Pavor nocturnus, нощен ужас

А, и което е много изразено при нас, а четох в старите теми, че и другите деца го правят, е че през цялото време пищи "Нее, нее, мамо, мамо" и така 1 час... а ако се опитам да я взема, става много по-зле. Та и на мене ми минаха някви мисли да не би някой да я е удрял... Ама сигурно не е така, и дано не е така.

Забравих да кажа, че ако детето го понася добре по време на "пристъпите" освен да наблюдаваш отстрани можеш и да му шепнеш/говориш тихичко неща от рода на: "Спокойно, мама е тук, наблизо, всичко е наред", подобни успокояващи послания. Детето може и да не си спомня на дргия ден за случилото се, но това може и да му въздейства подсъзнателно и да се чувства сигурно и по-спокойно на следващата нощ. Дъщеря ми, например, не допускаше почти никога никого в близост до себе си (физически), но подобни послания от известно разстояние и въздействаха доста добре. Освен това, това кара родителят да се чувства далеч по-малко безпомощен, пасивен и виновен, че не може да помогне на детето си.
Добре е и да отложите малко придобиването на нови умения, ако сте в такъв момент- приучаване към гърне, промяна на жилище, отделяне на детето в собствена стая, раздяла с човек от семейството и т.н. Ние периодично се местим м/у 2 държави и съответно всеки път се налага да свиква отново с обстановката. Макар да не даваше признаци, че точно това и се е отразило, може и да и е въздействало някак. Поднових опитите с гърнето едва след като нощните будения понамаляха.
Рефлуксът също може да има нещо общо (ако го има). Обаче от всичките ми познати с подобен проблем при нито едно от децата не е имало рефлукс. Т.е. това според мен е по-рядко срещана причина. Но всякакъв физически дискомфорт, дори и обикновено , изпотяване, къркорене на коремчето може да "пробуди" детето. Освен в такива случаи дъщеря ми се е будила и от просто стъпване на пръсти. Всъщност, изчаквах около 2 часа след като заспи и тогава си лягах, защото забелязах, че дори физическото ми присъствие в същата стая можеше да предизвика нови писъци. Гледах тв през това време като се опитвах дори да не мисля за детето (при нас имаше нещо като телепатия- помисля ли си дали е заспала и хоп- се буди ). Навлезе ли в по-дълбоката фаза на съня после е почти невъзможно да се събуди детето.
А най-тъпото е когато имаш роднина който ти задава въпрос от типа на: "Как можеш просто да си стоиш спокойно докато детето ти плаче?! Защо не влезеш да го успокоиш, сигурно е уплашено..".
37°C ON , хич да не ти минават подобни мисли! И дъщеря ми пищеше "Не, нееееее, не" и "мамо", "моля те, мамо" в най-всевъзможни интонации- ядосана, умоляваща, ужасена....Връзката на детето с майката обикновено е най-силна и прекарват най-много време заедно, предполагам и затова тези викове са все свързани с майката... Единственото което можеш да направиш е да избягваш да повишаваш тон в ежедневието. Понякога дъщеря ми се будеше с тези думи когато през деня съм я наказала, отказала съм и някаква играчка и т.н. Но никой не я е удрял, определено. Това не значи да се съгласяваш с детето за всичко само и само да не се стресира- просто говориш му дипломатично, обясняваш, че мама е добричка, защото му позволява еди-какво си и затова и то трябва да е добричко, освен това мама много го обича и т.н. 

Да, мерси, съгласна съм с теб.
А това
е точно нашият случай, само дето аз си помислям "ох, сега ще се събуди, и тя се буди". Когато спим, дори ако тя спи в съседна стая, ако се събудя през нощта, просто чакам няколко минути. Тя се събужда и ме вика. Има някакво уеднаквяване на фазите на съня, явно. Или дори в будно състояние можеш да усетиш техния сън, някак си... Та, аз мисля, че телепатията съществува под такава форма при нас също.

При нас имаше нещо подобно като тръгна на ясла. Поне един месец се събуждаше с писъци и рев, едвам се успокояваше.

Цеца, и за яслата също си го мисля като източник на стрес, но пък тя тръгна преди да навърши 4 месеца на ясла и е свикнала доста. Ама сега е по-осъзната, може би по друг начин го възприема и това да е част от реакцията... Обаче яслата си я обича, даже понякога събота или неделя като минем от там, все иска да влиза вътре.  Но то стресът си е стрес, негативен, позитивен. А при нас вече е дълго време, просто сега зачести.
Мерси.

При нас се появи когато беше полуосъзната, не когато беше бебе, но и не беше съвсем осъзната. Мисля, че по това време всъщност научават доста основни умения, а в същото време нервната им система не е все още добре развита.

Здравейте....Тази тема, както и споделените случаи щяха да си ми от огромна помощ, когато се сблъсках с Pavor nocturnus преди 2 години. Дъщеря ми беше на 1г и 7м ,когато тръгна на ясла и ужаса започна. Дори мисля, че почна и преди това, тъй като тя е доста емоционална.
Плачеше всяка вечер в продължение на месеци. Всичко се случваше както сте описали, около час-час и малко след като заспи. Плачеше неутешимо, викаше ме, а когато се опитвах да я гушна и успокоя започваше да блъска и да плаче все по-силно. Понякога успявах да я успокоя с тихо говорене и гушкане, милване и полюшване...Сърцето ми се късаше всяка нощ На всичко отгоре баща й (с когото се разделих преди година) направо пощуряваше от плача на малката. Случвало се е да вика, да се нервира, казваше 'това дете не е нормално'...2 пъти й е пляскал шамар, докато плаче Доста голяма част пт караниците ни с него бяха за отвратителното му отношение към малката в тия моменти и изобщо отказа му да ми бъде подкрепа. Майка му като идваше вкъщи и нощем също ставаше да ми говори как не била виждала такова дете  Само моята майка казваше, че това се дължи на недоразвита нервна система.
Започнах вечер да й давам топло чайче, да спираме игрите поне 30-40мин преди сън...да осигурявам по-спокойна и приспивна обстановка.
Дъщеря ми го израстна за година и нещо. Като към края не плачеше всяка нощ, а доста по-рядко.

Кураж на всички, защото макар и само период, наистина е изпитание за нервите....А и просто е ужасно да гледаш детенцето ти как плаче неутешимо

Благодаря за темата   

Love_fairy, съжалявам, че в такъв момент с детето, си имала толкова малко подкрепа и разбиране от човека до тебе. Но много се радвам, че сте го преодолели и благодаря, че сега споделяш опита си.
Искам само да кажа, че в едни немски форуми, където чета за проблема, пък майки споделят следното за чайовете. Забелязали, че епизодите били много по-чести, когато давали на детето чай от билката резене (тук го дават масово на децата и бебетата в немскоговорящите страни). А като спрели да пият, край с писъците. Обобщението беше, че най вероятно не е специфично за резенето, а просто някои етерични масла от билките могат да повлияват нервната система. Разбира, се сигурно си зависи от детето и ако при вас  е имало положителен ефект, е чудесно. Е, аз съм спряла всички чайове сега, пък да видим.
Хубав ден.

37°C ON , 

Аз й правех чай от маточина и лайка, понякога маточина и мента.
Резене - сега видях, че това е анасон. Знам, че го дават за колики.

Както писах, ние не сме стигали до дълги периоди на събуждане с рев, но поне до към три годишен сина ми се събуждаше след 30-40 минути сън. Единственото, което помагаше, беше като го приспя и след половин час съм до него, дебна още като се размърда да го успокоя - гушвах го, говорих му или го кърмих.

37°C ON, тук в БГ давам резене, само ако детето има продължителна кашлица. По-добре давай чай от липа, мисля че действа успокояващо преди сън или въобще не давай чайове. Ако държиш да даваш някакъв чай, прочети за билките и си избери някакъв, който си е типично нашенски като липата.

Mdam, прави сте, липа и лайка не могат да действат възбуждащо, трябва да се направи експериментът. А за това да я "хвана" преди да се разпищи някак не се получава, защото някой път става след ок. 2 сън, някой път след 4... Но не съм се заемала сериозно да я дебна, наистина. А може би трябва...

Ето ти за липата:
http://www.bb-team.org/articles/3742_chay-ot-lipa

При нас този ужас продължи от 18 мес. до 5 год. Буденето с писъци беше всяка нощ по няколко пъти. И двамата, единият повече. За 4 год нито една нощ не съм спала без прекъсване. Упорито ги държах в детската стая, защото по дебелите книжки пише колко е невъзпитателно да спят в родителската стая или легло. И по цяла нощ циркулирах. Сега съжалявам ужасно много. Кой знае колко неврони са ми измрели за тези 4 год.  На 5 год един ден, когато вече съвсем бях пред полудяване, ми падна пердето, изхвърлих дебелите книги, купих две сгъваеми кошари и ги сложих в нашата спалня. От същата вечер буденето и писъците престанаха веднъж завинаги. Никога повече не са се будили така. Спаха в нашата стая до към 6,5 год, после сами си поискаха да си отидат в детската. Сега си спят в детската стая и няма никакъв проблем. Пак се случва да сънуват кошмар, като при всички хора, но няма драми. Събуждат се, стават, идват при мен, гушкаме се 5 мин, връщам ги в леглото и си заспиват. Без писъци и ревове.

Аз също съм за спането на малките деца с родителите им. Може и това да пробва авторката, поне ще хване ритъма на буденията като спи с детето си.

Здравейте,

Ние също се сблъскахме с този проблем преди повече от година, когато малкият беше на 1.5 г. В началото изпаднахме в ужас от факта, че не знаем как да го успокоим, а и никъде не намирахме информация за тези състояния. Докато мъжът ми не намери много точно описание на всичко което ни се случваше под термина "confusional arousals". Информирахме се от чужди сайтове за това какво да очакваме и как да помогнем на детето и на себе си...
В един момент дори го заведох на хомеопат, няколко месеца пихме разни гранулки на боарон, но това което ни помогна всъщност е времето и търпението. Все още ни се случва да се събужда някоя вечер с истерия и рев, но все по-рядко. Надявам се скоро съвсем да отшуми този период, очакваме следващите проблеми на детсвото