Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Ходи по оградата и отива у съседите, гледа нахално като го викам и никаква реакция. Няколко сутрини аха да закъснея за работа, и му казвам:''ей, гледам те'' и му показвам военен жест с пръсти за по-сигурно, но той даже не мига. Обещах му че ще го заключа вън следващия път и дано му мине катерица път. 
До последно се бори милата. Намерих я просната на земята примръзнала, три часа след като ги бях оставила с майката в кухнята. Имам бебе на 10 месеца и съм като с вързани ръце. Не ме оставя да помръдна без него. Не можах да обърна достатъчно внимание на котетата, а какро казах, майка им се оказа и тя неопитна. Чистеше ги и котетата оставаха целите мокри. Дупетата им подути от диарията. Тъкмо положението беше почнало да се оправя и хоп - калицивирус! Милинките просто отслабнаха заради това, че не се хранеха добре и не можаха да го преборят. Майката ги кърмеше по 3 минути и после внезапно ставаше да търси храна и малките не се нахранваха. Какво ли не им купих - и паучове и вет. Гранули за майката. Последно другото малко яде с мен телешко кюфте и риба тон - трохички, но яде и 6 часа алед това нямаше диария. Мислех си, че майката го е кърмила и топлила докато аз съм в другата стая с детето. И като влязохме в кухнята за следващото хранене на сина ми и като видях шушулката на земята, веднага закопчах детето на стола и я взех под блузата си. Не дишаше, не виждах сърдечен ритъм. И алед около 20 секунди допир с мен потрепна - коремчето и потрепна и почна да диша. Измих я и с топла водичка и пак под блузата - свести се, даже измяука, но очичките и главичката й вече не й държаха. Два часа се бори да диша, но вируса довърши отслабналото й телце. 
, направила си каквото е можело. Да почиват в мир душичките! 
