Злати 
мерси за превода на казаното от Мурат пред Asi Georgian Fans. Хубаво е, че Мурат вече си спомня за Аси и колежката си Туба, и му харесва идеята за нов съвместен проект с нея 
Но и моето мнение съвпада с това на Линка , че е хубаво в спомените на зрителите двамата да си останат като Аси и Демир 
Каквото и да изиграят двамата заедно хората винаги ще правят сравнение с играта и характерите им в "Аси" 
А Аси и Демир вече са легенда.
Сега в спойлера слагам продължение на разказа ми за посещението в чудната Кападокия За някои ще е интересно да видят малко снимки, допълнени от разказа ми, който е пречупен през моите възприятия (Нормално е Линка всеки от нас да съпреживява по различен начин дадено място. Нали имаме една приказка, че "разните очи виждат нещата по различен начин".) А за тези, които са били там - може би да си спомнят някои моменти или да видят неща, които не са успяли- Баги, Диди, Боби .
Цвети де селски туризъм, де от някакво опознавателно естество 
важното е нещо ново , което не е правил човек до момента да се прави
Понеже стана почти сабахлем ви пожелавам лека нощ и приятно четене с кафето на сутрешната смяна!
ПП. Дани
мерси за превода на казаното от Мурат пред Asi Georgian Fans. Хубаво е, че Мурат вече си спомня за Аси и колежката си Туба, и му харесва идеята за нов съвместен проект с нея Но и моето мнение съвпада с това на Линка , че е хубаво в спомените на зрителите двамата да си останат като Аси и Демир Каквото и да изиграят двамата заедно хората винаги ще правят сравнение с играта и характерите им в "Аси" А Аси и Демир вече са легенда.
Сега в спойлера слагам продължение на разказа ми за посещението в чудната Кападокия
За някои ще е интересно да видят малко снимки, допълнени от разказа ми, който е пречупен през моите възприятия (Нормално е Линка всеки от нас да съпреживява по различен начин дадено място. Нали имаме една приказка, че "разните очи виждат нещата по различен начин".) А за тези, които са били там - може би да си спомнят някои моменти или да видят неща, които не са успяли- Баги, Диди, Боби .Скрит текст:
Привечер в деня след като тръгнахме от Анкара, навлязохме в земите на Кападокия – Земята на красивите коне
Кападокия има уникално историческо и културно наследство. Там се намират приказните "комини“ – формирали се преди 13 милиона години впечатляващи природни скални образувания, сякаш обитавани от призраци. В националния парк Гьореме можете да се насладите на изумителните манастири, църкви и къщи, издялани в меките скали преди стотици години. Има над 30 църкви и параклиси с фрески от IX и XI в.
Поради това, че е била в пределите на Римската империя по нейните земи са живяли и проповядвали първите ученици и последователи на Христос
Екскурзоводът ни направи малка промяна в плана на екскурзията. По пътя за хотела се отбихме да видим един от двата подземни града, които са отворени за туристи - Каймаклъ. Отворени за посещение са 4 ет, като строителството им е ставало поетапно през годините- от горе надолу
Къщите са построени в около 100 тунела, като тунелите са тесни, ниски и под наклон. На четирите етажа отворени за туристите всяко място е организирано около вентилационна шахта. По този начин всяко помещение трябва да е съобразено спрямо наличието на вентилация. На първият етаж е разположен обора. Отляво от него има вход, който води към църквата, а отдясно се намират стаи за живеене. На вторият етаж се помещава църквата – в нея има храм и две апсиди. На този етаж също има стаи за живеене. На третият етаж се намират най – важните зони в подземния град – складовете, кухните и преси за вино или масло. Има също и съдове за топене на мед, който се добивал от мини между Аксарай и Невшехир. Големият брой на складове и стаи за грънчарство, намиращи се на четвъртия етаж указват икономическата стабилност на града. Каймаклъ е един от най – големите подземни града в района.
Като се казва "град" да не мислите, че е нещо като съвременните ни градове
Нищо подобно- това са помещения с височина най-много 2 м с едно централно по-голямо помещение и отстрани на него пръснати са по-малко стаички за различните семейства. А коридорите, по които се минава са много по-ниски, като на места са около 80 см високи Изграждането им е било възможно благодарение на специфичната структура на земята, която е позволявала лесно да се дълбае, като след това като е изсъхнела се е втвърдявала. По този начин са си моделирали на място и кръгли камъни, с които са препречвали входовете на коридорите, за да не могат да ги обират
В тези градове жителите са могли да живеят до 2 мес, докато опасността от нашествениците премине
И така отправихме се към хотела, който се намираше в края на едно от градчетата - Аванос, известен с грънчарството
Под моста в реката на селището имаше и няколко "братовчедки", които естествено запаметих
И така на сутринта спали-недоспали, но всички бяхме на линия в 5 часа в очакване на микробуса, който щеше да ни заведе при балоните. Да, ама първо ни заведоха на един сборен пунк да се подкрепим с чай, кафе и закуски. Малко след като ние пристигнахме една голяма група тръгна с други микробуси. И, о ужас - след малко видяхме първите балони в небето, а ние сме си долу
"Те са вече горе и ще посрещнат изгрева, ами ние?"
Но ето, че и нашият шофьор дойде и всички бързо се качихме в микробуса. И не след дълго се озовахме на мястото, където един балон бяха започнали да го приготвят. Докараха и нашия балон, който беше много хубав и шарен. Най-щателно наблюдавахме процеса на приготвянето му (Оказа се, че всеки балон го обслужват 5 души. И всичките работят много точно и стиковано- като една машина А броят на балоните, които излитат всеки ден при подходящи атмосферни условия е 100 ) И така всички 18 души + 2 японки (за тях не бе стигнало място в техния балон) се наместихме. И излетяхме без да усетим. 
Трудно се описва чувството, което човек изпитва, когато се озове във въздуха на около 800-900м височина, наблюдавайки този приказен пейзаж в продължение на 1 час, който се стеле под теб - Долината Дервент,, из която се вие Червената река, Крепостта Ючхисар, Долината на Любовта./ Пожелавам на всеки, който има желание да може да види и усети това/
Слагам ви и малък бонус от полета (кратко видео от полета с балона)
http://vbox7.com/play:73d9ffa313
След като се приземихме водачът на балона ни Мухарем отвори бутилка шампанско и всички се чукнахме за здраве. След което ни връчиха медали за успешен полет (Боби вече няма грамоти)
След тази толкова емоционална сутрин за кратко се върнахме в хотела и от там продължихме обиколката на Кападокия. Разгледахме забележителностите, които сутринта наблюдавахме от високо, но този път от земята
Крепостта Ючхисар е най-голямото скално образование в областта. Тя се явява и най-високата точка на същата тази област. Висотомерът показва 1345 m над морето.Самата крепост трудно може да се определи като "крепост", но така я наричат, защото е трудно достъпна и външно прилича на крепост.
Самата дума Ючхисар, означава три крепости, защото има обособени три отделни скални хълма. Както при всички останали скални образования тук в областта и при Ючхисар са характерни скалните жилища издълбани директно в скалата.
Там до 1950 година са живеели реално хора. Едва оттогава започва изнасянето на жилищата извън пещерите и разрастване на строителство на повърхността.
Там се намира и най-скъпия хотел в района
Гьореме е изключително интересно място. В меката вулканична туфа започват да копаят скални жилища още от времето на хетите. Това място е обитавано от ранните християнски монаси. От интернет разбрах, че името означава – „ти не можеш да видиш тук”.
Най-старите скални църкви в района са от 5 –ти – 7-ми век. Срещат се храмове от времето на иконоборството (от 8-ми – 9-ти век), Има и църкви от следващия период до завладяването на Кападокия от селдчукските турци – от 11 –ти до 13-век. Най-ранните стенописи са само с червена боя, по-късно добавят и охрата, а след това и синьото от индиго.
Най-прославеният светец тук е Георгий Кападокийски (Победоносец), загинал за вярата по време на император Диоклециан. Не по-малко изографисван по стенописите е и свети Теодор яхнал кон.
Тук имах удоволствието да изпия истинско турско кафе направено на пясък, седнала на трикрако столче гледайки прекрасния пейзаж пред мен
Долината Дервент (среща се и като Деврент) разкрива множество скални образования и е само на 10 минути път с автомибил от Гьореме. Малките камини на фейте в долината формират лунен пейзаж със своят странен вид. В долината има също и много скали във формата на животни. Прилича на зоологическа градина от скулптури, направени от самата природа. Някои от най-важните или най-лесно видимите животински форми са камила, змия, тюлени и делфин. Ако оставите въображението си да лети свободно, ще откриете и много други. Има дори скален стълб,който прилича на Дева Мария държаща Исус Христос.
Вечерта присъствахме на турска вечер в един ресторант, който се помещава в типичните за района скални къщи. Имаше и танц на дервиши, и танци от разл.области на Турция, кючек и сватба с вечер на къната
На другия ден се отправихме към град Кония - религиозното сърце на Турция. За там ни бяха предупредили да имаме шалове за главите и да не сме с боси крака. Там се намира гробницата на Мевляна - Руми. Той е създател на учението и ордена на въртящите се Дервиши- търсещи любов, толерантност и познание чрез практиката на въртене, изпадайки в подобно на транс състояние
Това място е много важно за мюсюлманите. Паркът е прекрасно оформен с множество розови храсти. Байрям ни каза нещо, което не знаех
: в мюсюлманския свят розата символизира Мевлияна, Лалето - Алах/Бог, а Карамфила - султана
Настанихме се в хотела, който беше много хубав, но на около 3 км от центъра. Решихме да се разходим пеша до там, понеже имахме около 3 ч свободно време и така да усетим града. Мога да кажа, че съм много приятно изненадана от Кония. Аз го мислех за някакво забутано градче, а той се оказа град с 3 млн 200 хил жители 
Улиците чисти с много шадравани, хората учтиви. Минавайки покрай един цветарски магазин един сладур на около 1 г. и половина помагаше на баща си, като му носеше цветя да ги подрежда. Аз му се усмихнах и го щракнах след като попитах баща му може ли. Човека ми се усмихна приветливо и ми каза нещо, което аз с моя турски 'ич и не разбрах 
Ама как няма да е чисто - вижте как се и с какво се чистят улиците
Тук ядох най-вкусното ашуре до момента в живота ми
На другия ден рано-рано се отправихме към Бурса - последната точка от вълнуващото ни пътуване из Турция. Преди това имахме две почивки
Първата - в град Акшехир ( означава „бял град“ /ак+шехир/)- градът на Настрадин Ходжа. Освен гроба му (тюрбе) в центъра и парка на смеха друго не видяхме. Но там има паметник, който показва всички посоки и разстоянията до едни от най-големите градове, и който се смята, че обозначава центъра на света
Попитали Настрадин Ходжа защо язди магарето наобратно, а той им казал:"Ами на тези след мен нали трябва да им говоря. С гръб ли да съм към тях?!"
Слагам още една скулптура от парка - Настрадин Ходжа и казана:
Веднъж на жената на Настрадин Ходжа й дотрябвал по-голям казан. Попитали съседа – имал, дал им. Хубаво, ама жената като си свършила работата, днес да го върне, утре… все забравяла. Накрая пратила пак мъжа си. Отнесъл го Настрадин Ходжа, но понеже му било малко неудобно, решил да компенсира комшията и сложил вътре едно малко котле. „А, – учудил се съседа – що и това котле вътре, бе? – Ами, докато ти върна казана и той взе, че роди, затова.“ Прибрал си съседа казана и котлето без повече коментар. След време пак му поискали казана. Само че този път така и не му го върнали. По едно време съседа си потърсил казана, а Настрадин Ходжа му рекъл „Ами той, казана ти, взе, че умря. – Ама как така ще умре казана бе, Ходжа!, развикал се съседа. – Е, щом може да ражда, защо да не може и да умре?“, спокойно отвърнал Настрадин Ходжа
(постепенно в рамките на няколко дни ще ви сложа всичките скулптури с мъдростите към тях/ако искате, де/)
Следващата спирка беше град Кютахия - центъра на порцелана / познато ни до болка име, благодарение на рекламите по време на излъчването на КРА / За съжаление спирането ни беше за някакви си 30-40 мин и то не в града, а по пътя ни в един голям магазин-базар. За пътници предимно от женски пол времето естествено беше малко, ама все пак успяхме да се справим със задачата и да понакупим разни сувенири. Е, някои си купиха и сервизи. Но разнообразието беше огромно, изработката- прекрасна
След което се отправихме към Бурса- 4 по големина град на Турция, където живеят най-голям брой български изселници. Градът е известен с производството на коприна, с многото кестени и много древни чинари. Градът се намира на пътя на коприната, в подножието на планината Улудаг, известна в миналото като Витински Олимп. Градът е потънал в зеленина, а Улудаг е най-известният зимен спортен център в Турция, районът е обявен за национален парк
рез 1326 г. е символното му превземане от османците и е провъзгласен за първа столица на новата Османска империя. От 1326 до 1368 г. градът е столица на Османската империя. След опустошаването от монголите, Бурса преживява най-големия си разцвет при султан Мехмед I, който е погребан в града в „Йесил тюрбе” – „Зелената гробница”, която е отворена за посещение.
Първия султан се казва Осман, и от там идва името Османска империя
В Бурса видях ескаватор на улицата, нещо което не бях виждала до сега
Направи ми впечатление, че градът не е така чист, както Кония. Имаше прекалено много забрадени , че дори и с бурки/коментирахме го с Диди преди няколко дни/ Може и да са от бежанците, защото ги видяхме и на ферибота на другия ден. С ферибота спестихме около 2-3 часа обиколка
А и по пътищата на Истанбул с надписи в ръце"Гладни сме". По време на задръстването на връщане по средата на двете ленти имаше оградено пространство, където се движеха автобуси в двете посоки с голяма скорост, с ярко жълт цвят. Екскурзоводката ни каза, че това са метробуси
Това са впечатленията ми от прекрасното изживяване, което имах късмета да преживея наречено Кападокия. Предполагам, че не съм ви досадила и съм успяла поне от малко да ви предам усещанията си от преживяното от мен тези 6 незабравими дни
Кападокия има уникално историческо и културно наследство. Там се намират приказните "комини“ – формирали се преди 13 милиона години впечатляващи природни скални образувания, сякаш обитавани от призраци. В националния парк Гьореме можете да се насладите на изумителните манастири, църкви и къщи, издялани в меките скали преди стотици години. Има над 30 църкви и параклиси с фрески от IX и XI в.
Поради това, че е била в пределите на Римската империя по нейните земи са живяли и проповядвали първите ученици и последователи на Христос
Екскурзоводът ни направи малка промяна в плана на екскурзията. По пътя за хотела се отбихме да видим един от двата подземни града, които са отворени за туристи - Каймаклъ. Отворени за посещение са 4 ет, като строителството им е ставало поетапно през годините- от горе надолу
Къщите са построени в около 100 тунела, като тунелите са тесни, ниски и под наклон. На четирите етажа отворени за туристите всяко място е организирано около вентилационна шахта. По този начин всяко помещение трябва да е съобразено спрямо наличието на вентилация. На първият етаж е разположен обора. Отляво от него има вход, който води към църквата, а отдясно се намират стаи за живеене. На вторият етаж се помещава църквата – в нея има храм и две апсиди. На този етаж също има стаи за живеене. На третият етаж се намират най – важните зони в подземния град – складовете, кухните и преси за вино или масло. Има също и съдове за топене на мед, който се добивал от мини между Аксарай и Невшехир. Големият брой на складове и стаи за грънчарство, намиращи се на четвъртия етаж указват икономическата стабилност на града. Каймаклъ е един от най – големите подземни града в района.
Като се казва "град" да не мислите, че е нещо като съвременните ни градове
Нищо подобно- това са помещения с височина най-много 2 м с едно централно по-голямо помещение и отстрани на него пръснати са по-малко стаички за различните семейства. А коридорите, по които се минава са много по-ниски, като на места са около 80 см високи Изграждането им е било възможно благодарение на специфичната структура на земята, която е позволявала лесно да се дълбае, като след това като е изсъхнела се е втвърдявала. По този начин са си моделирали на място и кръгли камъни, с които са препречвали входовете на коридорите, за да не могат да ги обират В тези градове жителите са могли да живеят до 2 мес, докато опасността от нашествениците премине
И така отправихме се към хотела, който се намираше в края на едно от градчетата - Аванос, известен с грънчарството
Под моста в реката на селището имаше и няколко "братовчедки", които естествено запаметих
И така на сутринта спали-недоспали, но всички бяхме на линия в 5 часа в очакване на микробуса, който щеше да ни заведе при балоните. Да, ама първо ни заведоха на един сборен пунк да се подкрепим с чай, кафе и закуски. Малко след като ние пристигнахме една голяма група тръгна с други микробуси. И, о ужас - след малко видяхме първите балони в небето, а ние сме си долу
"Те са вече горе и ще посрещнат изгрева, ами ние?"
Но ето, че и нашият шофьор дойде и всички бързо се качихме в микробуса. И не след дълго се озовахме на мястото, където един балон бяха започнали да го приготвят. Докараха и нашия балон, който беше много хубав и шарен. Най-щателно наблюдавахме процеса на приготвянето му (Оказа се, че всеки балон го обслужват 5 души. И всичките работят много точно и стиковано- като една машина А броят на балоните, които излитат всеки ден при подходящи атмосферни условия е 100 ) И така всички 18 души + 2 японки (за тях не бе стигнало място в техния балон) се наместихме. И излетяхме без да усетим. Трудно се описва чувството, което човек изпитва, когато се озове във въздуха на около 800-900м височина, наблюдавайки този приказен пейзаж в продължение на 1 час, който се стеле под теб - Долината Дервент,, из която се вие Червената река, Крепостта Ючхисар, Долината на Любовта./ Пожелавам на всеки, който има желание да може да види и усети това
/Слагам ви и малък бонус от полета (кратко видео от полета с балона)
http://vbox7.com/play:73d9ffa313
След като се приземихме водачът на балона ни Мухарем отвори бутилка шампанско и всички се чукнахме за здраве. След което ни връчиха медали за успешен полет (Боби вече няма грамоти
)След тази толкова емоционална сутрин за кратко се върнахме в хотела и от там продължихме обиколката на Кападокия. Разгледахме забележителностите, които сутринта наблюдавахме от високо, но този път от земята
Крепостта Ючхисар е най-голямото скално образование в областта. Тя се явява и най-високата точка на същата тази област. Висотомерът показва 1345 m над морето.Самата крепост трудно може да се определи като "крепост", но така я наричат, защото е трудно достъпна и външно прилича на крепост.
Самата дума Ючхисар, означава три крепости, защото има обособени три отделни скални хълма. Както при всички останали скални образования тук в областта и при Ючхисар са характерни скалните жилища издълбани директно в скалата.
Там до 1950 година са живеели реално хора. Едва оттогава започва изнасянето на жилищата извън пещерите и разрастване на строителство на повърхността.
Там се намира и най-скъпия хотел в района
Гьореме е изключително интересно място. В меката вулканична туфа започват да копаят скални жилища още от времето на хетите. Това място е обитавано от ранните християнски монаси. От интернет разбрах, че името означава – „ти не можеш да видиш тук”.
Най-старите скални църкви в района са от 5 –ти – 7-ми век. Срещат се храмове от времето на иконоборството (от 8-ми – 9-ти век), Има и църкви от следващия период до завладяването на Кападокия от селдчукските турци – от 11 –ти до 13-век. Най-ранните стенописи са само с червена боя, по-късно добавят и охрата, а след това и синьото от индиго.
Най-прославеният светец тук е Георгий Кападокийски (Победоносец), загинал за вярата по време на император Диоклециан. Не по-малко изографисван по стенописите е и свети Теодор яхнал кон.
Тук имах удоволствието да изпия истинско турско кафе направено на пясък, седнала на трикрако столче гледайки прекрасния пейзаж пред мен
Долината Дервент (среща се и като Деврент) разкрива множество скални образования и е само на 10 минути път с автомибил от Гьореме. Малките камини на фейте в долината формират лунен пейзаж със своят странен вид. В долината има също и много скали във формата на животни. Прилича на зоологическа градина от скулптури, направени от самата природа. Някои от най-важните или най-лесно видимите животински форми са камила, змия, тюлени и делфин. Ако оставите въображението си да лети свободно, ще откриете и много други. Има дори скален стълб,който прилича на Дева Мария държаща Исус Христос.
Вечерта присъствахме на турска вечер в един ресторант, който се помещава в типичните за района скални къщи. Имаше и танц на дервиши, и танци от разл.области на Турция, кючек и сватба с вечер на къната
На другия ден се отправихме към град Кония - религиозното сърце на Турция. За там ни бяха предупредили да имаме шалове за главите и да не сме с боси крака. Там се намира гробницата на Мевляна - Руми. Той е създател на учението и ордена на въртящите се Дервиши- търсещи любов, толерантност и познание чрез практиката на въртене, изпадайки в подобно на транс състояние
Скрит текст:
Пристигнахме следобед и от прозорците на автобуса ми направи впечатление голяма чистота на града . А имаше и доста млади жени, които бяха с открити глави. Посетихме гробницата му, където са погребани и баща му, и синът му. Там освен останките им се намират и някои от книгите, които е писал Руми, както и отделно помещение, където има восъчни фигури на дервиши, които са в обичайни техни пози. Роден е през 1207 г. в град Балх, днешен Афганистан, тогава Източна Персия. Баща му е известен за времето си учен и мистик и преподава на сина си всички натрупани от него знания. Заради нашествията на Чингиз хан, семейството напуска родния град и се отправя на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. Навсякъде бащата е посрещан и акламиран от свои последователи. След 10-годишно странстване семейството се установява в днешна Анадола, наричана тогава Рум, оттук и името "Руми", с което по-късно синът Джалал ад-Дин Мохамед Балх ще стане известен не само в мюсюлманския свят. Установяват се в Кония, където бащата създава медресе – мюсюлманско духовно училище. Градът тогава е един от големите духовни центрове на мюсюлманството, а не само столица на селджукските турци. Едва навършил 18 години Руми се жени по настояване на баща си и година по-кьсно има син. На 40 години достига върха на живота си и има всичко – пари, голям дом, богатство и слава. Заради авторитета си Руми е наречен Мевляна – водач, господар на своите ученици. Той преподава философия, религия и право, пише стихове.
Това място е много важно за мюсюлманите. Паркът е прекрасно оформен с множество розови храсти. Байрям ни каза нещо, което не знаех
: в мюсюлманския свят розата символизира Мевлияна, Лалето - Алах/Бог, а Карамфила - султана Настанихме се в хотела, който беше много хубав, но на около 3 км от центъра. Решихме да се разходим пеша до там, понеже имахме около 3 ч свободно време и така да усетим града. Мога да кажа, че съм много приятно изненадана от Кония.
Аз го мислех за някакво забутано градче, а той се оказа град с 3 млн 200 хил жители Улиците чисти с много шадравани, хората учтиви. Минавайки покрай един цветарски магазин един сладур на около 1 г. и половина помагаше на баща си, като му носеше цветя да ги подрежда. Аз му се усмихнах и го щракнах след като попитах баща му може ли. Човека ми се усмихна приветливо и ми каза нещо, което аз с моя турски 'ич и не разбрах Ама как няма да е чисто - вижте как се и с какво се чистят улиците
Тук ядох най-вкусното ашуре до момента в живота ми
На другия ден рано-рано се отправихме към Бурса - последната точка от вълнуващото ни пътуване из Турция. Преди това имахме две почивки
Първата - в град Акшехир ( означава „бял град“ /ак+шехир/)- градът на Настрадин Ходжа. Освен гроба му (тюрбе) в центъра и парка на смеха друго не видяхме. Но там има паметник, който показва всички посоки и разстоянията до едни от най-големите градове, и който се смята, че обозначава центъра на света
Попитали Настрадин Ходжа защо язди магарето наобратно, а той им казал:"Ами на тези след мен нали трябва да им говоря. С гръб ли да съм към тях?!"
Слагам още една скулптура от парка - Настрадин Ходжа и казана:
Веднъж на жената на Настрадин Ходжа й дотрябвал по-голям казан. Попитали съседа – имал, дал им. Хубаво, ама жената като си свършила работата, днес да го върне, утре… все забравяла. Накрая пратила пак мъжа си. Отнесъл го Настрадин Ходжа, но понеже му било малко неудобно, решил да компенсира комшията и сложил вътре едно малко котле. „А, – учудил се съседа – що и това котле вътре, бе? – Ами, докато ти върна казана и той взе, че роди, затова.“ Прибрал си съседа казана и котлето без повече коментар. След време пак му поискали казана. Само че този път така и не му го върнали. По едно време съседа си потърсил казана, а Настрадин Ходжа му рекъл „Ами той, казана ти, взе, че умря. – Ама как така ще умре казана бе, Ходжа!, развикал се съседа. – Е, щом може да ражда, защо да не може и да умре?“, спокойно отвърнал Настрадин Ходжа
(постепенно в рамките на няколко дни ще ви сложа всичките скулптури с мъдростите към тях/ако искате, де
/)Следващата спирка беше град Кютахия - центъра на порцелана
/ познато ни до болка име, благодарение на рекламите по време на излъчването на КРА / За съжаление спирането ни беше за някакви си 30-40 мин и то не в града, а по пътя ни в един голям магазин-базар. За пътници предимно от женски пол времето естествено беше малко, ама все пак успяхме да се справим със задачата и да понакупим разни сувенири. Е, някои си купиха и сервизи. Но разнообразието беше огромно, изработката- прекрасна След което се отправихме към Бурса- 4 по големина град на Турция, където живеят най-голям брой български изселници. Градът е известен с производството на коприна, с многото кестени и много древни чинари. Градът се намира на пътя на коприната, в подножието на планината Улудаг, известна в миналото като Витински Олимп. Градът е потънал в зеленина, а Улудаг е най-известният зимен спортен център в Турция, районът е обявен за национален парк
рез 1326 г. е символното му превземане от османците и е провъзгласен за първа столица на новата Османска империя. От 1326 до 1368 г. градът е столица на Османската империя. След опустошаването от монголите, Бурса преживява най-големия си разцвет при султан Мехмед I, който е погребан в града в „Йесил тюрбе” – „Зелената гробница”, която е отворена за посещение.
Първия султан се казва Осман, и от там идва името Османска империя
В Бурса видях ескаватор на улицата, нещо което не бях виждала до сега
Направи ми впечатление, че градът не е така чист, както Кония. Имаше прекалено много забрадени , че дори и с бурки
/коментирахме го с Диди преди няколко дни/ Може и да са от бежанците, защото ги видяхме и на ферибота на другия ден. С ферибота спестихме около 2-3 часа обиколка А и по пътищата на Истанбул с надписи в ръце"Гладни сме". По време на задръстването на връщане по средата на двете ленти имаше оградено пространство, където се движеха автобуси в двете посоки с голяма скорост, с ярко жълт цвят. Екскурзоводката ни каза, че това са метробуси
Това са впечатленията ми от прекрасното изживяване, което имах късмета да преживея наречено Кападокия. Предполагам, че не съм ви досадила и съм успяла поне от малко да ви предам усещанията си от преживяното от мен тези 6 незабравими дни
Цвети
де селски туризъм, де от някакво опознавателно естество важното е нещо ново , което не е правил човек до момента да се правиПонеже стана почти сабахлем ви пожелавам лека нощ и приятно четене с кафето на сутрешната смяна!
ПП. Дани
защо ли не му вярвам вече? Не е ли твърде късно чак сега да си спомня за АСИ, амнезията му трая няколко години, та...имам чувството, че просто се носи по течението и понеже не го питат толкова за другите му проекти, се възползва и говори за това. 
Чакам и другите "досаднички" Баги и Сабинка на отчет 
Дайте име на тази снимка, което да е заглавие на филм 
Пожелавам на всички, на които им предстои да летят със самолет такъв стюард 
дали с всички пътници така практикува или си е намерил подходяща публика 
