Животът в България

Инженер станах, ама не го работя, че не обичам техниката, завърших после второ висше и него си работя:) Между другото мразя оръжие и насилие и мразя да стрелям, а ефрейтор ме произведоха точно щото бях отличник по стрелба. Големи парадокси.

То между другото не е лесно да си сапьор, изчиления се правят, акъл трябва и т.н. Вече нищо не помня, разбира се, но учихме и можех да смятам как да взривя примерно само един вход от даден блок, а другите входове да останат цели, как да взривя мост, макар че това с моста е по-лесно.

И издънки стават. Имаше правило, никакви боеприпаси, взети на учение, да не се връщат обратно в казармата, всичко трябва да се взриви. И накрая бяха останали една кутия капсул-детонатори, това са едни такива мънички, колкото запалка, конусчета, те се слагат в заряда, за да го взривят. И капитана каза на лейтенанта да отиде да ги взриви както е по правилник, на 300 метра. Ама тоя го мързеше и отиде зад съседното възвишение, на около 20 метра, да ги взриви. От детонацията един капсул -детонатор хвръкна и падна до нас. На около 20 сантиметра от един сноп ДШ, детониращ шнур, с такъв шнур дет се вика, ако го опашеш около жилищен блок, можеш да взривиш целия блок. Това беше около 50 м ДШ намотано, ако беше паднал капсула отгоре му, всички отивахме директно при Свети Петър. То падна на около 20 см, късмет имахме, и взе да пуши. И единия от войниците инстиктивно посегна да го настъпи. Та аз се хвърлих върху него, съборих го на земята и не му дадох да го настъпи, нямаше да го убие, но щеше да му откъсне крака със сигурност, стъпалото поне. И всъщност за това ме направиха ефрейтор. И щото бях отличник по стрелба. То голям праз за ефрейтора, аа ми дадоха 5 дена отпуска, а за войника по-голяма награда от отпуска няма.

Имаше и файда дето станах ефрейтор - че не са ме викали запас. Запас викаха войниците, и офицерите, защото трябва да командват, а пък ефрейтора е отдельонен командир, командва отделение от 10-20 човека, какво да го обучават в запас, а пък и не е войник да го викат запас да се бръчка. Та това ми беше файдата, запас не съм ходил, пък после слава Богу дойде демокрацията и отмениха и запаси, и казарми, и всичко.

Благодаря на Бога, че нашите синове няма да минават през това

Като възпитаник на същото училище искам да споделя, че не съм съгласна обаче. Трябва да има казарма. Аз като жена много исках да ходя, но уви не се вземаха жени. Според мен тя учи на някаква дисциплина. За бригадите не може да си изкривиш душата и да не кажеш, че са ставали купони и било преживяване, въпреки труда, но пък са те научили и какво е труд нали така, а не да чакаш на мама и тате и на 30 години да лежиш на дивана и да мрънкаш?

Това е, кратко, точно и ясно!

И какво пречи да си средкултурни и фини хора, но с пари?

Това е безсмислен труд, да береш ръчно домати, а пък да не говорим за зеления боб. Имахме норма 20 кофи зелен боб дневно, това е просто невъзможно! И пече слънцето отгоре, влизат ти гадни мушици в носа и очите, мръсотия, кал наоколо и клечиш като не знам си какво и береш. Отвратителна работа! Бригадите ги мразя повече и от казармата.

Да работиш на компютър и да създадеш смислена програма например е хиляда пъти повече труд от този труд. Да си финансист и да направиш бюджет на фирма например, също. Да четеш законите и да ги разбираш, да вникнеш в детайлите и тънкостите, да не би да не е труд. Стига с тези глупости. Мога да си оправям леглото и да чистя пода и без да съм ходил в казарма. Това са отвратителни насилия над личността.

И жалко, че още битува отвратителното назадничаво разбиране на Ганю, че само копането с мотиката е труд. И далеч не всички младежи днес са мамини синчета, които да не могат да си оправят леглото или да почистят в къщи. Недейте така де.
 
Пък от сапьорлъка почти нищо не помня между другото. Със сигурност в момента не знам как да сложа зарядите, та да взривя един мост или вход, макар че в казармата можех:) Нищо не помня и не ми и трябва.

Апропо .. на бригада не съм ходела. И веднъж на лагер .

това вашето е било девическа романтика, а пък реалността е била съвсем друга и благодарете на Бога, че не сте могли да кандидатствате във военно училище, че сте щели да проклинате живота после.

Никаква казарма не трябва да има и е супер, че я няма. На когото му харесват тези работи, да отива професионален войник, както е сега - има професионална армия, но да задължават всички младежи, това е насилие и пряко посегателство върху личността, така мисля аз. Слава Богу, че у нас това го няма вече и дано никога не се върне!

Татко Мецане , така е Не се виждам военен ,но виж с ранна пенсия и униформа охо и още как  

Сегашната България ми е трудно да я възприема като онази тогава през 1999 когато я напуснах .Не знаех ,е ще е за дълго ,но се надявам да не е завинаги и нещата да се оправят към по-добро.

Едно време нали имаше лаф "за да станеш мъж трябва да ходиш в  казармата" и баща ми все повтаряше, че на който му е нужна казарма, за да стане мъж,  нека да ходи, но поне останалите да ги оставят на мира да си вършат работата.

Същото и за труда. След като мама и тати са те оставили все на дивана да кесиш, то бригадата може и да ти е от полза, но моля да не се намесват и останалите.

Аз лично съм за това мъжете да познават оръжието и да умеят да стрелят. И жените също не е лошо да имат  такива познания.  Но не виждам къде в познанията по стрелба, видове оръжия и теория на войната се вмества сапунката, бръсненето на портрет, чистенето на под с четка за зъби, бръсненето на главата, въшкарника, дневната отпуска, плъховете, баня без топла вода и врата, чорапи залепени за тавана и всичките останали казармени простотии.

Казармата по соца беше като всичко останало по времето на соца-пунтаж, простотия и тормоз. И никакви реални резултати.

Нищо лошо няма нито в копането нито в мотиките. Ганю е възпитавал хора, които са се трудили за хляба си и не са чакали на пазара розовите домати от Полша и картофите по 0,49 от Германия.
Не ти ли се струва леко нередно?
За всеки труд си има хора. Не всеки може да работи ефективно с мозъка си. На някои им работят по-ефективно ръцете.
И някак ми загорча в устата. Освен, че трябва децата да са научени на ред, те трябва и да уважават чуждият труд. И този на земелеските производите също.
В крайна сметка сме си взаимно необходими. Така е устроено съвременното общество.

Мама като не го е научила, да го вкараме в казарма там някой друг да го учи.

Съгласна съм с мнението на Гери.

Чудих се дълго дали изобщо да пиша.
Това мнение ли предавате на децата си? Те са интелегентни, умни същества. Попиват всяка наша дори неизречена мисъл.
Как едно дете ще обича родината си, след като родителите му не го правят? Напълно нормално и естествено е деца на такива родители да коват съдбата си в чужбина. И там да проминят това, с което не са съгласни. Не тук.

Не ме разбирайте погрешно. Не ви соча с пръст или обвинявам.
Самите постове са красноречиви от къде идва проблема с изчезването на млади хора с амбиции извън България.

И като са се научили да чистят пода всички бивши казарменици, колко от тях го правят реално у дома?

Ами че то си остава травма за цял живот това!

Off.
А това инфо откъде?
По-горе някой каза, че не било нужно да си виждал съд и прокуратура даже на картинка, за да знаеш колко са прогнили (разбира се, то не е нужно да си виждал и еднорог, за да знаеш, че съществува), но все пак ми е интересно на какво стъпва тази оценка.