ДЕВЕТИ клас - тема 55

elan - Благодаря и от мен! Дано и Пловдив го огрее в близките години подобен форум.

G.D. в Пловдив имате офис на Интеграл. Защо не си запишеш час и да отидеш на консултация. Доколкото знам е безплатна. Направили са и и тест за Кариерно ориентиране, но е платен. На Книжките които ни дадоха има адрес и тел. мога да ти ги дам на лични ако искаш, да не кажат тук че е реклама.

Не е вярно, че може да се работи само 20 часа на седмица. А дали ще има помощ от 500, 1500, 2000 ... лири, или пък няма да има никаква, зависи от университета и от доходите ви. Та, подобни семинари са напълно излишни и понякога вредни даже. Достоверна информация може да се намери само на сайтовете на университетите. Глупаво ми се струва и това някой друг да избира какво да учи детето. Нали все нещо го влече, все нещо му се удава повече? Децата би трябвало сами да могат да се справят с кандидатстването, няма нищо сложно, нужно е само да знаят английски.

Не знам дали е вярно, казвам, каквото казаха на семинара. Подчертаха, че следят за часовете. Може и да не съм права, просто предавам информация. А кариерното ориентиране никога не е вредно, особено за деца, които не са сигурно какво точно искат или се колебаят. Те не ти казват какво да учиш, а те насочват къде са ти силните страни. Аз бих направила такъв тест на дъщеря си, въпреки че тя се е ориентирала в специалностите и дори си е избрала някои от университетите. Мисля, че повече информация никога не е излишна, а и никой не твърди, че трябва да се слуша 100% чуждото мнение, но може да спомогне да си създадеш правилно свое. Личното ми мнение е, че трябва да набляга на езиците (при нас са два) и на оценките за дипломата. В нашия случай трябва да се подготвя и от рано портфолиото, което се изисква в някои университети и да се събират сертификатите, защото както се оказа за курсовете по фотография, който изкара преди няколко години няма документ и сега трябва да потърся господина и да видя какво може да се направи по въпроса. Така, че като цяло изобщо не ми беше излишен този опит. Вероятно защото нашата специалност е по нетрадиционна.

Ама тази нашата тема започва да изглежда малко странно, в нея се коментират сертификати и кандидатстване навън повече отколкото в темите на единадесетокласниците и зрелостниците, които са на прага на тези предизвикателства.  Нашите хубостници имат още време. Моите поне вятър ги вее на бял кон. Последната им мисъл в момента е за ходене на изложения и тестове за професионална ориентация.  Вероятно обаче има и окончателно ориенирали се и знаещи какво искат още от сега. Но пък такива нямат нужда от консултации. Моите не се числят така или иначе към тях...Учат си немския в училище, английския навън и доста по-нататък ще се явяват за сертификати. За мен е достатъчно дори само това, че на този етап знаят, че от 11 клас твърдо няма да изберат хуманитарен профил, а такъв с мат. А за после - каквото сабя покаже.. Ще имат време да мислят какво, къде и как..

Русалке, баш сега му е времето да се ориентираме. Две години ще се изнижат много бързо, а в 12-ти клас вече трябва да са решили и всичко да им е ясно. Като говоря за ориентиране имам предвид финансово за родителите, ако децата се насочат към образование в чужбина. Средностатистическият българин едва ли може да си позволи да чака бездействайки до последно да му се изясни на тийнейджъра къде иска да учи и тогава да започне да събира пари. Предполагам, че има и доста други разходи покрай самото завършване. А според мен е безумие да пратиш детето си на стотици километри, като прехвърлиш тежестта на него да си търси работа и само да се издържа. Трябва да му е обезпечена финансово поне първата година, пък после да се нагаждате според условията. Аз така ги виждам нещата.

То в 12 клас дори вече си е късно за чужбина, реално трябва да се случи кандидатстването в 11 кл - нали така? Подготовката за изпита по език не е лошо поне от 10кл да започне. И т.н. и т.н. - с две думи, никак не ми се вижда рано и на мен.
Дори много се радвам, че в темата се обсъжда 

Без да съм специалист по анализи и предвиждания, да дам една посока за размисъл; факта, че както правилно отбеляза Русалката в 9-класна тема се обсъжда основно  кандидатстване в чужбина, начини за издръжка, езикови сертификати - това не ви ли намирисва на немалък  отлив на набора  от тук? Пиша "немалък" защото част от децата, в това число и някои от нашите ще им дойдат други идеи и може би ще останат тук. Но въпреки това масовия интерес ме навежда на мисли - млада България  се готви за път....
 След година - две като почнат да  обсъждат в училище между тях си кой накъде се ориентира ще стане наистина интересно.

Сигурно аз не съм се изразила правилно. Синът ми е 9 клас и в края на тази година му предстои изпита за паралелка, в която ще се готвят за ДСД. "За първи път" - имах предвид, че някои майки тук, като теб и G..D.., вече са минали или ще минат преди сегашните деветокластници през изпита за ДСД с първите си деца.
А дъщеря ми е на 9 г., но се надявам да продължи с немски, но ... божа работа.

готви се за път, защото тук понастоящем и като гледам в обозрима перспектива, добри пари могат да се изкарват само от хора, ориентирали се към ИТ-бранша, затова дори не е нужно и особено образование, дори т.нар. code monkey-та ниско ниво могат да си докарат по-приличен стандарт от доста по-образовани младежи, имащи нещастието да проявяват интерес към други професии

в това е трагичната разлика между "тук" и "там" - следя много внимателно дискусии на различни места, основно между програмисти, които се колебаят дали да поемат на запад, и в крайна сметка винаги изкристализира впечатлението, че "там" няма да са по-особена каста заради доходите си, както са тук, ще са същите нормално платени хора като учителите, инженери, офис-администратори и тн; тук пък много от по-доходните професии са си направо наследствени - лекари, адвокати, нотариуси стават предимно хора, зад чийто гръб стои масивна семейна подкрепа с контакти и вече изградено име.... и какво остава за тези, които искат да се занимават с наука,  или журналистика... тука биха загинали от глад, и затова обръщат поглед към по-балансираните общества, само че не знам каква е идеята да се плащат големи пари за добро образование, ако после с него отново се връщаш в злеплатената си родина, по-смислено е да правят кариера там.... ей такива тъжни мисли понякога ме връхлитат и се бори в мен егоизмът да не бъдем разделяни от децата си за години и хиляди километри, а от друга - липсата на ясна перспектива тук

antea - това са и моите мисли - уви! 

... масово е вече това мислене. Дали само с мислите ще си останем, или ще ги изпращаме и посрещаме? Имаме още три години да умуваме върху плюсовете и минусите. И да се надяваме ситуацията ако не в света, то поне в Европа да се  стабилизира. Разумът да дадделее. 
Пък дотогава - имат още много да научат, и много да се променят. И те, и ние.

Мимс, упоменатото от мен и написаното от теб не си противоречат.   Родителите естествено, че от сега следва да си правят сметките, а не тепърва в 12 клас да се надяват да спечелят от лотарията, в случай, че отрочето им иска да продължи да следва навън. Но дали ще следва Икономика, дали Медицина, дали Информатика или Право, средствата са си средства и ще трябват. Акцентът ми не беше върху този неминуем ангажимент на родителите, а върху това това, че обременяват (поне според мен) децата още от сега с изложения и тестове за кариерно ориентиране. От тук до 11 клас на огромна част от децата изборите ще се променят многократно. Не виждам позитива в това да вкарам от сега деветокласничките си в определен коловоз, изборът ще трябва да е техен, да е осмислен.. А на този етап, според  наблюденията ми над случилото се с по-големи деца от обкръжението на каката, в немалко случаи напъните са родителски... А това кое е безумие и кое не по повод издръжката е силно индивидуално.  Зависят нещата от толкова много фактори - от самото дете, от специалността, която учи, от гъвкавостта на програмите, от финансовия ресурс, с който разполага от родителите си.. Нашите планове например бяха точно описаните от теб - твърдо да я издържаме през първата година. Е, но тя намери за по-удачно от втория семестър да се включи частично в осигуряването на издръжката си. Никой не я  бутал... направила си е програмата  за втория семестър така, че в един от дните няма лекции и упражнения. Хората проявяват разбиране към студентите и напасват почасовия труд към програмата им. Така че вярвам, че ще се справи и не се възприемам  като виновна или държаща се безумно заради това, че 4 дни в месеца ще поработва. Достатъчно е голяма да прецени ( и го е направила), че трябва да изчака да й минат изпитите и тогава да действа по плана си. Аз поне гледам на такъв развой на нещата не като на някакво безумие, а като на крачка в правилната посока към придобиване на самостоятелност и на умение да се съчетват учене и работа. Няма правило все пак кога настъпва този момент. 
Бебенка, сега те разбрах Успех на изпита за прием в ДСД паралелка и на сина ти, и на този на ГД, и на всички, на които им предстои!

Русалке, ако детето успява да си организира добре ежедневието, да се подготвя за проекти и изпити, няма лошо да работи. Ако не за издръжка, то поне за собствено самочувствие и финансово спокойствие. Но е редно родителите да са предварително подготвени за издръжка поне първата година, а не да изпращат детето без ясна визия за бъдещето и с надежда да си намери веднага работа и да се самоиздържа. Сигурна съм, че не са единици студентите, принудени да се приберат предсрочно по подобни причини. Това ми беше мисълта, ако не сте ме разбрали правилно. Тяхната основна задача първата година е да се адаптират и да учат сериозно, и не е редно да ги обременяваме с допълнителни задължения. Иначе съм твърдо за самостоятелност и ми се въртят планове още към десети клас да ги впрегна моите да започнат да поработват през лятото и да заделят по някой лев, без значение за какво ще им послужат в бъдеще.