Също не бих подкрепила 16 годишната си дъщеря ако реши да живее с мъж, изобщо. И ще ми е благодарна.
И аз не бих. Изнасянето след 18 г. не е свързано с живеене с мъж/жена в моите представи.
- Публикувана: 22 септ. 2015, 01:17 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2015, 21:32 ч.
Hапускане на дома
И аз не бих. Изнасянето след 18 г. не е свързано с живеене с мъж/жена в моите представи.
3дравейте! искам да ви попитам какво мислите относно това нещо за което днес с една приятелка си говорихме. Tя си има приятел и каза, че мисли да започва работа за да може да се изнесе да живее на квартира. Hие сме на по 20 години и според нея колкото по рано се отделим от семейството си и започнем да живеем самостоятелно, толкова по-лесно ще бъде в живота занапред, че който не го направи докато е време, после ще му е много трудно и ще съжалява. 3апочнах много да се замислям над нейните думи и се чудя дали е права. пределно ясно ми е, че в един момент действително ще трябва да се отделя да живея на друго място, но аз лично смятам, че това трябва да се случи когато намеря своята половинка в живота и когато нещата са сериозни, и наистина е време да заживеем заедно с него. Dруги мои приятелки, които пък също си имат сериозни връзки, все още си живеят с родителите си и не са решили да предприемат такова нещо. Hо в моя случай аз все още нямам приятел и си мисля че не ми е дошло сега времето да се изнасям. говорих със собствената ми майка и нейното мнение е, че е доста глупаво човек да се изнася когато има собствен дом, и че нищо не му пречи да си бъде независим, работейки си и живеейки с родителите си. Hе знам, просто започнах да се притеснявам, че правя нещо грешно, започнах да се чувствам виновна, че съм на 20 години и все още живея с родителите си, като тя например иска да се изнася и започва да живее самостоятелно, и смята, че така трябва да бъде. Moля ви, кажете си мнението относно това, права ли е тя или по скоро моята гледна точка е по -правилнa? Koга човек трябва да предприеме това действие и имам ли основание да чувствам вина, че все още не съм го предприела? Aa, междудругото, съжалявам за някои грешки в писането ми, но пиша от телефона и нямам възможност да набирам главни букви.
Няма да чета другите какво са писали, че нямам време, направо ще пиша аз. Имам 25-годишен син, който наскоро завърши магистратура и работи от повече от година. Непрекъснато го подканям да излиза на квартира, той не иска, ослушва се, макар да ставам все по-настоятелна. Единствено дете ми е, има място за него у дома, обаче искам да стане самостоятелен човек и затова настоявам. Не мога грубо да го изгоня, но се надявам да излезе. Само когато заживееш сам, може от теб да излезе отговорен човек, това е мнението ми. Живея отделно от родителите ми откакто се ожених, само защото по време на соц-а нямаше тази практика да се изнася човек, пък и квартири бол нямаше. Изнеси се, няма да съжаляваш по-късно.
Защо самостоятелният живот непременно се свързва с живеене с партньор/ съпруг?
Имам момче, и ако реши да се жени на 22-23г, ами няма да му забраня, но ще се опитам да му променя решението. Сега така мисля, като му дойде времето не знам, може и по-злобни мерки да взема.
Няма да чета другите какво са писали, че нямам време, направо ще пиша аз. Имам 25-годишен син, който наскоро завърши магистратура и работи от повече от година. Непрекъснато го подканям да излиза на квартира, той не иска, ослушва се, макар да ставам все по-настоятелна. Единствено дете ми е, има място за него у дома, обаче искам да стане самостоятелен човек и затова настоявам.
Колко сме различни хората!Аз имам малък син , като порасне не бих му пречила ако иска да си отиде, но бих се радвала ако реши да остане у дома.
По темата- никакъв критерий не е оставането/ напускането на родния дом.
Естествено е да се случи, когато обстоятелствата налагат, но когато е самоцел, не виждам особен смисъл.
Бях студентка на 500км от дома, без каквато и да е ежедневна връзка с родителите ми. Нямаше нет, нямаше тел в квартирата,ходех да чакам на пощата, за да се свържа и то само с баща ми, защото майка ми е учителка и няма как да има телефон под носа си.Говоря за наистина праисторически времена.
Може и да съм "пораснала" от това отделяне, но имах и много трудни, а и много тъжни моменти.
От една страна- незабравими години, от друга- неописуеми трудности.
Само едно ще спомена повече като смешна случка- случвало се е да гладя с ютия дрехи върху себе си, за да се стопля.Това у дома, при какъвто и да е недоимък, нямаше как да ми се случи.
Същевременно, моите колеги от София бяха наистина обгрижвани от родители- кафе, закусчица, тишина и спокойствие преди изпит.
После нещата се обърнаха- аз се прибрах в родния град, а те заминаха по разни др. градове, за да работят.Някои усетиха "сладостта" на напускането на дома, но е наистина по-различно -друга възраст, друга професия, друга зрялост.
Истински мога да кажа, че и до днес не съм се отделила.Живея в жилището на дядо си, строя къща върху парцел на майка ми.Майка ми гледа детето и му готви. Но аз и плащам сметките, помагам в чистенето и покупките.
Това, че аз в трудни моменти разчитах на родителите си ме направи достатъчно отговорна към тях.А и може би въобще към хората около себе си.
То не е само и единствено урокът- да си наемеш квартира и да си пълниш сам хладилника. Има и други уроци, не по-малко стойностни.
Но все пак- въпрос на ценности, няма правилно и грешно.
Няма да чета другите какво са писали, че нямам време, направо ще пиша аз. Имам 25-годишен син, който наскоро завърши магистратура и работи от повече от година. Непрекъснато го подканям да излиза на квартира, той не иска, ослушва се, макар да ставам все по-настоятелна. Единствено дете ми е, има място за него у дома, обаче искам да стане самостоятелен човек и затова настоявам. Не мога грубо да го изгоня, но се надявам да излезе.
Според мен доста родители на подсъзнателно ниво правят така, че децата им да не поискат да напуснат дома.Прави ми впечатление, че мъжете се изнасят доста по-късно. Обаче ми прави и впечатление, че и те са много по-дундуркани от момичетата. Моя колежка има син на 26г. Такова лигавене пада. Синчето работи за 400лв и няма амбиции да се развива и да печели повече, защото мама плаща за всичко. Мама му купи апартамент, обзаведе го, живее с приятелката си в него. Мама сигурно му плаща и сметките, защото с тези смешни пари надали успява да ги плаща /приятелката му е студентка и няма доходи, поне не високи/. Дори дрехи му купува. За мен това не е "напускане на дома" в истинския смисъл на думата.
Аз се изнесох на 22-23г., за да заживея с приятеля си. От тогава съм напълно независима от нашите. Мисля, че след една определена възраст е неуместно да живееш с родителите си. Най-малкото е доста показателно ....
Златна ябълка без лоши чувства, но мисля, че си много властна и ще станеш ужасна свекърва, месеща се и доминантна (като моята). Моля не се обиждай, пак казвам не е с лошо, всеки знае най добре за себе си.
....
....
Така е, права си.
Все пак се надявам , съдейки по форума, че на тези с ужасните свекърви/и ти го потвърждаваш/ , синовете им са най-добрите
. Въпреки че все още не ми е ясно как става това, но ето , май съм на път да го докажа 
Това с доминантните свекърви е много фина материя, не една и две остават извън живота на сина си, след опити за къде бурни, къде тактични намеси.
Скрит текст:
3дравейте! искам да ви попитам какво мислите относно това нещо за което днес с една приятелка си говорихме. Tя си има приятел и каза, че мисли да започва работа за да може да се изнесе да живее на квартира. Hие сме на по 20 години и според нея колкото по рано се отделим от семейството си и започнем да живеем самостоятелно, толкова по-лесно ще бъде в живота занапред, че който не го направи докато е време, после ще му е много трудно и ще съжалява. 3апочнах много да се замислям над нейните думи и се чудя дали е права. пределно ясно ми е, че в един момент действително ще трябва да се отделя да живея на друго място, но аз лично смятам, че това трябва да се случи когато намеря своята половинка в живота и когато нещата са сериозни, и наистина е време да заживеем заедно с него. Dруги мои приятелки, които пък също си имат сериозни връзки, все още си живеят с родителите си и не са решили да предприемат такова нещо. Hо в моя случай аз все още нямам приятел и си мисля че не ми е дошло сега времето да се изнасям. говорих със собствената ми майка и нейното мнение е, че е доста глупаво човек да се изнася когато има собствен дом, и че нищо не му пречи да си бъде независим, работейки си и живеейки с родителите си. Hе знам, просто започнах да се притеснявам, че правя нещо грешно, започнах да се чувствам виновна, че съм на 20 години и все още живея с родителите си, като тя например иска да се изнася и започва да живее самостоятелно, и смята, че така трябва да бъде. Moля ви, кажете си мнението относно това, права ли е тя или по скоро моята гледна точка е по -правилнa? Koга човек трябва да предприеме това действие и имам ли основание да чувствам вина, че все още не съм го предприела? Aa, междудругото, съжалявам за някои грешки в писането ми, но пиша от телефона и нямам възможност да набирам главни букви.
Младите хора, които искат да се изнесат от дома на родителите си, постъпват умно. Щом си студент, трябва да си самостоятелен. Работиш ли - също. Хората в САЩ постъпват така - намират си съквартиранти, с които делят обща квартира, докато си намерят партньор. Не гледате ли филми?
Определено самостоятелният живот е по-добър, отколкото с родители, които освен на мързел, на нищо друго не научават младите хора, живеещи с тях. Защо мързел? Ами защото мама меси, тате носи, а заплатката на младия човек отива за глезотийки. Е, как се очаква каквато и да било отговорност от такъв млад човек? Та той не е научен да си плаща битовите сметки, да си мие чиниите, да си готви, с други думи - да поеме отговорност за себе си.
Ако си намериш съквартирантки, съветът ми е да се изнесеш.
Аз живях с нашите до 27 годишна възраст.
Да, вярно е че тати носи, мама меси, но пък не съм станала безотговорна Заплатата наистина никой не ми я пипаше. Малко преди да се запозная с мъжа ми си бях купила кола и имах грижа само за нея и за себе си. Работех и се забавлявах предимно.
На този етап смея да твърдя, че не съм нито безотговорна, нито мързелива. С мъжа ми се оправяме сами, не чакаме на никого.
Изнасянето на квартира зависи от много неща. Ако ще се живее в друг град, там няма начин. Обаче ако ще живееш в същия град и да си на квартира ми се вижда малко безсмислено. /все пак зависи и от родителите де/.
Да, вярно е че тати носи, мама меси, но пък не съм станала безотговорна
Заплатата наистина никой не ми я пипаше. Малко преди да се запозная с мъжа ми си бях купила кола и имах грижа само за нея и за себе си. Работех и се забавлявах предимно.На този етап смея да твърдя, че не съм нито безотговорна, нито мързелива. С мъжа ми се оправяме сами, не чакаме на никого.
Изнасянето на квартира зависи от много неща. Ако ще се живее в друг град, там няма начин. Обаче ако ще живееш в същия град и да си на квартира ми се вижда малко безсмислено. /все пак зависи и от родителите де/.
Т.нар. "безсмислено" е опитът: да се научиш да взимаш сам/а решения (от най-малките от сорта какъв хляб да си купя, до най-големите - какво да рабоят, с кого да живея) и да носиш сам/а отговорност за взетите решения. Животът с родители те лишава от всичко това и си оставаш с инфатилното мислене до пенсия.
Да не съм голословна: аз съм на самостоятелен режим от 19 годишна възраст, двете ми по-големи деца също. И с третото мисля на 19 - аут.
Да не съм голословна: аз съм на самостоятелен режим от 19 годишна възраст, двете ми по-големи деца също. И с третото мисля на 19 - аут
.
Не мисля, че е извисяващо или особено полезно да се изнесеш от фамилния дом максимално рано като самоцел. Лично аз съм благодарна на родителите ми, че ме подкрепиха и ми дадоха време да уча спокойно и да инвестирам в себе си, че ми позволиха чрез подкрепата си да работя няколко години ниско платена, но полезна от кариерна гледна точка работа. Не съм привърженик на теорията, че което не те убива те прави по силен, за мен има и напълно излишен житейски опит.
Естествено, ако виждаш, че отрочет буксува и го кара ден да мине друг да дойде сигурно ще е полезно да го стреснеш малко с грубата реалност, но повечето хора около мен не са били мързеливци и се възползваха доста добре от помощта на родителите си.
Примерите с домакински задачи или лична хигиена ги намирам за малко елементарни, не мога да си представя, че има съвременен човек, който е неспособен да се справи с толкова прости задачи, а да може да си намери работа.
пп. животът с родители може би ти спестява изборът какъв диван да си купиш, или дали да ядеш леща или мусака, но в крайна сметка доколко това е било някога важно? За мен важните решения са били какво да уча, с какво да се занимавам и т.н.
Естествено, ако виждаш, че отрочет буксува и го кара ден да мине друг да дойде сигурно ще е полезно да го стреснеш малко с грубата реалност, но повечето хора около мен не са били мързеливци и се възползваха доста добре от помощта на родителите си.
Примерите с домакински задачи или лична хигиена ги намирам за малко елементарни, не мога да си представя, че има съвременен човек, който е неспособен да се справи с толкова прости задачи, а да може да си намери работа.
пп. животът с родители може би ти спестява изборът какъв диван да си купиш, или дали да ядеш леща или мусака, но в крайна сметка доколко това е било някога важно? За мен важните решения са били какво да уча, с какво да се занимавам и т.н.
Sharky*, благодаря ти, че току що ме нарече инфантилна.
Много самостоятелни решения ми се е налагало да вземам, макар и живяла при мама и тати. Работя добра работа, на високо равнище съм в голяма международна фирма. Работя от 17 годишна, в момента съм на 34. Без работа не съм оставала, включително е имало периоди, в които съм давала пари на родителите си, когато на баща ми му бавеха заплатата с месеци.
Хляб, освен, че зная какъв да си купя, мога и да си го омеся сама. Също така мога още други неща, просто при мама и тати не ми се налагаше да ги правя. Сега с мъжа ми си обслужваме домакинството, както си трябва, че и детето сами си гледаме.
Много зависи от родителите............
Много самостоятелни решения ми се е налагало да вземам, макар и живяла при мама и тати. Работя добра работа, на високо равнище съм в голяма международна фирма. Работя от 17 годишна, в момента съм на 34. Без работа не съм оставала, включително е имало периоди, в които съм давала пари на родителите си, когато на баща ми му бавеха заплатата с месеци.
Хляб, освен, че зная какъв да си купя, мога и да си го омеся сама. Също така мога още други неща, просто при мама и тати не ми се налагаше да ги правя. Сега с мъжа ми си обслужваме домакинството, както си трябва, че и детето сами си гледаме.
Много зависи от родителите............