децата  ?

Вече избираме тоалета, обувчиците и новата диадемка. Всичко трябва да е в тон. Вълнението, трепетите, срещата с дечицата/някой ще познава,някой не/. За сега отива с желание,дано да го запази за дълго време. 

Това нужно ли беше?

Само след няколко дни големия ми син, ще е първокласник. Започнахме подготовката за училище с купуване на раница и всякакви консумативи(моливи, бои, блок и т.н.), раницата е пълна, но всичко се купува по 2, че 3-годишния му брат постоянно вади и взима нещата на брат си. От сега знаем, че ще е голямо предизвикателство, подготовката и ходенето на училище. Моя личен и забавен 15 септември запечатан в снимки е : Първи учебен ден, първокласничка с къса пола, пред прага на училището плисната вода за късмет, късата пола вдигната порядъчно нагоре, на гърба  с типичната ученическа чанта и това цялото увековечено със снимка.

Да, според мен.