Завиждате ли на богатите?

А когато парите потънаха и спря да им даваш, останаха ли ти приятелки?

Да, истината зад темата лъсна - разглезена кифла била оная с парите.
Аз пък мога да кажа, че доста от бедните хора са завистливи и злобни, и когато видят как някой има повече от тях, се изпълват със злоба и започват да си съчиняват, че това, дето го нямат, не е важно.

Доживех да се развеселя от пост на Сийката.  

Никой няма да го забрави това време!

Може и да греша, по времето по което ти си била на 7-8 години, т.е. 1991-1992г., Кореком вече не съществуваше. Много ме заинтригува и "Малката русалка" в домашната видеотека. Филмът е създаден от Дисни през 1989г. По това време България беше затворена страна и трудно такъв филм се оказваше в домашната видеотека само 1-2 години след създаването си в САЩ.

Завиждам им. Напоследък имах случай да се убедя че здравето струва много пари и затова им завиждам на богатите.
  За друго не.

Верно, трудно е да поддържаш стандарт тук. Говоря за хората, които честно и с труд си изкарват парите. Хората край мен, ги ценя, заради  самите тях, и индивидуалните им качества. Имам по- бедни приятели, с отворени сърца, без завист и злоба в тях, на които винаги помагам. Имам и много богати и състоятелни, към които не ми е обременено съзнанието, с горепосочените лошотии. Те ми помагат на мен. Животът е въртележка. Има един лаф- не ми давай акъл, пари ми дай. При мен е обратно- искам акъл, парите ще ги направя сам.

Aми, това е истината

Само някой супер наивитет или извънземно може да каже, че иска да е беден.

Нищо по-важно няма от парите. Точно те дават свобода, а не бедността. На бедния мозъкът му работи само как да раздели лев на две. Това е ограничение.

Ето един отговор и от мен. Бедна ли съм... богата, нз и не искам да определям. Мога да Ви кажа, че целия ми живот е една нула. Винаги съм се въртяла около богати мъже. Всички радости... неволи съм споделяла с тях. Имам 3 месеца трудов стаж. Скапах си възможността в един хотел. Не съм щастлива, признавам си. Гледам снимки на бивши колежки и завиждам. Нямам пари дори да отида на зъболекар. И аз явно сама си кова съдбата и избирам този път. Утре пак съм на интервю. Да, завиждам на богатите, цял живот се опитвам да си уредя по няякакъв начин живота и все не успявам. Учих в университет, какво ли не правих, но не съумях да се устроя, а някои хора работят от малки. Нямам самочувствие. Пия антидепресанти. Въобще живота ми тръгна надолу. Винаги съм разчитала на някого в жисота, а не нс собствените сили и затова сега се получава така.
Парите са фактор, да. Но не и когато става въпрос за живот, здраве. Признавам си, че съм затлачила в дъното, но се опитвам да се измъкна. Пиша го не с цел да обиждам или разочаровам някого, а просто да кажа, че парите не са всичко на света. Аз сама го видях. Бях с богати мъже и ето докъде зтигна живота ми. И не съветвам никой да прави тази грешка. Защото ако ви изоставят, именно тези богати мъже. Пак оставате вие със собствените ви сили. Какго съм аз в момента.
Пожелавам на всички успех в живота и нека да не завиждаме. Аз поне видях, че полза нвма. За почивки или екскурзии, не изкам да говоря. Прозто ви споделям житейския си опит с това да имаш пари не лично твои изкарани. Сега продължавам напред и ще търся моето поприще в жисота. Какво мога да работя и да го върша добре.

Поздрави
П.С. Грешен жисот е моя. Затоеа трябва да го променя.  

Искам да имам повече пари, но и време, за да ги харча. А с честен труд тоя номер не става или с не особена предприемчивост. Знам си възможностите и какво искам, затова не завиждам. Безсмислено е при положение, че нямам желание или възможности да правя това което се иска, за да бъда като някой друг. Винаги съм се чудела на една моя приятелка колко завижда. Влизаме, например, в някой супермаркет и почва да коментира нещо от сорта "виж ги тия каква огромна количка са напълнили". И ми става хем смешно, хем тъпо. Ми, че те хората може да взимат и като нейната заплата, но да си зареждат веднъж на две седмици хладилника. Тогава количката ще прелива. И определено тая завист й създава негативни емоции.

И още нещо. Само тези хора, именно богатите, както ги титуловате знаят как се изкарват пари и през какси трудности и рискове, най-вече преминават. Всичко отстрани изглежда розово, имат пари, но не е точно така. Имах един приятел, просто приятел преди години, който си изкарваше дост пари, но беше болен от онколог. заболяване. Така, че никой в действителност не знае как стоят нещата и през какво минават тези хора. Всичко е съдба.

Да и това е вярно, защото обстоятелствата са им такива в момента. Гледат в паницата на другите.
парите=свобода, свобода на действие и мислене
парите= добро здраве
парите= настроение
парите= спокойствие
парите =малко лукс в живота
и още, и още...
От вечни клишета колко е гадно да си богат.... ми идва нещо в повече. Нищо,  нека да ни е гадно, на това" гадно" аз съм съгласна.  

Не съм съгласна!

Познавам заможни хора, които редовно правят дарения под всякакви форми: на училища, на детски градини, на домове.

Познавам само един човек милионер и той е дарил финансови средства ( в особено голям размер) на много нуждаещи се болни хора. Ежедневно дарява и храна на домове за сираци!!!! Името му няма да видите и чуете никога.

Защо си мислите, че като някой дарява нещо, то трябва да се бият тъпани? Това, че не сте чули и видели не значи, че богатите не даряват.



По темата: Да, завиждам на богатите. И много искам един ден да успея да усетя какво е да празнуваш НГ на Бора Бора, това Ню Йорк - Токио да го нямаш за нищо... да ти чисти прислужница, да ти готви майстор готвач и да си имаш личен шофьор...
Каквото и да си говорим - да си беден е отвратително.

Curse, ти сама си стигнала до извода, че да гравитираш около богати не те прави богат. Вземи се в ръце и работи! Успех!
 Аз и семейството ми не сме богати, но благодаря на Бога, много отдавна не ми се е налагало да мисля дали да купя храна, дреха или лекарство. Покриваме си нуждите. Когато има време - почиваме, но бих искала да мога да почивам когато аз реша, да мога да осигуря достойни старини на родителите си, да съм спокойна за образованието на детето си.

Благородно разбира се,най вече че могат да си позволят да отидат в което кътче на планетата поискат,че могат да притежават редки и ценни книги артефакти и тн,и да си позволят да финансират която и да поискат своя идея и да я реализират,да,определено си има позитиви,но ей така да се терзая,че еди си кой има милиони и да ми пуши главата..нееее,не съм така устроена,браво на хората,ако не са крали браво,дано и ние сме като тях,какво

Що народ си присвоява пари, тоалетна хартия, химикалки...
Жалка история, наистина.

А някой пита защо богатите не даряват имоти. Семейството с 10 деца от Русе ми изниква в ума.

Всъщност, някой тук дава ли си сметка колко страшно (в буквалния смисъл, не преносния) лесен и песен става животът, когато друг ти поеме масрафа? И какви са последиците от това?