
Толкова ми е тревожно за Жаки и как ще караме идващия есенно зимен сезон, душата ми е в зъбите.
През септември предстоят още няколо прегледа, намерихме връзки, дано ни обърнат внимание, а не пак на конвейр, ще ходим при светила в белодробните болести, искам да съм сигурна за лечението и дали това, което видяха на снимките е било пневмония или вече има увреждане от астмата. Искам само тя да е добре и здрава, всичко друго е маловажно.
Жалко е, че по каналния ред никой не обръща внимание, изписват се едни и същи лекарства, не се подхожда индивидуално, не се търси вариант за лечение с по- щадящи лекарства. Никой нищо не обяснява, не инструктира, прегледа без значение дали платен или не, трае десет- петнайсет минути и довиждане. Ако питаш или недай Боже кажеш, че си чел статии или друга информация, става напрегнато, нервничат лекарите. Ама аз имам парво да питам, да знам. Това дете не съм го намерила на пътя, че да действам на принципа проба- грешка!
На много неща ме е яд, но нищо не мога да направя. Да не бяхме вързани тук, отдавана да сме опитали и ново начало, засега обаче е невъзможно.