Аз летях като дете. С порастването тези сънища престанаха и сега най-често не сънувам изобщо. А бяха толкова хубави сънища, помня че летях над нашата къща към отсрещния баир и всичко беше цветно и пролетно. Явно съм го израснала и толкова ме е яд!
- Публикувана: 31 окт. 2015, 08:42 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2016, 23:03 ч.
Случи ми се нещо странно XIII
На мен ми се случва почти всеки път щом си легна следобед. Като започне бученето и знам, че ще полетя.
Ън, това имах предвид, че всеки път е различно. Скоростта на летене след отделяне от тялото е различна. Понякога ми е адски трудно дори да се надигна от леглото и да изляза навън през прозореца, друг път такава скорост ме засилва нанякъде, че чак е плашещо. Всъщност летяла съм с бясна скорост веднъж, когато бях в тунела.
При мен в началото беше така - страхувах се изобщо да се отпусна и да се отделя, с времете започнах да не се плаша толкова и да си позволявам да летя спокойно. В началото не виждах нищо, беше само усещане. С времете се научих да си отварям очите, за да гледам наоколо. Трудно е. Единият път като излязох започнах да обикалям около блока. Уж същото място, но по балконите имаше различни неща, специално ходих да гледам после.
Когято летя понякога се въртя на кълбета във въздуха, понякога се стрелкам напред, но нямам никакви усещания за физическото тяло, не мога да го обясня точно. Но аз не сънувам, съвсем съм си будна. Дано да успея да полетя по-нависоко и да разгледам каквото мога. И много искам да отида на две места - в къщата ни на село и в къщата, където живеех като дете. И двете вече ги няма.
Ън, това имах предвид, че всеки път е различно. Скоростта на летене след отделяне от тялото е различна. Понякога ми е адски трудно дори да се надигна от леглото и да изляза навън през прозореца, друг път такава скорост ме засилва нанякъде, че чак е плашещо. Всъщност летяла съм с бясна скорост веднъж, когато бях в тунела.
При мен в началото беше така - страхувах се изобщо да се отпусна и да се отделя, с времете започнах да не се плаша толкова и да си позволявам да летя спокойно. В началото не виждах нищо, беше само усещане. С времете се научих да си отварям очите, за да гледам наоколо. Трудно е. Единият път като излязох започнах да обикалям около блока. Уж същото място, но по балконите имаше различни неща, специално ходих да гледам после.
Когято летя понякога се въртя на кълбета във въздуха, понякога се стрелкам напред, но нямам никакви усещания за физическото тяло, не мога да го обясня точно. Но аз не сънувам, съвсем съм си будна. Дано да успея да полетя по-нависоко и да разгледам каквото мога. И много искам да отида на две места - в къщата ни на село и в къщата, където живеех като дете. И двете вече ги няма.
Именно и аз за това попитах, как да сме сигурни, че не е просто сън. Особено тези, които не осъзнават че го правят.
До колкото разбирам от коментарите тук, не всички умеят да контролират къде да ходят. Аз помня, че съм летяла на сън, но не знам къде. Помня самото усещане. Имам спомен и за усещане сякаш се издигам много бързо, сякаш съм хоризонтално, а издигането е вертикално. Така както и спя всъщност-предимно по корем. И онези пропадания, за които ставаше въпрос преди- усещането е точно сякаш се сгромолясвам по очи на леглото.
И аз съм сънувала, че летя. По-скоро се издигам, като някак си "ритам с крака във въздуха" и се премествам на 10-20 метра далечина, като съм доста малко над земята /също не повече от 10-20 метра/. Движението и много бавно, като на забавен кадър. Сега се замислих,че усещането е като изплуване изпод вода - толкова леко се чувстваш и е със същите движения. Позата е вертикална. Много прилича на това, но не е толкова ниско: 
А, и винаги е някъде над полянка.
А, и винаги е някъде над полянка.
Ето едно филмче, където се говори за астрално пътешествие и ОИТ - след 8-та мин. 
В тубата има видео материали по темата. Ето например един:
Рассказы Астрального паломника об астрале
В тубата има видео материали по темата. Ето например един:
Рассказы Астрального паломника об астрале
Същото усещане, но съм в хоризонтално положение.