- Публикувана: 25 авг. 2015, 11:03 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2015, 09:31 ч.
Бихте ли се възползвали?
Не мисля, че бих, макар че бих си поставила въпроса, само ако има проблем със забременяване.
Обмисляла съм го (защото един доктор ме беше понаплашил, че според него ще имам такъв проблем) и бях стигнала до решението за осиновяване. Та пред изкуствена утроба и осиновяване, май пак бих избрала осиновяването. А между изкуствена утроба и да си го родя аз - ще си го родя аз, въпреки че има проблемна бременност, много ми беше забавно да ми мърда из корема
Но не бих съдила или нещо подобно семействата, които изберат изкуствена утроба.
Обмисляла съм го (защото един доктор ме беше понаплашил, че според него ще имам такъв проблем) и бях стигнала до решението за осиновяване. Та пред изкуствена утроба и осиновяване, май пак бих избрала осиновяването. А между изкуствена утроба и да си го родя аз - ще си го родя аз, въпреки че има проблемна бременност, много ми беше забавно да ми мърда из корема
Но не бих съдила или нещо подобно семействата, които изберат изкуствена утроба.
Има етични въпроси. Няма ли решението за дете да се вземе твърде лекомислено? Можеш ли да направиш "аборт" и до кой момент ще можеш да натиснеш копчето "cancel" на този проект?
Ами ако размислиш на един твърде късен етап и осъзнаеш, че не си готов?
Не, благодаря. Човечеството е достатъчно откачило и към днешна дата.
Ами ако размислиш на един твърде късен етап и осъзнаеш, че не си готов?
Не, благодаря. Човечеството е достатъчно откачило и към днешна дата.
Е, какво, ще се роди нежелано дете. Като че ли сега не се раждат.
А може би пък и решението да се взема по-отговорно, отколкото при обикновения начин, да е обвързано с договор, тест за годност за родители , покриване на критерии и прочие. Лошо ли ще е?
По идея няма да е лошо. Но все ми се струва, че
етичната стерилност не е съвсем добра за чове-
чеството. Т.е. за изкуствената утроба съм "за",
но за свърх-етична регламентация - не съм.
Свръх-етична регламентация имаме в момента в България.
Ще ми е интересно да разбера кое имаш предвид. Благодаря!
Свръх-етична регламентация имаме в момента в България.
За кое?
...Половото равенство ще е пълно, според мен.
Този въпрос винаги ми е бил странен. Тук конкретно не съм убедена, че би имал някакво значение. Става дума за разбирания за ролите на човек, без значение дали жената е износила децата, семействата с осиновени деца например. Ако двамата вярват, че гледането на децата е само за жената, ако ще и щъркелите да ги носят, пак ще е така
Не е точно така, законово майчинството е 2 години или месеци зависи от държавата, а бащинството само 2 седмици. Защо бащинството е по - кратко от майчинството? Приема се като ествествена последица от бременноста отглеждането на малкото дете главно от майка му, пък таткото на работа. Ако обаче жената не забременява, а има същата родителска инвестиция като таткото демек една яйцеклетка и нищо повече, тогава нещата ще са различни. Таткото също може да си остане у дома вместо майката и никой няма да му се смее и подиграва, че е взел "ролята" на жената, защото хората ще отвикнат, че се ражда изобщо. Половото неравенство започва точно от това, че родителската инвестиция на майката е около 80%, само срещу 20 % на таткото, колкото и социалните им роли да са изравнени, на практика не са, и жената е тази с по - голямата родителска инвестиция, заради раждането и последващото кърмене, примерно.
Категорично не.
Бременността е един прекрасен период, не бих се лишила от него.
За себе си говоря, за други не знам.
Ако имам репродуктивни проблеми и невъзможност за забременея, сигурно бих осиновила Вътрешното ми усещане е, че ако друга жена износи и роди моето дете (или не жена, а...уред), няма да имам усещането за това, че детето е мое, дори да носи моите гени. Със сигурност ще го обичам и всичко, но дали ще е осиновено или генетично мое, все тая ще ми е.
Може и да говоря под влияние на кърмачески хормони, не знам. И от кърменето не бих се лишила.
Бременността е един прекрасен период, не бих се лишила от него.
За себе си говоря, за други не знам.
Ако имам репродуктивни проблеми и невъзможност за забременея, сигурно бих осиновила Вътрешното ми усещане е, че ако друга жена износи и роди моето дете (или не жена, а...уред
), няма да имам усещането за това, че детето е мое, дори да носи моите гени. Със сигурност ще го обичам и всичко, но дали ще е осиновено или генетично мое, все тая ще ми е.Може и да говоря под влияние на кърмачески хормони, не знам. И от кърменето не бих се лишила.
Приема се като ествествена последица от бременноста отглеждането на малкото дете главно от майка му, пък таткото на работа...
Така е, защото жената има нужда от физическо възстановяване, а също защото много от майките кърмят.
Но законово и сега няма проблем да се прехвърли. А някои семейства го правят и без майчинство.
Не е причината в закона, а до схващанията на хората.
Скрит текст:
Този въпрос винаги ми е бил странен. Тук конкретно не съм убедена, че би имал някакво значение. Става дума за разбирания за ролите на човек, без значение дали жената е износила децата, семействата с осиновени деца например. Ако двамата вярват, че гледането на децата е само за жената, ако ще и щъркелите да ги носят, пак ще е така
...Половото равенство ще е пълно, според мен.
Този въпрос винаги ми е бил странен. Тук конкретно не съм убедена, че би имал някакво значение. Става дума за разбирания за ролите на човек, без значение дали жената е износила децата, семействата с осиновени деца например. Ако двамата вярват, че гледането на децата е само за жената, ако ще и щъркелите да ги носят, пак ще е така
Не е точно така, законово майчинството е 2 години или месеци зависи от държавата, а бащинството само 2 седмици.
Скрит текст:
Защо бащинството е по - кратко от майчинството? Приема се като ествествена последица от бременноста отглеждането на малкото дете главно от майка му, пък таткото на работа. Ако обаче жената не забременява, а има същата родителска инвестиция като таткото демек една яйцеклетка и нищо повече, тогава нещата ще са различни. Таткото също може да си остане у дома вместо майката и никой няма да му се смее и подиграва, че е взел "ролята" на жената, защото хората ще отвикнат, че се ражда изобщо. Половото неравенство започва точно от това, че родителската инвестиция на майката е около 80%, само срещу 20 % на таткото, колкото и социалните им роли да са изравнени, на практика не са, и жената е тази с по - голямата родителска инвестиция, заради раждането и последващото кърмене, примерно.
Не е така, в момента бащата също може да ползва "майчинството" от навършване на 6м. възраст на детето до края на втората година + 6м. неплатен отпуск за гледане на дете до 8г. Познавам над 10-на мъже, които се възползват от това си право.
Скрит текст:
Този въпрос винаги ми е бил странен. Тук конкретно не съм убедена, че би имал някакво значение. Става дума за разбирания за ролите на човек, без значение дали жената е износила децата, семействата с осиновени деца например. Ако двамата вярват, че гледането на децата е само за жената, ако ще и щъркелите да ги носят, пак ще е така
...Половото равенство ще е пълно, според мен.
Този въпрос винаги ми е бил странен. Тук конкретно не съм убедена, че би имал някакво значение. Става дума за разбирания за ролите на човек, без значение дали жената е износила децата, семействата с осиновени деца например. Ако двамата вярват, че гледането на децата е само за жената, ако ще и щъркелите да ги носят, пак ще е така
Не е точно така, законово майчинството е 2 години или месеци зависи от държавата, а бащинството само 2 седмици.
Скрит текст:
Защо бащинството е по - кратко от майчинството? Приема се като ествествена последица от бременноста отглеждането на малкото дете главно от майка му, пък таткото на работа. Ако обаче жената не забременява, а има същата родителска инвестиция като таткото демек една яйцеклетка и нищо повече, тогава нещата ще са различни. Таткото също може да си остане у дома вместо майката и никой няма да му се смее и подиграва, че е взел "ролята" на жената, защото хората ще отвикнат, че се ражда изобщо. Половото неравенство започва точно от това, че родителската инвестиция на майката е около 80%, само срещу 20 % на таткото, колкото и социалните им роли да са изравнени, на практика не са, и жената е тази с по - голямата родителска инвестиция, заради раждането и последващото кърмене, примерно.
Не е така, в момента бащата също може да ползва "майчинството" от навършване на 6м. възраст на детето до края на втората година + 6м. неплатен отпуск за гледане на дете до 8г. Познавам над 10-на мъже, които се възползват от това си право.
Ясно, аз значи нещо не съм в час.
Еха. Половото равенство е утопия, даже
с изкуствената утроба - пак няма да се
получи. А и не е нужно, никак. Единстве-
ното, по което ще се изравнят половете,
ще е в липсата на козове (докато няма
казарма задължителна) - няма да могат
да се надцакват казармата срещу раж-
дането. Което, може би, е добре
с изкуствената утроба - пак няма да се
получи. А и не е нужно, никак. Единстве-
ното, по което ще се изравнят половете,
ще е в липсата на козове (докато няма
казарма задължителна) - няма да могат
да се надцакват казармата срещу раж-
дането. Което, може би, е добре
Приема се като ествествена последица от бременноста отглеждането на малкото дете главно от майка му, пък таткото на работа...
Така е, защото жената има нужда от физическо възстановяване, а също защото много от майките кърмят.
Но законово и сега няма проблем да се прехвърли. А някои семейства го правят и без майчинство.
Не е причината в закона, а до схващанията на хората.
Да, разбрах за закона, моя е била грешката. Схващанията на хората са някак щом жената го е родила си е повече нейно, отколкото на мъжа. За това и съдилищата са толкова предубедени относно родителските права, които в над 90% от случаите са на майката. Затова и като минеш през свекървенската тема ще видиш колко свекърви, които имат дъщери освен синове третират детето на дъщерята като "нашето внуче", а на сина "детето на снахата".
Предразсъдъците на другите могат само дотолкова да влияят на твоя (семеен) живот, колкото им позволиш - това по отношение на равенството на половете. Аз, във втория си брак, твърдя, че съм го постигнала.
За свръх-етичната регламентация в момента в България:
1. Гестационното износване е незаконно.
2. При даряване на яйцеклетка и сперма, анонимността е толкова прекалено регламентирана, че не можеш да (се) защитиш от потенциална среща на две твои деца, ако си дарявал: оставям на вашата фантазия какво би могло да се случи в нашата малка родина.
3. Даряването на яйцеклетки е даряване буквално. Нищо че клиниките жулят по 10 000 - 12 000 лева на опит от реципиентката, дарителката ще получи максимум 2000 лева (останалото иначе струва около 3 000 лв).
4. Ако си над 40 годишна възраст, ти е позволено да осиновяваш дете над 7 години, бебе не може.
За свръх-етичната регламентация в момента в България:
1. Гестационното износване е незаконно.
2. При даряване на яйцеклетка и сперма, анонимността е толкова прекалено регламентирана, че не можеш да (се) защитиш от потенциална среща на две твои деца, ако си дарявал: оставям на вашата фантазия какво би могло да се случи в нашата малка родина.
3. Даряването на яйцеклетки е даряване буквално. Нищо че клиниките жулят по 10 000 - 12 000 лева на опит от реципиентката, дарителката ще получи максимум 2000 лева (останалото иначе струва около 3 000 лв).
4. Ако си над 40 годишна възраст, ти е позволено да осиновяваш дете над 7 години, бебе не може.
...Схващанията на хората са някак...
Не е вярно. Схващанията на хората са различни, има всякакви разбирания и това е съвсем нормално.
Важното е ти да не правиш компромис с твоите усещания, което предполага да създадеш семейство с човек със сходни.
Въобще тези разсъждения са далеч от идеята за изкуствената утроба, която може да спаси сума ти животи.