Случи ми се нещо странно XIII

  • 167 755
  • 725
  •   1
Отговори
# 300 29 дек. 2015, 12:21 ч.
  • Варна
  • Мнения: 838
   Ха, почти по същия начин съм се виждала и аз като малка - "отгоре" или отстрани. Имам много ярък спомен от детството си, още преди да проходя, спомням си и цвета на количката си, с какво съм облечена, пра-баба ми, която тика въпросната количка, и от която аз всячески се опитвам да се изхлузя.
   Но в същото време, се виждам отстрани и си мисля като голям човек - чудя се, какво правя в това малко и безполезно тяло, което не ме слуша. Много е странно, но тогава почти през цялото време съществувах извън тялото си (рядко се случваше да "гледам" през очите си) и някак...в няколко измерения ли, не знам как да го обясня... Просто, все едно, се бях върнала като възрастен човек, за да се гледам в бебешкия си период (помня, че леко бях объркана - къде съм и защо изглеждам по този начин); "знаех" и какво ме очаква донякъде и нямах търпение да ми се случват тези неща, но сякаш физически се развивах твърде бавно, а мисълта ми летеше. 
   Това продължи, докато станах на 3-3.5 години, тогава някак - съзнанието и тялото ми се понапаснаха:)); позабравих доста от нещата (почти всичко), които "знаех" тогава. Само от време на време, когато се случваше нещо значимо, имах проблясък, че това съм го "виждала" (не като дежа-вю) вече и то, в онзи - бебешкия период. Но и тези проблясъци изчезнаха, след пубертета някъде. 
  Много объркано стана, но предполагам, че хората които са имали подобни преживявания, ще ме разберат.

# 301 29 дек. 2015, 13:25 ч.
  • София
  • Мнения: 40 958
Ха, чак сега си обясних единия спомен от яслата, в който се виждах "отзад". Явно всячески съм се опитвала да избягам от кошмара на крем-карамела.

# 302 30 дек. 2015, 09:31 ч.
  • София
  • Мнения: 1 224
И аз имам спомени от много малка, но май някои съм ги сънувала, а са така реални.

Искам да попитам тези от вас, които са имали въображаеми приятелчета, кога изчезнаха?

Малкият ми син, от както проговори си има цели три такива приятелчета, а вече е на пет години.
Изумява ме, че ги кръсти с имена, които никога не беше чувал: Кънго-Кънго, Капка-Купка и Чочо. Общо ги нарича "чочовците" и казва, че нямат коса, били само с един крак и подскачали като ходят.
Днес ме осведоми, че бащата на Кънго-Кънго се казвал Зади, а майка му Ната. Питах го какво са му подарили за празниците, той каза, че нямали подаръци, само им давали понякога някакви бели листове, но били като стъклени  Rolling Eyes
Капка-Купка живеела в небето, чак над облаците, в красива чисто бяла къща. Всичко вътре било много бяло и нямало паяжинки  Crazy Другите не знае къде живеят, само тя го поканила веднъж.
Понякога по 2-3 дни не идва никой, после може и по двама да дойдат, но никога тримата наведнъж.
Сина ми си говори с тях на два гласа, като единият преправя на фалцет или по-дебел /зависи с кой говори/, но в общи линии, нормално детско бръщолевене.

Приятелчетата не ме притесняват засега, но се чудя кога ще отмине този период? Имам още две деца, играят си, не му е скучно, нито е самотен.

# 303 31 дек. 2015, 18:02 ч.
  • Мнения: 1
Здравейте,за мен тази година беше вълшебна .Случиха ми се няколко странни неща , но ще започна с най -значимото за мен.Събуждам се през ноща от сън в които като чели някои ми свети в очите с фенерче. Станах и реших да си направя кафе в кухнята ,като забравих за съня просто се ядосах , че се разсъних напълно.Когато се върнах в стаята и отворих вратата над леглото ми видях кълбо прозрачна светлина което в средата ставаше по наситено сякаш имаше дим в себе си. Най-странното от днешната ми позиция е , че не се стреснах не можех и да се движа просто заковах и го гледах около минута или поне така ми се стори.кълбото изчезна постепенно сякаш се стопяваше а аз си легнах напълно спокойна и заспах почти веднага . Нямам обяснение за случилото се , но усещането ми беше за спокойствие . Преди тази история с кълбото и след нея също се случиха странни неща ,о това е нещото което видях с очите си бях напълно будна бях пила кафе и зная какво видях.Весела Нова Година с пожелания за вълшебство

# 304 1 ян. 2016, 19:23 ч.
  • Мнения: 4 560
Какво друго видя, Веси Ивет?

# 305 2 ян. 2016, 14:16 ч.
  • Мнения: 1 262
Здравейте и честита нова година. Моят син е на 4 и вече няколко пъти му се случва да излети от детската си стая с викове: Мамоо, кой е този чичко? Страх ме е. И се гушва в мен. Отиваме заедно до стаята и аз казвам: ето няма никой, а той не не там е ето и сочи стената с пръст.  Confused Знам, че като са малки виждат неща, които ние не можем.

# 306 2 ян. 2016, 18:18 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 29 264
Цитат на: daniabc в ср, 30 дек 2015, 09:31
И аз имам спомени от много малка, но май някои съм ги сънувала, а са така реални.

Искам да попитам тези от вас, които са имали въображаеми приятелчета, кога изчезнаха?

Малкият ми син, от както проговори си има цели три такива приятелчета, а вече е на пет години.
Изумява ме, че ги кръсти с имена, които никога не беше чувал: Кънго-Кънго, Капка-Купка и Чочо. Общо ги нарича "чочовците" и казва, че нямат коса, били само с един крак и подскачали като ходят.
Днес ме осведоми, че бащата на Кънго-Кънго се казвал Зади, а майка му Ната. Питах го какво са му подарили за празниците, той каза, че нямали подаръци, само им давали понякога някакви бели листове, но били като стъклени  Rolling Eyes
Капка-Купка живеела в небето, чак над облаците, в красива чисто бяла къща. Всичко вътре било много бяло и нямало паяжинки  Crazy Другите не знае къде живеят, само тя го поканила веднъж.
Понякога по 2-3 дни не идва никой, после може и по двама да дойдат, но никога тримата наведнъж.
Сина ми си говори с тях на два гласа, като единият преправя на фалцет или по-дебел /зависи с кой говори/, но в общи линии, нормално детско бръщолевене.

Приятелчетата не ме притесняват засега, но се чудя кога ще отмине този период? Имам още две деца, играят си, не му е скучно, нито е самотен.
Разсмя ме с тези негови "приятелчета" Laughing И сестра ми като беше малка си имаше момче Ендус и момиче Бада,като стана към 6-7год.започна да ги забравя...

# 307 2 ян. 2016, 19:20 ч.
  • Мнения: 2 650
Днес разглеждаме снимки с малкия и ми направи впечатление, че всяка обръща и оглежда гърба. Някои снимки  бяха надписани, но той не може още да чете, та го питах защо го прави. Той каза ,че на някои снимки  на гърба имало нарисуван божи човек  Rolling Eyes Питах го как изглежда и той каза, че аз знам. Казах, че не знам и нищо не виждам и той пак - Знаеш,  но си забравила  Crazy ...А не е толкова малък - първолак е...

# 308 2 ян. 2016, 19:56 ч.
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 4 244
vv88,Trill ,много интересни разкази,записвам се да следя Peace

# 309 2 ян. 2016, 21:50 ч.
  • В.Търново
  • Мнения: 7 523
Аз имам малко спомени, всъщност май не са малко от детските си години или може би по-скоро бебешкото си време ...  Laughing в бебешкото легло с решетките.Като разказвам на близки и познати не ми вярват, казват ми, че си внушавам или си измислям.Но аз помня разположението на мебелите в стаята, някои мои действия как се държа за решетката и се опитвам да я прескоча.Помня разположението на гумените играчки покрай стената върху таблата на леглото, как ги гледам и искам да ги стигна и не мога, спомням си и когато се държа за таблата и пипам вече тези играчки.
Имам спомени от яслата.Имам спомени от бебешка консултация, помня разделенията със стъкло между повивалниците или там , както са се наричали навремето.Помня и стаята за консултация, но този път гледайки се отстрани, както споменаха по-напред някои съфорумки.
И до сега ми е много силна паметта.Има случки и разговори дори от детството ми, които помня и до сега.
Но аз тези неща не ги приемам за странни.По-скоро ми е странно, че другите хора нямат такива ранни спомени. Приемам го за нещо нормално.

# 310 8 ян. 2016, 02:25 ч.
  • Варна
  • Мнения: 838
   Между другото, аз също имах много добра памет и запомнях огромни количества информация още от малка (например, почти не ми се е налагало да уча в училище, защото направо "снимах" страниците на учебниците).
   Може би добрата памет е една от предпоставките за по-ранни спомени. Въпреки че сигурно има много хора с брилянтна памет, които са започнали да я използват и развиват откъм 2-3-4 год. си възраст. Нали това се смята за нормално по принцип?
   

# 311 8 ян. 2016, 09:21 ч.
  • В.Търново
  • Мнения: 7 523
Цитат на: Trill в пт, 08 яну 2016, 02:25
   Въпреки че сигурно има много хора с брилянтна памет, които са започнали да я използват и развиват откъм 2-3-4 год. си възраст. Нали това се смята за нормално по принцип?
   
Няма как дете на 2-4г. да осъзнава, че има много добра памет.Това се разбира доста в по-късен етап.Родителя също няма как да разбере това в ранна детска възраст на детето си.Развитието на тази памет или е чист късмет или ако родителите имат фикс идея да направят от детето си професор без още да осъзнават, че има силна памет.Имах съученичка, която се беше научила да чете на 4г. и в момента знае перфектно 4 езика и говоримо още два, но тя пък няма такива ясни детски и бебешки спомени.Всичко е относително и индивидуално.

# 312 8 ян. 2016, 10:07 ч.
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 981
можех да чета на 4 и никой не знаеше как съм се научила.
но най-ранните ми спомени не са подробни и в движение, а по-скоро като застинали.
като снимки  Peace

# 313 8 ян. 2016, 15:29 ч.
  • Варна
  • Мнения: 838
   Аз не съм казала, че детето или родителите му осъзнават това толкова рано. Имах предвид, че от тази възраст помнят повечето хора, поне тези около мен. При мен си беше чист късмет паметта. И разбира се, че едно дете не си я развива съзнателно. Или го имаш, или не. Но с повечко четене, става по-добра.
 
Скрит текст:
Аз също се научих да чета на 4, защото нямаше кой да ми чете вече, всички по онова време работеха, а пра-баба ми, която ме гледаше, не виждаше добре.
   Научих се, като питах възрастните, как звучи (чете) определена буква и съчетанията им и така...
   Не знам, кога нашите са разбрали, колко добра е паметта ми, а и не съм споделяла като малка тези бебешки спомени с тях. По-скоро я приемаха като даденост. Или просто се радваха, че не е нужно да се занимават и учат с мен. И сама се справях чудесно.
  В училище прескочих 2 класа - 6-ти и подготвителен (в гимназията), по препоръка на учителите. Но пак, никой не ме е насилвал или имал болни амбиции, просто ми беше скучно. 
  Е, после доста се постарах да си съсипя тая чудна памет (в 10 клас започна едно дъълго и грозно погребение на мозъчни клетки), но пак остана нещичко.

# 314 8 ян. 2016, 15:37 ч.
  • Кьолн
  • Мнения: 1 220
Здравейте и за много години!
 За спомените аз имам спомен от 2 годишна възраст.Лежах на леглото на баба и паднах и си изкълчих ръката.Спомням си как баща ми ме заведе на чекръкчия и докато ми я намисташе човека ме караше да гледам един часовник с кукувичка.

 А за децата моето момченце сега на 6 до 4 годишна възраст ми разказваше за някаква баба Ленчи.Как била в стаята и какво му казвала.Бях разказвала в темата.Но сега като го питам дори не си спомня.Но до скоро ми разказваше че преди имал друга майка но тя умряла и дори ми я описваше.От какво е умряла също ми разказваше.Явно има много богато въображение
Веси,наистина много интересно нещо ви се е случило!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата