Мотивацията и успехът

  • 17 617
  • 498
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 12 374
Аз навремето съм учила в американско училище, и там мантрата беше You can do it. За всичко. Този краен позитивизъм обаче има и тъмна страна - когато все пак не успееш, чувството за провал е в пъти по-голямо и завладяващо от нормалното. Чувстваш се като..не знам как да ви обясня точно - абе все едно си предал родителите си, учителите, съучениците, всички. Все едно си предал целия свят. Много, много е трудно за едно десетгодишно хлапе да успее да отхвърли самообвиненията и да повярва пак в себе си, казвам ви го от личен опит.

Едно от най-ценните неща, на които можем да научим децата си е да опознаят добре себе си. Това включва и силните, но и слабите им страни. Провалът е задължителна част от живота - който се справя добре с него, ще се справи и с успехите, без да изгори. Клише, но вярно.

# 31
  • София
  • Мнения: 39 037
Аз си се мотивирам - поставям си някакви задачки и си ги изпълнявам. Вече престанах да се сравнявам с другите и в този смисъл успехите ми също са си за мен.

Ппеди 10тина години се захванах с една област и доста се опитвах да пробия. Но наскоро разбрах, че в България няма как да стане. Така че зарязах нещата и започнах наново друго.

# 32
  • Мнения: 1 487
Мотивират ме вярата и доверието на близките ми в мен, а също и страхът да не ги разочаровам. Също така сладкото чувството на удовлетворение след всяка успешно завършена задача и примерите на други личности, които са успели в някаква област, отново биха ме стимулирали да се концентрирам върху собственото ми развитие и биха ме подтикнали да напусна зоната си на комфорт.  

# 33
  • Мнения: 12 473

Едно от най-ценните неща, на които можем да научим децата си е да опознаят добре себе си. Това включва и силните, но и слабите им страни. Провалът е задължителна част от живота - който се справя добре с него, ще се справи и с успехите, без да изгори. Клише, но вярно.

Точно така мотивирах моето дете.
И му гласувах доверие след това..
А той сам си избра пътя, седна си на задника и успя да влезе точно това, което искаше.

# 34
  • София
  • Мнения: 1 017
Имам ли желание за нещо, тогава се мотивирам, нямам ли... насилвам се, ако трябва да се свърши.
Съгласна съм с едно по-горно мнение на Мамасита, за продуктивните, но работещи без желание специалисти, много ми е познато това... За мене също е важно човек да познава себе си и да преценява правилно какво може и какво не, няма смисъл да се насилваме да правим неща, които не можем, например аз много обичам да пея, но уви... съм като една средна статистическа гарга. Ами колкото и да се мотивирам и да искам пея, знам, че няма да се получи, та не се и опитвам.
Важно е родителите да успеят правилно да преценят какво умеят децата им, а не да им втълпяват в главите - "Маме, ти можеш всичко, ти си най-умен и прочие, и прочие..." С това, което сте казали по-горе по въпроса съм напълно съгласна.
Иначе и аз съм мързел като Таис.  Wink Та понякога имам нужда от шамар  Laughing

# 35
  • Мнения: 30 802
Не че не се налага да си способен да работиш и без желание, но не трябва това да ти е основата на живота и твоята идентичност. Тоест не може да се бориш за лъскава кола и наглед хубав живот, ако работата ти е съвсем душеубийствена. Ако не те кефи да бачкаш особено, може например да си разрешиш да не се стремиш към толкова висок материален статус.

Относно пеенето- пей в хор, ще звучи добре.

# 36
  • София
  • Мнения: 478
Аз навремето съм учила в американско училище, и там мантрата беше You can do it. За всичко. Този краен позитивизъм обаче има и тъмна страна - когато все пак не успееш, чувството за провал е в пъти по-голямо и завладяващо от нормалното. Чувстваш се като..не знам как да ви обясня точно - абе все едно си предал родителите си, учителите, съучениците, всички. Все едно си предал целия свят. Много, много е трудно за едно десетгодишно хлапе да успее да отхвърли самообвиненията и да повярва пак в себе си, казвам ви го от личен опит.

Едно от най-ценните неща, на които можем да научим децата си е да опознаят добре себе си. Това включва и силните, но и слабите им страни. Провалът е задължителна част от живота - който се справя добре с него, ще се справи и с успехите, без да изгори. Клише, но вярно.

+1
Имаше тема в Клю-то за Вредата от положителното мислене. Безкрайното надъхване може да ти изиграе много лоша шега, когато се сблъскаш с обективната действителност.

Преди сто  години, като типична млада бунтарка, се мотивирах много силно ако ми се каже "Ти не можеш, ти не ставаш!" Така напук изкарах шофьорските курсове - само за да докажа на баща ми, че мога (така и никога не отидох до КАТ да си взема документите и тапия все още нямам, не ми и трябва).
Сега ми е необходима много по-дълбока и смислена мотивация, чисто моя си, несвързана с външни прояви, деца и прочие. Понякога губя пътя, но пък обикновено в такива моменти виждам знаци, които ме връщат обратно.

# 37
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Kogато виждам резултата или поне развитие/дествие Simple Smile
но пък ,  като се замисля  най-успелите са се проваляли не един път  Hug
Значи вярата в себе си и това което правиш  Peace  са едно от  ключетата Simple Smile

# 38
  • Мнения: X
Вие май са самомотивация говорите. Всъщност не знам дали има такава българска дума. За нея е ясно, трябва да успееш, освен ако не решиш да се ползваш от успеха на половинката и/или семейството си. Може пък и да не трябва да успееш. Познавам доста такива хора и май повечето са щастливи.

Външен източник на работа може да ме мотивира само с пари и евентуално всякакви добри условия за работа. Само заради работата не се мотивирам, освен ако не е в помощ на приятел/роднина.

# 39
  • Мнения: 30 802
Категориите "щастие" и "успех" не се припокриват напълно. Понякога е много мъдро да се предадеш и да спреш да гониш някои цели.

# 40
  • Мнения: 14 478
Категориите "щастие" и "успех" не се припокриват напълно. Понякога е много мъдро да се предадеш и да спреш да гониш някои цели.
Щом си спрял да ги гониш, значи не са ти били нужни. По пътя, както знаем, повечето ненужни неща изпадат...

# 41
  • София
  • Мнения: 1 017
Скрит текст:
Не че не се налага да си способен да работиш и без желание, но не трябва това да ти е основата на живота и твоята идентичност. Тоест не може да се бориш за лъскава кола и наглед хубав живот, ако работата ти е съвсем душеубийствена. Ако не те кефи да бачкаш особено, може например да си разрешиш да не се стремиш към толкова висок материален статус.

Относно пеенето- пей в хор, ще звучи добре.
Съгласна съм с тебе за работата, определено не ми е основата на живота и не ми определя идентичността, даже идентичността ми няма много общо с професията, но това е друг въпрос. Цели не гоня, особено високи, по отношение на работата, така че... но и не съм амбициозна, затова и си седя там където съм, защото общо взето ми е добре.
За пеенето - може и така да е, но съм преценила, че няма смисъл да се бутам там, където не ми е мястото. Дадох го за пример за правилна преценка на способностите.
Общо взето в тази тема съм много съгласна с нещата, които казваш, както и с Таис.

# 42
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Много дълго време не осъзнавах, че съм амбициозна. Просто смятах че това е нормалният подход към живота. Но ей го на - оказах се такава Mr. Green

Мотивират ме страшно много другите хора. Няма начин да гоня цел, някой да я е постигнал, и да се откажа. Щом един успял, значи и аз мога, останалото са извинения.
Когато искам нещо винаги се сравнявам с хората, които вече го имат - какво правят, как го правят, и къде аз бъркам та да не го имам. Коригирам каквото се налага, и продължавам.
Никога не преследвам цел, която не искам наистина. Просто си ценя усилията, времето и нервите Wink

Относно последните коментари - работата трябва да ми носи удоволствие. Ако не носи я сменям (ако трябва се и преквалифицирам). Когато изкарвам по-голямата част от деня в дадена роля някак много гаден ще ми е живота ако не обичам това, което правя Confused
Успехът винаги ми носи щастие. Но щастието ми не зависи само от успехи Peace

# 43
  • Мнения: X
Противоречиш си. Хем не преследваш цел, която не искаш, хем силно желаеш постиженията на другите. С две думи - преследваш чуждите цели. Извини ме, но от това по-жалко, няма накъде. Освен ако просто не знаеш какво искаш, което е далеч по-добре.

# 44
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Хем не преследваш цел, която не искаш, хем силно желаеш постиженията на другите.
Мислех, че се подразбира - да, знам какво искам.
Не ме интересуват особено разните постижения на другите, интересува ме моите цели как да постигна. И в това отношение са ми мотивация тези, които вече са постигнали това, което преследвам Wink
Да преследваш нечии чужди цели означава да живееш нечии чужд живот. За което съм съгласна с теб - жалко е Tired

Общи условия

Активация на акаунт