За образователните системи по света и у нас

Учителката в БГ на детето Юна е не само провал като психолог, но и като педагог. Не ми побира умът какво трябва да НЕ са направили в час, за да дава домашни по 40 страници за уикенда. За мен това ясно сочи, че учителят не успява така да предаде материала, че децата да го усвоят и упражнят.
Ние имаме познати с дете с дислексия. Ходи на логопед и след като окончателно го диагностицираха, родителите говориха с класната. Споделиха препоръките на логопеда и учителката активно им съдейства. Засега детето се справя много добре.

Съмнявам се да нямат някакво ръководство. Точно американците и околностите им много обичат стандартизирането, а щом има стандартизиране трябва да има и съответния гайд. Учителите може да имат голяма свобода, но едва ли са ги оставили с една програма и един учебник, и те да си правят нататък каквото искат.

Не им разрешаваха да си вземат домашни за през седмицата, чантите оставаха в училище и чак уикенда виждахме какво се е натрупало.
Това е понеже бяха целодневно обучение с включени часове по самоподготовка. Само че организацията им беше много лоша, често времето за самоподготовка се използваше за други занимания и така ставаше натрупването.
На някои деца нищо не им се е натрупвало, разбира се. Има съвестни, работливи... Много пъти говорих с учителката да вземаме някои тетрадки през седмицата вкъщи, за да може да наваксва в крачка, но тя много бурно отказваше. Почти до караница стигахме. Чак в трети клас се съгласи да носи по нещо вечер, но след цялата градация вече беше късно.

Аз не обвинявам учителката, тя работи по всички правила на българската система.
Многократно съм виждала тук иронични коментари, че не е работа на учителя да мотивира децата и че той не може да им налее знанията с фуния, нито е длъжен да им се прави на палячо, за да им е интересно. Мотивирането наистина не се разпознава като задължение на учителя, а успехите на учениците се възприемат само като тяхна лична отговорност. Дори когато учителят има желание да научи децата на нещо, често кодът на общуване, чрез който това става, е като им посочва грешките. Децата се възприемат като машини, на които като им поправяш грешките, те ще станат безгрешни, а факторът психика изобщо не е включе в уравнението. Децата са длъжни да са благодарни, че им се поправят грешките, а когаато им се каже "Не си се справил със задачата", те ще се коригират и ще започнат да се справят. Ако случайно реагират по типичния детски начин "Явно не ме бива, щом учителката казва, че не мога" и спрат да се опитват, предусещайки, че всеки краен резултат ще е провал, то тези деца са си глупавички или просто мързеливи, а само маминките им ги виждат като умни. С други думи, да се оправят, защото не е работа на учителката да ги мисли. Тя си е преподала урока, да са слушали.
Този плосък начин на възприемане на обучителния процес е проблемът според мен и той не е свързан с кадърноста или некадърността на една конкретна учителка.

Отговорностите на майката се простират отвъд първичните потребности, които може да има детето. Първо, наред с предугаждането на желанията, трябва да знае и как да ги филтрира. Второ, трябва да знае пътя, по който мечтите стават реалност. И не на последно място, да насочи детето така, че то само да извърви пътя до тях. Това в най-общ план.

Ако тръгна да лежа на кълка, че работя и времето не ми стига, че училището не само трябва да го обучи, да го възпита, но и да го мотивира да се усъвършенства, то вече съм прехвърлила отговорността за бъдещето на детето си върху някаква абстрактна структура, която уж е създадена, за да осмисли времето на детето, докато то е без мен, но май повече се страхува да не загуби статута си и налага непрекъснати промени, кове закони и бетонира позициите си.

А пък аз съм виждала похвали в тефтерчето за първи клас, после в бележника във втори похвали имаше наравно със забележките. После спряха да пишат.

 Това, което описваш сигурно е така. Но чак пък да е масово явление и системата да го налага...Не съм се сблъскавала с ткива ситуации, а и тук споделяме в наборните теми всичко свързано с училището и такъв чак режим не се сещам някой да е описвал. Специално ние до четвърти клас, не че нямаше домашни, но никога не са били чак драматични. Общо взето в пети клас чак разбра що е то домашна подготовка. И за прословутите матури в четвърти клас не се е готвил сериозно в къщи,да не кажа хич, а има максималните точки на всички с изключение на българския, където точките му бяха за 5.
    За похвалите до 5 клъс ги пишат върху работите на децата .

Детето е ходило на частно училище. Там може правилата и методите на преподаване да са други   Аз също не съм се сблъсквала с такова коравосърдечие. Винаги учителите са откликвали с готовност и са ми давали насоки за развитието на детето. Нямаше да знам, че го бива с математиката (бъкел не вдявам от математика), ако не беше началната му учителка да го насочи.

  Аз реагирах всъщност на "всички правила на българската система" и се чудех моето дете и на познатите ми децата по каква система са учили.

Юна, не мога да се съглася, че това е проблем на българската система, защото и моето дете е целодневно в частно училище с амбициозна програма. Само че домашните за уикенда са една страница по математика и една по български или една страница общо по двете. По английски за домашно сега в трети клас имат да пишат думи по десет пъти или 1-2 съчинения, или около лист за попълване.
През по-дългите ваканции често изобщо няма никакво домашно по математика и български, а само по англ., което може да се напише в последните три дена общо взето.
Миналата година по БЕЛ изобщо не съм купувала помагала за работа вкъщи. На втори кръг на Любословие беше станала втора без изобщо да знаем кога е състезанието. Тоест за мен това е показател, че в училище са свършили добра работа.
Вземането на тетрадки за вкъщи се приветства от учителите.
Дъщеря ми е бавна и е имало случаи, в които миналата година не е успявала до допише в час по единия предмет. Учителката  сама предложи да напомня на недописалите деца да си вземат нещата, защото аз колкото и да заръчвах сутрин да донесе учебниците, до вечерта беше забравено.

За негативната критика съм съгласна, че се прекалява в БГ, но и там пак зависи от учителя.
При нас учителката по единия предмет беше написала в първите седмици лоши оценки на диктовки и някои деца били демотивирани, въпреки че самата тя сподели, че тези оценки нямат никакво значение за края на годината, а са само моментен ориентир. Децата обаче това трудно го разбират. На по-късен етап им е обяснявала как да учат, за да подобрят резултатите си. Като цяло обаче е доста строга и изискваща и ми се струва, че е така, защото преподава и на по-големи ученици.

Не мога да отговоря с точност. Но при Юна нещата са далеч от истината. Подозирам, че и голяма част от случая умишлено не се споделя. Такъв отпор от страна на учители може да има само ако те са в правото си да изискват. Детето не е на ресурсно - ще покрива критериите, ако майката се инати и не разрешава на помощ на учителя да дойде специалист.

За протокола, ресурсен се назначава след съгласието на родителите детето да бъде обстойно обследвано и да му се изработи специална програма. Като цяло дисграфията се засича след масовото обследване на психолога в училище още в началото на първи клас и родителите са уведомени. Има период за адаптация. Ако в този период детето не покаже напредък, се иска съгласие от родителите то да бъде обследвано обстойно и да мине на ресурсно подпомагане до решаването на проблема. Обикновено родителите са много чувствителни, че тяхното не е в норма и упорито отказват помощ от специалист. Учителят е безсилен да повлияе и започва да товари родителя и да изисква (не случайно след като желанието на детето да не пише в час е уважено, майката е натоварена с тази задача)

На някои деца тази система не им създава проблеми и отношението на учителя не им влияе особено. Моето явно няма този късмет.

Относно системата имах предвид, че е предимно критична, а не толкова насърчаваща. Позиционирана е около критиката и посочването на грешки. И наистина на някои деца като им кажеш "Сбъркал си", те се мотивират да се докажат как няма да сбъркат другия път. На други като им кажеш, че не са решили вярно задачата, те изпадат в някакво дълбоко разочарование от себе си и си казват "Ами явно не мога". Има и много други видове реакции. Според мен ролята на учителя е да усети от кой тип е детето и как да комуникира с него конкретно, за да го стимулира, а не да му убие желанието за учене. Еднакво отношение няма как да сработи. Някои ще ги стимулира, други ще ги откаже. Затова по начало говоря за индивидуален подход.

Относно домашните, пак казвам, това не бяха задачи, дадени конкретно за домашна работа, а несвършена такава в училище. Тя не е свършена по много причини. Или дъщеря ми е бляла и не е искала да го напише или времето за самоподготовка е съвпадало с някоя от допълнителните дейности (често имаше такива съвпадения, защото от училището не успяваха да си спазват собствената програма и всеки ден се изяждаше по някое голямо междучасие или "неважен" предмет като ДБТ, рисуване или физическо.
Понякога детето "забравя" в училище някое помагало и го носи чак след две седмици. Едва тогава аз виждам колко пропуснато се е насъбрало за тези две седмици.
Но тепърва нямам какво да направя, защото трябва времето да спре за две седмици, за да се навакса, иначе няма кога да се напише. Училището е от 8 до 18:30 и ако не глътне малко почивка през уикенда, става като зомби, което ни приема, ни предава.
Та борбата ми беше своевременно да научавам за недописана работа, за да може вкъщи още същата вечер да се направи и да не стават такива лавини. Чак в трети клас се случи това, иначе разправиите започнаха от първи

Някъде в отчетната тема за първи клас, в която пишех, съм разказвала точно как ходя да се разправям с учителката да вземаме чантата всяка вечер, а тя отказва и ми обяснява, че системата им е такава, че децата не трябва да учат вечер. Хубаво, аз го разбира това, ама когато видиш, че едното от 6-те деца в класа не смогва да си допише, трябва своевременно да се вземат някакви мерки.

Както и да е. Това са детайли.
За мен проблемът е, че учителките се настройват на едно конкретно отношение, което смятат за универсално правилно и се придържат към него, без значение какво е детето насреща им. А не знам доколко има универсални подходи, децата са различни. Ако не всеки да е съвсем различен, то поне на няколко типа могат да се разделят.

Проблемът с координацията беше установен от мен, аз я водих на логопед и настоявах за тестове, защото виждах, че колкото и да се старае, не се получава. Пише огледално, отгоре надолу, размества букви и т.н.
Това се случи чак в края на втори клас. До тогава просто ѝ се казваше, че не се старае. Аз една ваканция   ѝ казах, че ако положи сериозни усилия, всичко ще се получи. Всеки ден ѝ давах огромна диктовка. Ами написа си диктовките детето, но подобрение не се забеляза никакво. До тогава и аз си мислех, че е въпрос на недостатъчно упражнения и липсата на подобрение ме изненада. Тогава реших да я заведа на логопед.
Прблемът не е сериозен, не изисква ресурсен учител, нито кой знае какво, просто да се преглътне малко грознопис и това е.

Ето тук съм описала проблема още когато се е случвал през 2013-та в първи клас:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=745455.msg26524253#msg26524253

След като отидох на място и казах, че искам да взема чантата, учителката ми отказа, не искаше изобщо да изслуша моето предложение за решение на проблема, не можело да се взима, имало ред. Поисках детето да си тръгва на обяд, за да може да си доучи вкъщи, където все пак учеше, за разлика от в училище, където само стоеше без нищо да прави, но и това ми се отказа. Два часа дискутирах въпроса с директорката и тя също ми заяви, че такива своеволия не се допускат и край. Имат си ред, имат си концепция и като не ни харесва... Изненадах се, че не направи усилие да ни задържи.

Вбесена, ужасена, протресена, изнервена... така няма да помогнеш на детето си 

Развивай и фината моторика. Крокотак е неизчерпаем извор. Може да се научи да шие копче, да бродира, да плете. Давай ѝ да чисти ориз, леща. За награда може да ѝ купиш калиграфски комплект. Всевъзможни писци има сега и шарени, и с металически отблясък, и хамелеонски. Насърчавай я да си украсява тетрадките с цветни бордюри. Може пък и учителката да се впечатли и да преоткрие бордюрите като нетрадиционен начин за развитие на фината моторика и да го приложи и при други деца.

Линкът е от 2013-та, написах го. Сега тя е по-голяма, вече оцветява с удоволствие онези книги от рода на Secret garden, може да шие копчета много добре и т.н.
Проблемът вече не е на двевен ред. И сега пише грозновато, но никой не ѝ прави забележка, защото тук това не е ценност. Всъщност на никой не му пука за краснопис.

От споделеното от теб за мен проблемът е бил в меко казано неадекватната учителка и лошата организация в училище, а не в системата и си имала пълно право да си вбесена. Аз сигурно нямаше да издържа три години да търпя въпросната особа.

Райчун, разсмя ме с определенията ти каква, в твоите представи, трябва да бъде майката. А за бащата рецепта имаш ли? Дано не четат млади бъдещи майка какво се очаква от тях, че ще се откажат 😜. Ти си с едно, малко детенце нали?
Сега по-сериозно, да трябва си подкрепа и подготовка от дОма; но Контесата това при вас по 3 часа на ден след училище в 4.30 за 8-9г дете е ненормално.
За тази възраст към 20-30 Мин на ден домашно е мах в моя свят. При нас домашното за тази възраст е 20мин На Седмица! Малко ми идва на мен и затова давам на моите деца отделно още 20 Мин задачи всеки ден.