Медикаментозен аборт - моят личен опит и преживяване

  • 450 424
  • 3 464
  •   2
Отговори
# 3 405
  • Мнения: 280
Стандартните лекарства, които изписват за МА не са подходящи за кърмачки, тъй като преминават в кърмата. Пише го и на листовките (специално на Мифегин и Топогин). Евентуален вариант е кърмата да се цеди и да се изхвърля за известен период докато организмът се изчисти от лекарствата, но най-добре консултация с лекар да потвърди.

# 3 406
  • Ст Загора
  • Мнения: 10 253
А вагинално да де сложи?

# 3 407
  • Мнения: 1 949
Здравейте ,някой правил ли е МА ,докато кърми ? Уж прегледах страниците доста назад ,но не видях някой да е писал . Благодаря

Аз съм правила МА докато кърмя, трябваше за седмица да преустановим кърменерто заради лекарствата, но моята беше на 10м и тази една седмица реално спряхме кърменето, защото и кърмата беше значително намаляла заради бременността предполагам. Та мина на АМ през това време, беше труден процес, но държах да получава мляко възможно най - близко до кърмата.

# 3 408
  • Мнения: 3
Здравейте ,някой правил ли е МА ,докато кърми ? Уж прегледах страниците доста назад ,но не видях някой да е писал . Благодаря

Аз съм правила МА докато кърмя, трябваше за седмица да преустановим кърменерто заради лекарствата, но моята беше на 10м и тази една седмица реално спряхме кърменето, защото и кърмата беше значително намаляла заради бременността предполагам. Та мина на АМ през това време, беше труден процес, но държах да получава мляко възможно най - близко до кърмата.

Моето момиченце е на 1г2м , тя друго освен кърма не признава Sad И по друг начин освен на гърда не заспива. Sad Час за АГ успях да си запазя чак за сряда ,а до тогава ще се побъркам... Не искам да спирам да я кърмя ,това си е нашата връзка 😥

# 3 409
  • Мнения: 1 949
Здравейте ,някой правил ли е МА ,докато кърми ? Уж прегледах страниците доста назад ,но не видях някой да е писал . Благодаря

Аз съм правила МА докато кърмя, трябваше за седмица да преустановим кърменерто заради лекарствата, но моята беше на 10м и тази една седмица реално спряхме кърменето, защото и кърмата беше значително намаляла заради бременността предполагам. Та мина на АМ през това време, беше труден процес, но държах да получава мляко възможно най - близко до кърмата.

Моето момиченце е на 1г2м , тя друго освен кърма не признава Sad И по друг начин освен на гърда не заспива. Sad Час за АГ успях да си запазя чак за сряда ,а до тогава ще се побъркам... Не искам да спирам да я кърмя ,това си е нашата връзка 😥
За една седмица ще трябва да преустановите, просто са вредни лекарствата и кърмата става токсична за детето, може да цедите, за да подържате лактацията и после да се върнете към кърмене щом това искате.
Моята заспиваше с кърмене и в просъница я местех в леглото и, реално на гърда от 5ти месец спрях да я приспивам, за да не стане силна асоциациация за сън, Ам не беше пила от раждането си, отказваше го категорично, за това казвам че беше мъчителен процес и за двете ни, тя ме търси аз не мога да и дам.. шише не искаше.. нямаше вкарана и вечеря.. понякога се будеше и нощем за кърмене (никнеха и зъби), та съм давала млечно пюре, за да не плаче от глад, след 10 -14 дни пропи козе АМ обиновенното го отказваше, чак след месец пропи и обикновенно, но определено не пиеше толкова колкото, ако я кърмя. Но както казах още няколко дни преди да разбера че съм бременна кърмата беше намаляла и тя за вечерното плачеше че няма и оставаше гладна, а аз се чудех какво става. Ако намерите по - ранен час ще е добре. Така ще ви е по - бързо и леко

# 3 410
  • Мнения: 24
Здравейте, на 35 години съм и съм бременна в 7ма седмица и 5 ден. Имам медикаментозен аборт на 32 години, и още нямам деца. Винаги при бременност се ошашквам и започвам да се съмнявам в мъжете до себе си, макар да съм с тях повече от година и живеем заедно. Обмислям втори път медикаментозен аборт, но не мога да си представя отново да мина през това. Искам да задържа бебчето и не искам да минавам през аборт, но при мисълта  да задържа дтео с този човек съшо не ми олеква. Чувстам се подтисната и сякаш взимам решение за дете от напрежение за годините, не по любов. Държа да уточня, че човека до мен е изклщчително подкрепящ и иска бебето. Само че аз не мога да изпитам радост, а изпитвам тъга и съмнение това ли е "моят човек".
Имам 2 въпроса:
1) възможно ли е хормоните да ми играят лоша шега и има ли и други от вас, които са се чувствали така, но са решили да запазят бебчето и страховете им са отминали и сега са щастливи?
2) в 8ма гестационна седмица късно ли е за медикаментозен аборт. Сакчето е около 2.8-3 см.

Благодаря! и моля не ме съдете!

# 3 411
  • Ст Загора
  • Мнения: 10 253
User001 ами аз винаги имам този страх . С един човек съм и всичките ми анорти са с дете от него. Но те са спонтанни повечето с кюретаж.  Последният с топогин.
На 36 съм без дете  ....
В 8 сед не е  късно .

# 3 412
  • Мнения: 24
User001 ами аз винаги имам този страх . С един човек съм и всичките ми анорти са с дете от него. Но те са спонтанни повечето с кюретаж.  Последният с топогин.
На 36 съм без дете  ....
В 8 сед не е  късно .

Благодаря ти за коментара! Искам да премина през страха, за човека, защото в крайна сметка никой не може да даде дългосрочна гаранция за каквото и да било, а бебчето си е бебче.
Просто не мога да си обесня защо точно в този момен изпитвам тъга и неприазън към човека, вместо радост и споделеност. Той е по-щастлив от мен в тази ситуация. Дано успея да заобичам бебчето и човека, защото тези емоции и мисли за аборт ще ме побъркат, а не искам да отлагам бременноста и да започвам от начало със срещите, търсене на мъж и на идеалниата ситуация и човек.
Ако някой е преминал през тези емоции и са завършили с щастлив край споделете. Притеснявам се, че ако реша да задържа детето ще е в тъга, и дали ще го обичам достатъчно. Не искам да психясвам, но натам съм тръгнала...

# 3 413
  • София
  • Мнения: 12 214
Не мисля че хора без професионалент опит в тема за аборт биха ви дали отговор. Препоръчвам да се свържете с психолог, мога да препоръчам репродуктивен такъв, с когото да успеете да изкопчите от къде идва този страх, непризян и да се опитате да го отработите и да вземете решение за себе си. Макар да е доста дълъг процес и може и да не разполагате с такова време, хубаво е да го задействате

Тук в темата има жени с различни истории, половината сме искали бебето и се е наложило аборт, другите им се е наложило аборт... Всеки ще погледне през собствената си призма и ще е трудно да не е субективен

# 3 414
  • Ст Загора
  • Мнения: 10 253
User001 ще го обичаш!  Сега ти е объркано .

# 3 415
  • Мнения: 24
Не мисля че хора без професионалент опит в тема за аборт биха ви дали отговор. Препоръчвам да се свържете с психолог, мога да препоръчам репродуктивен такъв, с когото да успеете да изкопчите от къде идва този страх, непризян и да се опитате да го отработите и да вземете решение за себе си. Макар да е доста дълъг процес и може и да не разполагате с такова време, хубаво е да го задействате

Тук в темата има жени с различни истории, половината сме искали бебето и се е наложило аборт, другите им се е наложило аборт... Всеки ще погледне през собствената си призма и ще е трудно да не е субективен

Съгляасна съм с теб! Ако имаш контакт на добър психолог ще съм благодарна! Имам нужда от подкрепа в този момент! Доколкото до коментарите на другите - аз търся чужди опитности. Най-вече подобни на моите - страх и съмнение" в мъжа" коеот се обостря в този момент и дали има истории с щастлив край въпреки страховете.
А доколкото до МА, докторката, която ме наблюдаваще преди и ми изписа хапчетата каза, че практикува МА до 8ма седмица... което при мен е след 2 дни, а не мога да се реша.... други доктпори казват, че може до 9 та или 12та дори, но според мен след 9та е прекалено рисково...

User001 ще го обичаш!  Сега ти е объркано .
Предполагам говориш за бебето! Благодаря ти, надявам се да е така, а да не изпадна в безкраен ад и да трябва да се разделя с мъжа....

# 3 416
  • София
  • Мнения: 12 214
Мисля че беше до някакви дни , не е до еди коя си седмица, виж в листовката. Ще ти пусна на лични името на психоложката.

# 3 417
  • Ст Загора
  • Мнения: 10 253
User001 За бебето говоря ... Аз съм дете без баща . Майка ми е била с няколко спонтанни аборти.  Можело е да ме махне ... Била е на 36 г когато забременява. Нямам братя и сестри.
Но ти си решаваш всъщност дадох моето мнение.

Последна редакция: вт, 05 авг 2025, 14:38 от nasito8988

# 3 418
  • Мнения: 24
User001 За бебето говоря ... Аз съм дете без баща . Майка ми е била с няколко спонтанни аборти.  Можело е да ме махне ... Била е на 36 г когато забременява.
Но ти си решаваш всъщност садох моето мнение

Разбира се, че споделяш мнение! Благодаря ти за което. И оценявам, че сподели, че имаш подобни страхове по отношение на партньора, както и аз. Поне знам, че не съм полудяла, а и други са го изпитвали!
Успех и на теб!

# 3 419
  • Мнения: 196
Здравейте, на 35 години съм и съм бременна в 7ма седмица и 5 ден. Имам медикаментозен аборт на 32 години, и още нямам деца. Винаги при бременност се ошашквам и започвам да се съмнявам в мъжете до себе си, макар да съм с тях повече от година и живеем заедно. Обмислям втори път медикаментозен аборт, но не мога да си представя отново да мина през това. Искам да задържа бебчето и не искам да минавам през аборт, но при мисълта  да задържа дтео с този човек съшо не ми олеква. Чувстам се подтисната и сякаш взимам решение за дете от напрежение за годините, не по любов. Държа да уточня, че човека до мен е изклщчително подкрепящ и иска бебето. Само че аз не мога да изпитам радост, а изпитвам тъга и съмнение това ли е "моят човек".
Имам 2 въпроса:
1) възможно ли е хормоните да ми играят лоша шега и има ли и други от вас, които са се чувствали така, но са решили да запазят бебчето и страховете им са отминали и сега са щастливи?
2) в 8ма гестационна седмица късно ли е за медикаментозен аборт. Сакчето е около 2.8-3 см.

Благодаря! и моля не ме съдете!
Мисля, че във вашата ситуация е добре да обмислите добре вариантите, защото идва момент, когато опитите за деца стават трудни..... Сигурност в живота за нищо няма, но има моменти, които назад не могат да се върнат. Вие си знаете най-добре положението, разбира се. Успех Ви пожелавам!
П.С Да, хормоните започват да играят много върху поведението ни, cтаваме по-чувствителни към всичко.

Последна редакция: вт, 05 авг 2025, 18:07 от Just а Woman

Общи условия

Активация на акаунт