- Публикувана: 6 окт. 2015, 23:29 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2016, 20:18 ч.
Ето ни и нас сега с малки ЮЛСКИ слънчица (2)
Добро утро и от мен!, 
Аз пък ненавиждам свръх лигави деца, независимо дали са момчета или момичета.
В моето обкръжение има такива . ... И двете майки са ми близки приятелки, но децата им просто са ужас ... такава голяма лигня, просто .... е да ме прощават. ... Едната има дори 17 - 18 годишна доведена дъщеря / въпреки, че в случая тя няма нищо общо с възпитанието на това момиче /, която бие рекорда на много по - малката си сестричка. ... И отново всичко опира до възпитанието от родителите. 
Аз пък ненавиждам свръх лигави деца, независимо дали са момчета или момичета.
В моето обкръжение има такива . ... И двете майки са ми близки приятелки, но децата им просто са ужас ... такава голяма лигня, просто .... е да ме прощават. ... Едната има дори 17 - 18 годишна доведена дъщеря / въпреки, че в случая тя няма нищо общо с възпитанието на това момиче /, която бие рекорда на много по - малката си сестричка. ... И отново всичко опира до възпитанието от родителите. 
Мария Тереса +1
И в моето обкръжение има такива деца и то много.То направо е някакъв ужас
Много се надявам че виждайки техните грешки(за тях може и да не е грешка,аз го възпиемам така)ще успея да ги избегна.Една от майките има две деца-момче и момиче.Сега пораснаха малко,но до 2-3 годишни бяха буквално залепени за нея.Дори не можеше до тоалетна да иде без тях и се оплакваше че ходи като заспят.А ако много й даде зор ги взимаше с нея в тоалетната
На заведение съм ставала свидетелка как отива и детето опищя света че мама го остави за 2 мин.Отделно че всичко им е позволено,включително да налагат околните с пръчка 
Гледах да се вардя.
Моят ревльо въпреки че си се глези не го оставям да ме върти на малкият си пръст за сега.Като си имам работа,ако почне да мрънкя без причина го оставям да си мрънкя.Няма целият ден да съм му шут
Днес ме събуди рано и като станах доволен се кротна.В резултат на което зялата къща е изчистена,забърсан прах,измити прозорци...
Остава да му сваря картофче за обяд само.А след обяд го оставям в креватчето и отивам да се къпя,пък той ако иска да спи,ако иска да реве-негов си проблем
Крейзи Ив,басейна май може да ни се размине тази седмица.Зависи от ММ и работата му.В Сряда вечер ще знам.
И в моето обкръжение има такива деца и то много.То направо е някакъв ужас
Много се надявам че виждайки техните грешки(за тях може и да не е грешка,аз го възпиемам така)ще успея да ги избегна.Една от майките има две деца-момче и момиче.Сега пораснаха малко,но до 2-3 годишни бяха буквално залепени за нея.Дори не можеше до тоалетна да иде без тях и се оплакваше че ходи като заспят.А ако много й даде зор ги взимаше с нея в тоалетната
На заведение съм ставала свидетелка как отива и детето опищя света че мама го остави за 2 мин.Отделно че всичко им е позволено,включително да налагат околните с пръчка Гледах да се вардя.Моят ревльо въпреки че си се глези не го оставям да ме върти на малкият си пръст за сега.Като си имам работа,ако почне да мрънкя без причина го оставям да си мрънкя.Няма целият ден да съм му шут
Днес ме събуди рано и като станах доволен се кротна.В резултат на което зялата къща е изчистена,забърсан прах,измити прозорци...
Остава да му сваря картофче за обяд само.А след обяд го оставям в креватчето и отивам да се къпя,пък той ако иска да спи,ако иска да реве-негов си проблем
Крейзи Ив,басейна май може да ни се размине тази седмица.Зависи от ММ и работата му.В Сряда вечер ще знам.
Здравейте 
И аз почвам вече да се боря с проблема с вниманието... какви ли не тъпотии и въртележки накупихме.. но цъ. Забавлява се за малко и после почва да мрънка и реве.. със заспиването през деня е най големия проблем. Не може ли, не знам какво и се случва но са безобразни ревове... като се носим заспива, но в креватчето е истерия Толкова ревлива и кисела не е била, не знам какво и се случва... и дали не са лигавщини просто.
И аз почвам вече да се боря с проблема с вниманието... какви ли не тъпотии и въртележки накупихме.. но цъ. Забавлява се за малко и после почва да мрънка и реве.. със заспиването през деня е най големия проблем. Не може ли, не знам какво и се случва но са безобразни ревове... като се носим заспива, но в креватчето е истерия
Толкова ревлива и кисела не е била, не знам какво и се случва... и дали не са лигавщини просто. 
Аз не мога да намеря разлика във възпитанието на момичето или момчето в по ранна детска възраст. Моето мнение е ,че ако искаме да са самостоятелни трябва постепенно да ги оставяме сами да вършат задължения като : да си подреждат стаята, да си мият зъбите, да си мият сами ръчичките, дрехите за пране да не се хвърлят по земята ,а в коша за пране. Когато станат малко по големи да се разговаря с тях повече и да се обясни че мама и татко не винаги ще са до дупето им. Моята дрисла е ужасна лигла и ревла какво ли не съм правила за да спре с лигнята си и не и не. То не беше с лошо , то не беше с добро , то не беше и да не й обръщам внимание за да спре и не става. явно е период през ,които трябва да мине. Естествено не й давам да бие хората и да им се качва на главата, не и давам да пищи без причина само защото е видяла друго дете да го прави. Първо й правя забележка ако не миряса я викам при мен и си говорим без да викам , че така не се прави и , че и на нея няма да й е приятно да й се вика и да я бият с пръчка примерно.
Понякога не зависи само от възпитанието на родителите , а и от това с кого дружи. Приятелите оказват голямо влияние.
За привързаността до към 3г не мисля, че е огромен проблем. Все пак ние сме им най близки и те се чувстват сигурни когато сме до тях. Аз също съм ходила до wc с каката когато беше по малка , дори сега понякога влиза при мен особено когато ми е лошо , но най вече, защото е загрижена а не , че не може без мен. До годинка не даваше никой друг освен мен да бута количката. Понякога ме дразнеше, но няма как да обясниш на едногодишно , че не съществуваш само ти. Сега също задава въпроси и понякога налага мнение на което колкото и да й обяснявам няма как да ме разбере за това в повечето пъти се съгласявам с нея , защото изпадаме в спорове и таткото когато е около нас се счупва от смях.
За мамините синчета мисля ,че проблема идва в пубертета , а не докато са деца. Това е мое мнение де все пак нямам момче и не мога да кажа от личен опит.
Някой беше питал да ли слагаме възглавничка
Да в количката е на възглавница от самото начало. тя е малко по голяма (възглавницата) и я слагам да легне до половината от тялото й а не само главата. иначе когато спи вкъщи спи без възглавница.
Опашката не ме боли (кърмя) когато вървя малко повече обаче таза ме боли и почвам да ходя така когато бях бременна.
Цикъла ми дойде преди седмица и беше нещо страшно. Нещо подобно на баташкото клане. През 3 часа ставах нощем за да сменям пижама и чаршафи. Изпих един блистер витамин Ц за 3 дни за да се нормализира. Абе беше нещо страшно, но мина.
какво ли не съм правила за да спре с лигнята си и не и не. То не беше с лошо , то не беше с добро , то не беше и да не й обръщам внимание за да спре и не става. явно е период през ,които трябва да мине. Естествено не й давам да бие хората и да им се качва на главата, не и давам да пищи без причина само защото е видяла друго дете да го прави. Първо й правя забележка ако не миряса я викам при мен и си говорим без да викам , че така не се прави и , че и на нея няма да й е приятно да й се вика и да я бият с пръчка примерно.Понякога не зависи само от възпитанието на родителите , а и от това с кого дружи. Приятелите оказват голямо влияние.
За привързаността до към 3г не мисля, че е огромен проблем. Все пак ние сме им най близки и те се чувстват сигурни когато сме до тях. Аз също съм ходила до wc с каката когато беше по малка , дори сега понякога влиза при мен особено когато ми е лошо , но най вече, защото е загрижена а не , че не може без мен. До годинка не даваше никой друг освен мен да бута количката. Понякога ме дразнеше, но няма как да обясниш на едногодишно , че не съществуваш само ти. Сега също задава въпроси и понякога налага мнение на което колкото и да й обяснявам няма как да ме разбере за това в повечето пъти се съгласявам с нея , защото изпадаме в спорове и таткото когато е около нас се счупва от смях.
За мамините синчета мисля ,че проблема идва в пубертета , а не докато са деца. Това е мое мнение де все пак нямам момче и не мога да кажа от личен опит.
Някой беше питал да ли слагаме възглавничка
Да в количката е на възглавница от самото начало. тя е малко по голяма (възглавницата) и я слагам да легне до половината от тялото й а не само главата. иначе когато спи вкъщи спи без възглавница.
Опашката не ме боли (кърмя) когато вървя малко повече обаче таза ме боли и почвам да ходя така когато бях бременна.
Цикъла ми дойде преди седмица и беше нещо страшно. Нещо подобно на баташкото клане. През 3 часа ставах нощем за да сменям пижама и чаршафи. Изпих един блистер витамин Ц за 3 дни за да се нормализира. Абе беше нещо страшно, но мина.
Мислех си че знам всичко за възпитаването докато не родих баткото. Всяко дете се ражда с негов си характер и в повечето случаи е трудно да го направим каквото ние искаме без да го смажем психически. А смазването психически за мен не е възпитание.
Никога не съм го оставяла да плаче в кревата. Ама никога, а той беше ревльо. Като се замисля съм за привързаното родителство-децата винаги са на разстояние една ръка от родителя. Не мога да разбера родители, които разправят,че не могат да идат в магазина да пазаруват с децата си, честно. Онзи ден слушах 2 майки. Ми какво толкова, че детето търчи около мен, аз все пак си разглеждам, а баща му го гони
Влиза в съблекалнята с мен или баща си и се кефи максимално. Лигльо стана след като го пуснах на ясла. Преживя го тежко и се адаптира трудно заради честото боледуване пък и там му даваха да си прави каквото си иска, а той е много умен(това лелите и мед. сестри в яслата го казваха) и си намери начин да ги разиграва максимално. От там се научи да се тръшка и да реве за всичко. Беше спрял да го прави и като вкараха новите деца пак почна. Та да знаете не винаги зависи от нас. Не му позволявам да удря другите, макар че го е правил. Понасяше си наказанията за това-седеше по пейките на площадките, докато другите деца тичат и играят. Много рядко се е случвало да го ударя заради нещо и той наистина е бил прекалил. Гузно ми е било дълго след това, но понякога и на мен ми пада пердето и не успявам да се овладея. Да знаете от мен. Минават през всякакви периоди. Казвате си и това ще мине и не се косите много, защото си е за вас и вашето спокойствие.
Възглавница ще и дам след годинката, а дали иска да спи на нея тя ще си реши.
Никога не съм го оставяла да плаче в кревата. Ама никога, а той беше ревльо. Като се замисля съм за привързаното родителство-децата винаги са на разстояние една ръка от родителя. Не мога да разбера родители, които разправят,че не могат да идат в магазина да пазаруват с децата си, честно. Онзи ден слушах 2 майки. Ми какво толкова, че детето търчи около мен, аз все пак си разглеждам, а баща му го гони
Влиза в съблекалнята с мен или баща си и се кефи максимално. Лигльо стана след като го пуснах на ясла. Преживя го тежко и се адаптира трудно заради честото боледуване пък и там му даваха да си прави каквото си иска, а той е много умен(това лелите и мед. сестри в яслата го казваха) и си намери начин да ги разиграва максимално. От там се научи да се тръшка и да реве за всичко. Беше спрял да го прави и като вкараха новите деца пак почна. Та да знаете не винаги зависи от нас. Не му позволявам да удря другите, макар че го е правил. Понасяше си наказанията за това-седеше по пейките на площадките, докато другите деца тичат и играят. Много рядко се е случвало да го ударя заради нещо и той наистина е бил прекалил. Гузно ми е било дълго след това, но понякога и на мен ми пада пердето и не успявам да се овладея. Да знаете от мен. Минават през всякакви периоди. Казвате си и това ще мине и не се косите много, защото си е за вас и вашето спокойствие. Възглавница ще и дам след годинката, а дали иска да спи на нея тя ще си реши.
Привет от мен. Позагубих се, защото си прецаках дясната ръка, дърпайки рязко вратата на колата И цяла седмица нищо не можех да пипна, първите дни едва се сдържах да не ревна от болка. Сухожилие ли беше, нерв ли, що ли? Сега пак ме наболява, но съвсем поносимо и полека я раздвижвам. Та само четях, дори движението на пръстите ми причиняваше нетърпима болка.
Възглавничка в креватчето не слагам, но в количката при возене навън да. За омекотяване. Толкова друса по нашите улици, че без нея имам усещането, че правя мозъка на бебка на айрян. Слагам възглавничката не само под главата, а от раменцата нагоре.
Присъединявам се към непоносимостта към лигави деца! Но след определена възраст. И моят опит сочи, че преди да съдим някого, трябва да "походим в неговите обувки". Все съм си мислела, че родителите са виновни, когато видя тръшкащо се хлапе, но и на мен ми се случи! Калина беше на годинка и нещо, бяхме в Борисовата, казах да се прибираме и... Неистов рев, легна на асфалта на една алея при Ариана и почна да се дере. Никога не беше правила така, никога! Като цяло беше много послушно дете, но тогава, от нищо според мен, се афектира и пощуря. Наложи се да използвам физическа сила, за да я гушна и да я задържа гушната. Мяташе се, дърпаше се, крещеше. Направо все едно не е мое дете, а я отвличам. Едва я прибрах, щото и тежеше вече. Вкъщи я пуснах на земята в коридора. Полежа минута-две и после все едно не е било, съблече се, подреди си обувките, сложи си пантофите, изми се, по учебник. Та понякога си е период от развитието
Виж, по-големи деца да се тръшкат, вече е грешка на родителите!
А най не понасям мухльовци. Но нямам никаква идея как да не отгледаш такъв, добре че имам две момиченца. Това винаги ми се е виждало голямо облекчение откъм възпитанието. Струва ми се по-лесно
но може и да греша. Да кажат мамите с разнополови дечица. 
Обаче си мисля, че не е въпрос на това да го оставиш сам да реве. Аз не бих. И аз никога не съм оставяла детенце да плаче. Особено пък бебенце дето още не говори и не може да си каже какво му е. Не гушкането разглезва, а толерирането на лошо поведение, неправенето на забележки, изпълнението на прищевки. Така мисля.
С бебка стигнахме до морков. Харесва й.
И цяла седмица нищо не можех да пипна, първите дни едва се сдържах да не ревна от болка. Сухожилие ли беше, нерв ли, що ли? Сега пак ме наболява, но съвсем поносимо и полека я раздвижвам. Та само четях, дори движението на пръстите ми причиняваше нетърпима болка.Възглавничка в креватчето не слагам, но в количката при возене навън да. За омекотяване. Толкова друса по нашите улици, че без нея имам усещането, че правя мозъка на бебка на айрян.
Слагам възглавничката не само под главата, а от раменцата нагоре.Присъединявам се към непоносимостта към лигави деца! Но след определена възраст. И моят опит сочи, че преди да съдим някого, трябва да "походим в неговите обувки". Все съм си мислела, че родителите са виновни, когато видя тръшкащо се хлапе, но и на мен ми се случи! Калина беше на годинка и нещо, бяхме в Борисовата, казах да се прибираме и... Неистов рев, легна на асфалта на една алея при Ариана и почна да се дере. Никога не беше правила така, никога! Като цяло беше много послушно дете, но тогава, от нищо според мен, се афектира и пощуря. Наложи се да използвам физическа сила, за да я гушна и да я задържа гушната. Мяташе се, дърпаше се, крещеше. Направо все едно не е мое дете, а я отвличам. Едва я прибрах, щото и тежеше вече. Вкъщи я пуснах на земята в коридора. Полежа минута-две и после все едно не е било, съблече се, подреди си обувките, сложи си пантофите, изми се, по учебник. Та понякога си е период от развитието
Виж, по-големи деца да се тръшкат, вече е грешка на родителите!
А най не понасям мухльовци. Но нямам никаква идея как да не отгледаш такъв, добре че имам две момиченца. Това винаги ми се е виждало голямо облекчение откъм възпитанието. Струва ми се по-лесно
но може и да греша. Да кажат мамите с разнополови дечица. Обаче си мисля, че не е въпрос на това да го оставиш сам да реве. Аз не бих. И аз никога не съм оставяла детенце да плаче. Особено пък бебенце дето още не говори и не може да си каже какво му е. Не гушкането разглезва, а толерирането на лошо поведение, неправенето на забележки, изпълнението на прищевки. Така мисля.
С бебка стигнахме до морков. Харесва й.
Нищо няма да кажа за тръшкащите се деца, защото докато бяхме гаджета с мъжа ми той като види такова дете и все викаше " Незнам какви са тия родители, как допускат децата така да им се тръшкат" Е, познайте - Габриела беше тоооочно такава. Дали ще направи панаир в магазина, дали на площадката ще легне Веднъж дори в парка на Ариана легна в истерия и несвяст на една полянка и ние просто седяхме и гледахме безпомощно. Хората минаваха, гледаха ни укорително, някои дори спираха и питаха какво става и защо нищо не правим. Ами то нищо, ама абсолютно нищо не можеше да се направи като я хване истерията. Тя нито приема, нито предава. Просто реве, изпада в истерия и трябва да й мине. Като стана малко по-разумна след всеки такъв случай говорехме и й обяснявахме, че това поведение е недопустимо и трябва да се овладее. Е като стана на 5-6 вече се пооправиха нещата. Отстрани изглежда много лесно да се дават съвети, но като го преживееш е друго. И затова и аз не съдя вече, но наистина ако детето се държи зле и не му се прави забележка е грешка на родителя. То си личи кога е от лиготия и детето е изпуснато и кога е просто особеност на характера, която се овладява. За малката не смея да мисля - аз като се знам какво може да прави лъва като си навие нещо...
Възглавница имам и в количката и в легълцето. И двете са символични.
Ох, и на мен ми се ходи на плуване, но тъй като нямаме режим още, а се кърмим не знам как ще стане. Иначе веднага тръгвам, като даже мисля да идем и четиримата.
Е, познайте - Габриела беше тоооочно такава. Дали ще направи панаир в магазина, дали на площадката ще легне Веднъж дори в парка на Ариана легна в истерия и несвяст на една полянка и ние просто седяхме и гледахме безпомощно. Хората минаваха, гледаха ни укорително, някои дори спираха и питаха какво става и защо нищо не правим. Ами то нищо, ама абсолютно нищо не можеше да се направи като я хване истерията. Тя нито приема, нито предава. Просто реве, изпада в истерия и трябва да й мине. Като стана малко по-разумна след всеки такъв случай говорехме и й обяснявахме, че това поведение е недопустимо и трябва да се овладее. Е като стана на 5-6 вече се пооправиха нещата. Отстрани изглежда много лесно да се дават съвети, но като го преживееш е друго. И затова и аз не съдя вече, но наистина ако детето се държи зле и не му се прави забележка е грешка на родителя. То си личи кога е от лиготия и детето е изпуснато и кога е просто особеност на характера, която се овладява. За малката не смея да мисля - аз като се знам какво може да прави лъва като си навие нещо...Възглавница имам и в количката и в легълцето. И двете са символични.
Ох, и на мен ми се ходи на плуване, но тъй като нямаме режим още, а се кърмим не знам как ще стане. Иначе веднага тръгвам, като даже мисля да идем и четиримата.
Сибил, и ние не сме сигурни. Тази вечер трябва да излезе резултат от микробиологията 
Ако е ок отиваме, ако не - на доктор.
Иначе играе си на гимнастиката сутрин в 6 и 30 като стане за малко, после баща му го тренира. Аз летя в кухнята. После денят е... Въртележка ха на това столче ,ха на онова, айде на люлката, мама пее, мама се закача, мама е шут, мама приспива, кърми. И после всичко от начало по 12 часа на ден. Усещам, че на моменти е готина терапия да си пееш, да си актьор, да ти се усмихва младата публика. Това ни съхранява! Друг път е досадно, ама за малко. Чета му и приказки макар да се отегчава на втората страница.
Вашите бебчовци реват ли ако ги вземе непознат? Аз вече имам 2-3 случая. И е много смешно - дърпа джуките надолу и текват сълзи и много тъжно плаче. Най-вече ако вижда човека за първи път. И реве нещо което звучи като маомааа, ама едва ли съзнателно
Ако е ок отиваме, ако не - на доктор. Иначе играе си на гимнастиката сутрин в 6 и 30 като стане за малко, после баща му го тренира. Аз летя в кухнята. После денят е... Въртележка ха на това столче ,ха на онова, айде на люлката, мама пее, мама се закача, мама е шут, мама приспива, кърми. И после всичко от начало по 12 часа на ден. Усещам, че на моменти е готина терапия да си пееш, да си актьор, да ти се усмихва младата публика. Това ни съхранява! Друг път е досадно, ама за малко. Чета му и приказки макар да се отегчава на втората страница.
Вашите бебчовци реват ли ако ги вземе непознат? Аз вече имам 2-3 случая. И е много смешно - дърпа джуките надолу и текват сълзи и много тъжно плаче. Най-вече ако вижда човека за първи път. И реве нещо което звучи като маомааа, ама едва ли съзнателно
За да няма недоразумения,преди малко като казах че ще го оставя в креватчето и ако иска да спи,ако иска да реве беше на маитап Разбирасе че няма да зарежа ревящо бебе,мисълта ми беше че няма всеки път като мрънкя веднага да го взимам на ръце например.То си личи кога се глези и кога наистина нещо го тормози
И на мен ми е непоносимо да оставя Вики да реве без да го утеша,точно затова толкова се оплаквах първите месеци,че е ревльо.И колко пъти съм ревала с него,като нищо не го утешава.
То и точно така стана,нали се бях наканила да се къпя.Да ама мрънчо беше кисел и не спа,та чак преди час заспа и се възползвах.
Възглавничка бях купила като бях бременна ама после разбрах,че на бебчетата не им трябва и си стои опакована за по-натам.В количката за по-меко и по-топло зимата съм сложила сгънат на две бебешки юрган.Идеален е.Сега зимата особено ми се струва че "гърбът" на количката е тънък и ще му е студено на зверчето,ако няма нищо.Нали сме с комбинирана количка дето няма отделен зимен кош.Иначе знам че продават и матраци за количка,ама първият път като излизахме не бях взела и сложих юрганчето уж временно,пък то се оказа много удобно и така си останахме.Възглавница мисля към 10-12 месец да му дам,пък ще видим дали ще спи на нея.Четох преди време че децата сами си показват кога искат възглавница-започват да си слагат ръка или играчка под главата като заспиват.Ще видим.
Днес успях да си свърша цялата домашна работа,чистене,пране,готвене.Утре ще мога да се отдам на чертаене и други задачки за университета
А по едно време днес,като бях на терасата да пуша и се усетих че си пея песничката от "патешкият танц"
От толкова песнички вече си ги пея и без детето да е наоколо.
Поздрав
https://www.youtube.com/watch?v=U1lC1WyPxL0
Разбирасе че няма да зарежа ревящо бебе,мисълта ми беше че няма всеки път като мрънкя веднага да го взимам на ръце например.То си личи кога се глези и кога наистина нещо го тормози И на мен ми е непоносимо да оставя Вики да реве без да го утеша,точно затова толкова се оплаквах първите месеци,че е ревльо.И колко пъти съм ревала с него,като нищо не го утешава.
То и точно така стана,нали се бях наканила да се къпя.Да ама мрънчо беше кисел и не спа,та чак преди час заспа и се възползвах.
Възглавничка бях купила като бях бременна ама после разбрах,че на бебчетата не им трябва и си стои опакована за по-натам.В количката за по-меко и по-топло зимата съм сложила сгънат на две бебешки юрган.Идеален е.Сега зимата особено ми се струва че "гърбът" на количката е тънък и ще му е студено на зверчето,ако няма нищо.Нали сме с комбинирана количка дето няма отделен зимен кош.Иначе знам че продават и матраци за количка,ама първият път като излизахме не бях взела и сложих юрганчето уж временно,пък то се оказа много удобно и така си останахме.Възглавница мисля към 10-12 месец да му дам,пък ще видим дали ще спи на нея.Четох преди време че децата сами си показват кога искат възглавница-започват да си слагат ръка или играчка под главата като заспиват.Ще видим.
Днес успях да си свърша цялата домашна работа,чистене,пране,готвене.Утре ще мога да се отдам на чертаене и други задачки за университета
А по едно време днес,като бях на терасата да пуша и се усетих че си пея песничката от "патешкият танц"
От толкова песнички вече си ги пея и без детето да е наоколо.Поздрав
https://www.youtube.com/watch?v=U1lC1WyPxL0
Сибил, какво съвпадение с песничките. На мен постоянно в главата ми се върти някоя. По - лошото което правя е да се клатушкам все едно бутам количката и малко налудно отстрани все едно съм от някоя институция...
Бебко няма проблем в акото и ако татко му е свободен ще идем утре. Сибил ти къде живееш?
Бебко няма проблем в акото и ако татко му е свободен ще идем утре. Сибил ти къде живееш?
Сибил, и аз нямам предвид гушкането непременно да е на ръце. То с някои бебета човек и без ръце, и без кръст ще остане. Ама да има съпричастност с бебчо някак.
Ив, до скоро се радваше на всички, но напоследък е избирателно. Вчера се уплаши от баща ми, когото не беше виждала десетина дни. Точно както го описа. Устничките в извивка надолу и мощно Уааааа. За малко и от мен да се стресне заради слънчеви очила, но й запях и ме позна.
У нас хитовете са Чело коте (Кате) книжки и Тръгнал кос.
С каката си позволявах и Шест кокошки съм заклала, че ми се беше забила в главата, ама сега не става с по-голямо и разбиращо текста дете.
Ама да има съпричастност с бебчо някак. Ив, до скоро се радваше на всички, но напоследък е избирателно. Вчера се уплаши от баща ми, когото не беше виждала десетина дни. Точно както го описа. Устничките в извивка надолу и мощно Уааааа. За малко и от мен да се стресне заради слънчеви очила, но й запях и ме позна.
У нас хитовете са Чело коте (Кате) книжки и Тръгнал кос.
С каката си позволявах и Шест кокошки съм заклала, че ми се беше забила в главата, ама сега не става с по-голямо и разбиращо текста дете.
crazy_iv В Люлин съм.За утре отпада басейна,то съвсем други планове изникнаха.Другата седмица ще е явно,тази ще пропуснем.Радвам се че при вас всичко е наред 
В супермаркетите количката за пазаруване ВИНАГИ я бутам като количката напред-назад
А забравих да кажа,от около седмица сме на Лидлските памперси тужур.Всички ги хвалят и все се канех да ги пробвам.Много съм доволна.Много ми харесаха и вече само такива ще взимам.До сега бахме на зеленият памперс,пробвах и турският,хубави са,ама този е най-добрият от всички според мен.И като материя и като всичко.Хахха направо да ме взимат да им правя реклама,така се прехласнах по тях
В супермаркетите количката за пазаруване ВИНАГИ я бутам като количката напред-назад
А забравих да кажа,от около седмица сме на Лидлските памперси тужур.Всички ги хвалят и все се канех да ги пробвам.Много съм доволна.Много ми харесаха и вече само такива ще взимам.До сега бахме на зеленият памперс,пробвах и турският,хубави са,ама този е най-добрият от всички според мен.И като материя и като всичко.Хахха направо да ме взимат да им правя реклама,така се прехласнах по тях
Ние сме на Хей ръчички и на Криско-хитове . Днес е направо неудържим, голям бяс преди да заспи. Минахме консултация, ваксини, щастлив и ухилен, в къщи обаче ме разрева, на вас случва ли ви се, не можах час и половина да го укротя. Теглото е 7,200 кг. на ръст 64 см. Много топло беше днес, а ние е космонавта, тънък модел.
Как се става мамин лигльо?, дано не се случи! И дано поне да сме единни с мъжа при възпитанието, че най- ми е било тъпо като съм виждала: мама дава, тати не дава и обратното, и детето ги прави луди.
. Днес е направо неудържим, голям бяс преди да заспи. Минахме консултация, ваксини, щастлив и ухилен, в къщи обаче ме разрева, на вас случва ли ви се, не можах час и половина да го укротя. Теглото е 7,200 кг. на ръст 64 см. Много топло беше днес, а ние е космонавта, тънък модел.Как се става мамин лигльо?, дано не се случи! И дано поне да сме единни с мъжа при възпитанието, че най- ми е било тъпо като съм виждала: мама дава, тати не дава и обратното, и детето ги прави луди.