Психически тормоз,пълна незаинтересованост и увеличение на издръжката

Дева, нали уж за родители отглеждащи сами децата си е раздела. И аз за това. Не живея сама с детето. Т.е. имаме си семейство и не броя себе си за самотна майка.
Ако човек, който си живее с бащата и грам идея няма как се живее с издръжка от бащата ръси мъдрост тук, то си права.

Да, тях имам предвид.

Ако му обясни културно по има шанс да се получат нещата, но с агресията, която демонстрира - нищо няма да постигне. А защо трябва да обеснява ли - ами защото представи си да ти звънне бившият ти мъж и да ти заяви - аз реших детето да ... и ти си длъжна да плащаш по Х лева на месец, защото имаш имоти, фирми, деца ... Как ти се струва?

Съдя по бившия ми мъж.
Той също се прави на утрепан и освен издръжката, нищо друго не дава.
Опитвала съм да говоря, човешки, не с агресия.
Първата контра е - "Нали ти искаше да се разделим, значи можеш сама да се справиш!"

Следват всякакви безсмислени приказки, обиди, препращане при гаджета от преди да се оженим, до откровени простотии, като най-крайните са били, че на мен пари няма да даде, ако трябва ще ги запали , но няма да ми ги даде!
И най-безумното - дали може да се откаже от бащинство, за да не плаща издръжка?
Е, как мислиш, че ще се постигне резултат с такъв тип мъже?

Моят бивш не плащаше издръжката, която той сам предложи и за която много държеше да се споразумеем, защото цитирам - ще си купуваш рокли. Не съм искала, молила, настоявала, съдила. Много мизерии и простотии видях, споделяла съм част от тях тук. Та имам представа какво значи безотговорен и неставащ родител. Мъжът на авторката обаче няма нищо общо с моят, твоят или който и да е подобен бивш. Така както го описва трябва много да са му скъсали нервите че да го накарат да псува дъщеря си, а като я чета едва ли и е трудно да го постигне.
Ясно ми е, че 100 лева са малка сума за дете, независимо на каква възраст, но това получава от него и ще се простира според него и според възможностите си. Синът ми е почти на 17. Следващата година като завърши иска да запише право ( Дай Боже ) в добър университет. Знае, че няма как да е изцяло и само на моя издръжка, а трябва да се постарае и той. При положение, че повечето студенти учат и работят почасово, не е невъзможно.

Аз съм от тези, които си живеят с мъжа, съответно баща на детето ми, той е настоящ и нямам гледната точка на жена, разчитаща на издръжка, просто защото не ми се е налагало. Засега. Заинтересува ме темата, въпреки че попаднах случайно на нея. Не мога да взема отношение по очевидни причини, но мога да посъветвам авторката за нещо друго. От нейните постове останах с впечатлението, че тя се простира в плановете си единствено до момента на влизането на дъщеря й в някой от медицинските университети /не разбрах за кой град иде реч/. Явно най-големият й проблем е липсата на средства за уроци, които да я подготвят добре за кандидат-студентски изпити. А после? Да речем, че детето е достатъчно умно и амбициозно, учи и накрая е приета. После какво? Госпожата дали се е замисляла колко точно струва издръжката на студент по медицина, още повече че тогава момичето ще е навършило 18 години и няма да получава дори и тази сума, която взима сега? Пиша го, защото аз знам. Поради естеството на работата ми всекидневно общувам със студенти по медицина, от университета във Варна. Идея си нямате какви суми им заминават само за учебни помагала. Така че съветите на останалите пишещи за простиране според чергата и евентуално момичето да си намери работа, никак не са празни. Помислете и занапред, защото тези 6 години са много скъпо струващи, особено последната. Пък за последваща специализация да не говорим.
Извинявам се, ако постът ми не е на място.

Не разбирам нещо - дъщерята още не е приета медицина, но вече живее в друг град ли? Ако да - защо? И нали все още тогава не е завършила средното си? Не вдявам 

Явно са от малък град и учи в по-голям.
В малките градове няма никакви свестни училища.
В класа на дъщеря ми също има деца от съседни градове. Някои са на общежитие, други на квартира.

Аз мога да дам практичен съвет на майката, а дали ще има резултат, не знам.
Тъй като детето вече е над 14 г., трябва да заведе дело за увеличение на издръжката, която е супер ниска за такава възраст.
Молбата се подава от самото дете, а майката е само представител.

Също след навършване на 18, ако учи редовно, пак самото дете има право да води дело за издръжка, но дали ще се присъди и колко, зависи от много неща.

И последно - ако наистина няма средства, детето не бива да си поставя нереалистични цели.
Това с медицината например.

Медицината е скъпа специалност - вероятно са най-скъпите такси в държавни университети, скъпи учебници, затруднена възможност за работа по време на обучението и ниско заплащане в първите години след завършването, непозволяващо на човек да се издържа сам, ако е на свободен наем.

Ако издръжката беше 50 лева и бащата плащаше точно толкова, има смисъл да се води дело, но при това положение няма особен смисъл. При условие, че има още 3 деца, съдът едва ли ще отсъди повече от 100 лева.

Имам чувството, че авторката и дъщеря ѝ нямат реална представа за възможностите си, но някак не считат и за нужно да се напънат особено. При две деца и 500 лева заплата повечето хора на държавна работа, които познавам, работят допълнително. Има събота и неделя, имат грубо 2 месеца ваканция държавните служители. Тези в родния ми град, които знаят добре език или имат някакви други по-специфични компютърни умения, работят и дистанционна работа, останалите нещо в селското стопанство - дали собствено лозе, тютюн, зеленчуци или овошки, или в периода, когато се прибира реколтата си взимат отпуск и работят на надница, но работят допълнително. Никой не е скръстил ръце с мотива, че е на държавна работа и няма време за допълнително. То представям си, ако беше на частна работа (с по-дълго работно време и по-малко отпуск) какво щеше да приказва.

Дъщерята амбициозна, но от какво се съди за амбициите ѝ не става ясно - от това, че искала да следва медицина ли? То и аз искам да стана президент, ама... Не се споменава да получава стипендия за отличен успех, която е около 50 лева месечно, а и самият максимален успех от дипломата е задължителен за кандидатстване на специалности като медицина и архитектура. Не се споменава да поработва през лятната ваканция, след като знае, че не са потънали в пари и спокойно може през лятото да изкара цялата необходима сума за частни уроци. Също така 50 лева е доста висока сума за частни уроци - от висококвалифициран преподавател, подготвящ за кандидатстване в медицинския в Пловдив видях оферта 40 лева за 2 астрономически часа.
И всъщност 250 лева месечно за издръжка на ученик не са толкова малка сума. Ако получава и стипенция, сумата скача още. Аз самата като ученичка съм била на общежитие - със сигурност е много по-евтино от квартира и съм ходила на стол. Получавала съм стипендия за успех, даваха и еднократни суми за участие в олимпиади и състезания. То може и сто лева да даваш за вечеря в ресторант, но като нямаш, си правиш сметката. Със сигурност може да се мине и с по-малко от 7-10 лева на ден за храна.

Кукумицинка, не може издръжката да е 50 лв.
Има минимум. По новия СК от 2009 г.
И той е 1/4 от МРЗ.

250 лв. за дете на 17, на квартира, са абсолютна мизерия! Въпреки, че бащата дава само 100, да кажем и майката толкова.
Не пишете просто да си запълвате времето.

Това дете има учебници, помагала, карта за ГТ, храна, квартира, облекло, лекарства, извънкласни занимания. Дори не слагам забавления!
Стипендиите са от порядъка на 30-40 лв.
Дъщеря ми е с успех 5,86 и получава 33 лв. За 6,00 е 40.

250 лева за дете, на което му плащат квартирата, не е толкова зле. За лични разходи и за храна. Макар че ако взима стипендия и след като раздава флайери, би трябвало да са повече. На 17 години не си спомням да съм имала кой знае какви разходи за лекарства. Повечето на тази възраст без някакви хронични заболявания вероятно също имат само някакви инцидентни настинки и грипове през зимата. На тази възраст са и здравноосигурени. Учебници и помагала не се купуват всеки месец. Дават се помощи в размер на 200 лева, ако не бяха и повече, на учениците при семейства с доход на член от семейството под МРЗ (или някаква подобна сума) всеки учебен срок. За 200 лева може да се закупят учебници, дрехи и обувки за един училищен срок. Едно време такива помощи нямаше. Ако сега, когато е ученичка, не може да се покрият разходите на дъщерята, като студент ще е мисия невъзможна. И семейства с двама родители пак се случва да нямат възможност да плащат за извънкласни занимания - те не са задължителни все пак. Картите за градски транспорт на учениците са за срока и са на смешна цена, ако въобще в населено място има градски транспорт.

Ок, съгласна съм за минимума, който бил 1/4 от МРЗ, но това излиза, че е по-малко от 100 лева, които тя получава в момента от бащата.
Не може да се убеди насила бащата, по съдебен път, че е длъжен да плаща за частните уроци на дъщерята, за извънкласните занимания и за следването ѝ на медицина (ако въобще влезе). Той може единствено по своя воля да даде тези пари, но аз не виждам въобще никаква идея при авторката как би се справила, ако бащата не ги даде парите. Няма някакви планове за допълнителна работа и пр. Дори и по равно да си делят разходите двамата родители за студент по медицина, майката пак не би успяла да отделя достатъчно от заплатата си за половината издръжка, ако получава 500 лв. Оставам с впечатлението, че бащата често дава, щом дъщерята, която не е виждал редовно от 3-годишно дете, щом са разведени от 14 години, редовно му се обажда на него, когато има нужда от пари. И моите родители бяха разведени - не съм се обаждала на баща си изобщо за пари или да му се оплаквам, защото ми беше пределно ясно, че не го интересува и пари няма да даде.

Е кой да плаща квартирата и храната, освен майката, плюс 100-те лв. от бащата.
Затова казвам, че 100+100 са малко.

Такива 200 лв. за учебници няма, не знам откъде ги измисляш?

Разбира се, че квартирата трябва да се плаща, ако наистина няма общежитие и наистина има смисъл да учи в друг град, в противен случай си е незадължителен разход.

За еднократната помощ от социалните - тя май важи само за първокласници, но има еднократни и целеви стипендии в училищата, които се отпускат на нуждаещи се ученици. "Еднократна стипендия може да се отпусне и на ученик, който получава месечна стипендия. За един и същ ученик стипендия се отпуска само веднъж в рамките на един учебен срок и не се извършва класиране."

Абфе историята мирише на вкиснато. И лично на мен ми е писнало от такива.
Тормоза се изразява в недаване на пари. Стига бе.
БНДто плада над присъденото. Значи чудовището и без съд плаща повече.
Звъни му се често. Щом след толкова години му се звъни, значи и странично дава.
Сега обаче плана е сменен и чудовището не ще да играе хорото...За мен нещата изглеждат точно така.
Сметка без кръчмаря си правят авторката и щерката.
Аз ако не мога да пратя сина си в Англия ще бъда ли чудовище?
И ако сина ми си прави сметка за пари и имоти и ме постави пред свършен факт пак може и да не се случи. Нищо, че живее с мен.

Така, много изчетох. Ако тръгна да давам пример за това какво чудовище е , няма да ми стигне форума. Ще дам няколко, Първо, преди да се разведем , направих 5 поредни спонтанни аборта , защото ме чакаше пред университета и се сваляше с колежките ми. Разведохме се и замина за чужбина , не звънеше и не идваше да види детето , не пращаше пари и прочие. 8г ни вест, ни кост. Гледала съм я сама и работех 24/7 за да има тя нормално детство. След което той се появи и започна да пазправя колко добър баща е , идваше, детето беше много отчуждено , да не кажа , не помнеше физиономията му. И той се опитваше да и пълни главата с какви ли не глупости, за да иде да живее с него, предлагаше и пари, играчки. Но аз съм научила добре дъщеря си. Тя оцени всичките ми усилия и обич и остана при мен. След това той започна да и праща по 100лв , тя вече беше 6 клас и и бяха нужни. Съдът му осъди 50лв, защото за онова време били много и аз не исках да завеждам дела и да бъда лошата. Споразумяхме се да плаща 100лв, които да покриват половина от разходите и . Детето живееше с 2лв за училище до 8клас. Носеше дрехи по 1-2-3г. Позволяваше си да ходи на курс по английски. Нищо повече! Та бившия ми "ангел" се ожени за ТРЕТИ път , като детето навърши 3г , той се разведе , преди това си намерил любовница. Сега ще ме питате от къде ги знам тези неща, сприятелих се с бившата му жена. И научих много зверства , правени в тяхната къща, как любовницата му звъняла посреднощ и той лъжел , че е дъщеря ми. И т.н. Та той заживял с нова(приятелка на третата си жена) . Роди им се едно дете , после второ. Той ги зацепи и сега е в Германия. Освен изрод на такъв човек какво друго мога да кажа? Четири деца на произвола на съдбата , израстващи без бащи от малки? А забравих има и извънбрачно. Което даже не познава. Арогантен до безбожие. Детето ми има проблеми с яйчниците и като се спука някоя киста тича в болницата , щото кърви и умира от болка. А здравна каса не покрива лекарствата и лечението . Има разсейки , странични ефекти от хормоналния дисбаланс. В момента е с бучка в лявата гърда и трябва да ходи по лекари. И знаете ли , детето му звъни да си поплаче , че и е тъжно като е сама и се бори с тези неща и той и се репчи и и казва ти реши да си останеш при майка ти, оправяй се и трясва телефона. Чудовище, да , чудовище е. Егото му не му позволява да и звънне , пък камоли да и помогне по някакъв начин. Тя търсеше всякакви начини да си събере пари (преди говоря) и да иде до София да го види и да си види братчетата. Той не благоволяваше да иде да я вземе и от гарата. Знаете ли как просто е искала малко бащино внимание и любов? Аз и казвам , че от такъв човек не може да го получи и да продължи , но детето си е дете. А знаете ли как страдаше, като виждаше останалите деца с бащите им на разходка , на пицария , да ловят риба? Тя стоеше и гледаше през прозореца. Не оправдавайте един нещастник. Толкова болка е причинил на детето ми , колкото никой друг! Благодаря за разбирането от някои хора в темата.