Първият ни по-висок тон с мм, беше точно по въпроса за майка му. Много говорихме тогава, всеки с гледната си точка, моята естествено, че мъжа като стане семеен трябва да си гледа семейството, неговата, че не може тая жена да соре да съществува. Естествено, че не съм искала това, при нас в началото беше постоянно звънене, интересуване за абсолютно всичко, за което тя не беше виновна, а той че й споделя. Вмешателство как, какво, къде да направим. Много се ядосвах, но той тогава правилно ме успокои да я оставим да си говори и планува, а ние да си правим каквото си знаем.
За скърцане със зъби няма как да стане, макар че понякога й е нужно. Винаги съм казвала, че се възхищавам как го е възпитала тая жена- да я уважава толкова много, надавям се поне малко от това да успея с моя син.
Това със скандалите син/ майка ми е грозно и не е решение, нещата трябва да се решават с разговори и действия.
За скърцане със зъби няма как да стане, макар че понякога й е нужно. Винаги съм казвала, че се възхищавам как го е възпитала тая жена- да я уважава толкова много, надавям се поне малко от това да успея с моя син.
Това със скандалите син/ майка ми е грозно и не е решение, нещата трябва да се решават с разговори и действия.
