Завиждате ли на богатите?

  • 70 638
  • 1 310
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 12 472
Имам собствен апартамент, който предвиждам да се ползва от сина ми след като стане 18 г.
Обаче - само ако успее да си го поддържа сам и разходите му. И той го знае.
Да си дерзае както иска преди и за това.

# 706
  • Мнения: X
Не че това го прави, но може да е фактор. И то доста сериозен фактор.
Разбира се, че може да е сериозен фактор, но само при съответния тип човек. Ако някой е мързелив и безотговорен, наследените имоти ще ползва като "спасителен пояс" и няма дори да се пробва да плува. Но, ако същият този човек няма нищичко наследено/осигурено, ще използва този факт като извинение за всички свои неудачи. За друг тип човек- амбициозен и трудолюбив, наследеното е само трамплин за отскок. Колко и как ще скача зависи от амбициите и трудолюбието му.
А, Таис вече го е написала.

# 707
  • Мнения: 17 230
Апартамент и образование са това, което ще получат в съвсем млада възраст, като начален старт.
Бизнесът, който ще насладят и недвижимите имоти, когато ние си отидем е съвсем друго. Само от тях зависи дали ще съумеят да го подържат, доразвиват и дали ще има какво да оствят след себе си.
За съжаление има доста примери, които са през поколение- едните пестят, следващите харчат, затова сме решили с мъжът ми добре да си поживеем на старини. Пари в кеш ще гледаме да няма много за наследяване:) Няма да правя компоти от плодовете на труда си, я:) След осем години се. "пенсионираме" и ще падне такъв живот, че само си викам, дано:)))
Недвижимостите и трайните вложения са им достатъчни. И то в случай, че няма война да речем, след която ако сме живи ще сме бедни, като църковни мишки. Ако искаш да разсмееш Господ, си прави планове.
А всъщност, какво се очаква да правим с имотите, ако не са за децата, а бизнеса? На кого да го оставим? За мен е най- нормално да се старая децата ни да живеят по- спокойно от нас.
Имаме познат, който не остави бизнеса на сина си...въобще тук е прието да осребриш бизнеса си и да си поживееш с парите..защо ли, ами първо заради данъците и второ, такова им е разбирането. И си мислш, че е правилно.
И не мисля, че ако едно дете има имоти и добро образование го прави лентяй, да ама не. Ако имам 7 имота, на кого да ги оставя, нормално е на детето си. Ако имам пари нормално е да му платя образованието

# 708
  • Мнения: X
Вместо всяко поколение да започва от нулата, далеч по-добре е то да стъпва върху постиженията на тези преди него и да надгражда.

# 709
  • Мнения: 7 171
Вместо всяко поколение да започва от нулата, далеч по-добре е то да стъпва върху постиженията на тези преди него и да надгражда.

Разбира се! Нужно ли е изобщо да се коментира? Далеч съм от мисълта да дам всичко на детето си, а аз да остана без грош. Просто, ще дам начален старт, както материален, така и (надявам се) подходящо възпитание, за да се справи детето в бъдеще. Изобщо не съм се замисляла, честно казано, дали да си дам излишните пари за обувки и чанта от Прада за мен и/или дъщеря ми, или да и платя екскурзиято до Европа по стъпките на Канадските войници през двете световни войни. Даяй боже един ден да не се замислям, а направо да финансирам и двете, но на този етап не мога да си го позволя. .

# 710
  • Мнения: X
Аз няма да наследя нищо , затова гледам да имам и да си го изкарам .
Мъжът ми има какво да наследи ,но е възможно и нищо и да не наследи и той и затова гледа да си го изкара сам каквото иска да има .

В мен има голяма доза задоволство факта ,че съм се издържала сама в чужбина ,учила съм без заеми и съм пътувала без кредити и задължения . Изплащаме и жилище и нищо реално не ни липсва материално .



Убедена съм ,че щеше да ни е по-лесно ако си бяхме получили наследството млади  и да го разработим и удвоим .Но не винаги става така Peace

Нито сме богати,нито бедни ,нито даже и заможни . Надявам се каквото сме си начертали за близките 10 години да го изпълним и постигнем целите си  Praynig

# 711
  • София
  • Мнения: 2 997
Нищо не може да замени удоволствието от това, да постигнеш успехите си сам.
Контеса   bouquet

# 712
  • Мнения: X
В мен има голяма доза задоволство факта ,че съм се издържала сама в чужбина ,учила съм без заеми и съм пътувала без кредити и задължения . Изплащаме и жилище и нищо реално не ни липсва материално .
С основание си доволна. Всеки постигнал това би трябвало да се гордее със себе си. Но имам въпрос, който не е с цел заяждане, а наистина ми е интересно. Ще оставиш ли дъщеря ти да мине по твоя път, да направи същите  стъпки- издържане сама докато учи в чужбина, изплащане на жилище и т.н.?

# 713
  • Мнения: X
Благодаря ви ,Ассос и Уишмастър  Hug

В мен има голяма доза задоволство факта ,че съм се издържала сама в чужбина ,учила съм без заеми и съм пътувала без кредити и задължения . Изплащаме и жилище и нищо реално не ни липсва материално .
С основание си доволна. Всеки постигнал това би трябвало да се гордее със себе си. Но имам въпрос, който не е с цел заяждане, а наистина ми е интересно. Ще оставиш ли дъщеря ти да мине по твоя път, да направи същите  стъпки- издържане сама докато учи в чужбина, изплащане на жилище и т.н.?
Ще се опитам да и ги спестя .

Още отсега мисля за спестовен фонд за образованието  ,ако ли не стане така , то  ще направим и невъзможното ако желае да учи. За жилището мисля по същия начин .

Последна редакция: ср, 07 окт 2015, 21:41 от Анонимен

# 714
  • тук-там
  • Мнения: 4 364
С основание си доволна. Всеки постигнал това би трябвало да се гордее със себе си. Но имам въпрос, който не е с цел заяждане, а наистина ми е интересно. Ще оставиш ли дъщеря ти да мине по твоя път, да направи същите  стъпки- издържане сама докато учи в чужбина, изплащане на жилище и т.н.?

Не съм Контеса...
Какво му е лошото на това да оставиш детето си да се бори само. Гърбът винаги ще е зад него, но....
Пред голямата ми дъщеря поставихме условие относно следването -  наблизо и издържана, разбирай глезена,  или надалеч, но сама, т.е помощ само за екзистенц минимума за жилище и храна. Избра второто и си "скъса" дупето да издрапа. Е, успя.
Жилище си има в нашия град. Тя обаче вече се замисля да купи в другия.
Дали ще продам тук, за да и купя там? Едва ли. Peace

# 715
  • Мнения: X
Ще се опитам да и ги спестя .

Още отсега мисля за спестовен фонд за образованието и ,ако ли не ще направим и невъзможното ако желае да учи. За жилището мисля по същия начин .

Някакси се получава едно противоречие, в което се хващам, че изпадам и самата аз. От една страна, се гордеем с успехите, които сме постигнали самостоятелно, а от друга- изкушаваме се да спестим този опит на децата си.

# 716
  • Мнения: 17 230
Не просто децата ни ще тръгнат от по-високо стъпало и ще надградят това което сме постигнали.

Това, че имам жилище от родителите си, не ми е попречило аз да купя още няколко. Нормално е да ги оставя на детето си.

# 717
  • Мнения: X
Не просто децата ни ще тръгнат от по-високо стъпало и ще надградят това което сме постигнали.

Това, че имам жилище от родителите си, не ми е попречило аз да купя още няколко. Нормално е да ги оставя на детето си.
Да, на това се надявам и точно така действам. Но това не пречи от време на време да ме гризе червейчето на съмнението и да ми пуска мисли от сорта "Ами, ако се окаже някой готованко, който само ще лежи върху полученото?"

# 718
  • Мнения: X
Ще се опитам да и ги спестя .

Още отсега мисля за спестовен фонд за образованието и ,ако ли не ще направим и невъзможното ако желае да учи. За жилището мисля по същия начин .

Някакси се получава едно противоречие, в което се хващам, че изпадам и самата аз. От една страна, се гордеем с успехите, които сме постигнали самостоятелно, а от друга- изкушаваме се да спестим този опит на децата си.
Не е противоречие ,а желание да облекчиш детето си ,но и да го научиш да цени и да надгражда.
Ние просто нямаме друг избор . Тя ще има ,живот и здраве  Peace

# 719
  • Мнения: 17 230
Не просто децата ни ще тръгнат от по-високо стъпало и ще надградят това което сме постигнали.

Това, че имам жилище от родителите си, не ми е попречило аз да купя още няколко. Нормално е да ги оставя на детето си.
Да, на това се надявам и точно така действам. Но това не пречи от време на време да ме гризе червейчето на съмнението и да ми пуска мисли от сорта "Ами, ако се окаже някой готованко, който само ще лежи върху полученото?"
Има го и този момент, но си мисля, че точно тук е ролята ни като родители...и вътрешно се надявам да успеем с това.

Общи условия

Активация на акаунт