Цитат
Здравейте,
Бях 38 седмица, когато спрях да чувствам ританията на момченцето ми. Отидох в болницата (в USA) и ми казаха че бебето ми е починало и че сте ме подготвят за раждане. Стях да полудея и помолих за секцио, на което ми отговориха че практиката не препоръчва секцио. Попитах ги какъв е смисъла от часове раждане(първа бременност) ако няма да имам на кого да се радвам и кого да прегърна и кого да кърмиа. Отговориха ми че възстановяването след нормално раждане е по-бързо от секциото. Викам си кои ще ми възстанови психическото равновесие???? Никои не го интересува обаче. Добре че се появи съпругат ми, които беше изключително категоричен и успя да ги убеди. Решихме разбира се да направиме аутопсииа, за да се установи причината за смърта. Оказа се пъпната връв. Съпругът ми е видял бебето след като са го извадили, аз съм била така добре дрогирана, че да не виждам и не чувам нищо, на което съм много благодарна. Бях изключително разгневена, иядосана, нещастна. Не исках да имам нищо общо с бебето. Не можех да го понасям за това, което ми причини. Обвинявах го за всичко. Като че ли не можеше да ми даде сигнал че има нещо нередно. После докторите ми обясниха че всичко става за секйнди. Просто мал шанс. Викам си що па на мене....Ама...Искам и да споделя опита ми в болницата. Дадоха ни кутя със снимки на бебето, дрешките, в които го бяха облекли за да го снимат. шапка, коиято му бяха сложили. Бяха му направили отпечатйци на крачетата. Имаше си и пелена, ръчно плетена. Всичко това бяха дарения на добри хора.......Естествено след два дена неуспешни опити да си представия как изглежда бебето, поисках да го видя. Донесоха ми го, кръстихме го по БГ, Александър. Решихме че ще има погребение. И се оказа че в болницата пазят умрелите бебета, докато маиката не реши какво да прави с бебето. Дали в БГ е така? Моят доктор каза че в неговата практика в израждане над 3000 бебета, аз съм им втория слйчаи. Какво ли е съотношението в БГ?
И как ще се справя при следваща бременност? Изминаха 8 месеца и още боли, и сигурно сте боли докато умра.
Бях 38 седмица, когато спрях да чувствам ританията на момченцето ми. Отидох в болницата (в USA) и ми казаха че бебето ми е починало и че сте ме подготвят за раждане. Стях да полудея и помолих за секцио, на което ми отговориха че практиката не препоръчва секцио. Попитах ги какъв е смисъла от часове раждане(първа бременност) ако няма да имам на кого да се радвам и кого да прегърна и кого да кърмиа. Отговориха ми че възстановяването след нормално раждане е по-бързо от секциото. Викам си кои ще ми възстанови психическото равновесие???? Никои не го интересува обаче. Добре че се появи съпругат ми, които беше изключително категоричен и успя да ги убеди. Решихме разбира се да направиме аутопсииа, за да се установи причината за смърта. Оказа се пъпната връв. Съпругът ми е видял бебето след като са го извадили, аз съм била така добре дрогирана, че да не виждам и не чувам нищо, на което съм много благодарна. Бях изключително разгневена, иядосана, нещастна. Не исках да имам нищо общо с бебето. Не можех да го понасям за това, което ми причини. Обвинявах го за всичко. Като че ли не можеше да ми даде сигнал че има нещо нередно. После докторите ми обясниха че всичко става за секйнди. Просто мал шанс. Викам си що па на мене....Ама...Искам и да споделя опита ми в болницата. Дадоха ни кутя със снимки на бебето, дрешките, в които го бяха облекли за да го снимат. шапка, коиято му бяха сложили. Бяха му направили отпечатйци на крачетата. Имаше си и пелена, ръчно плетена. Всичко това бяха дарения на добри хора.......Естествено след два дена неуспешни опити да си представия как изглежда бебето, поисках да го видя. Донесоха ми го, кръстихме го по БГ, Александър. Решихме че ще има погребение. И се оказа че в болницата пазят умрелите бебета, докато маиката не реши какво да прави с бебето. Дали в БГ е така? Моят доктор каза че в неговата практика в израждане над 3000 бебета, аз съм им втория слйчаи. Какво ли е съотношението в БГ?
И как ще се справя при следваща бременност? Изминаха 8 месеца и още боли, и сигурно сте боли докато умра.
Трябва да минеш някак си през този период-ако трябва и чустваш иди на психолог, но истината е че колкото по-бързо забременееш и родиш едно сладко бебче -тогава ще си преодоляла по-голяма част от мъката-това е което аз мисля. Аз вече имам момченце на година и половина и сега съм бременна втори път и ми е много по-лесно, макар че не можаха да чуят тоновете миналата седмица , но ще видим тази-сега съм в 11г.с. и ми остават ако всичко е наред с тоновете още 6 да знам че всичко е наред но наистина далея не е кошмарно както преди като детенцето е там. Миличка, още е рано но аз така виждам-възстанови се за 5-6 месеца и пак-иначе ще те изяде мъката... 
Не знам как си успяла да събереш сили и да си го поискаш.Незнам. Аз може би не бих могла...Трябва да си много силен човек! 
,и ти желая успех. 
. Аз също бях силно под влиянието на медикаменти, но си гушках бебочетата 2 часа и не съжалявам нито миг...От това, което съм чела за в БГ, не съм много очарована и се благодаря на Господ ,че поне получих човешко отношение в болницата и погребалното буро 