На ММ му се е случвало нещо подобно,но според него било като черна сянка,която го притиска в гърдите и не е можел да диша,нито да вика....
нова съм във форума и нямам идея,иначе да същото нито да говоря можех, нито да дишам,нито да мърдам.. - Публикувана: 31 окт. 2015, 08:42 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2016, 23:03 ч.
Случи ми се нещо странно XIII
Извинявай,но какво е ММ
нова съм във форума и нямам идея,иначе да същото нито да говоря можех, нито да дишам,нито да мърдам.. 
Какт дори и в уикипедия пише - сънната парализа обикновено се характеризира с халюцинации. Няма нищо реално в сенките и демоните, дето виждате. Защото по тази логика, всеки прекалил с LCD или халюцюгенни гъби би следвало да се води, че също вижда същества от дрго измерение, а не че се е надрусал.
ММ-моя мъж (мъжт ми). ТМ - твоя мъж. БНД - бащата на децата и шаляляля
ММ-моя мъж (мъжт ми). ТМ - твоя мъж. БНД - бащата на децата и шаляляля
Убедила съм се, че самовнушението с кукумявки, черни котки и т.н. върши чудна работа.Да, чуваш кукумявка и все някой ще почине. Докато бях малка /живея в Тракия, в Пловдив, огромен квартал/ имаше една кукумявка , която всяка нощ кукаше зловещо.Тогава никой не почина, но около 20 години по-късно двама млади мъже от входа починаха почти едновременно.Е, дали е защото кукумявка е кукала?
Преди години живеех на последен етаж в блок и по някое време над главата ми се заселиха семейство кукумявки.
Никой в блока не умря, но крясъците им бяха доста зловещи, а на и на вид бяха гадни - сивочерни и някак топчести.
Случайно прочетох някъде, че кукумявките ги привличала светлината и така се зародило поверието, че предвещават смърт. В стари времена, когато имало тежко болен в къщата, в стаята светела свещ през цялата нощ и затова се заселвали там. А аз по това време четях много и често осъмвах.
Може да е съвпадение, но след като сложих щори /не заради тях/, изчезнаха.
Никой в блока не умря, но крясъците им бяха доста зловещи, а на и на вид бяха гадни - сивочерни и някак топчести.
Случайно прочетох някъде, че кукумявките ги привличала светлината и така се зародило поверието, че предвещават смърт. В стари времена, когато имало тежко болен в къщата, в стаята светела свещ през цялата нощ и затова се заселвали там. А аз по това време четях много и често осъмвах.
Може да е съвпадение, но след като сложих щори /не заради тях/, изчезнаха.
Кукумявките обитават запустели тавани на къщи - ако има гризачи в изобилие .
Всичко друго е суеверие просто .
Нощни птици са - такъв е начинът им на комуникация - такъв е гласът им .
Мислите ли ,че ако се изтребят всички кукумявки и хората ще спрат да умират.
Самовнушението също влияе зле - човек може даже да се разболее ей така като си мисли какво ли не.
Четете и мислете по-ведри неща .
Всичко друго е суеверие просто .
Нощни птици са - такъв е начинът им на комуникация - такъв е гласът им .
Мислите ли ,че ако се изтребят всички кукумявки и хората ще спрат да умират.
Самовнушението също влияе зле - човек може даже да се разболее ей така като си мисли какво ли не.
Четете и мислете по-ведри неща .
А 21 какво означава?
Fiolio, имах нещо предвид каро те попитах за числата. Числа като 11 обикновено са знак за духовно пробуждане, но също така и когато или преди да срещнеш някой, който обръща живота ти на 180 градуса...
Странно ли е, или е силата на внушението...ама да споделя, та да получа мнения...
Нося злато. Винаги съм носила. Това обичам, харесвам и ми отива.
Преди два месеца си загубих една мъничка обеца. На едното ухо имам две други дупки и нося малки камъчета сърчица, загубих едното. На винтчета
Преди два дви се събуждам, и колието ми се счупило. Понеже са елементи захванати един за друг, се търкат и са много тънки и аз видях че са много изтънели на места. Дори няколко пъти ходя в златарско ателие да ги дам някак да се поправят, но те ми казват да го нося докато се счупи, защото това изтънялото елементче или ще се подмени с ново или ще се премахне, а имаше много такива. Та скъса се, в леглото.
Снощи...седя и си гледам пръстена.....отвътре, забележете не отвън, а от вътре сякаш се е пропукал....
той е от това олекотеното злато, което също много се огъва, като ламаринка е...
Това.....значи ли нещо? Или е просто съвпадение...
Мъжа ми казва да не нося злато, че не ми било писано.....
Нося злато. Винаги съм носила. Това обичам, харесвам и ми отива.
Преди два месеца си загубих една мъничка обеца. На едното ухо имам две други дупки и нося малки камъчета сърчица, загубих едното. На винтчета
Преди два дви се събуждам, и колието ми се счупило. Понеже са елементи захванати един за друг, се търкат и са много тънки и аз видях че са много изтънели на места. Дори няколко пъти ходя в златарско ателие да ги дам някак да се поправят, но те ми казват да го нося докато се счупи, защото това изтънялото елементче или ще се подмени с ново или ще се премахне, а имаше много такива. Та скъса се, в леглото.
Снощи...седя и си гледам пръстена.....отвътре, забележете не отвън, а от вътре сякаш се е пропукал....
той е от това олекотеното злато, което също много се огъва, като ламаринка е...
Това.....значи ли нещо? Или е просто съвпадение...
Мъжа ми казва да не нося злато, че не ми било писано.....
Да взема и аз да се включа с моите странни случки, че като съм ги разправяла на приятелки, ме гледат странно 
само майката ми вярва, защото си пада доста откачена. Първо да кажа, че не вярвам в разни духове и тем подобни, гледам всичко да си обясня с нашия мозък и факта, че използваме само 10% от капацитета му. Та имам 2 странни спомена от детството, а точно че се виждам над тялото си. Първия ме водят на ясла ( като съм разпитвала майка ми, може би съм била на две годинки ) помня с какво съм била облечена ( майка ми казва, че съм имала такъв гащеризон- целият жълт ) тя и за това ми повярва 
а самият спомен е как вървим с баба ми по една улица ( после тя ми каза, че по тази улица надолу е яслата ) вероятно ме е водила, а аз реално се гледам от горе, че и доста високо, може би от 3 4 метра. Другият, който е много "блед" аз пак се гледам отгоре, само, че този път все още не мога да ходя.....нямам идея на колко месеца/годинка съм, но съм с майка ми на някакво място ( болница ) и тя ме слага на едни дървени разделения ( май памперса ми сменя или ме съблича, не съм сигурна ) а после ме вкарват в някаква стая и ме теглят на някакъв кантар. Този път съм много по-близо до " себе си" може би на метър. На практика просто тези 2 спомена са ми " отстрани " , а знам, че съм аз. И на втория въпреки че не съм в тялото си, си спомням, че кантара беше студен и аз се разревах Имам и още за по-късно, че големи чаршафи станаха 
само майката ми вярва, защото си пада доста откачена. Първо да кажа, че не вярвам в разни духове и тем подобни, гледам всичко да си обясня с нашия мозък и факта, че използваме само 10% от капацитета му. Та имам 2 странни спомена от детството, а точно че се виждам над тялото си. Първия ме водят на ясла ( като съм разпитвала майка ми, може би съм била на две годинки ) помня с какво съм била облечена ( майка ми казва, че съм имала такъв гащеризон- целият жълт ) тя и за това ми повярва а самият спомен е как вървим с баба ми по една улица ( после тя ми каза, че по тази улица надолу е яслата ) вероятно ме е водила, а аз реално се гледам от горе, че и доста високо, може би от 3 4 метра. Другият, който е много "блед" аз пак се гледам отгоре, само, че този път все още не мога да ходя.....нямам идея на колко месеца/годинка съм, но съм с майка ми на някакво място ( болница ) и тя ме слага на едни дървени разделения ( май памперса ми сменя или ме съблича, не съм сигурна ) а после ме вкарват в някаква стая и ме теглят на някакъв кантар. Този път съм много по-близо до " себе си" може би на метър. На практика просто тези 2 спомена са ми " отстрани " , а знам, че съм аз. И на втория въпреки че не съм в тялото си, си спомням, че кантара беше студен и аз се разревах Имам и още за по-късно, че големи чаршафи станаха 
си спомням, че кантара беше студен и аз се разревах
Това е много интересно! Кой знае бебенцата по какви подобни причини плачат, а ние не разбираме защо...