Скрит текст:
Съгласна съм с тебе, особено с последното изречение, наистина явно на някои родители им е трудно да приемат, че за децата съвсем не е задължителен техния модел. Не съм се замисляла за това, но явно при мене е било точно така.Приучаването към подреденост (ако приемем, че е част от изграждането на самостоятелност) наистина може да бъде трудно при съвместно съжителство, особено ако някой от възрастните (майка, баба) държи да се спазват неговите стандарти т.е. ако го влудява лошо свършената или не навреме свършената работа. В този случай двете крайности са: "Изисквам, повтарям, натяквам до припадък, при което опъвам нервите и на двете страни" и "По-лесно ми е да го направя сам!" Ако родителят може да пренебрегне хаоса и мръсотията поне в детската стая, нещата може и да се получат. А може и да не се получат. Не знам кое е по-сложно- младите хора да се научат да се грижат сами за себе си, или родителите да приемат, че за децата съвсем не е задължителен техният модел.
Популе, права си за мързела, лично аз съм си голям мързел, но майка ми точно това правеше, натискаше ме откъм образование и започване на работа. После вече сама започнах да се оправям, но мързелът си го има и си тлее в мене
Въпросът е какво стои зад него, в нашия случай е , че така й е по-изгодно да не поеме отговорност и да разчита на мене . А за това и двете има как да се приучим и да го преодолеем.
Доста показни имам пред себе си на последици от съжалителни родители. Един приятен нямам наоколо. За /себе/полезен пък- съвсем! За "последиците" ми е жал, точно. Изпитвам по- скоро страх да не ги сътворя подобни.
