Публикувана: 28 окт. 2013, 15:12 ч.
Последно мнение: 20 ноем. 2013, 13:17 ч.

На добър час в ПЪРВИ клас! - 4

29 357
740
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Мога ли да запиша детето си за състезанието или трябва училището да го е записало?
Какво е значение на родителската роля в училищната среда, особено в контекста на домашните задачи и учебния процес?
Какви са мненията за звуковите модели и начина на обучение на децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Мога ли да запиша детето си за състезанието или трябва училището да го е записало?
  
  За състезанието по математика - Софийски математически турнир, обикновено записването се извършва от училището. В случая, училището е организатор на турнира и е имало такса от 7 лв. За други състезания, като например турнирът по рисуване, записването може да се извърши и от родителите.
- Какво е значение на родителската роля в училищната среда, особено в контекста на домашните задачи и учебния процес?
- Какви са мненията за звуковите модели и начина на обучение на децата?

# 735 20 ноем. 2013, 10:53 ч.

Мнения: 5 259

Цитат на: zazu1 в ср, 20 ное 2013, 10:35

Така или иначе в училище учат ръкописни букви, а четат преобладаващо печатни Wink

Според мен това е много голяма недомислица. Четенето на кратки текстчета с печатни букви трябва да се случва в предучилищната.
Нашата система по начало има свойството като се преподаде едно умение и после да се изсипе отгоре колкото може повече.
Не знам дали наистина деца, които едва сега научават буквите, до лятото успяват да прочетат книга от 200-300 страници без картинки (каквито са в списъка). И не разбирам защо е нужно така "ударно" да се действа. Защото дори и да могат да го направят, сигурно не им е приятно и не горят от желание.

Племенникът ми живее в Лондон и е на 4г. Сега ходи на тяхната предучилищна и се учат да четат от книжки с по един ред на страница с много прости думички. С времето постепенно усложняват, като в първи клас (на 5г.) започват да четат книжки с по 3-4 изречения на страница и до края на годината стигат до по-дълги. И така се научават малко по малко, плавно и забавно, без никакъв стрес, изпитване и потене пред класа. Книжките им също са много хубави, интересни, шарени и красиви. Като ги сравня с някои илюстрации от нашите учебници ooooh!

Ох...

# 736 20 ноем. 2013, 10:59 ч.

Мнения: 5 940

За мен тези нюанси,за които говорите при молбата за съдействие, имат значение само, ако по някакъв начин се отразяват на децата. Това, че родителите са прекалено чувствителни, никак няма да направи усвояването на умението по-лесно.
Не прочетох някое дете да се е обидило от това, че учителката иска помощ. Вероятно има за какво да се гледа с подозрение на човек, който признава, че не може да се справи сам. Но аз бих била още по-подозрителна, ако твърди обратното, а нещата на практика не се случват. В клас с 22-25 деца да имаш самочувствието, че можеш да се справиш еднакво добре с абсолютно всички, да
четат гладко накрая на годината, без родителско съдействие, е нереално. Мое мнение, не ангажирам никого с него.

# 737 20 ноем. 2013, 11:40 ч.

Мнения: 275

Благодаря ти tzvetihc bouquet

.чак сега видях поста ти,надявам се да са ги завели на състезанието учителките.ще разбера следобед като се приберем какво е станало

# 738 20 ноем. 2013, 11:46 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: valerie в ср, 20 ное 2013, 10:59

Ако "иска помощ" по подходящ начин защо да се обижда детето?
Въпросът бе за другите подходи, примери бляха дадени. Да не тъпчем едно и също. Писа се днес многократно за какво става въпрос.
Децата трябва да са емоционални дебили, за да не ги ковне публично обсъждане на личните им проблеми /извинете, но останалите деца и родители не ги интересува, че Мишо не може да чете, а Преси не може да сметне две и две/, демонстративно късане на листи от тетрадките им, заплахи, обиди или сарказъм.
..........................................................
allana, и аз съм виждала книжки на деца, които учат в Англия- точно така е методът- от рано, но бавно и сигурно, а не до март месец научаваме буквите, а на лято, от юни, ще прочетем цялата книжка за Пипи и още 5-6 в допълнение.

# 739 20 ноем. 2013, 12:56 ч.

Мнения: 5 940

Цитат на: Judy в ср, 20 ное 2013, 11:46

Децата трябва да са емоционални дебили, за да не ги ковне публично обсъждане на личните им проблеми /извинете, но останалите деца и родители не ги интересува, че Мишо не може да чете, а Преси не може да сметне две и две/, демонстративно късане на листи от тетрадките им, заплахи, обиди или сарказъм.

Това вече не са нюанси, а съвсем различен подход. За такива случки не се разказа в темата, но е възможно и да съм чела друга Grinning

Явно всеки си има някаква лична история и се очаква да се подразбира каква е тя. "Децата не могат да четат" е различно от "Мишо не може да чете" пред всички останали малчугани и родители.
Ние засега нямаме оплаквания от учителите. Според сина ми той имал най-милите учителки. Всичко в училище му харесва.