- Публикувана: 15 септ. 2015, 17:37 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2015, 10:39 ч.
Златна есен иде вече, гука Юнското човече.
Гери авокадото го купувам твърдо и в къщи на стайна температура, която сега заради бебчовците е по-висока то става много бързо...иначе ако си го купя меко от магазина все някой го е стискал, пробвал и смачкал! Аз купувам 5-6 плодчета и за два три дни те започват да стават за ядене...още преди да сме ги изяли взимам други и така винаги има готови за ядене. Плода се познава, че е узрял когато е леко мек и тук таме има черни точици. Когато се бели е наситено зелен и към костилката жълтее-това е истиски готовото авокадо. Надявам се да съм ти била полезна 
Хубав ден мами!
Хубав ден мами!
Вижте на какво попаднах в Facebook. И не е ли тъжно, че, въпреки че това ни е спестено, в България се раждат толкова малко деца...
Писмо на една майка до президента на САЩ
В САЩ няма платен отпуск по майчинство, гарантиран от държавата. По закон, жената получава 90 дни неплатен отпуск след раждането. В случай че иска да запази работата си, тя трябва да се върне на работното си място след изтичане на този период. Ако иска да гледа детето си за по-дълго време, трябва да напусне работа и да остане без доходи.
Това е писмото на Реган Лонг до президента на САЩ по повод липсата на платен отпуск по майчинство, гарантиран от закона.
Уважаеми г-н Президент,
Утре ще направя немислимото. Още веднъж ще прекрача бебето си и ще тръгна на работа малко след неговото раждане. Сърцето ми отново ще се разбие на малки късчета, макар че толкова се молих да не се наложи да изпитам тази мъка за четвърти път.
Казват ми да се стегна. Напомнят ми, че трябва да съм благодарна за това, че изобщо имам работа. Отново и отново ми повтарят, че като учител имам най-лесната работа на света и работният ми график е възможно най-добрият за една работеща майка.
Да, събрах всичките си сили. Да, благодарна съм за работата си. И да, имам чудесен график за една работеща майка.
Но ето ме тук, за пореден път събирам сили да напусна моето новородено бебе.
Утре сутрин ще обикалям трескаво къщата, за да подготвя възможно най-много неща за децата си, преди да тръгна за работа. И въпреки че съзнавам, че съм само една от стотиците хиляди работещи майки, които правят това, което е необходимо, за да изхранват семейството си, ме боли за тях, защото знам, че те също страдат за своите бебета.
Утре ще изтрия сълзите си, ще откъсна децата от краката ми, ще отворя малките пръстчета, които ме стискат, и ще обърна гръб на новороденото си бебе. Няма да мога да целувам коремчетата им през деня. Няма да мога да ги приспя следобед. Няма да мога да накърмя новороденото си, когато плаче, огладняло.
...Утре сутрин ще изляза от вратата и ако се обърна, ще видя сълзите в очите на децата си, ще чувам плача на бебето зад затворената врата. Ще събера всички сили, за да стигна до колата, а после до работата си. А там ще ме чакат 20 ученици, които ще очакват да ги вдъхновявам, обичам и образовам.
Въпреки ужасната болка в мен, разкъсана от мъчението да съм далеч от новороденото си бебе, аз ще трябва да бъда силна и да направя това, което трябва да бъде направено.
Знаете ли, г-н Президент. Дъщеря ми вече държи главичката си изправена. Тя се усмихва през цялото време особено когато чува гласа ми или когато разбере, че съм наоколо. Очите ѝ започват да фокусират все по-добре. Сега е на 9 месеца, но едва преди няколко седмици тя наистина ме погледна и ме видя.
Точно в този момент тя ме разпозна като тази, която е до нея през нощта. Която се втурва към нея при първите звуци на недоволство. Аз съм ръцете, които я гушкат и успокояват най-добре, и шията, в която сгушва малката си перфектна главичка. Тя вече знае, че аз съм Мама.
А утре, толкова скоро, аз ще трябва да я оставя на друг човек.
Продължава да ми е трудно да свикна и да приема мисълта, че нямам платен отпуск по майчинство. Лишени сме от възможността да имаме някакви доходи, докато гледаме децата си, и не можем да прекарваме това така необходимо за тях време заедно.
Утре аз няма да мога да гушна и нахраня детето си. Вместо това тя ще се бори и ще отхвърля шишето, което мрази, докато аз се крия в някой ъгъл на работа и се опитвам да ѝ осигуря кърма с помпата. Дори само от тази мисъл сърцето ме заболява и ме изпълва гняв.
И в същото това време аз ще трябва да обучавам, инструктирам, оформям малките умове, независимо че страдам толкова силно. Ще се опитвам да прикривам емоционалната и физическата болка, които изпитвам, за да продължа да преподавам на учениците си.
Така че ви питам, г-н Президент, защо Съединените щати са единствената развита страна в света, в която няма закон за осигуряване на платено майчинство? Всъщност защо сме една от малкото страни в света, в които няма никакъв платен отпуск по майчинство?
Бебето, на което ще обърна гръб утре, е моето четвърто дете… моето последно бебе. Много се молих нещата да бъдат различни с него, да мога да остана вкъщи и да се грижа за нея по-дълго. Да я гушкам, да я люлея, да я целувам толкова често, колкото искам. Да съм близо до нея и да се грижа за нея по начина, по който само една майка може. Но това няма как да стане.
Като майка, която говори от името на стотици хиляди работещи майки, моля ви, осигурете ни това жизненоважно за майката и бебето време. Осигурете и уважавайте този деликатен период, защото той е критично важен поради причини, които са толкова много, че дори няма да успея да ги изброя.
Утре ще направя немислимото. Ще събера сили и ще се присъединя към хилядите други жени, които обръщат гръб на новородените си бебета и се отправят навън, далеч от тях, чувствайки се като гладиатори, които излизат на арената.
Но, г-н Президент, наистина ли е необходимо да бъдем гладиатори, а не просто майки?
Писмото на Реган предизвика силни реакции – след публикуването си в „Хъфингтън пост“ материалът има над 475 000 харесвания и 1060 коментара. Коментарите вече са заключени и не могат да бъдат прочетени, но имаше много голям процент несъгласие с авторката. И то изразено предимно от жени. Аргументите, които бяха изложени от противниците на платения отпуск по майчинство, бяха следните:
- Не искам аз като гражданин да плащам за твоето решение да имаш деца.
- Работодателят не е длъжен да плаща за вашето семейно решение.
- Човек трябва да има деца само след като е изчислил дали финансово може да си позволи да ги гледа.
- Като учител е трябвало да планираш бременността си така, че да родиш точно 6 месеца преди лятната ваканция, така щеше да имаш 3 месеца неплатен и 3 месеца платен отпуск.
Автор: Реган Лонг - http://www.reganlong.com/[/i][/i]
Писмо на една майка до президента на САЩ
В САЩ няма платен отпуск по майчинство, гарантиран от държавата. По закон, жената получава 90 дни неплатен отпуск след раждането. В случай че иска да запази работата си, тя трябва да се върне на работното си място след изтичане на този период. Ако иска да гледа детето си за по-дълго време, трябва да напусне работа и да остане без доходи.
Това е писмото на Реган Лонг до президента на САЩ по повод липсата на платен отпуск по майчинство, гарантиран от закона.
Уважаеми г-н Президент,
Утре ще направя немислимото. Още веднъж ще прекрача бебето си и ще тръгна на работа малко след неговото раждане. Сърцето ми отново ще се разбие на малки късчета, макар че толкова се молих да не се наложи да изпитам тази мъка за четвърти път.
Казват ми да се стегна. Напомнят ми, че трябва да съм благодарна за това, че изобщо имам работа. Отново и отново ми повтарят, че като учител имам най-лесната работа на света и работният ми график е възможно най-добрият за една работеща майка.
Да, събрах всичките си сили. Да, благодарна съм за работата си. И да, имам чудесен график за една работеща майка.
Но ето ме тук, за пореден път събирам сили да напусна моето новородено бебе.
Утре сутрин ще обикалям трескаво къщата, за да подготвя възможно най-много неща за децата си, преди да тръгна за работа. И въпреки че съзнавам, че съм само една от стотиците хиляди работещи майки, които правят това, което е необходимо, за да изхранват семейството си, ме боли за тях, защото знам, че те също страдат за своите бебета.
Утре ще изтрия сълзите си, ще откъсна децата от краката ми, ще отворя малките пръстчета, които ме стискат, и ще обърна гръб на новороденото си бебе. Няма да мога да целувам коремчетата им през деня. Няма да мога да ги приспя следобед. Няма да мога да накърмя новороденото си, когато плаче, огладняло.
...Утре сутрин ще изляза от вратата и ако се обърна, ще видя сълзите в очите на децата си, ще чувам плача на бебето зад затворената врата. Ще събера всички сили, за да стигна до колата, а после до работата си. А там ще ме чакат 20 ученици, които ще очакват да ги вдъхновявам, обичам и образовам.
Въпреки ужасната болка в мен, разкъсана от мъчението да съм далеч от новороденото си бебе, аз ще трябва да бъда силна и да направя това, което трябва да бъде направено.
Знаете ли, г-н Президент. Дъщеря ми вече държи главичката си изправена. Тя се усмихва през цялото време особено когато чува гласа ми или когато разбере, че съм наоколо. Очите ѝ започват да фокусират все по-добре. Сега е на 9 месеца, но едва преди няколко седмици тя наистина ме погледна и ме видя.
Точно в този момент тя ме разпозна като тази, която е до нея през нощта. Която се втурва към нея при първите звуци на недоволство. Аз съм ръцете, които я гушкат и успокояват най-добре, и шията, в която сгушва малката си перфектна главичка. Тя вече знае, че аз съм Мама.
А утре, толкова скоро, аз ще трябва да я оставя на друг човек.
Продължава да ми е трудно да свикна и да приема мисълта, че нямам платен отпуск по майчинство. Лишени сме от възможността да имаме някакви доходи, докато гледаме децата си, и не можем да прекарваме това така необходимо за тях време заедно.
Утре аз няма да мога да гушна и нахраня детето си. Вместо това тя ще се бори и ще отхвърля шишето, което мрази, докато аз се крия в някой ъгъл на работа и се опитвам да ѝ осигуря кърма с помпата. Дори само от тази мисъл сърцето ме заболява и ме изпълва гняв.
И в същото това време аз ще трябва да обучавам, инструктирам, оформям малките умове, независимо че страдам толкова силно. Ще се опитвам да прикривам емоционалната и физическата болка, които изпитвам, за да продължа да преподавам на учениците си.
Така че ви питам, г-н Президент, защо Съединените щати са единствената развита страна в света, в която няма закон за осигуряване на платено майчинство? Всъщност защо сме една от малкото страни в света, в които няма никакъв платен отпуск по майчинство?
Бебето, на което ще обърна гръб утре, е моето четвърто дете… моето последно бебе. Много се молих нещата да бъдат различни с него, да мога да остана вкъщи и да се грижа за нея по-дълго. Да я гушкам, да я люлея, да я целувам толкова често, колкото искам. Да съм близо до нея и да се грижа за нея по начина, по който само една майка може. Но това няма как да стане.
Като майка, която говори от името на стотици хиляди работещи майки, моля ви, осигурете ни това жизненоважно за майката и бебето време. Осигурете и уважавайте този деликатен период, защото той е критично важен поради причини, които са толкова много, че дори няма да успея да ги изброя.
Утре ще направя немислимото. Ще събера сили и ще се присъединя към хилядите други жени, които обръщат гръб на новородените си бебета и се отправят навън, далеч от тях, чувствайки се като гладиатори, които излизат на арената.
Но, г-н Президент, наистина ли е необходимо да бъдем гладиатори, а не просто майки?
Писмото на Реган предизвика силни реакции – след публикуването си в „Хъфингтън пост“ материалът има над 475 000 харесвания и 1060 коментара. Коментарите вече са заключени и не могат да бъдат прочетени, но имаше много голям процент несъгласие с авторката. И то изразено предимно от жени. Аргументите, които бяха изложени от противниците на платения отпуск по майчинство, бяха следните:
- Не искам аз като гражданин да плащам за твоето решение да имаш деца.
- Работодателят не е длъжен да плаща за вашето семейно решение.
- Човек трябва да има деца само след като е изчислил дали финансово може да си позволи да ги гледа.
- Като учител е трябвало да планираш бременността си така, че да родиш точно 6 месеца преди лятната ваканция, така щеше да имаш 3 месеца неплатен и 3 месеца платен отпуск.
Автор: Реган Лонг - http://www.reganlong.com/[/i][/i]
Катериче, много хубав пост 
. Факт е, че за съжаление САЩ не е страната, която ни представят. Това е страната без социална политика, една от най-недостъпните откъм здраво осигуряване и личен живот. Моя близка приятелка планира да се върне в България след 15години учене в Лос Анжелис, добра работа и достигнати доста прилични доходи именно заради гореизброените.
В България сме привилигировани да имаме 1 година платено на 100% майчинство с единствената уговорка да си работил за коректен работодател, които за съжаление не са много. Също така държавните ни ясли и детски градини предлагат прилични условия за немислимо ниски за Запада цени.. Други неща дразнят и карат хората да бягат извън граница, но това е друга тема. Аз съм благодарна, че мога да си гледам детенцето поне до годинка спокойно и не съм родила децата си някъде извън България... Със същата тази моя приятелка си говорихме колко трудно и е било да се справи сама и да постигне това което е тя днес. Тя ми сподели, че не е сигурна дали иска децата и да живеят такъв живот и по-скоро не би им го причинила, защото щастието не е в материалните неща, а други неща в САЩ няма...
. Факт е, че за съжаление САЩ не е страната, която ни представят. Това е страната без социална политика, една от най-недостъпните откъм здраво осигуряване и личен живот. Моя близка приятелка планира да се върне в България след 15години учене в Лос Анжелис, добра работа и достигнати доста прилични доходи именно заради гореизброените.В България сме привилигировани да имаме 1 година платено на 100% майчинство с единствената уговорка да си работил за коректен работодател, които за съжаление не са много. Също така държавните ни ясли и детски градини предлагат прилични условия за немислимо ниски за Запада цени.. Други неща дразнят и карат хората да бягат извън граница, но това е друга тема
. Аз съм благодарна, че мога да си гледам детенцето поне до годинка спокойно и не съм родила децата си някъде извън България... Със същата тази моя приятелка си говорихме колко трудно и е било да се справи сама и да постигне това което е тя днес. Тя ми сподели, че не е сигурна дали иска децата и да живеят такъв живот и по-скоро не би им го причинила, защото щастието не е в материалните неща, а други неща в САЩ няма... Май и аз ще давам броколи с нещо друго. Не е оччарована. Днес - ден втори на броколи - и ми отказа. Но инатът ще му дам утре броколи с тиква
. Днес беше плач до небесата. Но пък на РД, който посетихме бяхме най- мъничките, но най-любопитни. Беше много забавно.
Аз съм малко тъжна, че кърмата ми е много малко. Вечер цедя,сутрин суче, но не кипи от ентусиасъм. Та скоро сигурно ще преминем изцяло на АМ - демек 3 хранения, защото вече 2 заместих. Исках да й давам още мляко, защото сама се убедих в силата му. 2 пъти бях много болна - настинки, а мъничето даже и не кихна.Всяка вечер се моля да имам още, но ще взема пак да си сърбам по 1 чаша бира.
Днес Яница ми направи гейзерче.
Беше страхотно - оповръща цялата количка, чантата, одеалото, моята блуза, нейните дрехи,по земята. Бяла тишина настана. Повърна след храненето в 15, но дори и броколи локализирах...Боже, Божеее... Така ме тормозят тия гейзери, цялото чистене след това 
Имам въпрос към мамите с нощно хранене -
Скрит текст:
Въпросът ми е подбуден от ФБ групата, но там ще питам и за 2 сек. ще ме разкъсат с парцалите. Не искам да се заяждам или нещо такова, интересно ми е, защото с времето навиците се премахват все по- трудно. И като много спящ човек не зная дали бих издържала като вас.Повечето бебета се отказват и от двете нощни хранения сами. Малката сама си махна първо едното после и второто хранене и педи потвърди, че това е нормално съответно за втори и трети месец. Какво е мнението ви по въпроса и не смятате ли, че това вече е станало навик при бебетата. Та въпросът ми е - кога спите и как смятате да го премахнете?
Иначе моят човек е фен на честото хапване през нощта и хубавото е, че хапва и заспива веднага. Ако се опитам да го залъжа с нещо - будува поне 2 часа. Надявам се като захраня и има някакъв график, да почне да маха храненията през нощта. 
Кратка съм, защото съм от телефона.
Предпочитам нощното хранене пред вечерната истерия. Буденето през нощта май се превърна в мой навик - и да не стане тя аз се будя. Напоследък след вечерната истерия до 11-12-1 часа на сутринта се пробужда чак към 6 за ядене, а после става в 8.30-9. 6 часа сутринта не го имам за нощно хранене.
Снощи пак изкуквахме с ревове и крясъци и пак се карахме с баща и. Аз съм от типа "чучулиги" сутрин съм бодра, но вечер не издържам и нервите ми се опъват до крайност, като съм преумора на. Малката дивачка пък май ще е нощна птица. Как ще се разберем? Не знам...
Предпочитам нощното хранене пред вечерната истерия. Буденето през нощта май се превърна в мой навик - и да не стане тя аз се будя. Напоследък след вечерната истерия до 11-12-1 часа на сутринта се пробужда чак към 6 за ядене, а после става в 8.30-9. 6 часа сутринта не го имам за нощно хранене.
Снощи пак изкуквахме с ревове и крясъци и пак се карахме с баща и. Аз съм от типа "чучулиги" сутрин съм бодра, но вечер не издържам и нервите ми се опъват до крайност, като съм преумора на. Малката дивачка пък май ще е нощна птица. Как ще се разберем? Не знам...
По въпроса с майчинството: във Франция е 3 месеца платено, в Германия е или 3 мес. или 1 г. (противоречива ми е информацията). И смятам, че за да има силна икономика трябва да е така, а не милиони неграмотни и непълнилетни майки да се препитават с раждане на деца. Ако икономиката е силна доходите ще стигат да си гледаме децата със заплатата на един член ор семейството или работа за 4 часа (както е в икономически силните скандинавски страни).
За нощните хранения съм на мнение,че дори да не става въпрос за калории, щом се буди значи има приччина - търси близост с мама, или има дискомфорт. Има деца, които не сучат и пак се будят нощем, последното за което бих се сетила, е че това са вредни навици. Затова не смятам да махам нощното хранене или две. Първо, благодарение на него имам кърма и второ ми е по-лесно вместо да се разсънваме с водички и разнасяне да му дам да суче и след 15 мин отново всички спим. В даден момент детето само ще спре да се буди нощем.
Пухи, кураж. Можр и да са зъби, но отсвирвай го ТМ и гледай беболина какви сигнали ти дава.
За авокадото - много добра идея, не съм се сещала до сега .
За нощните хранения съм на мнение,че дори да не става въпрос за калории, щом се буди значи има приччина - търси близост с мама, или има дискомфорт. Има деца, които не сучат и пак се будят нощем, последното за което бих се сетила, е че това са вредни навици. Затова не смятам да махам нощното хранене или две. Първо, благодарение на него имам кърма и второ ми е по-лесно вместо да се разсънваме с водички и разнасяне да му дам да суче и след 15 мин отново всички спим. В даден момент детето само ще спре да се буди нощем.
Пухи, кураж. Можр и да са зъби, но отсвирвай го ТМ и гледай беболина какви сигнали ти дава.
За авокадото - много добра идея, не съм се сещала до сега .
Май и аз ще давам броколи с нещо друго. Не е оччарована. Днес - ден втори на броколи - и ми отказа. Но инатът ще му дам утре броколи с тиква
. Днес беше плач до небесата. Но пък на РД, който посетихме бяхме най- мъничките, но най-любопитни. Беше много забавно.
Аз съм малко тъжна, че кърмата ми е много малко. Вечер цедя,сутрин суче, но не кипи от ентусиасъм. Та скоро сигурно ще преминем изцяло на АМ - демек 3 хранения, защото вече 2 заместих. Исках да й давам още мляко, защото сама се убедих в силата му. 2 пъти бях много болна - настинки, а мъничето даже и не кихна.Всяка вечер се моля да имам още, но ще взема пак да си сърбам по 1 чаша бира.
Днес Яница ми направи гейзерче.
Беше страхотно - оповръща цялата количка, чантата, одеалото, моята блуза, нейните дрехи,по земята. Бяла тишина настана. Повърна след храненето в 15, но дори и броколи локализирах...Боже, Божеее... Така ме тормозят тия гейзери, цялото чистене след това Имам въпрос към мамите с нощно хранене -
Скрит текст:
Въпросът ми е подбуден от ФБ групата, но там ще питам и за 2 сек. ще ме разкъсат с парцалите. Не искам да се заяждам или нещо такова, интересно ми е, защото с времето навиците се премахват все по- трудно. И като много спящ човек не зная дали бих издържала като вас.Повечето бебета се отказват и от двете нощни хранения сами. Малката сама си махна първо едното после и второто хранене и педи потвърди, че това е нормално съответно за втори и трети месец. Какво е мнението ви по въпроса и не смятате ли, че това вече е станало навик при бебетата. Та въпросът ми е - кога спите и как смятате да го премахнете?
Иначе моят човек е фен на честото хапване през нощта и хубавото е, че хапва и заспива веднага. Ако се опитам да го залъжа с нещо - будува поне 2 часа. Надявам се като захраня и има някакъв график, да почне да маха храненията през нощта. Мимко, чувствай се разкъсана.
Нищо не ми тежи така, както това да не се наспивам
За да не събужда таткото беба веднага я взимам да я кърмя. На моменти обаче ми се ходи до тоалетна и докато отида до 00 преди да я накърмя и тя вдига врява - според ММ нарочно съм я оставяла да го събуди. Малката се буди от най-малкото - не е до шумене или не, явно баткото спи като пън като мъжа ми, а тя е събуждаща се като мен. Зачудих се дори дали мм не я събужда с хъркането си. Мен лично много ме изнервя това кърмене по 2 пъти - в 2 и в 5ч например...напоследък и по 3 пъти взе да се събужда. А преди време бе започнала да си спи....Ако й дам вода не заспива, ако я нося и т.н. ще се разсъни.
И като човек на науката, вече се убедих, че много ми урчасват детето. Не вярвах на такива измислици. Докато беба не рева нон стоп от 1 до 3 едната вечер - от една моя позната. Първият път си помислих, че съм си внушила, но след 2я се убедих, че е така.
Усмихнат уикенд мами и спокойна нощ от нас!
За да не събужда таткото беба веднага я взимам да я кърмя. На моменти обаче ми се ходи до тоалетна и докато отида до 00 преди да я накърмя и тя вдига врява - според ММ нарочно съм я оставяла да го събуди. Малката се буди от най-малкото - не е до шумене или не, явно баткото спи като пън като мъжа ми, а тя е събуждаща се като мен. Зачудих се дори дали мм не я събужда с хъркането си. Мен лично много ме изнервя това кърмене по 2 пъти - в 2 и в 5ч например...напоследък и по 3 пъти взе да се събужда. А преди време бе започнала да си спи....Ако й дам вода не заспива, ако я нося и т.н. ще се разсъни.
И като човек на науката, вече се убедих, че много ми урчасват детето. Не вярвах на такива измислици. Докато беба не рева нон стоп от 1 до 3 едната вечер - от една моя позната. Първият път си помислих, че съм си внушила, но след 2я се убедих, че е така.
Усмихнат уикенд мами и спокойна нощ от нас!
Мимко, аз съм на мнение, че насила хубост не става. И преди съм споделяла, че Михаела от 1 до 4 месец въобще не се будеше вечер. Докато бях в болницата /в 5-я месец/ майка ми каза, че се пробуждала, но с биберон и вода се е залъгвала до 6 сутринта. Като се върнах вече беше навършила 5 месеца и започна да се буди кум 4-5 и не приемаше нито вода, нито биба. Спрях да мъча и нея и себе си и й давах мляко. Имало е вечери когато си хапваше и в 12, и в 3, и в 6 - тогава, когато й избиваха зъбките. Вече от 3 нощи започна да спи пак по цяла вече и от 21 се буди чак в 5-6. Точно преди 3-4 дена й изби второто зъбче. За мен проблемът е в зъбките. И баткото беше така - докато не избиха всички зъбки не спря да се буди по 100 пъти на вечер. Отиде 2-3 години .
За който се интересува от домашната ми оризова каша - получи се с оризовото брашно. И най-интересното е, че Мишелин си я хапва колкото и безвкусна да е. Скоро ще започна да я смесвам с плодово пюре, но за сега ще си я хапва в чист вид .
Лека!
.За който се интересува от домашната ми оризова каша - получи се с оризовото брашно
. И най-интересното е, че Мишелин си я хапва колкото и безвкусна да е. Скоро ще започна да я смесвам с плодово пюре, но за сега ще си я хапва в чист вид .Лека!
Събрах интересни впечатления като цяло. Благодаря. А иначе 1-2 пъти съм си патила в групата и предпочитам тук. Бях спряла да пиша там мнооого време, дори и да ги чета. Писах им за раждането и чак сега преди няколко дни. Не ми се занимава със спорове .Затова тук ми е много по приятна атмосферата
Пухи Наистина те разбирам. ММ е с био часовник като твоя,а аз съм сова. И когато вечер Яница е вдигала пара - покрай коликите ММ ми създаваше двойно повече напрежение. Хем с ревящо бебе, хем с неговите капризи. Но организъм, какво да го правиш. А при теб е още по-крива работата, защото трябва да обгрижваш детето с опънати нерви. Вярвам, че скоро ще се кротне тази буболечка. Споко и караниците ще отминат. Всичко ще се нареди.
Пилета и аз мисля, че урочасват. И то все от жени. Те естествено са ни приятелки и не искат да навредят на бебето, но то става без да искат. Яница ми се е късала по 3 часа рев, след като сме имали гости, но може и да е от събраните впечатления. Бях й вързала червено конче на крака преди време, но се е скъсало. Ще й сложа пак, но знам, че трябва да е сутрин, а аз все забравям и ми идва на ума чак надвечер. А против уроки знам, че например като се прибереш от разходка да изплакнеш лицето на бебето, но от брадичката към челото, че до косата. И куп други зтам, но тия са най- лесните защити уж.
Пухи Наистина те разбирам. ММ е с био часовник като твоя,а аз съм сова. И когато вечер Яница е вдигала пара - покрай коликите ММ ми създаваше двойно повече напрежение. Хем с ревящо бебе, хем с неговите капризи. Но организъм, какво да го правиш. А при теб е още по-крива работата, защото трябва да обгрижваш детето с опънати нерви. Вярвам, че скоро ще се кротне тази буболечка. Споко и караниците ще отминат. Всичко ще се нареди.
Пилета и аз мисля, че урочасват. И то все от жени. Те естествено са ни приятелки и не искат да навредят на бебето, но то става без да искат. Яница ми се е късала по 3 часа рев, след като сме имали гости, но може и да е от събраните впечатления. Бях й вързала червено конче на крака преди време, но се е скъсало. Ще й сложа пак, но знам, че трябва да е сутрин, а аз все забравям и ми идва на ума чак надвечер. А против уроки знам, че например като се прибереш от разходка да изплакнеш лицето на бебето, но от брадичката към челото, че до косата. И куп други зтам, но тия са най- лесните защити уж.
Ел как точно я прави кашата?
Аз днес й давах спанак с ориз-спанака гарантиран био от свекъра произведен, хареса ги:)
Аз днес й давах спанак с ориз-спанака гарантиран био от свекъра произведен, хареса ги:)