Как бихте постъпили в подобна ситуация?

Здравейте на всички, четящи и пишещи тук, които се на вълна 'градински емоции и тревоги'!
Реших да споделя с вас едно конкретно преживяване, което провокира у мен много емоции и въпроси.
Ще започна от начало.
Имам дъщеря на 3г, която е отглеждана изцяло от мен, поради факта, че баща й пътува доста и отговорността и грижите по отглеждането и възпитанието са върху моите плещи. Детето е общително, весело, любопитно и малко разглезено. Баща й й липсва и това безспорно й се отразява, опитвам се да компенсирам липсата, по всякакъв начин, но както се досещате е малко вероятно да успея.
Детето ми е посещавало частна ясла за няколко месеца и адаптацията беше трудна, всички са нясно какъв е адът, през които преминаваме в този период.
Когато дойде време да за градина, се опитах от рано да я настроя изключително позитивно, всеки ден съм я водила до градината, разказвала съм й как там ще играе със своите приятелчета, ще научи много нови и интересни неща и тн и тн... С месеци се подготвяхме за големия ден. Дъщеря ми беше изключително развълнувана и горда, че ще е на градина. Хвалеше се наляво и надясно, че вече е голяма и ще ходи там. Отношението й беше изцяло положително и с радост отиде на първия присъствен ден. Мина добре, с малко сълзи и много игри. На тържеството тайничко я наблюдавах, как искрено се радва на по-големите деца и активно се включва в танците и аплаузите.
Другите няколко дни минаха горе долу по същия начин, с малко сутрешни сълзи, но детето което взимах на обяд беше видимо спокойно, отказваше все още да се храни там, но знаех, че й трябва още малко време.
Вчера, когато отидох да я взема от градината на обяд още от входа чух, че някой вика, кара се с доста висок тон, такъв който в къщи не сме допускали да се повишава, по никакъв повод. Надникнах- моето дете ревящо седнало на масата, а лелката / помощник възпитател/ крещеше на някого.  Смутих се от това, а още повече и от факта че дъщеря ми беше видимо много разстроена. Госпожата ми каза, че сутринта детето е повърнало, преобули са я и през целия ден е плакала. Не се е включвала в игрите и другите занимания. Опитах се да разпитам дъщеря ми за отминалия преди обед, но тя само повтаряше, че иска да я гушкам и не иска да ходи на градина. На обяд слад като заспа, бълнува, търсеше ме постоянно и плачеше на сън. Това продължи и през изминалата нощ. Днес не я заведох на градина. Остана си вкъщи, поуспокои се и разказа, че през вчерашния ден, е плакала цял ден, понеже сутринта след като е повърнала лелката много й се е карала и я е накарала да си чисти с едни кърпи повърнатото. Според мен, това отношение към адаптиращо се дете не е нито пофесионално, нито поведенчески издържано, нито нормално. Не искам  да коментирам повече. Нямам причини да не вярвам на детето си. Знам, че е твърде разстроена от отношението към нея и ще е трудно да я накарам отново да повярва, че в градината е хубаво и весело и забавно.
Обръщам се към вас, тъй като се надявам някой да ме посъветва какво да правя. Изпадали ли сте в такава ситуация? Да разговарям ли с въпросната лелка? Да говоря ли с госпожата?- въпреки,че ми се струва, че по този начин само ще я нарочат и ще се отнасят  по нататък зле с нея... Или просто да оставя нещата такива кавито са...
Вероятно не съм единствената майка, попадала в подобна ситуация. Но все си мисля, че това няма да е инцидентен случай и освен моето дете и други ще бъдат потърпевши, от едно недопустимо за мен отношение.
Благодаря на всички, които ще вземат отношение по моя казус.