Публикувана: 11 окт. 2015, 12:35 ч.
Последно мнение: 29 окт. 2015, 12:29 ч.

Бременна непълнолетна

16 913
232
1

1
...
11
12
13
...
16
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво мислите за решението на момичето да запази бебето?
Какви са основните аргументи в полза на момичето?
Какви са основните аргументи срещу решението на момичето?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво мислите за решението на момичето да запази бебето?
  
  Решението на момичето да запази бебето е обсъждано с различни гледни точки. Някои форум потребители изразяват подкрепа, като подчертават значението на семейната подкрепа и възможността за успешно справяне с отговорностите на майката. Други изразяват загриженост относно нейната възраст и способността й да се справи с предизвикателствата на майчинството. Важно е да се отбележи, че решението за задържане на бебето е лично и зависи от конкретната ситуация и вътрешните убеждения на момичето.
- Какви са основните аргументи в полза на момичето?
  
  Основните аргументи в полза на момичето включват вярата в нейната способност да се справи с майчинството, значението на семейната подкрепа, идеята, че децата са прекрасно нещо и могат да бъдат източник на радост и удовлетворение, както и вярата, че успехът в ученето и професионалната реализация не е изключен при наличие на дете.
- Какви са основните аргументи срещу решението на момичето?
  
  Основните аргументи срещу решението на момичето включват загриженост относно нейната възраст и способността й да се справи с предизвикателствата на майчинството, съмнения относно способността й да завърши образованието си и потенциални финансови затруднения. Някои участници изразяват и загриженост относно отношенията с бащата на детето и възможните отрицателни последици за момичето.
- Какви са съветите, които се предлагат на момичето?
- Какви са мненията относно ранното раждане и отглеждането на деца в млада възраст?

# 165 19 окт. 2015, 21:01 ч.

София
Мнения: 62 595

Стига де, хора, ако приемем, че темата е истинска, няма смисъл да се разсъждава на колко години е добре или не е добре да се ражда. Бебето вече съществува! Нататък трябва момичето, нейните родители и бащата на бебето (него го слагам малко извън картинката, защото днес го има, а утре може да си бие камшика) да вземат много, много отговорно решение. Аз лично си мисля, че момичето повече ще съжалява в бъдеще, ако абортира, отколкото ако роди, особено ако родителите й са готови да я доотгледат нея и бебето, ако нещо с бащата не се получат нещата.

# 166 19 окт. 2015, 21:14 ч.

Мнения: 5 513

Цитат на: Andariel в пн, 19 окт 2015, 21:01

Права си.Всичко е въпрос на нагласа.Трудни са първите 2-3г.Ако и помагат ще минат бързо.После толкова ще е свикнала с малкия човек ,че няма да и се налага да избира купон или детето.Отговора ще и е ясен. Wink

Както и на мен.

# 167 19 окт. 2015, 22:23 ч.

Мнения: X

Цитат на: The Siren of Titan в пн, 19 окт 2015, 20:38

На 40 имаш по-развит вкус за концерти, вино, ресторанти, а и по-високи доходи:)

Това да не е евфемистичен начин да кажеш, че на 16 всеки те съжалява как си се прецакала и гледа да ти помогне по всякакъв начин?

# 168 19 окт. 2015, 22:28 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Ами то и на 40 с бебе не е по-малко за жалене. На работа ли да ходи, сополи ли да бърше, вълните ли да бори Mr. Green

. Ние с Мамасита сме се уредили - все някой тийн ще бъде вързан за бебето, волю неволю Mr. Green

. Ама ако е с първородно....

# 169 20 окт. 2015, 02:06 ч.

Мнения: 894

Като майка на 19 годишна бих направила едно - аборт. Къде са тия родители, които са допуснали 12-годишна да прави секс? Възпитание, контрол, отговорност- къде са? Какво гледане на дете на 17 г.? Тя, майката, е още дете и има нужда някой да се грижи за нея. Детето а отговорност за цял живот, а не играчка, с която да си поиграеш и после да захвърлиш. Може да съм крайна, но това е моето мнение.

# 170 20 окт. 2015, 06:35 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: lali bali в вт, 20 окт 2015, 02:06

Ще заведеш детето си да го остържат с всички произтичащи от това последствия? Ти не слагаш себе си под ножа и не рискуваш ти никога да нямаш деца или да стане руптура на матката, но си готова да изпратиш дъщеря си там? Абортът е единствената или поне една от малкото сериозни хирургични намеси, които се правя на сляпо и лекарят няма никаква представа какво се случва вътре. После с какви очи ще я гледаш, ако нещата тръгнат на зле?

Да, те, чуждите тийнове си умирГат да гледат чуждите деца!

# 171 20 окт. 2015, 08:23 ч.

Мнения: 327

Като майка на 17 годишно момиче никога няма да посъветвам детето си да направи аборт.Разбира се затова сме и различни хора,всеки си има свое мнение и виждане.

# 172 20 окт. 2015, 08:57 ч.

Мнения: X

Моята дъщеря е само на 9, но не си представям да я заведа да направи аборт. Освен евентуалните последици за здравето ѝ, психическите и емоционални травми също не са за пренебрегване. Да, ще положа максимум усилия да не забременее още в гимназията, но ако се стигне до там, ще си изсърбаме последиците дружно. Тя- защото се е държала като безмозъчна магарица, а аз- защото явно не съм я възпитала да не бъде безмозъчна магарица. Та така, последиците е редно да бъдат изсърбани.

# 173 20 окт. 2015, 09:37 ч.

Мнения: 1 816

Това мнение с аборта ме отврати! Tired

Нямам момиче, няма и да имам, но не си представям майка да заведе детето си на аборт! ooooh!

# 174 20 окт. 2015, 09:41 ч.

Мнения: 30 802

"Като майка на 19 годишна бих направила едно - аборт."

На 19 е пълнолетна и е още по-чудовищно някой да я води някъде. То и на 17 е спорно. На 13-14 може да е оправдано по здравословни причини, но от 16 нагоре...решението клони в другата посока.

# 175 20 окт. 2015, 10:21 ч.

Мнения: 1 925

Надявам се авторката да не взема на сериозно циничните коментари на доброжелателките, а да се съсредоточи върху бебето. За момента е важно всичко с бременността да върви добре и да получи подкрепа от близките си. Не знам защо повечето наскачаха да я обвиняват и чертаят негативно бъдеще, че ще бъде в тежест на родителите си и ще остане без мъж и образование. Като че ли няма и не е имало 30, дори 40 - годишни, чиито родители им гледат децата, че и финансово им помагат до гроб. Или пък няма семейства, които са се женили след 25, например, и после не са се развеждали. А защо никой не се сети, че може точно детенцето да е стимул и мотивация за завършване на образование и изграждане на стабилно семейство. Има и вечерно училище, има и курсове. Аз винаги съм се възхищавала на младите семейства, които имат смелостта да поемат такава отговорност от рано.
А представете си колко ще е щастливо детето с толкова млади родители! В трети клас да имаш майка на 25 е голяма гордост.
Разликата в отглеждането на дете от 20 и 40-годишна майка е в това, че с възрастта отношенията са по-скоро баба - внуче.

Имам чувството, че за повечето пишещи темата е повод да излеят огорчението от собствените си несгоди.

# 176 20 окт. 2015, 11:18 ч.

Мнения: 327

Авторката обаче не се появи повече,за да разкаже какво се случва с нея на всички нас,които обсъдихме ранното и късното майчинство,абортите и т.н.Дано всичко с нея е наред и вземе правилното решение за нея,бебето и всички участници в живота и.

# 177 20 окт. 2015, 16:24 ч.

Мнения: 1 365

Извинявайте, но това с аборта е отвратително. Не съм за тяхната забрана, но това маминка да те води за ръчичка без да те пита е... Sick

На 19 имаше шанс да съм забременяла, закъсняваше ми. Човек откача, не знае какво да прави, претегля различните варианти, но когато се замислях за аборт се чувствах като убиец, а когато мислех да го запазя знаех, че няма какво да му дам. В тези моменти майка ми беше до мен, но никога не ми е наложила свой избор.

# 178 22 окт. 2015, 10:06 ч.

Мнения: 175

Мило момиче, важното е ти и мъжът ти да сте готови и да го искате наистина!
Аз забременях на 18години,бащата беше на 25години. Бяхме гаджета от две години,обичахме се и бяхме обсъждали бъдещето си заедно. Разбрахме на 05.05. че съм бременна с термин 19.12. През юли месец се оженихме. Започнахме да се борим с трудностите на живота - живеехме под наем разполагайки само с неговата заплата. Кандидатствах и записах в СУ. В един момент съдбата ни се оказа жестока - наложи се да се борим да запазим бременността. Въпреки усложненията с контракции от рано,запазихме се 2 в 1 до 35г.с. когато вече неизбежно се наложи бебето да се роди. Преминахме през Ада! Преборихме смъртта,но бяхме заедно! Детето ми оживя...аз се гордея с борбения му дух и благодаря на Господ всеки ден,че той е жив и здрав. Последваха много трудности - детето ни беше малко по-специално,боледуваше постоянно,а страховете ни бяха много. Ежедневието ни минаваше с доктори и лекарства. През цялото време с мъжът ми се обичахме и подкрепяхме,оправяхме се във всякакви ситуации и успяхме!
Сега на 23години аз броя семейството си за успяло - детето ни е живо и здраво,скоро ще стане на 4години,началото на април очакваме още едно,планувано,очаквано и обичано бебе,образованието ми е почти завършено - очаква ме държавен изпит,вече живеем в собствено жилище,имаме наши коли,разполагаме с прилични доходи и работим работа,която харесваме! А и най-важното - заедно сме и се обичаме!
Тук е финала на нашата история,но какво ще стане после?! Незная... Никой не знае какво го чака зад стената отсреща! Самата аз съм имала такива падения,че ми е идвало да хвърля всичко и да умра! За щастие борбите ни се отплащат с награда - хепи енд
Вероятно решението вече сте взели и което и да е то - правилното е! Защото е взето от вас двамата!