На добър час в ПЪРВИ клас! - 4

Да де той си ги харесва и играе с тях, но не го пускат да играе с другите, защото ТЕ нямат тава, което той има и се опитват да наложат стандарт, който да го игнорира..
После като поотраснат пък яркия пример е с телефона - ако не е модел 2013 г си никой в съседната нам гимназия.
Да си призная ли как отказах детето да иска телефон на училище .. дадох му един мой стар телефон, и както той каза "Ами става само за да ти се обаждам, а пък XXXX иска да ми прехвърли и един коя си игра"  и също така телефона трябва да е " с пръсти". Аз таковата не, че не мога да му купя телефон, но смятам, че за момента му е напълно излишен, пък и в момента сам разбра, че който играе само на телефона си няма време да играе футбол в голямото междучасие.. 

Ако е приятелство - да, напълно е възможно. Но ако е просто контакти със средата, тогава си зависи дали този с финансовите възможности има склонност да парадира и как другият реагира на това.
Когато аз бях ученичка, хората вече бяха с много различни възможности. Най-добрата ми приятелка в класа беше дете на милионери  Преди деноминацията не беше толкова трудно да си милионер, но все пак си бяха много богати, с много фирми, верига магазини и т.н. Никога не е имало и най-малкото парадиране пред никого от компанията ни.
Така че зависи от възпитанието и на детето и на родителите. И на двете страни. Никой не трябва да се срамува, че не е Парис Хилтън.
Но мен лично ме притеснява тази прекалена меркантилност, която е издигната до висша ценност сред децата от днешното поколение 

аllana, взе ми го испод пръстите всичкото   

Интересното е тогава, когато детето не парадира, а просто приема за нормално това в повече, което има.
Пример - ама вие неходите ли на ски, много е хубаво, хайде да идем заедно - предложение на майката на заможното...
Тъпо звучи, ама баш ей тия неща стават в един момент проблем...

В момента чете Лили Чудото  Имаме 5 книги за нея и не мисля да вземам повече. За мен това е огромна боза, която не си струва, но изненадващо на дъщеря ми и е интересно.
На енциклопедиите упорито не им идва модата отново. Имаше период само на енциклопедии, а сега иска само истории, пълни с много измислици вътре.
Следващото, което ще се опитам да пласирам, е "Приказка без край", но за нищо няма да настоявам, нито забранявам, защото най-важното правило за да обича детето да чете, е самО да си избира каквото му е интересно.

Относно книгите взех "Писмата на един Дакел".. резултатът е, че всеки роднина, живеещ в къща,  вече е молен да си вземе дакелче 
Основно се чете списанието Колите, Самолетите и други моторизирани енциклопедии

Аз тук нямам проблем както да кажа, че нямам пари, така и че не си падам по ските. Пробвала съм. Ужасно е. Да не говорим колко мразя студа и вятъра. Не бих повторила. Не бих си завела и детето. Приятелката и беше на ски училище за една седмица и си счупи крака. И такива емоции не горя от желание да си създавам, така че има безброй начини да се обясни защо човек не би отишъл на ски. Да не би да е задължително всеки да иска?

Абе...не ми с еспори, но очевидно говорим за различни неща тук.
Щом в компанията е ок и разбираемо да нямаш 200лв за уикенда - то това е едно, но ето - казвам ти - има хора, за които 200лв са малка сума и не допускат, че е проблем за други и не защото са гадни или еснафи...
Както и да е, за мен класата си има значение.

.

Ми то в такъв случай първо трябва родителите да са голямо дърво, да не усещат че някой няма 200 лева или евро за нещо си... айде моля ви, все пак минималната е 310 лева, това сигурно са го чували и би трябвало да се досещат че някои хора взимат такива заплати, да не живеят на друга планета ... за мен това е елементарно възпитание.
И понеже винаги има такива дървета, все пак училището е масово и за всички, то тука идва ролята на учителката да ги обедини като клас, екип. Ако има наложи други занимания, ако ги научи да се уважават и ценят заради други неща, то това парадиране ще отпадне на много ранен етап. И да, знам че децата се възпитават най-вече вкъщи, но от друга страна в училище децата са в съвсем друга среда, понякога се държат много различно ( и в добър, и в лош смисъл) и попиват като гъба реакциите на околните. Така че има много голямо място за реакциите на госпожата и това е част от нейната роля- да наложи общия "тон" в класа.

Доста се чудих какво да напиша по темата с финансовите възможности.
Няма как да се избегне този проблем.Колкото и да е неприятен.Всичко се определя от средата, в която растат децата.Семейство , обкръжение.
1.Закупуване на скъпи играчки.
2.Както спомена някой- празнуване на РД на скъпи места с много деца.
3.Закупуване на дрехи последна мода.
4.Телефони
И т.н.
Не обвинявам никого.
Просто класовото разделение си личи все по осезаемо .И децата започват да се осъзнават , колкото и жалко да е от тази крехка възраст.За това имат роля и родителите - по висок стандарт на живот.

п.п.Моят малкия събира пари за едни обикновени карти Yu-Gi-Oh.Нека да си ги събира.Да си отделя от джобните .Да се научи.
А какво да кажат децата от провинциалните градове.Какво събитие е да посетиш Макдоналдс или Джъмбо. Направо празник си е за тях.А за тези , които им е в квартала е нещо съвсем обикновено.
Начин на живот.

Много хубава статия за училището с гледна точка, която напълно споделям.
http://xpucmo.com/?p=336

Немога да цитирам цялата статия.
Колко много истина има в нея, а е толкова просто написано.Кратко и ясно.И когато я прочете човек, особено такъв , който има деца в училищна възраст , започва да си задава въпроси и да натрупва гняв към системата.
Преди бях написла, че образованието е система, по важна дори от здравната .Защото образованието и инвестиция в бъдещето.Инвестираш в децата - а те са бъдещето.

Все по често си задавам въпроса , кому е необходимо нашата образователна система да е толкова объркана.Прост народ- лесно се манипулира./Ставаме вече свидетели на това явление , с определена група от населението/
Дори и да има преподаватели тук - моля да ме извинят , но образованието е стигнало дъното.А шанс да започне да се изкачва нагоре няма.

Е, сега вече се вбесих! Вчера реших да не ходя да говоря с учителката, защото споделените тук истории ме попариха, а и като че ли бях намерила решение, но днешната случка ме вбеси отново.

Миналата седмица в петък щерката си прибира учебниците и тетрадките и аз с ужас установявам, че по три предмета не е попълвала нищо цяла седмица. Учителката на всяка от 15-те страници написала отдолу "Довърши" или просто въпросителна. Това прави цяла лавина от материали за попълване през уикенда! Паркирахме се да попълваме тетрадките от сутринта в неделя. Едва смогна до следобяда, когато трябваше да ходи на плуване.
През цялото време не можех да се начудя тази учителка как в часа не я вижда, че нищо не пише, как в занималнята не я е забелязала, че пак нищо не пише и накрая защо като я взимаме не ни казва, че детето има нещо недовършено, а го е оставила да се събере толкова много!
Тази седмица реших, че ще я спирам от занималня и ще си взима тези три тетрадки всяка вечер, за да виждам до къде са стигнали и има ли нещо за поправяне или довършрване. Вчера ги донесе, поупражнявахме се 20-30 мин и всичко беше супер. Тази вечер обаче гледам нищо не носи. Учителката и била забранила. Казала, че само с нейно изрично разрешение може да се взимат тетрадки и помагала вкъщи! Да не говорим, че работят по помагала, които аз никога не съм виждала, защото дори и в в петък не ги носи, а си стоят само там!
Но аз ще ида утре да и обясня дали само с нейно изрично разрешение мога да виждам какво се пише в тетрадките и дали е нормално да не обърне внимание, че едно дете нищо не е писало цяла седмица. Че и да иска втора такава седмица да ми сервира.
Детето не ми дава смислен отговор защо не е писало. Казва "Не ми стигна времето, защото имах и други неща за писане и бяха много", но когато питам кои са тези други неща и къде са, ми казва, че са в тетрадката за работа в клас, която по начало си стои само там и не се прибира вкъщи дори за уикенда, така че никаква идея нямам какво се пише в нея.
Смятах да говоря с учителката с нормален тон и да я помоля да се погрижи в края на деня, след 10 часа прекарани в училището, детето да е с попълнени тетрадки и ако не е, да съм уведомена за това своевременно, което значи още на същия ден, а не чак в края на седмицата. След днешната случка обаче се чудя как да подходя, за да не стана груба. И естествено ще изисквам всички тетрадки, които не съм виждала, да ги получа за проверка, независимо на кой какви са му идеите и концепциите за учебния процес 

Само с говорене става.
Аз съм от родителите, които постоянно "досаждат "на учителите.Пък същите да ме наричат както си искат.Аз съм си получила информацията  и съответно няма причина за въпросителни от страна на учителя за ненаписана домашна.
Всяка вечер като го вземам имам редовен въпрос- Всичко ли се написа днес и има ли нещо за довършване.
А милата госпожа не смее да ми отговори отрицателно , защото още в началото и обяснихме няколко родители, че нямаме време за занимаване с домашни с децата у дома.И след 18 часа немога да карам дете , прекарало 10 часа в училище да пише до 20 часа примерно.Това е изключително тормозещо и за двама ни.За мен , защото  когато се прибера , започвам истинската работа- пране, чистене , вечеря .И за детето, защото престоят му в училище и заниманията му са достатъчни и то има нужда от почивка.

А най-малко се притеснявам от факта, че това , ще рефлектира върху детето .Или ще бъде нарочено.Напротив.Забелязала съм, че колкото повече питаш, толкова са по внимателни и старателни с въпросното дете , защото на зададен въпрос - ще се иска отговор.Апък дали им е приятно или не....