- Публикувана: 22 авг. 2015, 09:27 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2015, 10:34 ч.
Честит рожден ден, Августинчета диви, бъдете здрави и щастливи!
Ужасно се е бъгнал форумът, отваря ми стари мнения за нови и като дам отговор ме пусна на дъното на страницата!
За обувките: Аз предпочитам децата да ходят боси. Затова основното им ходене си е у дома. Знам, че лекарите препоръчват специални обувки и т.н., но когато са босички стъпват по-добре. Момчетата са с Колев и Колев, още са с летните, сега с чорап обаче са им точно. Най-вероятно като мине суматохата на 15ти септ. ще потърся други, та ще следя коментарите ви по темата-къде, какво, цени.
За гумените ботушки- според мен не са удачни за току-що проходило дете. Първо-те държат студено, задължително трябва с топъл чорап. Второ- на тези малки крачета имам съмнение, че ще им се изхлузват петичките. Една година купих малко по-големи г. ботушки на дъщеря ми и и беше некомфортно да ходи порати тази причина. Но да речем от следващата есен препоръчвам винаги да имате по един чифт. Страшно удобни са за дъждовните дни, кал, излети на разни поляни и гори, на село, детето може да си цапка където иска.
mаrtIna, какво имаш предвид да не са от плат?
Пантофите даже не искам и да коментирам- това, на което съм попадала е ужасно зле-изкуствени материи, запарват. За градината винаги купувах обувки тип балеринки някакви мекички и с тях ходеше. Тази година за вкъщи ще им взема чорапи с гумички на стъпалото, пантофи категорично отказвам да купувам.
Добавям: Дани, ако имаш предвид вариант, за да не се мокрят- има разни инпрегниращи спрейове и това е вариант. Вие пеша ли го водите на градина, въобще как се случва воденето и взимането?
За обувките: Аз предпочитам децата да ходят боси. Затова основното им ходене си е у дома. Знам, че лекарите препоръчват специални обувки и т.н., но когато са босички стъпват по-добре. Момчетата са с Колев и Колев, още са с летните, сега с чорап обаче са им точно. Най-вероятно като мине суматохата на 15ти септ. ще потърся други, та ще следя коментарите ви по темата-къде, какво, цени.
За гумените ботушки- според мен не са удачни за току-що проходило дете. Първо-те държат студено, задължително трябва с топъл чорап. Второ- на тези малки крачета имам съмнение, че ще им се изхлузват петичките. Една година купих малко по-големи г. ботушки на дъщеря ми и и беше некомфортно да ходи порати тази причина. Но да речем от следващата есен препоръчвам винаги да имате по един чифт. Страшно удобни са за дъждовните дни, кал, излети на разни поляни и гори, на село, детето може да си цапка където иска.
mаrtIna, какво имаш предвид да не са от плат?
Пантофите даже не искам и да коментирам- това, на което съм попадала е ужасно зле-изкуствени материи, запарват. За градината винаги купувах обувки тип балеринки някакви мекички и с тях ходеше. Тази година за вкъщи ще им взема чорапи с гумички на стъпалото, пантофи категорично отказвам да купувам.
Добавям: Дани, ако имаш предвид вариант, за да не се мокрят- има разни инпрегниращи спрейове и това е вариант. Вие пеша ли го водите на градина, въобще как се случва воденето и взимането?
Засега ходи с количката, оставяме я там и вечерта пак в количката си го връщаме. Евентуално може и с кола, ако ще ходим някъде. Да не се мокрят имам предвид да можем да излезем в мокро време и да не ми се налага да го извлачвам от локвите - много ги обича, осовено да шляпа в тях. Не съм гледала още есенни обувки, но кожените обувки за прохождане са с шевове и ципове, които според мен ще пропускат, колкото и да са ипрегнирани
Споделям едно интересно събитие, особено за живеещите в тази част на София (Младост и т.н.):
https://www.facebook.com/events/968958286472291/
Днес попаднах на предаването на Гала и говореха за австралийската система за ранно детско развитие и двигателната активност при децата. Много се впечатлих, вече записах беба на пробен час за утре.
Споделих!
За обувките - аз съм в пълна обърквация. Засега гледам да са с мека подметка, да НЕ са ортопедични. Имаме няколко вида - гуменки, кецове, сандали с лепки и едни гумени найкчета. Най-добре е боса, ама навън има повече стмули да се движи и няма как без обувка. Онзи ден в градинката имаше една майка, беше пуснала децата чисто боси. Ми то има стъкла по земята, от счупени бирени бутилки.........Може би ако има някъде чиста детска площадка би било супер, ама то в нашия Абсурдистан никой нищо не пази. Чисто нова детска площадка цялата я налюпиха със семки родителите, не мога да ги разбера.....
https://www.facebook.com/events/968958286472291/
Днес попаднах на предаването на Гала и говореха за австралийската система за ранно детско развитие и двигателната активност при децата. Много се впечатлих, вече записах беба на пробен час за утре.
Споделих!
За обувките - аз съм в пълна обърквация. Засега гледам да са с мека подметка, да НЕ са ортопедични. Имаме няколко вида - гуменки, кецове, сандали с лепки и едни гумени найкчета. Най-добре е боса, ама навън има повече стмули да се движи и няма как без обувка. Онзи ден в градинката имаше една майка, беше пуснала децата чисто боси. Ми то има стъкла по земята, от счупени бирени бутилки.........Може би ако има някъде чиста детска площадка би било супер, ама то в нашия Абсурдистан никой нищо не пази. Чисто нова детска площадка цялата я налюпиха със семки родителите, не мога да ги разбера.....
danny_p, аз нямам предвид за дъждовното време за да се купуват обувки за прохождане, а някакви истински. Логиката ми е следната- ако се учи да прохожда изобщо не е най-удачно време в дъжда, по-добре у дома. Т.е. за навън затворени обувки, пък вкъщи кой както иска. Не мога да си спомня как съм обувала щерката (тя също е юли родена и проходи около годинка). Но предполагам, че в дъжда не съм имала нерви да я водя да ходи. Ние си ползвахме количката цялата зима и чак следващото лято минахме на триколка и ходене. Ако идеята ти с гумените ботушки е да ги имате, колкото да ги обуваш в парка за час-два, то тогава не мисля, че ще е проблем.
Nutty, аз пусках дъщеря ми боса на нашата площадка като беше във възрастта за градина. Тогава и беше изключително забавно. На тази площадка няма стъкла обаче или ако ги има ще е инцидент и веднага някой родител ще ги е събрал. Огледай се за площадка на която ходят почти едни и същи родители и си организират почиствания.
Nutty, аз пусках дъщеря ми боса на нашата площадка като беше във възрастта за градина. Тогава и беше изключително забавно. На тази площадка няма стъкла обаче или ако ги има ще е инцидент и веднага някой родител ще ги е събрал. Огледай се за площадка на която ходят почти едни и същи родители и си организират почиствания.
Това със есенните/зимни обувки май ще се окаге сложна тема 
. Аз сега съм му взела сандалите на Колев, но те ще са още малко време. И после не знам ... Хем да са удобни и меки, хем пък да не пропускат. И изобщо как ще излизаме зимата ми е много сложно да си го представя. С или без количка, като е мокро къде въобще ще ходим - за площадки не става, като има сняг пък даже и за ходене не става, абе ... тегава работа 
Искам още лято 
Днес го водих уж болния при педи да го види пак преди да тръгнем - ми нищо му нямало. Даже гърлото вече не е червено, странна работа... Дано е така наистина.
А като гледам днес какво е времето и ми е някак неестествено да стягам багаж за море. Все ме влече дебели дрехи да слагам
. Аз сега съм му взела сандалите на Колев, но те ще са още малко време. И после не знам ... Хем да са удобни и меки, хем пък да не пропускат. И изобщо как ще излизаме зимата ми е много сложно да си го представя. С или без количка, като е мокро къде въобще ще ходим - за площадки не става, като има сняг пък даже и за ходене не става, абе ... тегава работа Искам още лято Днес го водих уж болния при педи да го види пак преди да тръгнем - ми нищо му нямало. Даже гърлото вече не е червено, странна работа... Дано е така наистина.
А като гледам днес какво е времето и ми е някак неестествено да стягам багаж за море. Все ме влече дебели дрехи да слагам
Фиона, в тази географска ширина така стоят нещата - 100 занемарени площадки в междублоковите пространства и 3 читави, на които ходи цялата гмеч. Има свестни родители, но не преобладават! Та, ще си ходи боса у дома 
И аз не си представям излизането навън през зимата. Ще гледам другите майки и ще кълвя......предполагам с ескимоси и апрески и топли шапчици ще си щъка децата. От кога се ползва шейна? Има ли бебешки?
И аз не си представям излизането навън през зимата. Ще гледам другите майки и ще кълвя......предполагам с ескимоси и апрески и топли шапчици ще си щъка децата. От кога се ползва шейна? Има ли бебешки?
Забравих да кажа, че и аз вкъщи го държа бос или по чорапи с гумени точки. Винаги с пантофи ми звучи странно. Нали уж най-добре било боси Явно си зависи от ортопеда. Навън на площадката не съм го пускала бос, въпреки че ходим почти само на една, която скоро си изчистихме по моя инициатива и е в добро състояние. Но има 2 деца, които ги пускат там боси - обаче са по-големи. Другата година сигурно ще се пречупя и аз.
Явно си зависи от ортопеда. Навън на площадката не съм го пускала бос, въпреки че ходим почти само на една, която скоро си изчистихме по моя инициатива и е в добро състояние. Но има 2 деца, които ги пускат там боси - обаче са по-големи. Другата година сигурно ще се пречупя и аз. 
Миа проходи боса. Въобще от май месец си е с боси крачета вкъщи. Но сега навън е 15 градуса и вкъщи като е само паркет ме е страх да я пусна боса. Затова от вчера е с чорапки и буйките - сандал. Еми, преди малко я сложих да спи и й събух буйките - чорапите потни. Та сега ще търся вариант за пантофи, ама сигурно и те ще й запарват. На Жорко му купувах само едни сръбски преди години, само те не му запарваха, магазина не знам дали съществува. Явно и на нея ще трябва, ако ще й се потят крачетата. Като начало ще купя чорапки с гумени точки и ще я пробвам с тях дали ще се пързаля.
Площадките при на са ад, ама вчера на тази дето бях беше още по-мръсно. Шлюпките от семки ме побъркват просто. С фасовете свикнах, но шлюпките не мога да ги преживея.
Площадките при на са ад, ама вчера на тази дето бях беше още по-мръсно. Шлюпките от семки ме побъркват просто. С фасовете свикнах, но шлюпките не мога да ги преживея.
Здравейте!
Май се получи не много позитивен пост, та го мушкам в скобите, ако не ви се четат чужди мрънканици го пропуснете за да не ви скавам настроението.
Май се получи не много позитивен пост, та го мушкам в скобите, ако не ви се четат чужди мрънканици го пропуснете за да не ви скавам настроението.
Скрит текст:
Признавам си веднага - четох някои постове, други само диагонални, а трети попретупах съвсем. Много ми се насъбра, а ми е малко времето за изчитане, камоли да се запиша.
Ходихме до Велинград за 2 дни без мъжа ми. Той само ни закара и ни остави там. Оправих се ама толкова напрежение не бях изпитвала до сега май. НА тръни през цялото време, хем бях все пак с едно семейство приятели, но и те с деца, а и все пак на почивка хората - гледах да не ги занимавам с моята челяд. Та мина де, после и на море даже отидохме, ама пак все едно сама, че мъжо все пустата работа да не изпусне и си цъкаше от стаята през цялото време. Ама и там сколасах. Косето се разболя обаче и беше с бая височка температура последните два дни. Ама и това преживя(х). Сега се доизсополява само, май е на приключване. Настина ли на т'ва жегаво време, у тая гореща вОда хич не разбрах, ама карай да върви.
Човека си ходи здраво иначе, ама само у дома. НАвън го държа постоянно за ръка. Нещо бая се люлее и ме е страх. У дома си тупва по дупара и продължава, ама навън ще му докарам някоя асфалтова екзема. Държа и стискам здраво, че все да ме пусне диването. Брей и самочувствието!
Седя на тоя смотан лаптоп и ме е страх д аси легна. В неделя ще правим партито за РД на дъщерята. И съм гипс. Ще е в кварталната градинка и организацията пада изцяло на мен. Ужас! Освен това ще правя тортата. И още няколко неща! Хич не знам как ще се оправя. Ей до сега писах един списък с продукти за пазаруване. Редуцирала съм тортите до 3, от които трябва да избера 2 утре още с отварянето на очите и да тичам да пазаря по списък. Мале верно ме хваща страх.
Тортата за РД на Коко стана страхотна и сега всички очакват нещо страшно и аз съм в паника.
Много съм офтопик с моя пост, но имам голяма нужда да си го кажа.
Дъщеря ми беше супер сестра една година. От РД на Коко се промени коренно. Дива ревност през цялото време. Направо не знам как ще се оправя, много гадна ситуация. Постоянно мрънка, постоянно ме кара да го оставя на някого. Постоянно ме дърпа да сме заедно без него. Иска да стоя с нея само и да не се занимавам с него. Плаче като бебе и се тръшка за всичко. Кара ми се, крещи, удря. Посяга му и на него и то постоянно. Стиска го, бута го. Не е някакво брутално, но си личи че много я дразни. Не ме оставя да го приспя дори. Абе лудница пълна. От понеделник я пускам на градина и дано нещата се оправят малко, някак си и аз не знам как. Говоря по цял ден, обяснявам й, обръщам й повече внимание, занимавам се с нея, но все не е достатъчно.
И фотосесия правихме. Кошмар. Коко не стои мирен, Анди своенравничеше през цялото време, аз изнервена нахоках мъжа ми точно преди това и той ми беше ядосан. Пък аз се опитвам да се усмихвам.
Обувките на Коко в момента са clarks first shoes и ги препоръчвам много. Супер меки и гъвкави и с тях ходи много по-добре отколкото със сандалките си КК. Иначе за гумени ботуши наистина им е рано. У дома е само бос. Тия дни може да му е малко по-хладно, ама още става. Ще купя чорапи с точки за по-нататък. До преди около месец навън ходеше само бос. Реших, че ще е по-добре да свикне да ходи обут, че да не проходи и после тепърва да свиква с обувките. Не знам дали е правилно, не съм го мислила много.
И последно след 4 седмици се връщам на работа, а от вторник бавачката започва да идва. Дано всичко е наред с всички. Искам да тръгна на работа, дъщеря ми да си ходи без проблем на детска и Коко да свикне с бавачката, та да се успокоя че има още живот за мен. Ох и да си обърна внимание на мъжа, че и за него да има живот. Яко ми е скапано. Извинявайте.
Ходихме до Велинград за 2 дни без мъжа ми. Той само ни закара и ни остави там. Оправих се ама толкова напрежение не бях изпитвала до сега май. НА тръни през цялото време, хем бях все пак с едно семейство приятели, но и те с деца, а и все пак на почивка хората - гледах да не ги занимавам с моята челяд. Та мина де, после и на море даже отидохме, ама пак все едно сама, че мъжо все пустата работа да не изпусне и си цъкаше от стаята през цялото време. Ама и там сколасах. Косето се разболя обаче и беше с бая височка температура последните два дни. Ама и това преживя(х). Сега се доизсополява само, май е на приключване. Настина ли на т'ва жегаво време, у тая гореща вОда хич не разбрах, ама карай да върви.
Човека си ходи здраво иначе, ама само у дома. НАвън го държа постоянно за ръка. Нещо бая се люлее и ме е страх. У дома си тупва по дупара и продължава, ама навън ще му докарам някоя асфалтова екзема. Държа и стискам здраво, че все да ме пусне диването. Брей и самочувствието!
Седя на тоя смотан лаптоп и ме е страх д аси легна. В неделя ще правим партито за РД на дъщерята. И съм гипс. Ще е в кварталната градинка и организацията пада изцяло на мен. Ужас! Освен това ще правя тортата. И още няколко неща! Хич не знам как ще се оправя. Ей до сега писах един списък с продукти за пазаруване. Редуцирала съм тортите до 3, от които трябва да избера 2 утре още с отварянето на очите и да тичам да пазаря по списък. Мале верно ме хваща страх.
Тортата за РД на Коко стана страхотна и сега всички очакват нещо страшно и аз съм в паника.
Много съм офтопик с моя пост, но имам голяма нужда да си го кажа.
Дъщеря ми беше супер сестра една година. От РД на Коко се промени коренно. Дива ревност през цялото време. Направо не знам как ще се оправя, много гадна ситуация. Постоянно мрънка, постоянно ме кара да го оставя на някого. Постоянно ме дърпа да сме заедно без него. Иска да стоя с нея само и да не се занимавам с него. Плаче като бебе и се тръшка за всичко. Кара ми се, крещи, удря. Посяга му и на него и то постоянно. Стиска го, бута го. Не е някакво брутално, но си личи че много я дразни. Не ме оставя да го приспя дори. Абе лудница пълна. От понеделник я пускам на градина и дано нещата се оправят малко, някак си и аз не знам как. Говоря по цял ден, обяснявам й, обръщам й повече внимание, занимавам се с нея, но все не е достатъчно.
И фотосесия правихме. Кошмар. Коко не стои мирен, Анди своенравничеше през цялото време, аз изнервена нахоках мъжа ми точно преди това и той ми беше ядосан. Пък аз се опитвам да се усмихвам.
Обувките на Коко в момента са clarks first shoes и ги препоръчвам много. Супер меки и гъвкави и с тях ходи много по-добре отколкото със сандалките си КК. Иначе за гумени ботуши наистина им е рано. У дома е само бос. Тия дни може да му е малко по-хладно, ама още става. Ще купя чорапи с точки за по-нататък. До преди около месец навън ходеше само бос. Реших, че ще е по-добре да свикне да ходи обут, че да не проходи и после тепърва да свиква с обувките. Не знам дали е правилно, не съм го мислила много.
И последно след 4 седмици се връщам на работа, а от вторник бавачката започва да идва. Дано всичко е наред с всички. Искам да тръгна на работа, дъщеря ми да си ходи без проблем на детска и Коко да свикне с бавачката, та да се успокоя че има още живот за мен. Ох и да си обърна внимание на мъжа, че и за него да има живот. Яко ми е скапано. Извинявайте.
ymemansi, след като си се справила с така наречената почивка и с РД-то ще се справиш. За проблема за дъщеря ти не мога да кажа нещо много смислено, тъй като все още съм с едно дете, но от приятелките ми виждам, че такъв проблемен период не подминава почти никой. Но пък и минава за месец-два-три, когато родителите обърнат внимание. Мислила ли си да се посъветваш с психолог? Понякога дават и свежи идеи в такъв случай.
Предполагам, че и сама си знаеш, че предстоящите седмици на промяна ще са тегави, но то винаги е най-трудно преди нещата да се оправят.
Предполагам, че и сама си знаеш, че предстоящите седмици на промяна ще са тегави, но то винаги е най-трудно преди нещата да се оправят.
Ymemansi, много добре те разбирам за "почивката" - ние бяхме пет дни във велинград без мм, с една приятелка. Не е като да бях сама, но все пак не беше почивка. Но пък дребния умря от кеф, плува, плацика, яде, спа - пак бих отишла, толкова му хареса
Мерси за съвета за обувките, и аз гледах на кларкс и много ги харесах и май ще прежаля парите.
Толкова от мен, че днес съм в кръжока Пречат ми ръцете и хич не целя буквите хубав ден!
Мерси за съвета за обувките, и аз гледах на кларкс и много ги харесах и май ще прежаля парите.
Толкова от мен, че днес съм в кръжока Пречат ми ръцете и хич не целя буквите
хубав ден!
ymemansi направо си се справила чудесно особено и с болно дете.Аз даже в къщи трудно се оправям с двете вечер ми иде да се заключа в някоя стая и да не чувам и виждам никой,но обикновенно след няколко минути вече всички са наскачали при мен.Но си знам,че не съм особено издръжлива и гледам да не се претоварвам,че става страшно 
.Покрай кръщенето и РД се бях побъркала просто толкова ми се искаше всичко да е обмислено и нагласено идеално-то пък улучихме най-лошото време за цялото лято и в заведението беше зле,но сега помня само хубавите моменти.
За ревността и ние сме така още отначало.Но като се роди беше много зле за всяко нещо реагираше с отрицание сега посвикна и понякога даже и се заиграва с него за няколко минути на ден.Но като цяло не е особено привързан към него-не помага и не го забелязва освен за да се оплаче ,че му пречи нещо.
Освен досадните съвети да и обръщаш повече внимание и да правите нещо специално заедно без бебето друго не се сещам
,но аз и не съм правила нещо специално.Просто нямах сили,опищях света колко е непоносим баткото и нещата взеха,че се оправиха с времето.
И аз да се оплача от бебето-какво е това чудо стана на година и няма сън.По-зле е от новородено.Тая нощ на всеки час се буди и ръмжи,реве,удря се из леглото провира си краката през решетките.Ужасно просто зъби ли са корем ли е какво е това чудо искам си нормалния сън вече
.Покрай кръщенето и РД се бях побъркала просто толкова ми се искаше всичко да е обмислено и нагласено идеално-то пък улучихме най-лошото време за цялото лято и в заведението беше зле,но сега помня само хубавите моменти.За ревността и ние сме така още отначало.Но като се роди беше много зле за всяко нещо реагираше с отрицание сега посвикна и понякога даже и се заиграва с него за няколко минути на ден.Но като цяло не е особено привързан към него-не помага и не го забелязва освен за да се оплаче ,че му пречи нещо.
Освен досадните съвети да и обръщаш повече внимание и да правите нещо специално заедно без бебето друго не се сещам
,но аз и не съм правила нещо специално.Просто нямах сили,опищях света колко е непоносим баткото и нещата взеха,че се оправиха с времето.И аз да се оплача от бебето-какво е това чудо стана на година и няма сън.По-зле е от новородено.Тая нощ на всеки час се буди и ръмжи,реве,удря се из леглото провира си краката през решетките.Ужасно просто зъби ли са корем ли е какво е това чудо искам си нормалния сън вече
ymemansi, благодаря за препоръките за обувки, на mаrtIna също! Като гледам времето май ще се възползвам от майка ми тези почивни дни да пообиколя магазините и да похарча някой и друг лев за лечение на депресия. 
Да си похваля момчетата-един на друг си правят дай 5. Имам чувството, че порастнаха за 2 дни и сега са някакви други, големи момчета.
ymemansi,
Да си похваля момчетата-един на друг си правят дай 5. Имам чувството, че порастнаха за 2 дни и сега са някакви други, големи момчета.
ymemansi,
Скрит текст:
справила си се! Няколко пъти се сетих за теб и изпитвах ужас при мисълта да съм сама на плажа с бебе и едно момиченце, което със сигурност няма да иска да стои кротко под чадъра. Винаги РД на детето са били у дома, аз съм приготвяла всичко-торта сладки, сандвичи, пици(пека ги на момента да са топли за децата), коктейли. Включително и всички останали празници, както и за празници на други близки хора нося сладкиши. Но не мога да се пречупя да отидем на детски клуб за рд на децата, като отбиване на номер ми е. Обикновено, както и ти казваш, 2 дни преди празник у дома става сладкарска работилничка. По сред нощ правя сладки, пека разни неща. Мъжът ми и щерката се научиха и обикалят по цяла вечер като котараци покрай кухнята. Всичко това е някаква приятна традиция вече. Обаче...миналата година просто не издържах. РД на щерката беше три дни преди раждането ми и се задоволихме с ходене на ресторант. Обещах и за имения ден парти у дома. Наближи този ден и се чувствах точно като теб. В крайна сметка едва смогнах да почистя. Като дойдоха първите гости им връчих бебетата и слязох до магазина-купих сокове, от пекарната взех сладки и им поръчах сандвичи. Пратих после децата да ги вземат. Торта май нямаше даже. Въпреки това стана чудно забавление за децата! Почерпката обикновено се оценява от майките, а те много добре разбират в каква ситуация бях. За децата е важна тортата- да има страхотен външен вид и да се духнат свещички. Точка. Вкуса на тортата също се оценява само от майките. А пък в крайна сметка партито е за децата. Важно е децата и дъщеря ти да се забавляват. Ще ти дам две простички и ефектни идеи, може да са ти от помощ. Първата е за тортата- Rainbow cake-стандартната домашна пандишпанена торта с домашен крем, която всички баби и майки правеха едно време, но с оцветени блатове. Правих я точно около предучилищната възраст на щерката и всички деца бяха впечатлени, искали после и те такива торти за р.д. Другото е идея, открадната от Джейми Оливър- Опичаш 2-3 големи фокачи, разрязваш на две за основа и капаче. Мажеш с какво пожелаеш, слагаш сирена, шунки, айсберг и каквото си поискаш. Затваряш с капачето. Преместваш цялото това нещо в поднос. Нарязваш го на малки правоъгълници, колкото сандвич. Завиваш цялото нещо със свежо фолио и супер лесно си подготвила цяло плато със сандвичи. А защо не викнеш детегледачката сега за час-два и по време на рождения ден? Аз така ще направя други ден, хем за помощ с децата, хем да мине някак леко запознаването с децата.
Раздели си задачките стъпка по стъпка. Дори и най-сложните неща в природата могат да се разбият до простички изграждащи елементи. Така и с непосилно изглеждащите задачки. Успех и да снимаш тортата този път! А после ще очаквам и на мен да вдъхнеш кураж за 17ти, че то така на приказки и съвети към другите е много лесно, пък и на започва да ми става страшно за наближаващия празник.
И за каката искам да ти напиша, но ще стане отегчително(ако до момента все още съм на ръба), та друг ден, като мине партито.
Раздели си задачките стъпка по стъпка. Дори и най-сложните неща в природата могат да се разбият до простички изграждащи елементи. Така и с непосилно изглеждащите задачки. Успех и да снимаш тортата този път! А после ще очаквам и на мен да вдъхнеш кураж за 17ти, че то така на приказки и съвети към другите е много лесно, пък и на започва да ми става страшно за наближаващия празник.
И за каката искам да ти напиша, но ще стане отегчително(ако до момента все още съм на ръба
), та друг ден, като мине партито.
Минах по диагонал и ще ви чета после.....прибрахме се понеделник, но не намирам време да вляза да чета, че нали знаете как е след почивка, перални, гладене, чистене, свикване с новото диване......имам чувството че съм спала 2 седмици и съм пропуснала колко ми се е променило детето....или много се разглези или прохождането (по-вероятно) много го е променило. И т.к. все бяхме с някой на разходките, а не само аз...направо ми се спря тока тука тези дни в парка. Тичам след него, че и той тича нашия. Пазя го от по-големите деца. Сърди се вече за играчки, а до скоро въобще не го правеше. Крещи и се тръшка ако го дръпна от нещо или някъде. Бе голямо диване е станал.
На морето си спеше по-цяла нощ, а от както се прибрахме има драма. Отдавам го на зъби. Добре, че не се случи на морето, че майка и татко щяха да се побъркат да го слушат да реве през нощта. Преди две нощи за първи път дадох Панадол без да има температура. Просто от 1:30 до 3 през нощта плака и реших, че не трябва да го мъча повече. Личеше си, че го боли. Никакви други причини освен зъби не бяха на лице, но зъб още няма. 10 минути по-късно заспа милия. Горкото ми дете....тази сутрин пък ме изненада с подут клепач, беше леко червен и стоеше притворено окото.....доста се притесних и щях да звъня на лекарката и да о водя даже, но видях, че се пооправи и сега мисля да изчакам да видя как ще е до утре. Може и нещо да го е гризнало. Устата му също е много изприщена последната седмица. Много си пъха ръцете в устата и всякакви други неща. Навън се побърквам защото не мога на всяка крачка да му бърша ръцете и гледам само след изключителн мръсни неща т.к. пък си пъха ръцете в устата. Събира фасове, а преди два дни и коришка от гълъб и след нея бързо бързо го бърсах, че ако си беше пъхнал ръката в устата щях да умра
С яденето на обед сме си драма. Отказва червени манджи Лудница. Май заради домата - не ги обича и вече знае, че щом е червене не иска да яде. Ето днес пиле паприка (супер вкусно) не и не, мъча го напъхах две лъжици, но реве още щом ме види, че посягам да я пълня. Отворих крем супата и още щом я поднесох към устата му я отвори и налапа. Свърши супата и викам пак да пробвам с манджата и ви казвам щом му я поднесох веднага се разхленчи и задърпа. Номера с хлебчето върху лъжицата вече не действа. Захитря.
Иначе ние ринговете ги обичаме и вече си ги реди съвсем сам вярно, но нашия е малък, само с 4-ри рингчета. Сортери има два и се мъчи на напъха фигурките, но не успява ако не му помогна и покажа къде трябва.
ymemansi играчката от Икеа с дървените фигурки http://www.ikea.bg/childrens-ikea/baby/Baby-toys/12-months/37946/39077/ му допадна много и успява да си ги мести. Когато му я дадох преди морето не я отрази и не можеше да направи нищо. Още щом се прибрахме видях голям прогрес с нея. Веднага успя да премести няколко фигурки. Много се радвам, че се заиграва с нея Прочетох ти поста и се изненадах, но пък и двата пъти в който се чухме не можахме да говорим дълго и да ми се оплачеш, като хората. Ех тази малка пакостница, защо така прави. Сега да те питам ли дали искаш трето Дано отмине този период. Много ти е тежко ти си герой, аз много пъти съм си мислила за теб и колко по-трудно ти е от на мен и как се справяш. И с тези партита и торти...направо си си герой от класа.
Хайде дълго стана и от мен, а и уж исках да подреждам гардероба докато детето спи следобеден сън, но още не съм и обядвала. Утре чакаме гости късно, че самолета им пристига около 12 и не знам дали ще поостанат или ще бързат да си ходят към Варна (щяха да спят на хотел, но като разбрахме поне ги убедихме да ги вземем от летището и да спят у нас). Та идеята ми е, че трябва да си оправя къщата и да помисля какво да приготвя.
На морето си спеше по-цяла нощ, а от както се прибрахме има драма. Отдавам го на зъби. Добре, че не се случи на морето, че майка и татко щяха да се побъркат да го слушат да реве през нощта. Преди две нощи за първи път дадох Панадол без да има температура. Просто от 1:30 до 3 през нощта плака и реших, че не трябва да го мъча повече. Личеше си, че го боли. Никакви други причини освен зъби не бяха на лице, но зъб още няма. 10 минути по-късно заспа милия. Горкото ми дете....тази сутрин пък ме изненада с подут клепач, беше леко червен и стоеше притворено окото.....доста се притесних и щях да звъня на лекарката и да о водя даже, но видях, че се пооправи и сега мисля да изчакам да видя как ще е до утре. Може и нещо да го е гризнало. Устата му също е много изприщена последната седмица. Много си пъха ръцете в устата и всякакви други неща. Навън се побърквам защото не мога на всяка крачка да му бърша ръцете и гледам само след изключителн мръсни неща т.к. пък си пъха ръцете в устата. Събира фасове, а преди два дни и коришка от гълъб и след нея бързо бързо го бърсах, че ако си беше пъхнал ръката в устата щях да умра
С яденето на обед сме си драма. Отказва червени манджи
Лудница. Май заради домата - не ги обича и вече знае, че щом е червене не иска да яде. Ето днес пиле паприка (супер вкусно) не и не, мъча го напъхах две лъжици, но реве още щом ме види, че посягам да я пълня. Отворих крем супата и още щом я поднесох към устата му я отвори и налапа. Свърши супата и викам пак да пробвам с манджата и ви казвам щом му я поднесох веднага се разхленчи и задърпа. Номера с хлебчето върху лъжицата вече не действа. Захитря. Иначе ние ринговете ги обичаме и вече си ги реди съвсем сам вярно, но нашия е малък, само с 4-ри рингчета. Сортери има два и се мъчи на напъха фигурките, но не успява ако не му помогна и покажа къде трябва.
ymemansi играчката от Икеа с дървените фигурки http://www.ikea.bg/childrens-ikea/baby/Baby-toys/12-months/37946/39077/ му допадна много и успява да си ги мести. Когато му я дадох преди морето не я отрази и не можеше да направи нищо. Още щом се прибрахме видях голям прогрес с нея. Веднага успя да премести няколко фигурки. Много се радвам, че се заиграва с нея
Прочетох ти поста и се изненадах, но пък и двата пъти в който се чухме не можахме да говорим дълго и да ми се оплачеш, като хората. Ех тази малка пакостница, защо така прави. Сега да те питам ли дали искаш трето Дано отмине този период. Много ти е тежко ти си герой, аз много пъти съм си мислила за теб и колко по-трудно ти е от на мен и как се справяш. И с тези партита и торти...направо си си герой от класа. Хайде дълго стана и от мен, а и уж исках да подреждам гардероба докато детето спи следобеден сън, но още не съм и обядвала. Утре чакаме гости късно, че самолета им пристига около 12 и не знам дали ще поостанат или ще бързат да си ходят към Варна (щяха да спят на хотел, но като разбрахме поне ги убедихме да ги вземем от летището и да спят у нас). Та идеята ми е, че трябва да си оправя къщата
и да помисля какво да приготвя.