На добър час в ПЪРВИ клас! - 4

Учебен е. Обаче май всички ще правят я тържество, я нещо друго забавно.

Благодаря   . При нас още не са обявили дата за тържеството.

Нашата учителка, сутринта каза:Вижте какво,вече сме взели 10 букви,а децата още не могат да четат.От другата седмица започвам да ги изпитвам,и тогава не знам какви резултати ще има.Наблягайте вкъщи на диктовки и препис,четене на срички.
Нормално ли е това?

И на нас ни казаха същото.Дъщеря ми е до 16:30 на занималня.На целодневно обучение са.След като се приберем познайте дали мога да я накарам да прави преписи и диктовки.
Мисля да я спра от занималня.Не виждам смисъл..

Нашите ги изпитват отдавна, на срички, на думи...
И госпожата говори с мен за това че моят не може да чете, но го направи насаме и предложи конкретна помощ, и т.н.
Според мен не е нормален тона, а не това че ще ги изпитват

Ами,явно нашата госпожа така се държи.Единия ден говори на висок тон,едва ли не, заплашва,на следващия е мила и добра.Моят син също е на занималня,остава събота и неделя,ако евентуално не съм на работа тогава.

 Някой знае ли утре от колко е състезанието по рисуване?

За мен изобщо не е нормално нито да ги изпитват, нито да ми казват да давам диктовки вкъщи.  Ако чуя подобна реплика, разговорът ще продължи на по-висок тон  Като може да попитам учителката колко на колко да си разделим заплатата и, щом ще си поделяме работата.
Аз работя с детето когато преценя, че има нужда от това, но минимума учителката трябва да е напълно в състояние да го преподаде и упражни с децата в рамките на часовете, които са и отпуснати.

Култово! Десет букви- четенето готово. Баси кво лесно било!
Ми като не знае какви ще са резултатите, да прояви търпение и ще си ги види. И това е лесно.

allana, тя минимума ще го даде, ако поне има минимален капацитет за изпълнението на работата си. Презумира се често, че има. Значи да се надяваме.

На нас на родителската среща ни казаха,че 20.12 е последния учебен ден,но всъщност и той ще е неучебен,защото за тогава са предвидени коледните купони.

Не е нормален тона. Нормално е да ви обърне внимание да се упражнявате вкъщи, за да не се притесняват децата.
Аз пробутвам вечер кратки тестчета да срича, или задачи.

колко забавно... работата на учителя в първи клас е да научи децата да четат. не стига, че до голяма степен тази работа вече им е свършена от родителите, защото повечето деца четат, а те се опитват да вменят вина на останалите родители, че децата им не четяли... и ако обичат, да си ги научат у дома!

според мен, това е абсурдно и аз лично не бих го толерирала.

На 18.11 имахме родителска среща - 21 не е учебен ден - води се 1ви ваканционен.

Според мен, когато учителите молят за съдействие родителите да подпомагат процеса на научаване, не го правят с цел да уязвят някого., а да помогнат За четенето си трябват упражнения и смятам, че в училище е недостатъчно времето, за да могат всички да прочетат по няколко пъти текстовете в букварите. Или пък не е така
Учителката на сина ми каза, че вижда напредък вече при децата, че ги учи всеки ден, но е добре и вкъщи да се упражняват. На мен това ми се стори нормално.
Още повече, че не е конкретизирала с имена.
Синът ми казва, че вече всеки ден четат. Не знам дали това се води изпитване, той не го нарича така, но със сигурност е някаква форма на усвояване или проверяване на нивото на умението. Честно да ви кажа, на мен не ми е хрумвало да се разправям с учител. Според мен на този етап е по-добре да им се доверим, отколкото да тръгваме на война. Няма да е от полза за децата вкъщи да им се обяснява, че нищо не ги учат в училище.

Прекрасно е да си съдействаме.
Дяволът, обаче, се криел, казват, в детайлите. Едно е да те помолят, друго- да ти нахат едно задължение по посочения от елказелка начин. 
Нашата учителка лично съм я виждала сутрин преди училище да работи с децата, които не могат да четат срички. Идва час по- рано от първия учебен и си сяда в класната стая, не се забива из учителската да пуши, да речем. Всяка сутрин си е на мястото и нещо проверява по тетрадките или прави това. Ако ми наблегне на конкретен проблем с детето, да посъветва къде да работим с нормален тон и израз, естествено, че ще го взема предвид.
Ако аз имам питане и тя е нормален човек, ще да ми отговори, няма да ми се цупи що я питам.
Примерът на комуникация, който бе обект на обсъждане, обаче, е по- различен. За война май никой не е говорил, освен ако става въпрос за недопустимо поведение, на което все пак следва да се противодейства. Какво означава "да се разправям с учител"? Нима мое мотивирано несъгласие с даден метод е нещо забранено от правата училищна вяра и минава за ерес? Вас като ви лекуват, като ви продават стоки и услуги, не питате ли, не се ли колебаете, не изразявате ли несъгласие, когато у вас е налице такова? Нали все специалисти ви ги предлагат? Нима не изпитвате съмнения? Какво по- различно е образованието от вид услуга?
Пълно доверие има, примерно, овцата. Затова я стрижат, доят и колят.
Мисля, че соц. времената са отдавна зад гърба ни и сме равнопоставени субекти в отношението училище- ученици- семейство. Следва да си говорим, не да се командорим.