Кали, дано наредиш някак нещата
Тя от сега даде да се разбере, че за продаването на цветя на 8-ми март няма намерение да отстъпва, та да видим...
- Публикувана: 2 окт. 2015, 19:05 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2015, 21:37 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 49
Ммм, дано ММ успее, че да не се налага да се намесвам и аз.... Като дойде време за тези разговори, ще споделя развръзката. Ама няма да е лесно...
Тя от сега даде да се разбере, че за продаването на цветя на 8-ми март няма намерение да отстъпва, та да видим...
Това е налагане и нахалство
ако питаш моята с - точно това ще каже, че снахата е неблагодарна 
моята ме дразни, че уж ми предлага помощ, а в следващия момент я няма никаква. и с едни тъпи оправдания
след изписването с бебето се бяхме разбрали с мм да не ми идва никой вкъщи, но тя подбра моята рода и щото видите ли била приготвила това-онова и хайде на софрата
ама у нас, че й е по-удобно 
в болницата не й било 
Моят опит за разликата между майка и свекърва:
1) Веднага след раждането майка ми си беше взела един месец отпуск. За този един месец, идваше сутрин и си тръгваше към 6 часа вечерта. Според нея трябваше да сме си семейство вечер, когато мъжът ми се прибира. Аз бях раждала секцио, операцията беше тежка и дълга (с усложнения), бях загубила много кръв и имах тежка анемия. Майка ми беше като добрата фея: в къщи беше уютно и чисто, готвеше много и вкусно специално неща за анемията и ме караше да ям. Аз наистина нямах сили, занимавах се с бебето (то ядеше на 2-3 часа) и постоянно спях. Но когато бях будна, бях наистина спокойна и щастлива нова майка.
Така един месец. Стъпих си на краката, майка ми се върна на работа и си се спрявах спокойно и добре сама детето, къщата и т.н. Майка ми настоя да минава един път в седмицата, в сряда вечер, след работа. Идваше и ми казваше "изчезвай някъде, имаш нужда от глътка въздух." Излизах за 2-3 часа, а когато се върнех, бебето изглеждаше доволно и добре гледано, къщата светеше, миришеше вкусно, а прането беше пакетирано до вратата, за да го вземе и да ми го върне следващия път изпрано и изгладено. Думи нямам да и благодаря за тази сряда вечер. Нещо средно между корпуса за бързо реагиране и добрата фея.
Свекърва ми беше много разочарована, че не е при мен първия месец, мислела, че всички заедно ще гледаме златното бебе. тя не работеше. Аз и казах, че няма смисъл точно първия месец, за да не се предкачаме в къщи, на майка ми отпуската и ще свърши и мегдан за действие колкото искаш. Обидена беше, а аз се чувствах виновна. Реално, обаче, когато си зле след операция, имаш нужда от майка си. На практика, тя се грижи за нейното дете, а аз за моето.
Както и да е. Когато бебето стана на 10 месеца, имах възможност да се върна частично на работа, от вкъщи. Беше чудесна възможност, и без това се тревожех да не се отдалеча много от работния свят, а и парите не ни стигаха никак. И заради декларираното милион пъти желание на свекъра ми да се грижи за бебето и да е близо до нас, аз и мъжът ми и предложихме да идва през деня. Напомням, че работата ми беше от вкъщи, така че имах намерение да се включвам докато тя свикне. Исках главно за бебето да се грижи, къщата и готвенето изобщо не ми бяха приоритет, а и бих се чувствала неудобно. По онова време имах най-добри чувства и намерения към нея.
Какво се получи обаче - първата седмица вършим всичко заедно и си говорим много. Аз съм ок, нали трябва да свикне. Аз се грижа за всичко в къщи, за бебето, плюс да има удобства и храна за нея.
Закачила съм и написала с подробности дневния режим на бебето на хладилника. През втората седмица вече сядам сериозно да работя и решавам, че тя за да свикне, трябва да я оставя сама. Обаче, какво се получава. Идва постоянно да ме пита - сега е време да яде пюре, нали? А памперса? Нито веднъж не уцели, въпреки че всичко беше записано. Един път излязох от стаята, за да я оставя сама да смени памперса (преди това го бяхме правили 100 пъти заедно) и, още не бях стигнала до кухнята и чух трясък - бебето паднало на пода.
Всеки път, когато заспеше, затрупваше легълцето с играчки, някои с остра пластмаса, тежки и опасни, с надеждата като се събуди, да се заиграе и да не я безпокои.
Тъкмо седна на компютъра и поработя половин-един час и тя идва и бодро ме пита - ти не свърши ли вече?! Когато бебето спи, чете вестник или си пее опера(?!) в стаята, в която се опитвам да работя (имаше и други стаи, където да си почива). Готвене, чистене, пране или пазаруване - хич, но и с това щях да съм ок, стига да се грижи за бебето. По-скоро критично отношение към моите домакински/ готварски умения. Активираше се само вечер, когато синът и ще си идва. Започваше да прави салати и да се старае. Това, че аз ставах в пет-шест сутринта, за да се справя с всичко, нямах време да ям, само на крак нещо, изобщо не го забелязваше. Ако синът и се бавеше, стоеше и вечер, за да го чака, да вечерят заедно и да се оплаче, кооолко е уморена. Той, разбира се решаваше да я закара до тях, така че аз пак сама с бебето, компютъра, къщата.
Разходката на бебето - аз приготвам всичко, свалям количката, после посрещам. Въпреки молбите ми, винаги уцелваше най-голямата жега и го водеше много далече, в градинка в която се беше запознала с други баби. Понякога количката даже беше вир вода.
Нито веднъж не дойде навреме - всеки път казваше, "утре в 8-9 както винаги, нали?", а на мен чак ставаше смешно. Идваше най-рано в 11, 12, понякога и по-късно. Помня, че веднъж щях да се побъркам от стрес, защото трябваше да напиша и изпратя нещо важно непременно до 16 часа, а нея в 13 още я нямаше и олимпийското ми спокойствие взе да се пропуква. Играех си с детето на пода, усмихвах му се, а отвътре всичко ми кипеше.
Един път си направих среща с приятелка, която живее в чужбина и виждам рядко и съжалих - тя пак закъсня, нямах време да се изкъпя, накарах момичето да ме чака и се притесних много. Фризьор не бях виждала от година, ходех на опашка, но тя редовно ходеше. Да не коментирам силният грим, купищата бижута и тежките парфюми с които идваше да се грижи за бебе.
Работата ми беше важна за мен, и лично, и финансово, имахме заеми. В крайна сметка, редовно започвах да работя чак в 11 вечерта, когато къщата утихне, и си навивах часовника за 4, 5 сутринта. Не винаги успявах да стана, но всеки ден се опитвах.
Така че, няколкото месеца с помощ от свекървата ги помня като един от най-стресовоте периоди в живота ми. И мъжът ми е за бой, понеже се дистанцира, изчезна и взе да закъснява много, но това е друга тема. Аз отслабнах драстично, все бях назад с всичко, все имах чувството, че не справям. Исках просто да не я виждам повече, имах чувството, че сама ще ми е милион пъти по-добре. С нея имах грижата за още един човек. И вътрешно се разкъсвах, защото не исках да се конфронтирам или обидя, цялата работа започна с уважение и добронамереност от моя страна, но накрая стана кошмар. Е, скарахме се накрая, тя се обиди. Прибра се без бебето, да вземела храна да нахрани някакво коте или куче. И къде е бебето? Оставих го на едно хора да го гледат.... Без коментар. Просто изхвърчах по пантофи, намерих в градинката хората, които същи бяха учудени, че са им оставили бебе. Реших, че моята отговорност е главно към бебето, тя е голяма и си поговорихме. Искаше ми се да запазим добрия тон, но не се получи. Чак след години дипломация си пооправихме отношенията.
Междувременно, гледах да не се оплаквам от ситуацията, но майките имах радар. Та, най-неочаквано, майка ми се обади един ден и каза - уредих да си тръгвам по-рано от работа. Мога да съм при теб всеки ден от 4 до 8, четири часа ще ти стигнат ли да работиш? Оказа се, че ми стигат, защото бяха реални 4 часа на ден, а не някакви прекъсвани от опера, клюки за комшийките, претенции към моето готвене, или тревога за бебето. изведнъж работата ми потръгна, а детето ми имаше отново усмихната и спокойна майка, а не жена на ръба на нервна криза и с желание за светкавичен развод. Малко по-късно малкият тръгна на детска градина, аз се върнах изцяло в офис, и нещата си дойдоха на място.
В крайна сметка, мотивите на свекърва ми не бяха реална помощ, а да е близо до семейството, до сина си, да и е интересно. И някаква омраза и съревнование с майка ми почувствах, някакви стари проблеми от първия брак на мъжа ми пренасяше. За мен изобщо не и пукаше и само се чудеше какви грешки да ми намери. На едно семейно събиране забелязах, че нейните роднини ме гледаха лошо, като някакъв експлоататор на стари жени... Представям си нейната версия каква е... 100 пъти съжалих, че и се обадих. Можех да наема някого, но тя наистина настояваше да участва, чувствах се длъжна.
Има и страхотни сеекърви, разбира се, аз познавам такива. Там майката беше обидена, че дъщеря и има по-голямо доверие на свекърва си. Но в общия случай, майката най-добре може да помогне на дъщеря си. А най- добре е да се справят сами с мъжа си, а бабите само да се радват на внуците и да общуват с тях.
Извинете, че стана дълго, четох темата и някакви стари емоции се съживиха. Използвах ви като психотерапия, но ми олекна.
1) Веднага след раждането майка ми си беше взела един месец отпуск. За този един месец, идваше сутрин и си тръгваше към 6 часа вечерта. Според нея трябваше да сме си семейство вечер, когато мъжът ми се прибира. Аз бях раждала секцио, операцията беше тежка и дълга (с усложнения), бях загубила много кръв и имах тежка анемия. Майка ми беше като добрата фея: в къщи беше уютно и чисто, готвеше много и вкусно специално неща за анемията и ме караше да ям. Аз наистина нямах сили, занимавах се с бебето (то ядеше на 2-3 часа) и постоянно спях. Но когато бях будна, бях наистина спокойна и щастлива нова майка.
Така един месец. Стъпих си на краката, майка ми се върна на работа и си се спрявах спокойно и добре сама детето, къщата и т.н. Майка ми настоя да минава един път в седмицата, в сряда вечер, след работа. Идваше и ми казваше "изчезвай някъде, имаш нужда от глътка въздух." Излизах за 2-3 часа, а когато се върнех, бебето изглеждаше доволно и добре гледано, къщата светеше, миришеше вкусно, а прането беше пакетирано до вратата, за да го вземе и да ми го върне следващия път изпрано и изгладено. Думи нямам да и благодаря за тази сряда вечер. Нещо средно между корпуса за бързо реагиране и добрата фея.
Свекърва ми беше много разочарована, че не е при мен първия месец, мислела, че всички заедно ще гледаме златното бебе. тя не работеше. Аз и казах, че няма смисъл точно първия месец, за да не се предкачаме в къщи, на майка ми отпуската и ще свърши и мегдан за действие колкото искаш. Обидена беше, а аз се чувствах виновна. Реално, обаче, когато си зле след операция, имаш нужда от майка си. На практика, тя се грижи за нейното дете, а аз за моето.
Както и да е. Когато бебето стана на 10 месеца, имах възможност да се върна частично на работа, от вкъщи. Беше чудесна възможност, и без това се тревожех да не се отдалеча много от работния свят, а и парите не ни стигаха никак. И заради декларираното милион пъти желание на свекъра ми да се грижи за бебето и да е близо до нас, аз и мъжът ми и предложихме да идва през деня. Напомням, че работата ми беше от вкъщи, така че имах намерение да се включвам докато тя свикне. Исках главно за бебето да се грижи, къщата и готвенето изобщо не ми бяха приоритет, а и бих се чувствала неудобно. По онова време имах най-добри чувства и намерения към нея.
Какво се получи обаче - първата седмица вършим всичко заедно и си говорим много. Аз съм ок, нали трябва да свикне. Аз се грижа за всичко в къщи, за бебето, плюс да има удобства и храна за нея.
Закачила съм и написала с подробности дневния режим на бебето на хладилника. През втората седмица вече сядам сериозно да работя и решавам, че тя за да свикне, трябва да я оставя сама. Обаче, какво се получава. Идва постоянно да ме пита - сега е време да яде пюре, нали? А памперса? Нито веднъж не уцели, въпреки че всичко беше записано. Един път излязох от стаята, за да я оставя сама да смени памперса (преди това го бяхме правили 100 пъти заедно) и, още не бях стигнала до кухнята и чух трясък - бебето паднало на пода.
Всеки път, когато заспеше, затрупваше легълцето с играчки, някои с остра пластмаса, тежки и опасни, с надеждата като се събуди, да се заиграе и да не я безпокои.
Тъкмо седна на компютъра и поработя половин-един час и тя идва и бодро ме пита - ти не свърши ли вече?! Когато бебето спи, чете вестник или си пее опера(?!) в стаята, в която се опитвам да работя (имаше и други стаи, където да си почива). Готвене, чистене, пране или пазаруване - хич, но и с това щях да съм ок, стига да се грижи за бебето. По-скоро критично отношение към моите домакински/ готварски умения. Активираше се само вечер, когато синът и ще си идва. Започваше да прави салати и да се старае. Това, че аз ставах в пет-шест сутринта, за да се справя с всичко, нямах време да ям, само на крак нещо, изобщо не го забелязваше. Ако синът и се бавеше, стоеше и вечер, за да го чака, да вечерят заедно и да се оплаче, кооолко е уморена. Той, разбира се решаваше да я закара до тях, така че аз пак сама с бебето, компютъра, къщата.
Разходката на бебето - аз приготвам всичко, свалям количката, после посрещам. Въпреки молбите ми, винаги уцелваше най-голямата жега и го водеше много далече, в градинка в която се беше запознала с други баби. Понякога количката даже беше вир вода.
Нито веднъж не дойде навреме - всеки път казваше, "утре в 8-9 както винаги, нали?", а на мен чак ставаше смешно. Идваше най-рано в 11, 12, понякога и по-късно. Помня, че веднъж щях да се побъркам от стрес, защото трябваше да напиша и изпратя нещо важно непременно до 16 часа, а нея в 13 още я нямаше и олимпийското ми спокойствие взе да се пропуква. Играех си с детето на пода, усмихвах му се, а отвътре всичко ми кипеше.
Един път си направих среща с приятелка, която живее в чужбина и виждам рядко и съжалих - тя пак закъсня, нямах време да се изкъпя, накарах момичето да ме чака и се притесних много. Фризьор не бях виждала от година, ходех на опашка, но тя редовно ходеше. Да не коментирам силният грим, купищата бижута и тежките парфюми с които идваше да се грижи за бебе.
Работата ми беше важна за мен, и лично, и финансово, имахме заеми. В крайна сметка, редовно започвах да работя чак в 11 вечерта, когато къщата утихне, и си навивах часовника за 4, 5 сутринта. Не винаги успявах да стана, но всеки ден се опитвах.
Така че, няколкото месеца с помощ от свекървата ги помня като един от най-стресовоте периоди в живота ми. И мъжът ми е за бой, понеже се дистанцира, изчезна и взе да закъснява много, но това е друга тема. Аз отслабнах драстично, все бях назад с всичко, все имах чувството, че не справям. Исках просто да не я виждам повече, имах чувството, че сама ще ми е милион пъти по-добре. С нея имах грижата за още един човек. И вътрешно се разкъсвах, защото не исках да се конфронтирам или обидя, цялата работа започна с уважение и добронамереност от моя страна, но накрая стана кошмар. Е, скарахме се накрая, тя се обиди. Прибра се без бебето, да вземела храна да нахрани някакво коте или куче. И къде е бебето? Оставих го на едно хора да го гледат.... Без коментар. Просто изхвърчах по пантофи, намерих в градинката хората, които същи бяха учудени, че са им оставили бебе. Реших, че моята отговорност е главно към бебето, тя е голяма и си поговорихме. Искаше ми се да запазим добрия тон, но не се получи. Чак след години дипломация си пооправихме отношенията.
Междувременно, гледах да не се оплаквам от ситуацията, но майките имах радар. Та, най-неочаквано, майка ми се обади един ден и каза - уредих да си тръгвам по-рано от работа. Мога да съм при теб всеки ден от 4 до 8, четири часа ще ти стигнат ли да работиш? Оказа се, че ми стигат, защото бяха реални 4 часа на ден, а не някакви прекъсвани от опера, клюки за комшийките, претенции към моето готвене, или тревога за бебето. изведнъж работата ми потръгна, а детето ми имаше отново усмихната и спокойна майка, а не жена на ръба на нервна криза и с желание за светкавичен развод. Малко по-късно малкият тръгна на детска градина, аз се върнах изцяло в офис, и нещата си дойдоха на място.
В крайна сметка, мотивите на свекърва ми не бяха реална помощ, а да е близо до семейството, до сина си, да и е интересно. И някаква омраза и съревнование с майка ми почувствах, някакви стари проблеми от първия брак на мъжа ми пренасяше. За мен изобщо не и пукаше и само се чудеше какви грешки да ми намери. На едно семейно събиране забелязах, че нейните роднини ме гледаха лошо, като някакъв експлоататор на стари жени... Представям си нейната версия каква е... 100 пъти съжалих, че и се обадих. Можех да наема някого, но тя наистина настояваше да участва, чувствах се длъжна.
Има и страхотни сеекърви, разбира се, аз познавам такива. Там майката беше обидена, че дъщеря и има по-голямо доверие на свекърва си. Но в общия случай, майката най-добре може да помогне на дъщеря си. А най- добре е да се справят сами с мъжа си, а бабите само да се радват на внуците и да общуват с тях.
Извинете, че стана дълго, четох темата и някакви стари емоции се съживиха. Използвах ви като психотерапия, но ми олекна.
Честито бебе, Румка 
От предната тема копирам
Нито е по равно, нито е справедливо. Малкото дете родители няма ли си, че голямото да му плаща образованието?
От предната тема копирам
Може да не е по-равно, но да е справедливо. Давам пример (от темата). Родителите имат пари само за образованието на 1 дете. Решават с тях да изучат голямото, което после със свои пари да изучи малкото. Формално погледнато не е по-равно
На мен ми звучи абсурдно, освен ако няма някаква много голяма възрастова разлика между двете деца. Но по принцип реалистично ли е двама родители с по 20 години трудов стаж (щом детето е студент) да имат пари да платят да платят образованието само на едното си дете и в същото време да очакват то да има пари да плати само (един човек) образованието на другото, при условие, че е в началото на трудовия си стаж.
Майка ми е починала. Свекърва ми до ден-днешен не е попитала, как се справям, не ми е предложила помощ. Детето вече на 8 години. Включително и на излизане от родилния дом, и на 40 дни на детето - нищо не е правила, дори и 1 питка, както се полага.
Опитвала съм да говоря с нея по въпроса, но отговорът е: ми какво да направя, като е починала майка ти.
В същото време, преди да се роди детето беше при другия си и гледа там внучката си до навършване на възраст за детска градина.
В момента живее с големия си внук ( на 27г.) и му готви и пазарува, понеже той не иска да се занимава с нищо и прави скандали.
Опитвала съм да говоря с нея по въпроса, но отговорът е: ми какво да направя, като е починала майка ти.
В същото време, преди да се роди детето беше при другия си и гледа там внучката си до навършване на възраст за детска градина.
В момента живее с големия си внук ( на 27г.) и му готви и пазарува, понеже той не иска да се занимава с нищо и прави скандали.
ма ко, ще ти отговоря с две думи - мейлите не са достатъчен повод за издаване заповед за незабавна защита (първата ограничителна заповед, в началото на процеса), защото не представляват посредствен риск за живота и здравето на тормозения. Спорна е и доказателствената им стойност. За останалото, ако Румка се интересува, най-добре да се обърне към адвокат лично, не тук във форума.
Моля те, нека не продължаваме правната страна на дискусията. В семейните отношения не можеш просто така да се обърнеш към закона, съобразяваш се с чувствата на членовете на семейството и понякога се отказваш от битки в името на нещо друго. Каквато ще да е свекървата на Румка, синът ѝ трябва да вземе тежкото решение да се обърнат към съд или прокуратура. Ако жената е болна, не е добре да чакат, трябва спешно да вземат мерки, но няма полза ние да настройваме момичето, ако децата на свекърва й не желаят да предприемат нещо.
Моля те, нека не продължаваме правната страна на дискусията. В семейните отношения не можеш просто така да се обърнеш към закона, съобразяваш се с чувствата на членовете на семейството и понякога се отказваш от битки в името на нещо друго. Каквато ще да е свекървата на Румка, синът ѝ трябва да вземе тежкото решение да се обърнат към съд или прокуратура. Ако жената е болна, не е добре да чакат, трябва спешно да вземат мерки, но няма полза ние да настройваме момичето, ако децата на свекърва й не желаят да предприемат нещо.
С нея имах грижата за още един човек.
С бебе на дни обаче сигурно няма да ми е все тая...
Иначе примера ти с майката е хубав и си права, но аз не бих извикала майка си, а свеки не. И да я извикам, тя няма да дойде. Не го смята за редно...
леле, леле половината неща важат за моята майка, другите за с
но като чета каква с има румка, и някои други - моята трябва на ръце да я нося
просто защото не ми се мота из краката особено, иначе като се замота все с нещо ме изнервя. така сме явно, различни поколения, кой соли, кой дава мед и шоколад, кой това...
При новородено реално няма как да се извикат и двете баби едновременно и няма как винаги всичко да е по равно. Важно е съвсем целенасочено едната да не се пренебрегва за сметка на другата. Важно е в началото с кой ще е по-спокойна майката. Както каза Боряна после ще има и зъби и прохождане и отсъствия от градина. Ще има дете за всички баби. А в началото е най-важно спокойствието на майката докато се съвземе
При новородено реално няма как да се извикат и двете баби едновременно и няма как винаги всичко да е по равно. Важно е съвсем целенасочено едната да не се пренебрегва за сметка на другата. Важно е в началото с кой ще е по-спокойна майката. Както каза Боряна после ще има и зъби и прохождане и отсъствия от градина. Ще има дете за всички баби. А в началото е най-важно спокойствието на майката докато се съвземе
Затова - никоя!
При новородено реално няма как да се извикат и двете баби едновременно и няма как винаги всичко да е по равно. Важно е съвсем целенасочено едната да не се пренебрегва за сметка на другата. Важно е в началото с кой ще е по-спокойна майката. Както каза Боряна после ще има и зъби и прохождане и отсъствия от градина. Ще има дете за всички баби. А в началото е най-важно спокойствието на майката докато се съвземе
моя близка така направи, но да уточня - живеят в къща, имаше място. разпредели задачите между бабите, но не издържаха и месец
после много съжали за това решение, и за второто се организираха сами 
Много зависи от условията. Говорихме със снаха ми. Ако има още една стая ,където вечер да се оттегля и аз да си почина ,че не съм в цветущо здраве,и те да са сами ,е някак приемливо. Но спалня с хол-бокс си е тясно и за всичко се минава през хола. Телевизора там , дохранването се прави с бокса,една вода или сок пак там.Който може да мине за часове и се прибере е добре.И все пак ние вече сме почти на 5 месеца,бърборим ,пеем си ,скоро ще слизат от леглата и ще има търчане. Искам да съм всеки ден и час там ,да ги виждам как се променят ,но се сещам някои неща и знам ,че едно е желанието ,друго възможното.Аз бих била полезна когато се заиграват ,обичам деца ,исках да осиновим,но то и сега е трудно,пък тогава невъзможно. И не живеехме сами ,остава да се трови климата и за това.Паричните потоци ,доходи ,също са съществен момент да се откажа.Жилищна площ-също. До последно деверът имаше запазена стая. Ние в портал от стъкло ,с пердета по едно време като се чува поне да не се вижда.Четирима на 22 квадрата ,и си отделихме нещо като кухня ,пъплят паяци и мравки и до сега но отделно и толкова се радвах.Иначе са гледали пилета там.И фураж имаше и мишки.Полека оправихме в някаква степен. Бе , знам какво е да се мъчиш.Има план до 2 години да си влезнат в техен дом ,дано стане.то тогава ще е най-нужна помощ. Ваканции всякакви ,неочаквани ...