Hапускане на дома

Точно така. След една определена възраст, мама и татко по-скоро вредят, отколкото помагат. Обичаме си ги, трябва да им помагаме, ако имат нужда, но по-далеч от тях като домакинство и ежедневие.
Дори и най-разумният родител, който осъзнава, че трябва да остави децата да живеят своя живот, не им дава да дишат, когато са при него. Обгрижването е по навик: ставай, искаш ли закуска, кафе, кога ще се прибереш, ще вечеряш ли вкъщи. Е, не бих издържала тези въпроси ако съм над 18, честно. Отчети, дебнене, забележки, всичко си върви. Срещу сготвен обяд и изпрани дрехи да си дадеш независимостта и живота, няма нужда...
Но някои мислят, че тази робия е улеснение.
За справка, от 19 годишна живея сама. Да, помогнаха ми финансово да завърша, да, помогнаха ми да си купя апартамент. Поклон на такива родители, като моите. Но после -  сама съм се оправяла.

А, и не разбирам какви са тези постановки, че изнасянето трябвало да бъде при пълна независимост. Ако родителите ми имат апартамент, който ми дават, за да живея отделно, какво сега, да го откажа ли? Ето това е конструктивна помощ, от добри родители, а не: закуска, мами, искаш ли..
После вече като съм сама: сметки, пазаруване, обзавеждане (ако нещо не ме кефи наличното), това си е моя грижа. И това също учи на самостоятелност.

Моите, ако съм с акъла си след време, на 18-19 ги изритвам да си живеят животите, с риск да ме намразят. Ужасно ще ми е мъчно, сърцето ми ще се къса, но няма нужда от демонстрации на криворазбрана родителска любов.

Изнесах се на 18, в мое жилище. Преди това бях принцеса . Справих се.

Вие сте жени, момичета. Обаче животът с родителите убива мъжете у момчетата. Мъж, който седи с родителите си до 27 годишна възраст, ще очаква жена му да го отглежда. И ако попаднеш на такъв мъж, ще разбереш какво казвам. Чудиш се защо има свекърви, които се месят? Ми как няма да се месят, като синовете им са живели до древна възраст с мама? Че и довеждат и жените си да живеят с мама.

Popule, пак зависи.

Мъжа ми и брат му. Една майка ги е гледала. Мъжа ми си е "извоювал" самостоятелността, брат му още го обгрижват. Имат 2 години разлика. Мъжа ми рано рано е напуснал бащиния дом, за брат му - не знам кога точно.

Свеки е от тези майки, които обичат да обгрижват, да се месят, да дават съвети, да се навират, където не им е работата, но в нашето семейство не й се получава. Мъжа ми държи нещата под контрол. Брат му е разведен заради майка му /това го знам от мъжа ми/.....

Т.е. явно зависи и самите деца доколко позволяват да им се месят в личното пространство.

Изнесох се като завърших училище. Разбирам се прекрасно с родителите ми, но бих искала да живеем под един покрив.
Нито знаех да готвя, нито да пера, нито нищо. Отказвах категорично да уча "женските" неща и да прислужвам на мъжете. Не съм имала никакъв проблем като се отделих, даже 4 г. прах на ръка и не ми пречеше. Това не са способности, за които се иска диплома, само желание.

Отделянето не е и показател, че човек е самостоятелен. Познавам хора, на които мама идва да им чисти и пере. Мъжът ми като беше в казармата имаше един мъж (беше след университета и не бяха на по 18, а 25 годишни), чиято майка притичваше през няколко града да събере мръсното пране и да донесе чисто.

deskatta, да, до характер е, някои искат/очакват да ги гледат от раждането до смъртта - мама, баба, жена, няма значение. На други това не им харесва.
Свят шарен. Ако на всички страни в картинката им допада това положение - защо не?

За всички, припознали се в "инфантилни": моята лична представа за задачата на родителите (след като децата станат достатъчно големи да се къпят сами) е да научат децата си да се справят сами в живота, за което на първо място има значение какво образование си успял да им осигуриш като родител. И на второ: как да си сготвят, изперат, изгладят/ Предпочитам да плащам скъп университет някъде извън София/България, вместо да готвя манджички или правя буркани или да пера и гладя чадото (аз лично така тълкувам 21 век vs. 19 век). Себе си възприемам като равна на другите ( на мъжете) и не смятам, че реализацията ми е в ролята на прислужница на големите ми деца. Изобщо не ме притеснява кой какво ще си помисли (включително децата ми, ако ги мързи чак толкова) и кой какво ще тръгне да си мери с мен.

Двете ми големи деца са много щастливи от факта, че са самостоятелни след завършване на гимназия. Като е замисля, не познавам хора, които това отделяне да ги е направило нещастни.

Всеки явно влага различен смисъл в независимост, но при положение че ми платят апартамента и следването от "независимостта" остават май маловажните аспекти.

 Sharky*, ако детето е научено на самостоятелност от малко, що ще му прислужваш като е голямо? Само защото живее у вас ли?

Ми аз докато учех и работех. Имало е периоди, когато у нас съм се прибирала само за баня и сън. Хапвах на вън в повечето случаи, освен ако няма нещо любимо у нас.

На майка ми още й се чудят колежките, как така като стана баба не стоя по месеци при дъщерите си и как така не си отглежда внуците   Иначе познавам много такива със самостоятелни деца, живеещи надалеч и като се роди едно дете и бабите се чудят как да си направят графика и да търчат да помагат  

Свекърва ми смяташе, че така е редно. Щом има бебе, бабата си стяга багажа и стои при младите. У нас не я допуснахме, ама сега се осъзна и каза че й е добре. Даже предупреди девера, че ако се кани да има още едно дете, да не разчита на нея. Време му било да се оправя сам  

Предпочитам да платя университета и апартамента (не да купя, но да поема поне половината наем, докато е студент), отколкото да отглеждам студент у дома. Може да не е 100%-ова самостоятелност, но е една добра междинна крачка. Не бих очаквала от 19-годишен студент сам да се издържа изцяло, но да живее сам и да се издържа наполовина, ще го броя за успех.
Ще видим дали така ще се случи на практика - на теория така сме го замислили. За мен живеенето сам е безкрайно важно и нужно, особено за момчетата.

Аз самата на 19 отидох да уча в друг град, но живеех в общежитие, което родителите ми плащаха, също и ме издържаха в първи и втори курс - от трети работя и се изнесох от общежитието. Добре се получиха нещата при мен, не виждам причина да не се получат и при децата ми.

(сега прочетох деската - никога баба не е идвала у дома да гледа бебета виж, като по-големи, като са болни и във ваканции, се включват с голямо желание)

Ако живее у нас, ще му отделям дрехите да ги пере сам ли? Или ще имам два хладилника и ще се готви отделно? У нас е едно домакинство и всичко се прави заедно и едновременно. Няма опция всеки се оправя сам, ако спим под един покрив.

И сори за цинизма; добре де, не ви ли е хрумвало, че и вашите родители имат нужда да се видят насаме? Никога ли не сте се замисляли, аджеба, вашите родители кога правят секс? Или са ви длъжни до гроб да се съобразяват с вас и вашето присъствие?

Аз понеже съм малко boomerang kid и по едно време се върнах за около 2 години и половина при родителите си...ами не мога да повярвам, че това е нормална опция, в моя случай беше по-скоро извънреден и авариен план.

Отделянето е много важно, за да си адаптивен. Като млад може да ти се наложи да живееш с различен домакински стандарт, да свикнеш някои неща да се правят по-простичко, други въобще да не се правят. Както вече писаха, не може да се очаква, че ще домакинстваш като жена на 50+, която няма много други задачи. Ще свикнеш, че няма да се срути небето, ако не гладиш или гладиш в последния момент и прибираш дрехите от простора в гардероба.

Освен това младите хора имат друг режим- може да не искаш да ставаш сутрин навреме, не може да очакваш да ти пазят тишина, нито пък е възпитано до 11 да стоиш като мрачен облак, когато има и други около теб. Изобщо- криво си е.

Особено пък мъж да свикне на бит, в който му се угажда...ми много е вредно.

Sharky* , че аз да не спя в спалнята при тях. Определено не съм им пречела на секса. То или съм се прибирала, когато те вече спят, или пък като си отида в стаята, не ходя да обикалям из апартамента по малките часове.

За готвенето - ми ако детето реши да сготви нещо, ще сготви за цялото семейство. Ако някой от родителите готви, все една порция ще има за детето. Аз често вечерях на вън пък. Прането - ми у вас само ти ли пускаш пералня? Децата ти също могат да перат твоите дрехи. Аз когато съм пускала пералня, не съм деляла моите и на баща ми и майка ми. Разделям по цветове и пера.

The Siren of Titan, никой не ми е пазил тишина. Майка ми е ранобудна. Тя става в 5-6 и си почва да си хлопа. Ами от малка съм й свикнала на този й режим и не ми пречи. Сега, като ни идват на гости, тя пак си става рано, нищо че е у дома и ние спим. И никой не говори за угаждане   Единственото, за което се е налагало да притеснявам няколко пъти посред нощ баща ми е спешно търчане до аптеката и добре, че в такъв момент не съм живеела сама.

Това от устата на свекърва и майка на син звучи гордо.
И съм съгласна.
На мен ми е интересно като каже някой - "от 18-19 годишна/ен живея сам/а в собствено жилище".
Тоест, купено ти от мама и тате? На момчето/момичето?
Така всеки може. Ако може.
Добре е да си самостоятелен, но не на всяка цена.

Голям залък хапни, голяма дума не казвай  
Чувала съм ги такива мноооооооооооооооого приказки  

Странно - действителността винаги е била друга

Та, колко от вас или децата ви, на 18 или 19 релевантно се отделиха веднага, купиха си жили
ща/не наследиха и не мама и тате да плащат за наето /, и не разчитат на помощ за следване, буркани или там, каквото и да е друго. Просто излизат с дрехите си и заживяват абсотлютно самостоятелно на 19 .

Моето дете може да готви по-добре от мен , стига да има време.  Има повече купени /самостоятелно при това  / кухненски уреди отколкото аз през целия си живот досега. Малко с чистенето не го бива, ама и това може след като при едно завърщане заварих апартамента в ужасно състояние и му поизсъсках, че не може само да мърляш, трябва и да чистиш после  

Ами на 20 години няма как да живееш в собствено, т.е. купено с твои средства жилище. Няма значение на кого е жилището ако сам плащаш сметките по него и си финансово независим.
Факт е, че в България доста "дърти магарета" удобно си живуркат при мама и татко. Не, че не могат да се оправят и сами, ама защо да се напъват и да се набутват като тати носи, мама меси. И за това поведение допринасят именно родителите, които превръщат децата си в безгръбначни, а после се оплакват, че гледат и издържат одъртелите си деца.