Объркана съм....

Това е така, но когато въпросният е такъв сладкодумник, наистина може да те заблуждава дълго време (имала съм и аз такъв) - особено ако си по-младичка и неопитна.

Но факт, това е истината, той няма да се промени.

Щом няма ясно разпределение на ролите никаква връзка не е това, може би той просто си живее за себе си. Моят мъж например почти никога или много рядко пипва нещо вкъщи. За дома ни се грижа аз, но за сметка на това си скъсва задника от работа по 12 часа на ден. Аз имам много повече свободно време и ще е абсолютно неадекватно да му кажа "я измий чиниите!".
В твоя случай защо просто не го попиташ какво той прави за вашата връзка? С какво допринася за ВАШИЯ живот, не за него си? Когато живееш с някого имаш задължения към отсрещния..в какво се изразяват неговите?

6г. са твърде дълго време за сладки приказки. Дори и млада и неопитна,това е достатъчно време да разбереш с какъв човек си имаш работа.

Изцяло подкрепям Бърди. Баба ми така дундуркаше дядо ми и жената се поболя и си отиде много преди времето си.
Когато се появят деца нещата ще станат още по-зле. Задълженията се удвояват и утрояват, и ако мъжът не помага, сама ще вършиш всичко и тогава от любовта ти към него нищо няма да остане.
Ако изкарва достатъчно пари искай да наемете жена, която да чисти и помага вкъщи, ако той не може. Но ти в безплатна домработница и негова детегледачка не се превръщай.

Абсолютно!    
Той за 6 години не е направил нищо в положителна посока, нали не очакваш, че една сутрин просто ще се събуди и ще стане мил, внимателен, съпричастен и отговорен?
Няма такъв филм в живота.
Дори се учудвам, че след толкова години мързел, егоизъм, лентяйство и незачитане от негова страна все още имаш някакви чувства.....явно е добър манипулатор.
Имаш предимството, че нямате още деца.
Та, както Бърди ти е написала, или се примиряваш и си го отглеждаш до живот, или чантичката и Сбогом.
Хората НЕ се променят.

Всеки работи, те двамата също. Но животът не се изчерпва с това, човек има много повече роли повече от служител/шеф.


Зависи. Ако мен е юркат така съвсем нарочно ще се бавя. Не понасям такова отношение и дори да съм намислила да правя нещо ще спра и ще изчакам.
Според мен тя нарежда нещо, но той го прави малко по-късно. Тя обаче няма търпение и тича преди него. Е, щом иска.
Трябва да спре да върши неговата част и тогава, ако наистина откаже да му мисли. Но ако наистина си свършва, каквото трябва след 20-тина минути значи проблемът е в нея.
За цигарите - не намесвам това тук. Много дейни и инициативни хора пушат и също не успяват да ги откажат. За тази работа трябва да узрее, но няма връзка с другото.
За бизнеса - не всеки го може. Но тя е била наясно с това още преди и явно все пак изкарва достатъчно, щом не се споменават парите като проблем.

ЧОвече, явно не познаваш такива хора, радвай се 

Познавам. Но докато не се види дали е такъв няма как да го знае.
Просто виждам себе си на негово място и за 20 мин. даже може да си мечтае 

Едва ли точно двайсетте минути са проблем. Има си хора,които просто казват "ей сега",но това "ей сега" така и не идва. Мързи ги и си протакат до безкрай с надеждата,че някой друг ще свърши работата.

Няма значение в кого е проблема.Или кой колко и каква вина има....
Те просто не са един за друг.
Нито тя ще се промени и ще махне с ръка, нито той ще стане бърз, инициативен и помагащ по собствено желание.
Нали му е даден шанс, що не е доказал, че като не го юркат, си върши всичко както трябва?
Той просто е от типа хора, дето много приказват, но нищо не правят.
Неосъществените му мечти, намерения и желания са ясен показател що за човек е.

Щом се намира балама, който да го направи - защо пък не?

Love!, ти всичките си мечти за професионална реализация ли си реализирала?

Не съм имала такива.   
Но това, за което съм си мечтала, да, смея да твърдя, че от ден първи с половинката сме действали единно, за да стане и то е факт в, да речем, 90%.
Прочети пак първия пост и как на думи е много силен, ама за 6 години дори не си е "вдигнал крака от пода, за да направи поне първата кръчка" в някаква посока.

В първите ни три години съвмествен живот всичко беше супер. Той помагаше, имаше добро отношение към мен, подаряваше ми цветя с повод и без повод и нямаше от какво да се оплача. Имали сме караници, но много бързо се оправяха нещата и дори след това, ако той е бил виновен, винаги отиваше и ми взимаше едно цвете, ей така да се извини. Вършихме домакинската работа заедно и никога не ме е оставял да го чакам да свърши нещо със седмици. Просто отношението му беше друго... Но с времето все едно се отпусна и нещата се промениха. Все едно е носил една маска 3 години и след това я свали и се оказа съвсем различен човек...
Много често се чудя дали проблема не е в мен, но аз не мисля, че съм променила отношението си към него по някакъв начин. Дори съм го питала какъв е проблема, какво не харесва в мен, защо така се държи... и той мълчи и не може да ми отговори...
На моменти си мисля, че той не оценява, че ме има. Едва ли много жени биха търпяли неговия мързел.
Проблемът му е, че той винаги си мисли, че е прав и не може да приеме друго мнение. Винаги спори с мен за очевидното, като му направя забележка или го помоля за нещо, той почва да се сърди и да ме игнорира все едно аз съм виновната....
И понеже вчера вечерта се скарахме, след малко като се върне от работа ще си седне на компютъра, ще си сложи слушалките и ПАК  ще си стоя сама цяла вечер и едва ли не трябва да се чувствам виновна....... Яд ме е, наистина. Ще си хвана шапката накрая и ще го оставя да прави каквото иска.....

Аха. Ясно.


Нищо не става просто така. Нещо се е случило тогава.

Човече, много буквално ги прие тия 20 минути  
Човекът просто си е мързел. Колата сега дето не я води на сервиз е показателна. Няма кой да го свърши вместо него и затова просто не се свършва.