Аман с тия книги! Има ли, няма ли?! За какво, според вас, са критерий чак пък толкоз?
Правилно, друго си е вестник с кръстословица.
- Публикувана: 5 окт. 2015, 21:17 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 10:35 ч.
Домовете през свежия ни пръв поглед върху тях
Правилно, друго си е вестник с кръстословица.
Що пък да е вестник, а не компютър с Интернет и електронен четец?
Не харесвам домове без достатъчно светлина,независимо дневна или изкуствена.Особено ми е подтискащо вечер със слаби крушки,понеже тока бил скъп. 
Не харесвам крайностите много претрупан интериор или почти ''голи'' стаи.Също обзавеждане,което ''сега е модерно''.В един момент един куп еднакви жилища.Това е на пръв поглед.
Не харесвам крайностите много претрупан интериор или почти ''голи'' стаи.Също обзавеждане,което ''сега е модерно''.В един момент един куп еднакви жилища.Това е на пръв поглед.
Що пък да е вестник, а не компютър с Интернет и електронен четец?
Харесват ми изчистени пространства, по-минималистичен стил, многото вещи и натурийки определено не ми създават уют, особено ако става въпрос за моя собствен дом - знаейки какви прахосъбирачки са. 
Ароматът на дома е първото, което ми прави впечатление. После е чистотата - не подредеността - а чистотата.
Харесвам дебели, пухкави, едноцветни килими. Това ме печели веднага. Липсва ми такъв килим в моя дом / заради кучето ни/ и затова ми е и такава слабост като видя някъде.
Ароматът на дома е първото, което ми прави впечатление. После е чистотата - не подредеността - а чистотата.
Харесвам дебели, пухкави, едноцветни килими. Това ме печели веднага. Липсва ми такъв килим в моя дом / заради кучето ни/ и затова ми е и такава слабост като видя някъде.
Краси, снимката с жълтите стени е мой тип - само жълтото да беше една идея по-убито, че е малко шизофренично, и да нямаше камина.
Последната снимка ми подейства като ледена кофа с вода, бррр.
Последната снимка ми подейства като ледена кофа с вода, бррр.
Точно тези две неща си помислих и аз
Моят дом няма цветове, картини, цветя, няма ги точно тези акценти, които правят жилището дом - затова напоследък много гледам, мисля, събирам идеи, започвам да слагам акценти ... за жълто не бях и помисляла, затова се учудих колко много ми хареса.
Холът ни е в жълто, но по-меко от показаното, по-спокоен нюанс е. Мога да ти пратя снимки на лични. Страхотно настроение създава, пробвай
Относно книгите: навик ми е веднага да се запътя към библиотеката (ако има такава) и да започна да разглеждам, да прелиствам. Едно време го правех същото със сидитата.
Вероятно защото аз самата не стоя в кухнята, това помещение в чужди домове ми е напълно безразлично.
Аман с тия книги! Има ли, няма ли?! За какво, според вас, са критерий чак пък толкоз?
Правилно, друго си е вестник с кръстословица.
Ти на кръстословиците ли наблягаш? Ми, хубаво. Аз вестници не купувам.
Интересно какво ли ще си помислите в моя дом, като видите малка библиотечка в кухненската част, разбира се, с готварски книги.. полускрито рафтче със списания ' Бродерия' (мама ми ги праща най-редовно) и още едно с огромни, дебели речници.. а, и библия от баба ми, от 1925г. И един том The complete works of William Shakespeare със златни страници лежат на една полица. Е, има на плота под масата детски книги във всякакъв формат, ама това, щото малкият не ще да ги си ги прибира в бокса-столче. Та? Бедни духом ще да сме възрастните в тоя дом явно.
пп. Имаме електронни четци под възглавниците иначе. И тъй като съм супер сантиментална, стотина овехтели и раздърпани книжки ' Библиотека за ученика' от младите ми години, художествена литература на полски, италиански, руски и английски, учебници всякакви, български народни приказки от моето детство няколко тома, научни издания по астрономия, астрология, анатомия, биохимия и пр. любими книжки на половинката и най-различни сборни за оригами, плетене и пр. ръкоделия... само, че трябва да отваряте шкафовете, щото всички са вътре и прах приемам да бърша само от свещници, фотографии и зелени стайни растения..
Не виждам смисъл книгите да се съхраняват на открито. Леко грозничко ми е даже. А и в днешни дни по всяко време могат да се намерят и в практичния електронен вариант, освен ако не са някои редки, ценни издания или свидни спомени..
В домове, които съм посещавала като дете, нямам търпение да вляза всеки път и да усетя миризмата, да открия дребните детайли, които са си останали на място с годините. Уви, в съвременния интериор всичко това липсва. Хората са забързани, обградени с най- необходимото и не изпитват нужда да споделят емоционалните си влечения с гостите. Аз самата съм такава. Не обичам купища стари и нови книги на показ. Рисувам, но вкъщи не ми висят по стените.
Да е поддържано и приятно, е достатъчно. Купищата книги, където изобщо се намират на открито, не са четени. Картините са подаръци или купувани с цел инвестиция. Може да е обзаведено за един следобед в Икеа и да е приятно, но пак да няма нищо общо със собственика. Важното е той самият да се чувства добре, да те посрещне с усмивка на вратата и евентуално, да те привлече с аромат на кафе.
Да е поддържано и приятно, е достатъчно. Купищата книги, където изобщо се намират на открито, не са четени. Картините са подаръци или купувани с цел инвестиция. Може да е обзаведено за един следобед в Икеа и да е приятно, но пак да няма нищо общо със собственика. Важното е той самият да се чувства добре, да те посрещне с усмивка на вратата и евентуално, да те привлече с аромат на кафе.
На първо място ми е ароматът на дома. Kато ме лъхне още от входната врата миризма на тежко, мазно и застояло и направо не ми се влиза.
Второ от антрето - просторът, светлината и има ли натурии.
Трето е чистотата - навсякъде, но най-вече банята. Случвало ми се е чиста на пръв поглед баня, но тоалетната чиния под нивото на водата да е безкрайна черна бездна
. Не знам как се постига този ефект, но е умопомрачително.
Четвърто - книгите. Наличие или липса, после съдържание - говори ми много за обитателите на дома. Eдна приятелка има мноооoго книги - цялата "Библиотека Арлекин", всичко на Даниел Стийл и сходни явтори. Наистина докарват сериозен обем, но пък качеството е.
После идва кухнята - дали е чиста и практична и след това останалото.
Не обичам празни домове и непрекъснато се старая да зaтрупам моя с какво ли не
. За съжаление срещам много сериозен отпор от страна на мъжа ми, който е върховен минималист и само мърмори: Това тук сега какво е? То няма ли си място в някой шкаф? Как така гардеробите и шкафовете са пълни? За какво са ти толкова неща, които ползваш на 2 години веднъж? Добре, че е такъв, защото аз съм си Плюшкин и мога да се докарам до състояние за вещоманите по TLC.
Второ от антрето - просторът, светлината и има ли натурии.
Трето е чистотата - навсякъде, но най-вече банята. Случвало ми се е чиста на пръв поглед баня, но тоалетната чиния под нивото на водата да е безкрайна черна бездна
. Не знам как се постига този ефект, но е умопомрачително.Четвърто - книгите. Наличие или липса, после съдържание - говори ми много за обитателите на дома. Eдна приятелка има мноооoго книги - цялата "Библиотека Арлекин", всичко на Даниел Стийл и сходни явтори. Наистина докарват сериозен обем, но пък качеството е
.После идва кухнята - дали е чиста и практична и след това останалото.
Не обичам празни домове и непрекъснато се старая да зaтрупам моя с какво ли не
. За съжаление срещам много сериозен отпор от страна на мъжа ми, който е върховен минималист и само мърмори: Това тук сега какво е? То няма ли си място в някой шкаф? Как така гардеробите и шкафовете са пълни? За какво са ти толкова неща, които ползваш на 2 години веднъж? Добре, че е такъв, защото аз съм си Плюшкин и мога да се докарам до състояние за вещоманите по TLC.
И това го разпознаваш само по отсъствието на книги на пръв поглед в един дом?
Много ми е приятно,когато влизам в дома на приятелката ми и ме посрещат кучето и децата и,а от кухнята мирише на прясно изпечен хляб или на някакъв сладкиш.
Аз много обичам децата,цветята и животните . Вкъщи си отглеждаме 1 котка и десетина вида цветя.
Обичам да има картини или гоблени по стените.Имаме и две малки библиотеки ,едната е в детската стая.Много се радвам,че детето обича книжките.
Понеже чистя с парочистачка и вкъщи мирише на пара.Не харесвам ароматизаторите .
Започнах по-често да пускам хлебопекарната.Много ми харесва тази миризма на топъл хляб.
Била съм на гости в един дом,където всяка стена е боядисана в различен цвят.Само в кухнята преброих 7 цвята.Ами не ми харесва.В един момент вече се чудех накъде да погледна.....
Аз много обичам децата,цветята и животните . Вкъщи си отглеждаме 1 котка и десетина вида цветя.
Обичам да има картини или гоблени по стените.Имаме и две малки библиотеки ,едната е в детската стая.Много се радвам,че детето обича книжките.
Понеже чистя с парочистачка и вкъщи мирише на пара.Не харесвам ароматизаторите .
Започнах по-често да пускам хлебопекарната.Много ми харесва тази миризма на топъл хляб.
Била съм на гости в един дом,където всяка стена е боядисана в различен цвят.Само в кухнята преброих 7 цвята.Ами не ми харесва.В един момент вече се чудех накъде да погледна.....
Когато бях на 16, 90-те години, майка ми ми даде карт бланш да си направя стаята изцяло както реша. След два месеца имах стая с 4 различни нюанса на червеното, които преливаха от по-светло, към по-тъмно. За пода избрах тъмно сив гранитогрес. Обикаляхме като луди, докато намерим черни мебели. После обикаляхме още по-дълго за шалте с подходящи цветове.
След 2-3 години, когато майка ми реши да продаде апартамента, на оглед дойде една мила възрастна двойка. Жената буквално отстъпи назад когато тръгна да влиза в стаята ми. Беше..потресена
И до ден-днешен като се сетя за тази налудничава, червено-сиво-черна стая, и ме напушва смях. Настоящите ми интериорни вкусове са съвсем различни.
След 2-3 години, когато майка ми реши да продаде апартамента, на оглед дойде една мила възрастна двойка. Жената буквално отстъпи назад когато тръгна да влиза в стаята ми. Беше..потресена
И до ден-днешен като се сетя за тази налудничава, червено-сиво-черна стая, и ме напушва смях. Настоящите ми интериорни вкусове са съвсем различни.
Интересно какво ли ще си помислите в моя дом, като видите малка библиотечка ..
Нищо няма да си помисля лично аз
Дали един човек чете или не, си личи по друго.
А библиотеката може и да е наследена.
...
Дали един човек чете или не, си личи по друго.
А библиотеката може и да е наследена.
Дали един човек чете или не, си личи по друго.
А библиотеката може и да е наследена.
А, да. Най-добре да е наследена заедно със стаята за целта в достатъчно голямо жилище/къща
Но не всички разполагаме с такива. Откровено казано, ако се изправя пред дилемата за още едно дете с всички удобства за него и жизнено пространство, въобще няма да се замисля за шкафовете с книги
Особено в днешни дни, когато има по-практични от хартиените носители..
Първото ми впечатление от всеки един дом е ароматът и антрето .
Харесвам ароматизирани домове, за това и при мен зареждам ароматизатори-по стълбите, в баните
За чистотата...има значение какви хора живеят в дома-семейство с деца-броя и възрастта им,двойка без деца, с/без домашен любимец,младежи,необвързани...
Домашното гостуване за мен е много лично и показва по-специално отношение към поканения.
Преди време бях доста гостоприемна...от няколко години каня избирателно.Изключително само с предварителна покана/уговорка. Изключение са ми близките-родителите и сестра ми.
Хич не обичам някой ей тъй да мине.Случвало се е да не отварям
И аз не ходя никъде без предварителна покана.
Книги в дневната нямам.Имам си етаж,на който има библиотека,но там не каня гости.
Заглеждам,но не коментирам хорските къщи,както и се старая да не правя генерални изводи за домакините след гостуването.
Светлината също ми е важна.Не харесвам тъмни мебели и сумрачни помещения. Предпочитам да не ми ползват тоалетната, нито пък аз техните
.Харесвам ароматизирани домове, за това и при мен зареждам ароматизатори-по стълбите, в баните
За чистотата...има значение какви хора живеят в дома-семейство с деца-броя и възрастта им,двойка без деца, с/без домашен любимец,младежи,необвързани...
Домашното гостуване за мен е много лично и показва по-специално отношение към поканения.
Преди време бях доста гостоприемна...от няколко години каня избирателно.Изключително само с предварителна покана/уговорка. Изключение са ми близките-родителите и сестра ми.
Хич не обичам някой ей тъй да мине.Случвало се е да не отварям
И аз не ходя никъде без предварителна покана.Книги в дневната нямам.Имам си етаж,на който има библиотека,но там не каня гости
.Заглеждам,но не коментирам хорските къщи,както и се старая да не правя генерални изводи за домакините след гостуването.
Светлината също ми е важна.Не харесвам тъмни мебели и сумрачни помещения
. Предпочитам да не ми ползват тоалетната, нито пък аз техните