9 месеца напразно

Kichka
Съжалявам и много се ядосвам на Американските лекари!
И аз бях бременна в 22 седмица не видяха отлепена плацента, но мислих че само в България има лекари които отгоре, отгоре преглеждат!
Бъди силна и върви само напред !
И скоро да си отново бременна! Аз чакам да минат 3 менстурации!
и да започна отначало и дано всичко се нареди добре!

Мила,много съжалявам за загубата!Стискам палци скоро да се вклучиш с новината,че вече чакате бебче и то да бъде най-здравото и красиво същество,което си виждала!

Ужасно съжалявам... нямам думи! преживяла съм това, което на теб ти се е случило! Говорете за бебчо, за да преодолеете наистина шока! не както ние - четири години се правехме все едно нищо не е станало, а още ни боли жестоко!!!
УСПЕХ!!! И скоро да се похвалиш с нова бременност и бебче!!! желая ти го от все сърце!

Както споменах и преди, не обвинявам лекарът в никакъв случай. Нямаше той как да знае че бебето се е оплело, не ми е правил сонограм за да има съмнения, не е и имало причина за сонограм всичко си ми беше наред......Просто мал шанс според мен....

Разплака ме твоята история но реших да отговоря и да ти вдъхна кураж и смелост за да продължиш напред.Аз също съм минала по този път.В първата ми бременност в 8м. се откри че имам гестационен диабет да ама бебчето ми беше вече умряло.Родих нормално но аз си знам какъв ав беше.След година и половина се появи голямата ми дъщеря вече 15годишна.Исках да имам и друго дете и родих още едно момиченце.За съжаление тя беше с много увреждания и живя до5годинки.Много време ми трябваше за да се преборя със страха но сърцето ми жадуваше за дете.Сигурна съм че мечтите идващи от сърцето винаги се сбъдват и сега след 3-то секцио имам дъщеричка вече на почти 2год.
Често си спомням за първото си раждане и почитам тази дата.Дори и да имам други деца това бебе заема специално място в сърцето ми.
Съжалявам за това което си преживяла .

Миличка, като чета това твое писмо моите очи се пълнят със сълзи ,защото и на мен преди девет месеца ми се случи да загубя бебето си,една съседка роди с мен през един ден и сега като излиза със него , аз се крия да не ги засичам защото много ме боли ,моето бебе щеше да е на възраст колкото нейното, но бърша сълзите и отминавам защото вярвам ,че това щастие ще ме сполети скоро, въпреки ,че преди една седмица направих спонтанен аборт, така че плачи си , сълзите успокояват но имай надежда, не мисли лоши работи, защото лошото отива там гъдето го викат, мисли положително и горе главата ,знам ,че ще успееш

Здравей и от мен!
Приеми и моята подкрепа и съчувствие. Аз минах през тоя ад в 33 седмица, 2 дни преди да настъпи новата година, която смятах, че ще е най-щастливата в живота ми. Но аз родих дъщеря си без никаква упойка. Спомням си всяка дума на доктора и екипа. Често, много често тези неща кънтят в главата ми. Спомням си опънатата физиономия на наблюдаващия ме гинеколог, когато ми правеше ехографа, лицето на докторката в родилно, когато ми каза най-страшната истина. Помня всяка ужасна подробност от времето, през което раждах, данните за бебето... Всичко... Не знам кава е причината бебетата да си омотават пъпната връв. До днес се питам защо точно на мен ми се случи това. Но точно една седмица преди да стане в отчетния форум на февруарчетата съм написала колко ме е страх да не си увие пъпната връв с тия интензивни движения. Как ми е хрумнало? Кой ми е подсказал какво ще преживея??? И как да си наложа да бъда спокойна, за да получа отново шанса да стана майка? Не съм престанала да мисля за следващо дете. Знам, че така няма, пък и не искам да забравя първата си рожба, която е ангел. Казват, че Бог събира армията си от ангели сред най-добрите... Може и така да е.
Днес е Разпети петък... Предстои Великден - най-светлият празник в календара на православието, денят на победата на живота над смъртта. Пожелавам на всички майчици, преживели загубата на своите дечица, да възкресят надеждата си и вярата в живота. Според един приятел, свещеник, нашите деца са по-добре там, при Господ, бдят над нас и ни очакват... 

Съжалявам много мила!Тук всички сме преживели тежката загуба.Ние започнахме опита за второ бебе 5 месеца след раждането на първото и на вторият месец се получи.Виж какво хубаво момиченце имам сега. Болката никога няма да ни отмине , но има една усмивка , която ме кара отвреме-навреме да забравям .

Понякога преди се обвинявах че не 'родих' нормално а секцио, но едва ли някога щях да забравя напъните, през които трябваше да мина за първо раждане и най-вече тишината след раждането, няма бебешки плач, няма търчане около рязане на пъпната връв......Само тишина и репликата от доктора 'пъпна връв двойно омотана около вратът'...... И сега си мисля че ми беше правилна преценката, съпругът ми и до сега сънъва кошмари от секциото, виждайки бебето омотано като змия че го е омотала....