С какво ви дразнят свекървите- 49

Ами мисля си, че ако човек е имал свободата да решава за себе си и за семейството си, след време ще даде свобода и на тези след него свободата да живеят живота си според разбиранията си. Днешните свекърви/повечето/ са слушали свекървата,  търпяли са вмешателство и си мислят, че сега е техния ред да ги слушат и да ги търпят да се месят.
Само времето ще покаже.

И според мен бабите не трябва да се делят, що се отнася до внучето им - и двете са еднакво баби на детето. Но ако става въпрос за снахата - естествено че едната е майка на снахата, другата не е нейна майка. Тук не виждам какво основание могат да имат претенции за еднакво отношение, за еднаква близост... Така че, ако аз съм болна примерно, естествено че ще искам по-близкият ми човек да дойде при мен, ако въобще искам някого, освен мъжа ми.

Напълно съгласна, ако жената има нужда от помощ най-логично е нейната майка да помогне, обратното също важи, ако мъжът се нуждае от помощ, ще предпочете майка си, а не тъщата, така че не виждам поводи за сръдни...

E точно за това иде реч. От кого има нужда младата майка, а не какви желания имат двете баби.
Има изключения, които предпочитат свекърва им да е при тях, за да има мир, или по други причини, но почти всяка жена има нужда от присъствието на собствената си майка.
И е много по-лесно да кажеш на майка си-моля те, мамо, сготви нещо/пусни прахосмукачка/друго, отколкото на свекърва си да го кажеш.
Не случайно споменах, че когато аз родих, не исках баби при мен. С мъжа ми се оправяхме. Но, по едно време, свеки реши да ни гостува за седмица, тамън "да помогнела". Е, не искам да казвам как изведнъж се оказа, че освен за 2 месечното си бебе, трябваше да гледам и дъртия вампир (не, това не е определение за свекърва по дифолт, а само за моята, писала съм за нея).
Точно 3 дни издържах, след което директно й казах да си събира багажа и да си тръгва.
Много беше сърдита, как така? И въпреки, че й обясних, че не мога да гледам две бебета едновременно, и че докато едното не може да се обслужва само, то на другото ръцете не са му заврени в четирибуквието и не съм му длъжна, тя голям скандал вдигна на сина си. Надълго и на широко му обясни, че щом тя е на гости, очаква с нея да се държат като гостенка-да й се сервира и отсервира, да й се предоставят определени часове за почивка и да си гледа по телевизията каквото иска. А когато иска да й се донесе нещо, аз съм длъжна да зарежа заниманията си в момента и да й го занеса, защото съм по-млада и трябва да я уважавам.
Сина й беше втрещен от нейните думи (причината е ясна-въпросните няколко дни, преди да я изгоня, си мълчах и не го натоварвах с глупостите на майка му и нейното собствено признание му дойде като гръм), при което просто й взе сакчето с дрешките, качи я на колата и си я закара у тях. После ми се извини хиляди пъти, горкия и ме питаше защо до сега нищо не съм казала.
След което сам се обади на майка ми и да я пита, дали може да наминава за по 2-3 часа след работа, колкото да мога аз да се изкъпя, да си почина и да подишам малко въздух.
Дойде ми добре тази помощ, но й казах след първото й (и единствено идване за помощ), че не искам да я товаря, и че се справям. Майка ми е разбран човек, не се е тръшкала, не е ревала и не е правила театър.

Аз със свекървата не съм имала проблеми след раждането на децата. Казахме, че не искаме помощ и не е имало сърдити от тяхна страна. Майка ми обаче, още докато бях бременна си беше решила, че ще идва да помага след като родя и вече планове правеше. Ужасно много ми се обиди и разсърди, когато и казах, че може да идва да вижда бебетата когато иска, но не и да стои със седмици тук. Макар много да се обичахме с нея бяхме като куче и котка и се карахме постоянно. По-късно когато близначките вече бяха на 2 годинки и бях бременна с малката майка ми живя известно време вкъщи, като ние бяхме на работа, а тя гледаше каките след обяд докато се приберем. До обяд бяха на ясла. Дори и тогава успявахме да се посдърпаме обаче за малкото време в което се засичахме вечер.
Свекървата един единствен път идва да гледа едната за седмица вкъщи, защото бяха на училище останалите, а вече се бяха изредили да боледуват подред трите и нямаше как и двамата да вземем отново болничен и да отсъстваме. Забавното е че дойде и със свекъра, защото не можели да се разделят дълго време, а живеят на другият край на България. 
От 2 лета и трите вече остават за по 2 седмици при тях, гледам да не се меся особено за начина на отглеждане докато не са с нас, макар и да има неща, които ме дразнят. Единствено по въпроса за лекарствата сме категорични с мъжът ми, както и по въпроса за ползването на по-читави храни, с което те така или иначе се съобразяват и стремят към това. Важното ми е че децата обожават баба и дядо и да са на гости, но 6-те часа път до там са огромна пречка за честото им виждане.
Всъщност най-неприятно ми е ставало от отношението към малката в началото и реакцията когато споделихме, че съм бременна отново, но като цяло и там нещата вече са ок.

като казахте, че чакате трето детенце да не ви гледаха като извънземни  щото нас тъй ни гледаха. С помълча, помълча така, 10-ина минути, па по едно време се сети да каже - ами, честито, освен какво друго да ви кажа 
и тъй.
А околните, дето не са рода, редовно са ме питали дали и третото е от същия татко както първите две 

Нормално е да има реакция  на учудване. Най-малкото дали е желано или грешка.Но  дори бащите се изненадват ,когато не  е планирано ,че  е  когато е първо дете.Въпросът е след първата минута как ще се приеме. Това да е проблемът ,моментът на изненадата. Нататък да е ОК.Не всеки се решава на повече от две,някои и второ не искат.

Че не знам. Ние - аз и моя мъж се справихме. С първото търпяхме помощ три дни, с второто и третото дете не е имало нужда от помощ. Изобщо нямам нужда от помощ от външен за семейството човек да ми се меси в интимните настройки между мен и новороденото или в и без това сложните отношения на приемане на новородено от по-голям брат/братя. Някой (и досега не знам кой) беше казал на няма двегодишния ми син, че ще си играе с брат си. Голяма игра с новородено, ама детето чака. Мхм. Благодаря, по-добре без помощ. Аз имам нужда от помощ сега, да ги гледа някой по цяло лято, ама няма кой. Три деца по 3-4 месеца.

Днешните тъщи и свекърви са вашите майки и нека някоя от вас, която е била свидетелка на послушанието на майка си, да разкаже!
Ще ми бъде безкрайно интересно.
Опитвам се да ви обясня, че след като не сте сами, а имате човек до вас, също от майка раждан, е тъпо и недалновидно да се държите неистово за полата на мама и да игнорирате неговите родители.
Така ще предизвикате автоматично същата реакция на неприязън към вашите майки и влошаване на отношенията във вашето семейство.

Кого бих предпочела-свекърва ми или майка ми...
1.Цял живот майка ми се е занимавала с бебета-професията и е такава...Свекървата щяла да вика съседка да къпе бебето, защото се страхувала...
2. Аз-закърпена отдолу, неможеща да седна на задника си, с промивки и пръскане с антибиотичен спрей, който зверски щипе, не можех и да се сгъна. Майка ми- застанала между окрачените ми крака-пръска и духа за да не щипе... Дали щеше да ми е удобно пред свеки, а тя дали щеше да пожелае да ми гледа "срамотиите"...?
3.Майка ми чисти, готви, къпе, пере, обгрижва ме/по едно време не ми даваше да ставам и нося детето, че се бях строполила, държейки го/ и си тръгва...Свеки идва вечер сяда до кошарата и заявява..."Аз ще го гледам/спящо бебе/, ти вземи да си свършиш някоя работа".../направено през деня от майка ми/.
4.Майка ми-успокояваща ме, проявяваща разбиране към страховете ми. Свекървата-идваща, чакаща сина си до 10-11 вечерта, за да направи поредната интрига, докато аз съм заспала в другата стая.Сърдита, че видите ли тя била свекървата и тя трябвало да ми помага. За панаирите свързани с името, и грандиозния скандал в деня на изписването  няма да пиша.
5.Майка ми-..."Ще закъснея, защото ще вървя пеш/не искала да се качва в автобус, за да не пипне някой грип/имаше грипна епидемия тогава/, че да ни изпозарази-не, че има гаранция де.../". Свеки-болна, кашляща, дойде да "помага". След намека ми, че не е напълно здрава- се разсърди,  разрева се и си тръгна...

Аз за друго щях да пиша.Бях ви споменала, за поискана сума за лечение/около 1/3 от цялата необходима/, с която се закупиха домакински уреди. Сумата, в пълен размер този път, се поиска отново/четири цифрена е/... Щяла да се връща до месец, два... В пространството се носят думи, че видите ли, колко е трудно да гледаш "болна майка"/ не е на легло, обгрижва си ги и им слугува успешно/ и да плащаш за лечението и...Това ме дразни, колкото и да не обръщам внимание...

Моята дойде с преспиване. Да помогне с бебето.  Да може ние с мъжа ми да се наспим. Дойде в 18,30 вечерта. Легна на дивана, не, не седнала, а легнала. Приспах бебето, сготвих вечеря. Точно когато вечерята стана, бебето се събуди. Свекърва ми седна на масата, чакаше да й сервирам с дете на ръце. Наяде се първа. Почака за десерт, като видя, че няма, извади си една праскова, обели си я, попита дали искаме   и след като отказахме, си я изяде. После пи вода, пи кола, ходи до тоалетна и едва тогава пое бебето, за да вечерям и аз. Спа при бебето. Сутринта ни вдигна в 6 часа. Връчи ни бебето и продължи да спи. Стана на обяд, обядва и си тръгна. Живее на 8 км отвкъщи.

Да кажем, че майка ми казваше/макар и през зъби/ майко и татко на свекърите си. В онова време това ме ужасяваше и си мислех, че като стана голяма, няма да се оженя специално заради това. Това във връзка с искането ти за даване на пример.
Иначе, естествено, че мъжа ми е раждан от майка, и аз се радвам, че ги уважава, и считам за нормално ако се наложи един ден той да се грижи за тях. Обаче ако аз имам нужда от нещо, което мъжа ми не може да свърши поради една или друга причина, търся майка ми, не неговата. Ако той има нужда от мъжка помощ, считам за нормално да търси неговия баща, не моя.
Някои от свекървите си мислят, че и снахата не е раждана от майка, не ми казвайте, че не познавате такива. И след брака свекървата е такава, пък родителите на жената остават някъде в миналото.
В тази връзка аз държа да си поддържам топла връзка с моите родители, той да си поддържа топла връзка с неговите, ние с детето/децата да си поддържаме топла връзка помежду си, а на празници да се събираме и с другата рода.
И всяко семейство да си знае мястото и да не се бърка в другите. Както аз не давам акъл ма майка ми/ свекърва ми, така очаквам това да се случва и от отсрещната страна. Решенията и изборите са наши, съответно ние носим отговорността и последствията от тях.

Това ме подсеща как в деня на сватбата ни, бабата на ММ (свекърва на свекърва ми) казала на баба ми - От днес вече нямаш внучка, тя е наша! Баба ми беше потресена 

Сигурно и е станало неприятно на жената, но може да се тълкува, че са приели снахата като част от семейството, част от "нас". По-гадно е да ти кажат- "вие чуждите" и да те третират като чужд, без значение какво си направил за тях като за близки...

Приятелка се омъжва, аз шаферка стоя до бъдещета свекърва и майката на булката, след подписването свекървата процежда през зъби на тъщата: Отървахте се...