Както казват тук мотивацията е колко е голям чийза (сиренцето). Та така и при мен. На моменти самомотивацията е която взема прогрес.
- Публикувана: 18 окт. 2015, 21:46 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2015, 17:11 ч.
Мотивацията и успехът
Мен ме мотивира представа какво щеше да е сега ако преди 2 години бях започнала да се трудя по въпроса. Естествено, ако е за някоя нова идея, е малко видоизменено. Какво ще бъде СЛЕД две години ако сега започна да се боря? Другото, което ми дава сила, са познатите ми. Малко или много ги възприемам като конкуренция и това ме стимулира да бъда по- добра от тях. 
При има парадокс. Мотивира ме мисълта, че животът няма да свърши утре и е добре да положа усилия, за да ми е добре като одъртея и в следващия момент, когато полагам усилия се старая все едно утре ще умиргам. Понякога давам максимума от себе си, понякога ми стига и да направя минималното, за да се чувствам добре, защото все пак съм направила нищо.
Мислила съм си, че само шофирането не е за мен, бях се отчаяла, никога не съм разсъждавала като шофьор, докато се возих дори не бях забелязала, че над някои от големите светофари в града има пътни знаци. Буквално съм си блъскала главата във волана, докато се науча на някои неща. Много трудно приемам, когато не се справям с нещо. Избива ме на агресия и рев. Свикнала съм все да печеля.
Точно в тоя момент ме мотивира мъжът ми, като ми обясни като децата, че хората сме различни. Ако той можел да шофира е, защото го прави от 15г., а аз съм искала да се науча за 3 дни. И в друго съм по-добра и т.н. 
Научих се на търпение, в момента не съм перфектния шофьор, обаче ме удовлетворя факта, че се научих да не се ядосвам на пътя и да бъда спокойна.
С всичко се справям, но с много задачи ме яхват нервите, когато не се справя отраз. И това го отчитам като грешка, защото на времето все са ме хвалили, че съм умно момиче и съм израстнала с мисъл и претенции.
А, колкото и да е умен човек, животът често иска и други неща.
Мислила съм си, че само шофирането не е за мен, бях се отчаяла, никога не съм разсъждавала като шофьор, докато се возих дори не бях забелязала, че над някои от големите светофари в града има пътни знаци. Буквално съм си блъскала главата във волана, докато се науча на някои неща. Много трудно приемам, когато не се справям с нещо. Избива ме на агресия и рев. Свикнала съм все да печеля.
Точно в тоя момент ме мотивира мъжът ми, като ми обясни като децата, че хората сме различни. Ако той можел да шофира е, защото го прави от 15г., а аз съм искала да се науча за 3 дни. И в друго съм по-добра и т.н. Научих се на търпение, в момента не съм перфектния шофьор, обаче ме удовлетворя факта, че се научих да не се ядосвам на пътя и да бъда спокойна. С всичко се справям, но с много задачи ме яхват нервите, когато не се справя отраз. И това го отчитам като грешка, защото на времето все са ме хвалили, че съм умно момиче и съм израстнала с мисъл и претенции.
А, колкото и да е умен човек, животът често иска и други неща.
Абе на мене много ми се искаше да уча в чужбина 90те години, ама си останах с обикалянето около Британския съвет. Просто нашите не можеха да извадят онези пари. Така че някои неща просто не могат да се случат, ако ще да се разкъсаш.
Впрочем основният ми демотиватор и диментор беше баща ми. Аз все споделях с родителите си нови идеи за бъдещето си, а той ме мачкаше, като ми казваше, че няма да станат. Затова реших тотално да го игнорирам и да си вървя по мой път. Вътрешната ми мотивация е никога да не спирам. Вървя, падам, ставам, продължавам с нещо ново, но не спирам.
Впрочем основният ми демотиватор и диментор беше баща ми. Аз все споделях с родителите си нови идеи за бъдещето си, а той ме мачкаше, като ми казваше, че няма да станат. Затова реших тотално да го игнорирам и да си вървя по мой път. Вътрешната ми мотивация е никога да не спирам. Вървя, падам, ставам, продължавам с нещо ново, но не спирам.
"С всичко се справям, но с много задачи ме яхват нервите, когато не се справя отраз. И това го отчитам като грешка, защото на времето все са ме хвалили, че съм умно момиче и съм израстнала с мисъл и претенции. "
О, това за жените е огромна мечешка услуга. По принцип над 80% от момичетата се справят добре в училище, защото е затворена среда, с ясни очаквания. Излизаме и си мислим, че сме умни и можем да решаваме реални проблеми с това, което знаем...само че се оказва, че не можем. Оказва се, че понякога бачкатори с техникум са по-досетливи и находчиви от нас.
И аз точно заради това късно и бавно се научих да шофирам- просто нямаше учебник, от който да научиш всичко, да го приложиш и да получиш шестица.
О, това за жените е огромна мечешка услуга. По принцип над 80% от момичетата се справят добре в училище, защото е затворена среда, с ясни очаквания. Излизаме и си мислим, че сме умни и можем да решаваме реални проблеми с това, което знаем...само че се оказва, че не можем. Оказва се, че понякога бачкатори с техникум са по-досетливи и находчиви от нас.
И аз точно заради това късно и бавно се научих да шофирам- просто нямаше учебник, от който да научиш всичко, да го приложиш и да получиш шестица.
Сирена, и не само това. Учебника го изядох, отдава ми се да помня и на изпита в ДАИ , листовките ги взех без грешка отраз. Ревеше ми се след месец, когато взех проклетата книжка. Защото умението за шофьор и да преценяш на време ситуациите не го пише никъде.
Ето тук, ако нямаше кой да помага и да мотивира, сигурно щях да се откажа.
И най-вече да се преборя със страха.
Ето тук, ако нямаше кой да помага и да мотивира, сигурно щях да се откажа.
И най-вече да се преборя със страха.
Е как не мога ще е равно на не искам? Много често не мога е напълно обективно и светът щеше да е по-добро място ако повече приемаха този факт и се занимаваха с каквото наистина могат.
Не мога = не искам.
Не за всичко.
Аз не мога доста неща, знам и хич не си ги поставям като цели.
Но пък за тези, които знам, че мога, няма не искам.
Мен основно ме мотивира детето.
След като станах майка, се учудих колко неща мога, за които просто не съм предполагала, че ще успея да направя.
Вътрешната ми мотивация е никога да не спирам. Вървя, падам, ставам, продължавам с нещо ново, но не спирам.
Така съм и аз
Като се зареди един период на спокойствие и започват да ме сърбят ръцете да задвижда нещо напред - тази година ми беше спокойна, така че мога само да предполагам с какви чудеса ще се зарадвам през следващата Вътрешната ми мотивация е никога да не спирам. Вървя, падам, ставам, продължавам с нещо ново, но не спирам.
Така съм и аз
Като се зареди един период на спокойствие и започват да ме сърбят ръцете да задвижда нещо напред - тази година ми беше спокойна, така че мога само да предполагам с какви чудеса ще се зарадвам през следващата Ха дано. На мен лятото ми беше ужасно застояло, затова сега ми се иска всичко да се движи! Но става малко бавно. Но пък трябва да видя колко мога да поема и да си направя правилната програма.
Съгласна съм с Мамасита тук. Говорила съм си с мои студенти точно за това схващане, което се набива в главите на младите хора, че всичко могат/всичко е възможно - те го нарекоха непочтено и опасно. Всеки човек има лимити и е много по-полезно някой дружелюбно и с любов да ти ги посочи - а не възторжено да ти вика в ухото, че си супер и че можеш да постигнеш в-с-и-ч-к-о. Ми не можеш. И когато го осъзнаеш, боли.
Кой пък набива подобно нещо в главите на младите? В живота ми никой не ми е казвал подобно нещо...
Препоръчани теми